Творчеството на Иван Вазов – непресъхващ извор на родолюбие

Българйо, аз всичко т ебе дадох душа, сърце, любов, зари небесни, от т еб приет и – върнах т и ги в песни.

1850 - 1921

Иван Вазов е роден на 27 юли 1850 г. в красивото подбалканско градче Сопот. Дядо му Иван бил много сладкодумен, затова хората му дали прозвището “Вазът” (“красноречивият”). Баща му Минчо Вазов е уважаван търговец, а майка му Съба е будна българка, която обича книгите и се стреми да предаде тази своя любов на деветте си деца.

Майката Съба има особена слабост към първородния си талантлив син Иван.

Тя покровителства първите му поетични опити, тя му е опора и съдник. След години поетът обезсмъртява нейния образ в стихотворението “Майка ми”:

Ти ме роди, но т и ми даде и свет лот о, що в т еб блест еше, ти и човека в мен създаде – ти два път и ми майка беше!

Иван Вазов завършва основното си образование в Сопот. Една година учи в Калофер при даскал Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), а след това още две години в пловдивската гимназия. Баща му желае най-големият син да го наследи в търговията. Но вместо да усвоява турски и гръцки език и да заляга над математиката, юношата усилено изучава руски и френски език, чете произведения на велики писатели и поети (Юго, Беранже, Ламартин) и сам започва да пише стихове.

Младежът работи през деня в бащиния си дюкян, а нощем сврян във влажна малка стаичка, скришом реди стихове. За този период от живота си по-късно споделя:

След вечеря, пак, незнайно от баща си, т ичам т ам...

Майка думаше ми т айно: “Ако нямаш свещ – да дам!”

Изпратен е от баща си в град Олтеница, Румъния (1870-1872), при своя чичо – виден търговец, за да усвои тънкостите на занаята. След скандал с чичо си, Вазов се отказва от търговията и отива в Браила, където живее три месеца сред българските хъшове, в кръчмата на Странджата. Патриотичният плам на тези родолюбци оказва силно влияние върху младия поет. От този момент той заживява изцяло с болките и копнежите на своя народ, откликва на всяко събитие, слива своята съдба със съдбата на България.

Изпод перото му се раждат стихотворения и поеми, повести и разкази, пътеписи, романи и пиеси. Творчество огромно и многообразно, в което са отразени две епохи – борбите и страданията на българите в последните робски години и възторгът и опиянението от извоюваната свобода. Събраните произведения в 22 обемисти тома и многото самостоятелни издания са обединени от любов към родината и преклонение пред “всичко българско и родно”. Преведени са на повече от 52 езика по света.

Специално за деца Иван Вазов е написал само една книжка “Стихотворения за малки деца” (1883 г.), но повече от век поколения българи израстват с неговите творби. Всяко българско дете от най-ранна възраст знае наизуст стихотворенията “Аз съм българче”, “Песента на синчеца” и “Училище”, пее въодушевено песните по негови стихотворения “Радецки” (“Тих бял Дунав се вълнува...”), “Де е България?” (”Питат ли ме де зората...”) и “Цар Симеон” (“Край босфора шум се вдига...”).

Когато стане ученик то чете вълнуващите разкази за живота на Апостола: “Чистият път”, “Апостолът в премеждие”, “Из кривините” и неговия христоматиен образ в “Немили-недраги” (“Той имаше очи сини, почти сиви...”), рецитира одата “Левски” (“Девет годин той скита се...”).

Вазов съпреживява народните борби на българските хъшове срещу вековния поробител в повестта ”Немили-недраги”, става съпричастен към величието и трагизма на Априлската епопея от 1876 г., пресъздадени така правдиво в първия български роман “Под игото” и цикъла от оди “Епопея на забравените”, “Една българка”. Авторът отразява правдиво следосвобожденската действителност: “Новото гробище край Сливница”, “Не се гаси туй, що не гасне”, “Дядо Йоцо гледа”, “Иде ли” и др.

Родолюбецът Вазов се възхищава от дивната прелест на нашата природа, обрисувана майсторски в пътеписите: “Един кът от Стара планина”, “Великата рилска пустиня”, “Розовата долина и Тунджа”, “Царевец”, “Волът” и др., прекланя се пред красотите на милото ни отечество в “Де е България?”, “Отечество любезно, как хубаво си ти”, “Отечество”, “Аз съм българче”, “Песента на синчеца”, “Мила Българийо, хубава си ти”, “Струма”, “Марица” и много други.

Вазов учи децата, че доброто е в учението и труда: “Училище” (“Детенце, хубаво, пиленце любаво! Къде под мишница с таз малка книжчица?”), “Да работим”, “Чети, говедарче”, “Гроздобер” и др. Поетът усеща изяществото и действената мощ на родния език -“Българският език” (“Език свещен, на моите деди....”) и “Родната реч” (“Обичам те, българска реч, звук сладък, най-мил в звуковете, ту арфа звънлива, ту меч на майстор художник в ръцете...”).

Още приживе Вазов се радва на всенародна почит. През 1895 г. по случай 25-годишната му творческа дейност той получава в дар сребърна лира, обточена със златен лавров венец. На 70-годишния му юбилей (1920) е награден с ордена “Св. св. Кирил и Методий”. Умира на 22 септември 1921 г. в град София. И днес той е всепризнатият Патриарх на българската литература, народният поет, обичаният “Дядо Вазов”, чийто творби са “врязани в съзнанието на цял един народ и живеят с неговото безсмъртие”.

Пророческите думи “Но моите песни все ще се четат...” са доказателство за огромното значение на Вазовото творчество. Неговите творби са включени в програмите на ученици от началния, средния и горния етап в българските училища. Няма детски тематични литературни сборници без публикувани негови емблематични стихотворения като “Аз съм българче”, “Де е България”, “Училище”, “Българският език”, “Родната реч” и други. Не е случаен и фактът, че едно от най-хубавите и стойностни детски списания се казва “Аз съм българче” с мото първия куплет на стихотворението.

В Детски отдел на РБ “Емануил Попдимитров” може да намерите всички произведения на Иван Вазов, много материали за живота и неговото творчество в книги и около 1800 статии в електронните бази данни, публикувани в различни учебни помагала и пособия, в литературно-критически сборници и детски вестници и списания в помощ на образователния процес в различните класове. Романът “Под игото” стана любимия роман на българите от формата “Голямото четене” през 2008 г.

Ако искаме да се потопим в атмосферата, в която е работил и творил народният поет Иван Вазов, трябва непременно да посетим къщите-музеи в родния му град Сопот, в Берковица и в София.

В тези и много други български градове признателните му сънародници са издигнали паметници.

Народният театър в София и Народната библиотека в Пловдив с гордост носят неговото име. По повод 120 години от рождението на Иван Вазов – през 1970 г. е изсечена юбилейна сребърна монета с лика на поета. Във връзка със 160 години от рождението му в навечерието на 24 май 2010 г. паметник на Патриарха на българската литература е открит и в Рим, Италия.

Аз съм българче и силна майка мене е родила; с хубости, блага обилни мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно, в край свободен аз живея, сичко българско и родно любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна в дни велики, в славно време, син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе.