Въведение



Българското национално Възраждане



Периоди на Българското Възраждане



Българската литература през Възраждането



Европейски характер на Българското Възраждане и неговите особености



Етапи в развитието на Българската литература през Възраждането



Участници във Българската литература през Възраждането

I. Същност и съдържание на Българското възраждане

1.

Започва с първата писана българска история на Паисий Хилендарски (1762) и продължава повече от столетие до Освобождението на България (1878). 2.

Основното съдържание се изразява в историческия преход от Средновековието към буржоазния свят.

3.

Българското възраждане е своеобразен синтез от културно-историческата традиция с икономическите постижения на буржоазната епоха.

4.

Развиват се националната просвета и култура, възникват множество училища и читалища. 5.

Това е период на радикални промени във всички сфери на обществено икономическия, политическия и културния живот.

II. Периоди на Българското възраждане

Долна граница :

•

Според възрожденските българи то започва 20-те години на 19 век.

•

Според Марин Дринов, то започва с Паисий Хилендарски и написването на “История славянобългарска”.

•

Според Христо Гандев, Възраждането започва през 17 век.

Горна граница :

•

Според голяма част завършва с Освобождението на България през 1878г.

•

Според други историографи то приключва с Балканските войни.

III. Вътрешна периодизация



Ранно Възраждане - от 18 до началото на 19 век.



От реформите в Османската империя през 20 те-50-те години на 19 век. до Кримската война (1853-1856г.);



От Кримската война до Освобождението на България през 1878г.

IV. Българската литература през Възраждането от Средновековието към Новото време

 През XVIII-XIX век на Балканите започват да действат обществено-икономически фактори, които довеждат до духовното пробуждане на българите и тяхната постепенна интеграция в европейския културен модел, което в крайна сметка осъществява прехода от Средновековие към Новото време.

 При този преход нашата литература се обръща към културата на Европа – желан образец на цивилизацията, нов модел на социално и културно развитие на човечеството.

 Всяка следваща културна епоха надгражда предишната.

 В началният период от развитието на възрожденската литература се забелязва

засилен интерес към литературната традиция

.

 Европейското духовно влияние помага на нашата литература да се откъсне от средновековния свят.

V. Европейски характер на Българското национално Възраждане и неговите



особености

Човекът на Възраждането достига до най простата и велика мисъл : ,,Всичко в този свят – и добро, и зло – е от човека и за човека, съдбите на хората не са другаде, а в техните собствени ръце!’’



тях.

Възраждането има някои черти,изцяло повтарящи феномена на Западноевропейския ренесанс,несъмнено катарзисният смях е една от



У Възрожденеца откриваме ренесансови нагласи: хедонистично отношение към живота,вярата в положителното знание,ненаситната ренесансова любознателност и др.



Българското възраждане има и просвещенски черти.



То съчетава по специфичен начин ренесансови и просвещенски черти.

VI. Етапи в развитието на българската литература и книжнина през Възраждането



Литературата през XVII и началото на XIX век.



Литературата през първата половина на XIX век.



Разветна възрожденска литература през 60-70-те години.

V. Литературата през XVII и началото на XIX век.



Започват нови процеси в културния живот на българите.



Духовната подбуда намира през XVII в. ярък израз в пълния разцвет на дамаскинската книжнина.



През този период литературният живот се осъществява главно в манастирите на Света Гора,Стара планина и др.



Ренесансовите мотиви се забелязват най-ясно в литературното наследство на ,,Руско-славянска школа”



Литературният процес се обогатява по отношение на формата и съдържанието.



Новото в този период, е че се разширява интереса към миналото на българския народ.



Литературата има публицистичен и синкретичен характер.

V. Литературата през XVII и началото на XIX век.

 Движението за светско училище подтиква развитието на българската книжнина и литература,най-вече като съдейства за създаването на новобългарския литературен език.

 Новобългарският език става духовна основа за развитието на възрожденската култура.

 Извършва се

преходът от ръкописа към печатната книга

.

 Открива се първата печатница в Солун през 1838г. От Теодосий Синаитски.

 През 40-те години се появява “

български периодичен печат

”.

 Издава се първият книжовен вестник “Български орел” през 1846г.

 Слага се началото на художествената литература.

 Появяват се първите стихотворни опити на български език.

 Поемата поставя началото на прехода към истинската поезия.

V. Разцвет на възрожденската литература

Създават се всички основни литературни жанрове,и техните върхови за епохата постижения.

Започва да се развива оригиналната българска литература – поезия, белетристика, драматургия, литературна критика.

През този период се полагат основите на българската драматургия.

Появява се като обособена област и литературната критика.

Като цяло Възрожденската литература е реалистична.

Паисий Хилендарски

►

Свети Паисий Хилендарски (1722–1773) — български народен будител, автор на „История славянобългарска“ .

►

Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ кара много учени да го сочат за основоположника на българското Възраждане.

►

Св. Паисий Хилендарски е олицетворение на прехода от българско средновековие към епохата на национално освободителното културно и политическо движение.

Софроний Врачански

►

Свети Софроний Врачански (1739-1813) e роден в Котел.

►

Прави първият препис на „История славянобългарска“ , известен като Софрониев препис.

►

Най-добрите свои творби Св. Софроний Врачански пише в букурещкия си период.

►

Поставя началото на новобългарската печатна книга — и налага говоримата реч като език на книжнината.

Добри Чинтулов

►

Добри П. Чинтулов (1822 — 1886) е български поет и композитор, роден в Сливен.

►

Баща му е бил много беден, така че Чинтулов през 1838 г. сам заминава за Търново.

►

Oт там той заминава за Букурещ, където е учил на гръцки около година и половина при учителите братя Христиди.

►

Негови произведения са : ,, Къде си вярна, ти любов народна? ‘’ , ,,Стани, стани , юнак балкански’’, ,, Вятър ечи, балкан стене,, и др.

Петко Рачов Славейков

►

Петко Рачов Славейков (1827-1895) е български поет, публицист, общественик и фолклорист.

►

Голяма роля за образованието му изиграва запознаването му с „История славянобългарска“ Хилендарски. на Паисий

►

През 1873 г. създава известната поема на белоногата“ . „Изворът

►

След Освобождението се бори за демократична конституция заедно с Петко Каравелов като депутат във Великото народно събрание.

Добри Войников

►

Добри Попов Войников (1833-1878)е български възрожденски учител, писател-драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец, основоположник на българския театър.

►

Пиесите на Войников съставят главния репертоар на българския възрожденски театър.

►

Те утвърждават и някои литературно-художествени традиции, възприети в драматургията на неговите последователи Васил Друмев и Иван Вазов.

Васил Друмев

►

Васил Друмев (1840-1901) е вторият български министър-председател.

►

Друмев пише първите си стихове „Светливо слънце ся роди...

“ и „Милно и жално към въсток гледа...

в „ Цариградски вестник“ . “, които излизат

►

През 1860 г. написва своята първа повест „Нещастна фамилия“ .

►

Сътрудничи във в. „Съветник“ „Дунавска зора“ . и

►

Повестта „Нещастна фамилия“ е първата българска оригинална повест.

►

В историята на българската драматург . литература Васил Друмев оставя името си и като „Иванко, убиецът на Асеня I“ е първото българско значително оригинално драматично произведение.

Любен Каравелов

►

Любен Каравелов (1834-1879) е известен енциклопедист, поет, писател, журналист, пише библиографски трудове, статии по нумизматика, лексикография, българска литература, култура, политическа история, допринася много за развитието на обществената мисъл в България в своето време.

►

Редактира вестник 1873), където съавтор му става Христо Ботев (1872–1873). По-късно двамата редактират вестник (1873–1874).

„Свобода“ (1869– „Независимост“

►

След трагичната гибел на апостола на свободата Васил Левски, Любен Каравелов ревизира своите младежки революционни възгледи и започва да издава списание „Знание“ , научно популярни книги и сборници.