Урок № 42 МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНОЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА ЕВРОПЕЙСКИ СОЦИАЛЕН ФОНД ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ “2007 - 2013 г. “Инвестира във вашето.
Download ReportTranscript Урок № 42 МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНОЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА ЕВРОПЕЙСКИ СОЦИАЛЕН ФОНД ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ “2007 - 2013 г. “Инвестира във вашето.
Урок № 42 МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНОЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА ЕВРОПЕЙСКИ СОЦИАЛЕН ФОНД ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ “2007 - 2013 г. “Инвестира във вашето бъдеще” начало план на урока 1 ЕЛЕКТРОНЕН УЧЕБНИК ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ 2 3 за пети клас Виртуален свят за ученици със специални образователни потребности изображения въпроси и задачи речник СОП Ф и л м “Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз“. “Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз“. Европейски социален фонд “Инвестира във вашето бъдеще” Оперативна програма развитие на човешките ресурси 2007-2013 г. Раздел: шести Българите под османска власт Урок № 43 начало Българите в султановата държава план на урока 1 2 3 1. Животът на хората през ХV – ХVІІІ в. 2. Из нашите села 3. В градовете изображения въпроси и задачи речник СОП Ф и л м Речник: Калфа, еснаф, старейшини, регистър, “Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз“. Европейски социален фонд “Инвестира във вашето бъдеще” Оперативна програма развитие на човешките ресурси 2007-2013 г. 1. Животът на хората през ХV – ХVІІІ в. Урок № 43 начало план на урока 1 2 A. Светът на работещите хора • През времето от ХV до ХVІІ век за работещия човек никъде в Европа не било леко. • Селяните и градските занаятчии стоели по – ниско по права от господарите. • По-тежко усещали неволята си християните под властта на султана, която им била чужда. • Българите били поставени в унизително положение, сравнени с мюсюлманите. Карта на Османската империя 3 Б. Светът на господарите • И на изток и на запад властвали сановници, военачалници, благородници. • Те притежавали земя и злато, имали право да издават закони според интереса си. • Вършели насилия над обикновените хора, без да бъдат наказвани. изображения въпроси и задачи речник СОП Ф и л м Отношението към българското население Куртпашовата отбранителна кула “Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз“. Европейски социален фонд “Инвестира във вашето бъдеще” Оперативна програма развитие на човешките ресурси 2007-2013 г. 2. Из нашите села Урок № 43 начало план на урока 1 2 3 A. Тежката съдба на селяните • Според закона в империята всеки селянин, независимо дали “правоверен” (турчин) или “гяур” (неверник), имал право да владее земя, която се обработва с чифт волове. • Тази земя не винаги стигала, за да се издържат селските семейства. • Многобройни били природните напасти: суша, порои, епидемии, скакалци, и селените нямали средства да се борят с тях. • За селяните се редували добри и лоши години. • Ако реколтата или добитъка им били унищожени, те били принудени да търсят заеми. • При следваща лоша година лихварите продавали земята им и те се озовавали без ниви, ставали ратаи или отивали да търсят работа в града. Б. Данъците изображения въпроси и задачи речник СОП Ф и л м Селянка • Османската хазна изпитвала непрекъснато нужда от още и още пари, за да осигури разкоша на султана и управниците, да строи невиждани джамии, да плаща заплати на еничари, полиция, придворни, чиновници и др. • Тези пари били прибирани като данък- в стока или пари. • Част от данъците получавал спахията вместо заплата за службата си, по – значителна част вземала хазната. • По закон българският селянин плащал двойно повече от мюсюлманина. В. Беззаконието • Много по – тежка от данъка била ангарията- безплатен труд, който налагали на селяните султановите власти. • Селяните били изпращани далеч от дома в помощ на военни походи, за да строят мостове, пътища, укрепления, да правозва храна за бойците и сено за конете им, да слугува на началници и др.. • Селяните с месеци и години не се прибирали в домовете, а за стопанствата им се грижели жената, старците и децата. • Най- зле били селата покрай големите пътища, разграбвани и обезлюдявани от свои и чужди войски.4 “Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз“. Европейски социален фонд “Инвестира във вашето бъдеще” Оперативна програма развитие на човешките ресурси 2007-2013 г. 3. В градовете Урок № 43 начало план на урока 1 2 3 изображения въпроси и задачи речник СОП Ф и л м A. “Свободата” в града • Ако издължал данъците си за година, селянинът имал право да напусне селото и да се пресели в града, иначе го връщали със съд, докато не заплати откупа си. • В града нямало спахии, затова гражданите се броели “свободни”. • По време на османското нашествие и през първия (ХV) век на чужда власт българите масово напускали градовете, за да се спасят. • Щом военните действия се отдалечили на запад от земите ни, започнало възвръщане към града, неговото постепенно побългаряване. Томбул джамия - Шумен Б. Занаятчийският труд • С две голи ръце пристигналия в града българин постъпвал на работа у някой занаятчия или търговец, за да изучи занаят • Плащали му само колкото да се прехранва. • След няколко години го правели калфа и получавал заплата от майстора си, докато сам бъде признат от своя еснаф за майстор. В. Българската община • В града хората с различна вяра образували отделни махали и там издигали свои молитвени храмове: черкви, джамии, синагоги. • Всяка махала представлявала община, избирала си кмет и съвет от старейшини. • Българската община изиграла голяма роля за българите под турска власт. • И градовете и селата имали кмет и съвет, където уреждали споровете си за наследство, определяли общата паша, общата сеч и др. Отбранителна кула - Етрополе • Кметът и попът представлявали общината пред властта, пишели молби до Истанбул при злоупотреби на властниците, за което често страдали и били преследвани. • Общината имала своя каса- всеки внасял според сили си, а по решение на съвета били подпомагани вдовици, сираци, инвалиди, строели чешми, мостове, черква и др. “Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз“. Европейски социален фонд Урок № 43 “Инвестира във вашето бъдеще” Оперативна програма развитие на човешките ресурси 2007-2013 г. изображения начало план на урока 1 Чаршия 2 3 Градска махала Градска кула - Враца Селянка изображения въпроси и задачи речник СОП Ф и л м Мостът на р. Марица- Свиленград София през ХVІІ в. “Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз“. Европейски социален фонд “Инвестира във вашето бъдеще” Оперативна програма развитие на човешките ресурси 2007-2013 г. Речник: Урок № 43 начало план на урока 1 Калфа – Еснаф – Помощник на майстора занаятчия Сдружение на майсторите от един занаят Старейшини – Регистър – По- видните хора от общината Списък 2 3 изображения въпроси и задачи речник СОП Ф и л м Български овчар “Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз“. Европейски социален фонд Урок № 43 начало план на урока 1 2 3 “Инвестира във вашето бъдеще” Оперативна програма развитие на човешките ресурси 2007-2013 г. Въпроси и задачи: 1. Как живеели обикновените хора през ХV – ХVІІ в.? 2. Каква била съдбата на българските селяни? 3. Какви природни напасти сполетявали често хората по селата? 4. Какви данъци плащали селяните? 5. Какво представлявала ангарията? 6. Как селянинът можел да стане градски занаятчия? 7. Как живеел българинът в града? 8. Как били организирани отделните махали? 9. Какво представлявали общините? 10. Каква била дейността на българската община? Какви проблеми разрешавала? 11. С какви средства общината помагала на членовете си? 12. Какви били отношенията на общината с властта? изображения въпроси и задачи речник СОП Ф и л м Църква в Арбанаси ХVІ в. “Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз“. Европейски социален фонд “Инвестира във вашето бъдеще” Оперативна програма развитие на човешките ресурси 2007-2013 г. Това вече го знаем Урок № 43 начало план на урока 1 2 3 изображения въпроси и задачи речник СОП Ф и л м • През периода ХV – ХVІІІ в. навсякъде в Европа работещите хора водели нелек начин на живот. • В Османската империя християните страдали от редица нещастия и унижения. • В селата всеки селянин владеел земя, която се обработвала с чифт волове, но тя невинаги стигала, за да се изхранват семействата. Земеделците били преследвани от природни напасти: суши, порои, епидемии, скакалци, редували се добри и лоши години. • Българските селяни били товарени и с многобройни задължения към хазната и спахиите - данъци. • Данъците били плащани в стока или пари, а ако не успеели да се изплатят селяните често губели земята си и тръгвали да търсят препитание в града. • Най- тежка за селяните била ангарията- безплатен труд, който полагали с месеци, а понякога с години, далеч от дома и семействата си. Подпомагали военни походи, строели мостове, пътища, укрепления, превозвали храна за бойците и добитъка. • Ако издължали данъците за годината селяните можели да отидат в града да търсят препитание. • В градовете нямало спахии, затова гражданите се смятали за “свободни”. • В града българинът постъпвал на работа при някой занаятчия или търговец, отначало само за прехрана. След няколко години можел да стане калфа и да получава заплата, докато сам стане майстор, ако еснафът му го признае. • В града хората се заселвали в различни махали, според вярата си. Там строели своите молитвени храмовецъркви, джамии, синагоги. • Всяка махала представлявала община, управлявана от кмет и съвет от старейшини. • За българите под османска власт общината играела голяма роля – уреждали в нея своите спорове, решавали общите въпроси – за паша, за сеч, за строеж на чешми, мостове, църкви и др. • Общината била представлявана от кмета и попа пред османската власт. • Всяка община имала своя каса, в нея всеки внасял според силите си, а по решение на съвета били подпомагани вдовици, сираци, инвалиди. • Българите сами се грижели за доброто си, е не чакали на държавата . “Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз“. Европейски социален фонд “Инвестира във вашето бъдеще” Оперативна програма развитие на човешките ресурси 2007-2013 г. Филм 9.42 мин . - Арабски халифат. Част 1 - възникване на Исляма Урок № 42 Филмотека Филм 11.39 мин. - Арабски халифат. Част 2 - Възход на арабския свят Филм 43.37 мин. - Ислямът - Империя На Вярата 1 начало Филм 1.16.37 м . - Правата на жените в Исляма план на урока Филм 11.25 мин.- Християнството в Османската империя 1 Филм 11.52 мин. - Българската аристокрация след османското завоевание Филм 3.31 мин . - Светът на българина през XVI - XVII век 2 3 изображения въпроси и задачи речник СОП Ф и л м Край “Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз“.