Презентация "Национална здравна стратегия 2014
Download
Report
Transcript Презентация "Национална здравна стратегия 2014
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Национална здравна
стратегия (2014-2020 г.)
София
2014
Какво е “Национална здравна стратегия
(2014-2020)”? (1)
Формулира политика основана на стойности,
ориентирана към действие за постигане на
определените цели, които да доведат до
повишаване
здравето
на
нацията
и
ограничаване на здравните неравенства.
Какво е “Национална здравна стратегия
(2014-2020)”? (2)
Очертава лидерската роля на МЗ, но същевременно
е адресирана към всички министри на
правителствения кабинет, като ги ангажира:
“Всеки министър да бъде здравен министър!”
Включва общественото участие на представители на
неправителствените организации и на цялото
гражданско общество
Принципни характеристики на
Стратегията
Солидарност
Справедливост
Разширяване правата на пациента (“Всичко,
което се прави за мен, да не става без мен”)
Създаване на условия за укрепване на здравето
Отчитане влиянието на социалните
детерминанти и рисковите за здравето фактори,
вкл. глобалните фактори
Осигуряване на висока ефективност на системата
за здравеопазване
Защо “Национална здравна стратегия
(2014-2020)”? (1)
В държавите членки на ЕС здравето на хората като цяло се
подобрява, но в България здравето на населението остава на
крайно незадоволително ниво
Основни предизвикателства
• Все повече хора
умират и все помалко се раждат
• Хората мигрират
към големите
градове и
емигрират в
чужбина
• Все повече
възрастни хора
живеят в страната
• Хроничните
незаразни болести
доминират в
болестното бреме
• Сърдечносъдовите
заболявания и
депресията са
водещи причини за
загубените години
в добър живот
• Инфекциозните
болести (HIV, TB)
остават проблем,
подлежащ на
контрол
• Възникват
организми,
резистентни на
антибиотици
• Разходите в здравната
система постоянно
нарастват
• Недостатъчни ресурси
• ПЗП е слаба и в нея
липсват необходимите
превантивни услуги
• Нереформираният
болничен сектор
стимулира
количеството, а не
качеството на услугите
Защо “Национална здравна стратегия
(2014-2020)”? (2)
Нови възможности
Нови концепции
• Благосъстоянието като измерител на
развитието (фиг.1)
• Здравето като част от благосъстоянието
е метафора за успеха на всяка държава
• Ценностен подход към социалните
детерминанти (фиг.2)
• Цялостно държавно (whole of
government) и гражданско (whole of
society) управление (governance)
• Колаборативно лидерство
Нови двигатели за по-добро здраве
•Технологии и иновации
•Здравна образованост:
информация, участие и
отговорност/отчетност
•Глобализация/урбанизация
Фиг.1. Здраве и благосъстояние: преглед
на детерминантите
Източник: Measurement of and target-setting for well-being, WHO/EURO,
2012
Фиг.2 Концептуална рамка за детерминантите на
здравето
Източник: AIHW: adapted from Australia’s Health 2008
Защо “Национална здравна стратегия
(2014-2020)”? (3)
Здравно-демографски показатели за
Република България
• Населението на България нараства до 8,8
милиона през 1990 г., след което преживява
имплозия и намалява до 7 282 041 души през
2012 г.;
• Коефициентът на раждаемост за България е 9.5‰;
• България е с най-високата обща смъртност
(15.0‰) през 2012 г. в ЕС;
Защо “Национална здравна стратегия
(2014-2020)”? (4)
Здравно-демографски показатели за РБ
• Очакваната продължителност на живота в
България е 74.02 години, което е с около 6 години
по-ниска от тази в Европейския съюз (79.86
години).
• Населението бързо застарява, като относителният
дял на населението над 65 години е 19.1%.
• Населението в България представлява пирамида
през 1950 г, сфера през 2010 г., а през 2050 г. се
очаква да бъде обърната пирамида (фиг.3).
Фиг.3. Един век демографски промени в България
Национална здравна стратегия (2014-2020) –
общи цели, общи отговорности
Визия на Стратегията
България като страна, в която всички
български граждани имат необходимите
възможности и подкрепа, за да
постигнат
своя
пълен
здравен
потенциал и благосъстояние, като
работят заедно за намаляване на
неравенствата в страната и европейския
регион.
За реализиране на тази
визия е необходимо :
• Гарантиране къстомизацията на
здравните услуги (определяне на
лечението според индивидуалните
биологични и личностни особености на
пациента);
• Преминаване от сегашната
традиционна медицинска практика на
лечение на болестите към
транслационна и персонализирана
медицина (фиг. 4);
Фиг.4 Насочване на здравните системи извън днешните
предизвикателства към еволюцията на „персонализираната
здравна помощ”
Източник: A Healthier Future for All Australians, 2001
ПРИОРИТЕТИ В
НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ (2014 – 2020)
1. Гарантиране на всеки български гражданин на
надеждна система на здравно осигуряване, достъп до
качествена медицинска помощ и здравно обслужване
2. Въвеждане на единна интегрирана информационна
система чрез развитие на електронното здравеопазване
с цел пълна прозрачност и ефективно използване на
наличните ресурси
3. Рационализиране на системите за финансово
управление и контрол в здравеопазването
4. Укрепване и модернизиране на системата за спешна
медицинска помощ
ПРИОРИТЕТИ В
НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ (2014 – 2020)
5. Регионална политика със специално внимание
върху подкрепата на лечебните заведения в
отдалечените и малки региони на страната
6. Ефективно функциониране на майчиното,
детското и училищно здравеопазване
7. Устойчиво развитие на човешките ресурси с
акцент специализацията на медицинските кадри и
продължителното обучение
8. Преориентиране на здравната система към
профилактиката и предотвратяването на социалнозначимите заболявания.
Цели на Стратегията (1)
Стратегическа цел 1
Задача А:
Подобряване на здравето, безопасността и
благосъстоянието на населението до средните
нива на ЕС
Увеличаване на броя на българите, които са здрави
във всеки етап от живота:
-
Увеличаване на очакваната продължителност на
живота в добро здраве с 2 години
-
Намаляване на детската смъртност с 30%
-
Намаляване на неравенствата с 30%
Задача Б:
Промоция на здравето и интегрирана профилактика
на ХНБ
Задача В:
Повишаване на икономическото и социално
благополучие на индивидите, семействата и
общините
Цели на Стратегията (2)
Стратегическа цел 2 Трансформиране на здравната система за
Задача А:
осигуряване достъпно и качествено здравно
обслужване
Преориентиране на здравната система към ПМП и
преструктуриране (оптимизиране) на болничния
сектор, основано на регионалната здравна политика и
конкуренцията „позитивна сума”
Задача Б:
Рационализиране на управлението, финансовия и
качествен контрол в здравеопазването
Задача В:
Модернизиране на системата за спешна медицинска
помощ
Ефективно функциониране на майчиното, детското и
училищното здравеопазване
Задача Г:
Задача Д:
Осигуряване на дългосрочно обслужване за
уязвимите групи население
Цели на Стратегията (3)
Стратегическа цел 3 Въвеждане на единна интегрирана информационна
Задача А:
Задача Б:
система чрез развитие на електронното и мобилно
здравеопазване
Национален план за внедряване на електронното и
мобилно здравеопазване
Подкрепяне на приемането и целесъобразното използване
на информационните технологии чрез стимулиране и
техническа помощ
Цели на Стратегията (4)
Стратегическа цел 4
Задача А:
Задача Б:
Задача В:
Осигуряване на капацитета на човешките ресурси за
посрещане на нарастващите здравни потребности
Улесняване достъпа до специализация
Осигуряване качеството на продължителното обучение
Осигуряване на условия за медицинските специалисти и
техните лидери да бъдат напълно отговорни, справедливо
оценявани и да притежават инструментариума,
системите и ресурсите за работа и постигане на високи
резултати
Съхраняване на нужните човешки ресурси и развитие на
техните възможности и талант
Цели на Стратегията (5)
Стратегическа цел 5
Задача А:
Задача Б:
Задача В:
Развитие на научните знания и иновации
Ускоряване процеса на научните изследвания за
подобряване здравното обслужване на пациента
Нарастване разбирането за това „какво работи” в
общественото здравеопазване и лечебната помощ,
определяне и внедряване на иновативни методи
Инвестиране в регулативните науки за подобряване
безопасността на хранителните и медицинските продукти,
водата и др.
Национална здравна стратегия (2014-2020):
Време за действие
5 СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ
11 ПОЛИТИКИ С КОНКРЕТНИ МЕРКИ
(1) Подобряване на здравето,
безопасността и благосъстоянието на
населението до средните нива на ЕС
(1) Ефективно управление
(2) Трансформиране на здравната
система за осигуряване достъпно и
качествено здравно обслужване
(3) Осигуряване на човешки ресурси
(3) Въвеждане на единна
интегрирана информационна
система чрез развитие на
електронното и мобилно
здравеопазване
(2) Реформиране на финансовата
система
(4) Равен достъп до здравни услуги
(5) Промоция на здравето и
профилактика на болестите
(6) Дългосрочна грижа за уязвими групи
(7) Ефективно майчино, детско и
училищно здравеопазване
(4) Осигуряване на капацитета на
човешките ресурси за посрещане на
нарастващите здравни потребности
(8) Регионална здравна политика
(5)Развитие на научните знания и
иновации
(10) Е-здравеопазване
(9) Здравни технологии, иновации,
инвестиции
(11) Включване на гражданското общество
ПОЛИТИКА 1: Ефективно
управление (ръководство) на
здравеопазването за успешно
постигане на стратегическите
цели
Политика 1 (1)
Интелигентно ръководство за здраве и благополучие
Ръководство чрез
колаборация
Общодържавен и цялостен обществен
подход за здраве и благополучие
Ръководство чрез
гражданско включване
Обединено
правителство за ПЗБ
Ръководство чрез микс
от регулации и
убеждаване
Подобрена
координация,
интеграция и
капацитет
Ръководство чрез
независими агенции и
експертни групи
Ръководство чрез
адаптивни политики,
гъвкави структури
Власт и
отговорност
за здраве
чрез
правителство и
общество
Добро ръководство за
здраве и благополучие
Здравето
е човешко
право
Здравето е
глобално
обществено
благо
Здравето е
централен
компонент на
благосъстоянието
Здравето
като
социална
справедливост
Политика 1 (2)
• Лидерска роля на МЗ;
• Професионализация на управлението;
• Индикатори за измерване на
управленската активност;
• Контрол на МЗ;
• Информационни управленски системи;
• Споделено взимане на решения
основани на доказателства
ПОЛИТИКА 2: Реформиране на
финансовата система на
здравеопазването за
увеличаване на финансовите
ресурси и тяхното ефективно
управление
Политика 2 (1)
• Нарастване на публичните разходи за
здравеопазване;
• Разнообразни източници на финансиране
(публично-частно партньорство);
• Демонополизация на здравноосигурителния модел;
• Място и роля на БЛС и БЗС: в НРД, контрол на
качеството;
• Пълен размер на ЗОВ от държавата
Политика 2 (2)
• Ревизия на минималния пакет от здравни услуги;
• Структурни промени в бюджета на НЗОК;
• Регламентиране на скъпоструващите диагностични и
лечебни технологии;
• Система за ценообразуване на принципа на
разходопокриване и социално приемлива „цена на труда” и
нейното диференциране по специалности;
• В системите за заплащане – компонент за качество и
ефективност;
• Национална информационна система за финансовите
разходи.
Демонополизация на НЗОК
•
•
Краткосрочни мерки: анализ на нормативната база и
икономическите параметри на здравното осигуряване;
обществено обсъждане на здравноосигурителния модел;
създаване на разширена пазарна среда чрез
равнопоставени частни здравноосигурителни каси, които
да са конкуренция на НЗОК;
Текущи мерки: увеличени здравноосигурителни
плащания от държавата; разработка на законови
промени и подзаконови актове ; информация на
населението за записване на здравноосигурените лица в
отделните фондове
Демонополизация на НЗОК
Очаквани резултати
• По-голям подбор и свободен достъп на гражданите до
повече от една здравноосигурителна каса;
• Ефективно използване на финансовите ресурси чрез
конкуренция между отделните здравноосигурителни
каси;
• Засилен контрол върху изпълнителите на медицинска
помощ;
• За сключване на договори с здравноосигурителните каси
се изисква повишено качество на медицинското
обслужване от лечебните заведения.
ПОЛИТИКА 3: Осигуряване на
човешки ресурси в
здравеопазването, които да
могат да удовлетворят
нарастващите настоящи и
бъдещи здравни потребности
на хората
Политика 3 (1)
• Определяне на потребностите от медицински кадри;
• Увеличен прием на специалисти по здравни грижи;
• Разширяване функциите на специалистите по здравни
грижи (за дългосрочни и палиативни грижи);
• Единен регистър на кадрите, вкл. на емигрантите;
• Ориентиране на университетското образование към
специалности с особена нужда в практиката;
Политика 3 (2)
•Либерализация на процеса на специализация;
•Периодична ресертификация на лекарите с придобита
специалност;
•Промени в технологията на продължаващото обучение (БЛС,
БЗС, ДМС);
•Увеличаване на трудовите възнаграждения до
средноевропейски нива;
•Създаване на класификатор на медицинските специалности
(тежест, риск, отговорност);
•Икономически стимули и участие на държавата и общините
ПОЛИТИКА 4: Осигуряване на
равен достъп на хората до
качествени здравни дейности
адекватни на техните здравни
потребности
Политика 4.1.
•Стратегия за осигуряване и контрол на качеството;
•Специализирана агенция по осигуряване и контрол на
качеството;
•Участие в качествения контрол на НЗОК и РЗИ;
•Осъвременяване на стандарти и правила за добра
медицинска практика (GMP), клинични протоколи;
•Опростена технология за задължителна акредитация на
ЛЗ;
•Информационна система за отклонения от качеството на
медицинските дейности (медицински грешки)
Политика 4.2.
Спешна помощ
•
•
Краткосрочни мерки: реформиран модел на системата
за спешна медицинска помощ; нормативна база,
основана на доказателства; ефективна комуникационна
политика и телемедицински връзки; подобрена
материално-техническа осигуреност; интеграция на
системата за спешна медицинска помощ към други
национални системи; наръчник с протоколи; протоколи с
телефонен „триаж“
Текущи мерки: високоспециализирани болнични спешни
комплекси; национален център за продължаващо
обучение по спешна медицина; санитарен въздушен
транспорт
Политика 4.2.
Спешна помощ
Очаквани резултати:
•
•
•
•
Осигуряване на своевременност на обслужването – до 30
мин. на повече от 95% от пациентите;
Постигане на почти пълно съответствие със стандартите
за качество при обслужването на болните;
Постигане на европейските стандарти за осигуреност с
кадри, санитарни автомобили и технически средства;
Увеличение на трудовите възнаграждения и достигане до
средния размер в системата на здравеопазването и
добавка като бонус за работа при трудни условия,
качество и ефективност.
Политика 4.3 (1)
•Първична медицинска помощ в основата на системата за
здравеопазване (преориентация на всички здравни услуги);
•Преразглеждане на устройството и ценността на ПИМП с
премахване на лимитиращи дейности;
•Увеличаване на броя на дейностите и техните цени (домашни
посещения, домашен стационар, бонификация при
диспансеризация на болни с повече от едно заболяване);
•Улесняване на специализацията по ОМ (дистанционно
теоретично обучение, съботно-неделни присъствени занятия);
•Създаване на „мрежа” от индивидуални амбулатории с
икономически преференции;
Политика 4.3 (2)
•Осигуряване на ръководства за поведение на ОПЛ при найчесто срещаните значими заболявания (40-50);
•Центрове за повиквания (както в ЕС);
•Отстраняване на териториалните диспропорции (стимули и
включване на общините);
•Отделните професионално-съсловни организации да могат да
представят своите членове пред държавните органи, НЗОК и
др.;
•Периодична акредитация на МЗ за ПИМП – за-по-добро
качество и ресертификация на ОПЛ;
•Информационни системи за резултатите от дейността на
ПИМП и СИМП (контрол на качеството).
Политика 4.4 (1)
Болнична помощ
•
•
Краткосрочни мерки: актуализация на медицински стандарти;
задължителна акредитация на лечебните заведения; план за
преструктуриране на болничната помощ; заплащане въз основа на
резултати; контрол и оценка на дейностите; правила за добра
медицинска практика; ръководства за поведение; клинични
протоколи
Текущи мерки: специализирана агенция за управление и контрол на
качеството; ресертификация на лекарите със специалност;
информационна система за лекарски грешки; обучение на
болнични мениджъри; инвестиционна програма за публични
средства в лечебни заведения за болнична помощ; заплащане на
болнични услуги по диагностично свързани групи
Политика 4.4 (2)
Болнична помощ
Очаквани резултати
•
•
•
Намаляване на годишния брой на хоспитализации с 20-25%
основно чрез намаляване на предотвратимите
хоспитализации;
Относителният дял на хоспитализациите за продължаващо
лечение да достигне до 30% от общия брой;
Подобряване на ефективността на болничната дейност
измерена с показателите за промяна на входното състояние
на болните и на средносрочния леталитет след изписването
им (до 3 месеца).
Политика 4.4 (3)
Здравна карта
•
•
Краткосрочни мерки: Разработка на НЗК въз основа на оценката на
здравните потребности; определяне на приоритетите в
здравеопазването; планиране на здравните услуги; определяне на
конкретните потребности от брой болнични легла и брой лекари в
ПИМП; национална карта за спешна медицинска помощ; план за
развитие на високотехнологични болнични центрове
Текущи мерки: откриване /закриване на болници в съответствие с
НЗК; разпределение на финансовия ресурс от НЗОК се осъществява
на конкурентен принцип на базата на недискриминационни и
публично известни критерии за качество, които надвишават
минималните такива за получаване на разрешение за
осъществяване на лечебна дейност; контрол върху изпълнението от
финансираните лечебни заведения на всички изисквания на НЗОК и
МЗ.
Политика 4.4 (4)
Здравна карта
Очаквани резултати
•
•
•
•
•
Равномерно териториално разпределение на болниците според НЗК
и насочване на здравната помощ предимно към тези, които наймного се нуждаят от нея;
Рационално използване на наличните финансови ресурси от МЗ и
НЗОК;
Конкуренция „позитивна сума” между отделните лечебни
заведения;
Засилен контрол върху изпълнението на всички изисквания на НЗОК
и МЗ за осъществяване на 24-часова дейност по обслужване на
гражданите, както от държавните, така и от частните болници;
Съответствие на броя на болниците и болничните легла към средно
европейските стойности;
Политика 4.5
•Подобряване управление и отчетността за достъп, качество и
плащания;
•Инвестиране за подобряване качеството;
•Механизъм за адекватно заплащане на доставчиците;
•Прозрачна система за потребителски плащания и официални такси;
•Актуализиране на етичния кодекс на здравните професионалисти;
•Информираност на лекари, пациенти и политици за негативните
ефекти на неформалните плащания;
•Рационализиране на информационната система на МЗ и НЗОК за
здравноосигурителните права на пациента и плащанията;
•Единен механизъм за събиране и анализ на данни от изследвания,
сигнали и публикации за корупционни практики.
ПОЛИТИКА 5: Промоция на
здравето и профилактика на
болестите с фокус на
хроничните незаразни
болести
Политика 5 (1)
•Интегриран интердисциплинарен подход за промоция на
здравето на междуинституционално равнище (водеща роля
на МЗ);
•Надграждане на националната политика (напр.
ограничаване употребата на тютюневите изделия,
профилактична насоченост на ПМП);
•Преориентиране на РЗИ, амбулатории за първична и
специализирана помощ, МЦ, ДКЦ, болници към промоция
на здравето;
•Национална програма за превенция на ХНБ;
•Предлагане на храни за здравословен модел на хранене;
Политика 5 (2)
•Изграждане на модел за повишена физическа активност;
•Комплексна оценка на риска от физични, химични,
биологични, ергономични и психосоциални фактори;
•Здравно обучение и образование в детските градини и
училищата;
•Усъвършенстване системата за надзор на заразните
заболявания и реакция при заплахи от биотероризъм;
•Ефективен държавен здравен контрол върху обекти,
продукти и стоки със значение за здравето;
•Координирани секторни политики по опазване на околната
среда.
ПОЛИТИКА 6: Осигуряване на
дългосрочна грижа за
уязвими групи от населението
Политика 6.1
•Деинституционализация на национално и регионално
ниво;
•Закриване на ДМСГД и развитие на здравно социални
услуги, услуги за подкрепа, заместваща семейна закрила
и др.;
•Повишаване компетентностите на персонала;
•Издръжка на новите здравно социални услуги;
•Нов подход в родилните отделения за грижите за
майките и децата;
•Превенция на изоставянето на деца.
Политика 6.2
•Промоция на психичното здраве;
•Превенция на депресията и самоубийствата;
•Борба срещу стигматизацията и социалното изключване;
•Укрепване на психичното здраве на работното място;
•Осигуряване на добро психично здраве на възрастните хора;
•Координация на психосоциалната рехабилитация;
•Правила, клинични препоръки и критерии за оценка;
•Гарантиране процеса на психиатрично обслужване на пациенти
с чести психични разстройства.
Политика 6.3
•Разработване на профилактични програми със специален акцент към
хората от третата възраст;
•Деинституционализация на модела на грижи за възрастни хора;
•Финансиране на допълнителни здравни и междусекторни услуги за
възрастните хора;
•Разкриване на почасови и палиативни услуги в общността и домашната
среда;
•Комплексна подкрепа на семействата, полагащи грижи за зависими
членове;
•Взаимодействие между държавния, неправителствения сектор и
доброволчеството.
Политика 6.4
•Профилактични мерки за предотвратяване на
трайната инвалидизация;
•Подобрен достъп на хора с увреждания до
здравни услуги;
•Подобрена система на медицинската експертиза;
•Разширяване дейността на НПО.
Политика 6.5
•Намаляване на неравенствата в достъпа до качествено
здравеопазване;
•Стандартизиране и събиране на данни за
идентифициране и адресиране на различията;
•Интегрирани грижи от държавата за бежанци, жертви на
трафик на хора, домашно насилие, наркомани,
алкохолици, болни от церебрална парализа и др.;
•Утвърждаване на модела на здравния медиатор;
•Повишен имунизационен обхват сред уязвимите групи.
ПОЛИТИКА 7: Ефективно
функциониране на майчиното,
детското и училищното
здравеопазване
Майчино и детско здравеопазване
•
Краткосрочни мерки: анализ на състоянието в страната и добрите
практики за детско и майчино здравеопазване в Европейския съюз;
концептуален модел за развитие; нормативни промени и програми;
модел на център за майчино и детско здраве; разширен обхват и
повишена ефикасност на асистираната репродукция
• Текущи мерки: изграждане на центрове за майчино и детско здраве с
областно покритие; повишаване на информираността, знанията и
нагласите на подрастващите за изграждане на жизненоважни умения
за отговорно здравословно поведение; подобряване познанията на
населението по въпросите на бременността, раждането, грижите за
децата, хранене и здравословно поведение; система за мониторинг и
контрол за обхващането на бременните жени и децата за
профилактични прегледи; превенция и ранна интервенция на
уврежданията при децата
Майчино и детско здравеопазване
Очаквани резултати
• Интегриран подход и ефективно
здравеопазване за майките и децата;
• Намаляване на детската смъртност до
средните нива на страните от ЕС;
• Преустановяване негативната тенденция
на снижаване на раждаемостта.
ПОЛИТИКА 8: Регионална
здравна политика основана на
доказателства
Политика 8
•Анализи и планове за развитие на
здравеопазването на отделните региони във
връзка с потребностите и рисковите фактори;
•Регионално разпределение на
високотехнологични дейности;
•Деконцентрация на здравни услуги по региони и
регионални програми (ендемичност).
ПОЛИТИКА 9: Здравни
технологии, иновации и
инвестиции
Политика 9
•Устойчивост на инвестиционния процес (анализи,
оценки);
•Внедряване на стандартите GS1 чрез баркод за
проследяване на пациенти, обслужващ персонал,
медикаменти и медицинско оборудване (намаляване на
медицинските грешки);
•GS1 система за проследяване движението на
хранителните продукти от единия край на веригата за
снабдяване до потребителя;
•Стимулиране изследвания на универсалното покритие
на населението със здравна помощ;
•Участие в европейската мрежа за оценка на здравните
технологии;
•Иновации в профилактиката на болестите,
финансирането и управлението на здравеопазването.
ПОЛИТИКА 10: Развитие на
електронното здравеопазване
Електронно здравеопазване
•
•
Краткосрочни мерки: утвърждаване на информационни
стандарти; системи за сигурност на информацията;
публичен регистър на здравните данни и термини; модел
на здравно-информационна система; електронно
здравно досие; здравен идентификатор; интегрирани
болнични информационни системи
Текущи мерки: капацитет за сигурност на информацията;
здравно-информационен портал; електронна система за
поддържане на информацията; публични електронни
регистри
Електронно здравеопазване
Очаквани резултати
•
•
Интеграция и свързаност в сферата на
здравеопазването чрез национална здравна
информационна система и реален достъп на
пациента до информация за собственото му
здраве;
Намаляване на условията за корупционни
практики в здравеопазването
ПОЛИТИКА 11: Създаване на
подходяща среда за
включване на гражданското
общество в решаване на
проблемите за здравето на
нацията
Политика 11
•Усъвършенстване на нормативната база за правата на пациентите;
•Повишаване участието на НПО в проекти и програми и при оценка
на резултатите;
•Прозрачност и граждански контрол по отношение на корупцията;
•Засилен обществен контрол в изразходване на публичните
средства;
•Участие на НПО при разработката на стратегии, политики и
програми;
•Гражданско участие в обществените съвети за вземане на здравно
политически решения (Правото на пациента „Нито едно решение за
мен без мен!”).
Заключение
•
•
•
•
Стратегическият документ е изграден въз основа на:
споделените
европейски
ценности
(универсално
покритие,
социална
справедливост,
солидарност,
равнопоставеност),
цялостния интегративен принцип, заложен в Стратегията
на Европейския съюз („Европа 2020”) и програмата за
действие на ЕС „Здраве за растеж”,
стратегическите задачи на политиката на СЗО „Здраве
2020”,
основните приоритети на „Националната програма за
развитие: България 2020”.
Постигането на желаните здравни резултати през
следващите 7 години чрез изпълнението на
стратегическите цели се гарантира с:
• разработения Национален план за действие,
включващ конкретните дейности за изпълнение
през периода 2014-2020
г., отговорните
институции, сроковете и източниците на
финансиране;
• своевременното включване на цялостния
правителствен и неправителствен сектор по
реализацията на 11те политики.
•
•
•
•
•
•
Резултатите от прилагането на Националната
здравна стратегия (2014-2020) ще гарантират
задоволяването на очакванията на:
неправителствените,
синдикалните
и
професионално-съсловните
организации,
здравните мениджъри,
изпълнителите на медицинска помощ,
получаващите непосредствени ползи от здравната
система (пациентите),
цялото гражданско общество.
Благодаря за
вниманието!