Transcript Презентация на Творчеството на Гео Милев

Гео Милев
(1895-1925)
“Всички пътища водят в Рим.
Само един път води в Рая:
Пътят на свободата!”
Георги Касабов Милев, известен като Гео Милев, е българси поет и
публицист, основен представител на експресионизма в българската
литература.
Експресионизъм – в това направление се разглеждат
следните теми:
войната, страха
големия град, разпадането
самопогубване, апокалипсиса
любовта, опиянението, природата
Гео Милев е роден на 15 януари 1895 г. в с. Раднево, Старозагорско. Две години
след раждането му семейството се премества в Стара Загора, където бащата
започва да се занимава с книгоиздаване и книжарство. Още като ученик
малкият Георги се увлича от заниманията на баща си и започва да издава
ръкописни вестници, в които сам пише, превежда руска поезия и рисува.
Неговите „Литературни бележки” свидетелстват за силно изявен литературнокритически талант, голяма начетеност и разностранни културни интереси.
Още тогава рисува добре, от това време са първите му карикатури на цар
Фердинанд. От това време датират и първите му опити в лириката, повлияни
от поезията на Пенчо Славейков. Завършва гимназия през 1911 г. и едва
шестнадесетгодишен става студент в Софийския университет. На следващата
година се прехвърля в Лайпциг. До 1914 г. слуша лекции по философия,
литература и театрално изкуство. Опознава културния живот в Германия и
сам започва да пише литературна критика.
През 1914г. заминава за Лондон, където среща Емил Верхарн. През първата
световна война го връщат в Германия, от където бива изпратен обратно в
родината. Бурно навлиза в литературния живот, но е призован да служи в ШЗО –
Княжево, а след това в 34ти Троянски полк край Дойран. Поетът е тежко ранен в
областта на черепа и загубва едното си око. Заминава за операция в Берлин, което
повлиява на творчеството му.
В сп. Пламък публикува много статии и поеми. Заради поемата „Септември“, през
януари 1925г. списанието е забранено, а през 14ти май същата година поетът е
осъден на година затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и
политически права за 2 години. Обжалва делото пред Апелативия съд, но на 15ти
май бива арестуван и изчезва безследно. Откриват го едва през 1956г. в масов гроб
край Илиянци като го разпознават по изкуственото око.
Когато го среща за първи път, Верхарн възкликва: „Вие сте цяла пламенност!“
Именно тази пламенност предизвиква едни да го обичат, а други да го ругаят.
Поради същата причина бащата на поета – Милю Касабов му казва следното:
„Много си смел, Гео. Смени си мерника. Времената са опасни!“, а той отговаря:
„Типично защото времената са опасни, някой трябва да каже истината.
Смятам, че съм способен да направя това!“
. . . Видях това око.
В зеницата му е написана
цялата история на революцията —
сини картини от кървави години.
Сини картини с червени знамена.
Загинали борци, които носят
високо на ръцете си синия ден.
Това око не се затваря никога.
Това око е една синя звезда
за всички нощи. . .
/Янис Рицос/
През май 1925 голяма част от интелектуалната
светлина на България замръква.
В поемата "Септември" на Гео Милев е
разкрит е процесът на човешкото
самоосъзнаване чрез
преосмисляне на традиционните
исторически и морално етични
възгледи.Възражда се гордата самоувереност
и изравняването на човека с Бога.Това е
изява на извоюваната независимост,на
реабилитираните
права,осъзнато могъщество и духовен
възход. "Без Бог,без
господар,земята ще бъде рай,Човешкия
живот,ще бъде един безкористен
възход" Постигането на вярата ,сбъдването
на надеждата-това са
основните оптимистични насоки на
поемата "Септември" от Гео Милев.Те
определят и патос,който осмисля
жертвеността,страданието и
мъченичеството.

През януари 1924 година, няколко месеца след погрома на септемврийския метеж, Гео
Милев започва издаването на сп. "Пламък".В програмната статия на списанието "И свет во
тме светится" Гео Милев пише:
"Над родната страна премина ураган, какъвто не помним нито ний, нито
бащите ни. Та потрепераха и най-дълбоките дебри на Балкана, и най-глухите
долове на нашите планини. Братска кръв плисна по треви и шубраци, мозък от
разбити черепи полепна по зидове. Писъци на мъже и ридания на майкц удариха в
не бесния купол. Зимните ниви почерняха от траурни чембери. Хиляди."
Този пасаж обявява естетиката на ужаса и гнева, чрез която девет месеца по-късно Гео
Милев ще напише поемата "Септември".
Тази статия очертава и определена политическа линия, която "Пламък" ще следва. Не на
"активната политика", "дето сме некомпетентни" — пише Гео Милев, а на "културната
етика". Тук "Власт" и "Държава" са обобщени политически символи, противопоставени на
духовните категории "Човек" и "Народ":
"Народ и Човек. Посред страшните перипетии на политиката, дето се намесва чуждата
ръка на Властта, на Държавата. Но ний знаем: над Властта и Държавата стой Народът.
Свещеният Народ."
Статията е конкретна политическа реакция срещу терора
на Закона за защита на държавата в културен план. Тя е
страстна естетическа защита на революцията като тема и
същност на изкуството. Гео Милев отстоява принципи,
които е следвал в цялото си творчество — за "нова поезия,
ново изкуство: изкуство на динамика и ритъм", "стихийния
ритъм на безименната, раздвижена маса".
Тези полемично отстоявани естетически принципи Гео
Милев ще използва при създаването на "Септември". А по
оспорвания от него Закон за защита на държавата ще бъде
осъден за написването й: Така ще превърне в реален
граждански и културен жест фразата: "Ний ще останем
там, дето е Народът: при Народа, сред Народа." За да
докаже, че Творчеството е създаване и постигане на
Абсолюта на Духа.
“Аз бях арестуван заради една
моя поема, в която смятам, че
съм сложил една немалка мисъл:
отхвърляне на всичко, което
тежи върху ЧОВЕКА като
кървава случайност (съдба) на
някакви неизвестни тъмни
стихии, събрани в една сляпа
фикция, наречена Бог. Аз съм се
помъчил да излея в моята поема
ужаса на ЧОВЕКА пред събитие
като това, което съм избрал за
тема, и вярата му във
възможността на едно друго
бъдеще…”/Отворено писмо до гн Борис Вазов”/
„ Гео Милев е много българин и много европеец…той се стреми
да надмогне нашето национално развитие, да се пребори с една
вековна традиция…” /Здравко Петров/
„Такъв човек се ражда веднъж на сто години.”
/А.Страшимиров/
„ Рядко в нашата литература, в нашата култура е
имало такава жадна, неспокойна, трескава,
взривяваща личност. Такава бунтовна душа, страстно
устремена към отричане и откриване на истини…”
/В.Андреев/
„И свет во тме светится, и тма его не
объять" – учи благовестието Христово.
Благодарим за вниманието!
Изготвили: Десислава, Илияна К., София, Теодора, Юлия
12а клас