Transcript Презентация "Национална здравна стратегия 2014

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Национална здравна
стратегия (2014-2020 г.)
София
2014
Какво е “Национална здравна стратегия
(2014-2020)”? (1)
Формулира политика основана на стойности,
ориентирана към действие за постигане на
определените цели, които да доведат до
повишаване
здравето
на
нацията
и
ограничаване на здравните неравенства.
Какво е “Национална здравна стратегия
(2014-2020)”? (2)
Очертава лидерската роля на МЗ, но същевременно
е адресирана към всички министри на
правителствения кабинет, като ги ангажира:
“Всеки министър да бъде здравен министър!”
Включва общественото участие на представители на
неправителствените организации и на цялото
гражданско общество
Принципни характеристики на
Стратегията
Солидарност
Справедливост
Разширяване правата на пациента (“Всичко,
което се прави за мен, да не става без мен”)
Създаване на условия за укрепване на здравето
Отчитане влиянието на социалните
детерминанти и рисковите за здравето фактори,
вкл. глобалните фактори
Осигуряване на висока ефективност на системата
за здравеопазване
Защо “Национална здравна стратегия
(2014-2020)”? (1)
В държавите членки на ЕС здравето на хората като цяло се
подобрява, но в България здравето на населението остава на
крайно незадоволително ниво
Основни предизвикателства
• Все повече хора
умират и все помалко се раждат
• Хората мигрират
към големите
градове и
емигрират в
чужбина
• Все повече
възрастни хора
живеят в страната
• Хроничните
незаразни болести
доминират в
болестното бреме
• Сърдечносъдовите
заболявания и
депресията са
водещи причини за
загубените години
в добър живот
• Инфекциозните
болести (HIV, TB)
остават проблем,
подлежащ на
контрол
• Възникват
организми,
резистентни на
антибиотици
• Разходите в здравната
система постоянно
нарастват
• Недостатъчни ресурси
• ПЗП е слаба и в нея
липсват необходимите
превантивни услуги
• Нереформираният
болничен сектор
стимулира
количеството, а не
качеството на услугите
Защо “Национална здравна стратегия
(2014-2020)”? (2)
Нови възможности
Нови концепции
• Благосъстоянието като измерител на
развитието (фиг.1)
• Здравето като част от благосъстоянието
е метафора за успеха на всяка държава
• Ценностен подход към социалните
детерминанти (фиг.2)
• Цялостно държавно (whole of
government) и гражданско (whole of
society) управление (governance)
• Колаборативно лидерство
Нови двигатели за по-добро здраве
•Технологии и иновации
•Здравна образованост:
информация, участие и
отговорност/отчетност
•Глобализация/урбанизация
Фиг.1. Здраве и благосъстояние: преглед
на детерминантите
Източник: Measurement of and target-setting for well-being, WHO/EURO,
2012
Фиг.2 Концептуална рамка за детерминантите на
здравето
Източник: AIHW: adapted from Australia’s Health 2008
Защо “Национална здравна стратегия
(2014-2020)”? (3)
Здравно-демографски показатели за
Република България
• Населението на България нараства до 8,8
милиона през 1990 г., след което преживява
имплозия и намалява до 7 282 041 души през
2012 г.;
• Коефициентът на раждаемост за България е 9.5‰;
• България е с най-високата обща смъртност
(15.0‰) през 2012 г. в ЕС;
Защо “Национална здравна стратегия
(2014-2020)”? (4)
Здравно-демографски показатели за РБ
• Очакваната продължителност на живота в
България е 74.02 години, което е с около 6 години
по-ниска от тази в Европейския съюз (79.86
години).
• Населението бързо застарява, като относителният
дял на населението над 65 години е 19.1%.
• Населението в България представлява пирамида
през 1950 г, сфера през 2010 г., а през 2050 г. се
очаква да бъде обърната пирамида (фиг.3).
Фиг.3. Един век демографски промени в България
Национална здравна стратегия (2014-2020) –
общи цели, общи отговорности
Визия на Стратегията
България като страна, в която всички
български граждани имат необходимите
възможности и подкрепа, за да
постигнат
своя
пълен
здравен
потенциал и благосъстояние, като
работят заедно за намаляване на
неравенствата в страната и европейския
регион.
За реализиране на тази
визия е необходимо :
• Гарантиране къстомизацията на
здравните услуги (определяне на
лечението според индивидуалните
биологични и личностни особености на
пациента);
• Преминаване от сегашната
традиционна медицинска практика на
лечение на болестите към
транслационна и персонализирана
медицина (фиг. 4);
Фиг.4 Насочване на здравните системи извън днешните
предизвикателства към еволюцията на „персонализираната
здравна помощ”
Източник: A Healthier Future for All Australians, 2001
ПРИОРИТЕТИ В
НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ (2014 – 2020)
1. Гарантиране на всеки български гражданин на
надеждна система на здравно осигуряване, достъп до
качествена медицинска помощ и здравно обслужване
2. Въвеждане на единна интегрирана информационна
система чрез развитие на електронното здравеопазване
с цел пълна прозрачност и ефективно използване на
наличните ресурси
3. Рационализиране на системите за финансово
управление и контрол в здравеопазването
4. Укрепване и модернизиране на системата за спешна
медицинска помощ
ПРИОРИТЕТИ В
НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ (2014 – 2020)
5. Регионална политика със специално внимание
върху подкрепата на лечебните заведения в
отдалечените и малки региони на страната
6. Ефективно функциониране на майчиното,
детското и училищно здравеопазване
7. Устойчиво развитие на човешките ресурси с
акцент специализацията на медицинските кадри и
продължителното обучение
8. Преориентиране на здравната система към
профилактиката и предотвратяването на социалнозначимите заболявания.
Цели на Стратегията (1)
Стратегическа цел 1
Задача А:
Подобряване на здравето, безопасността и
благосъстоянието на населението до средните
нива на ЕС
Увеличаване на броя на българите, които са здрави
във всеки етап от живота:
-
Увеличаване на очакваната продължителност на
живота в добро здраве с 2 години
-
Намаляване на детската смъртност с 30%
-
Намаляване на неравенствата с 30%
Задача Б:
Промоция на здравето и интегрирана профилактика
на ХНБ
Задача В:
Повишаване на икономическото и социално
благополучие на индивидите, семействата и
общините
Цели на Стратегията (2)
Стратегическа цел 2 Трансформиране на здравната система за
Задача А:
осигуряване достъпно и качествено здравно
обслужване
Преориентиране на здравната система към ПМП и
преструктуриране (оптимизиране) на болничния
сектор, основано на регионалната здравна политика и
конкуренцията „позитивна сума”
Задача Б:
Рационализиране на управлението, финансовия и
качествен контрол в здравеопазването
Задача В:
Модернизиране на системата за спешна медицинска
помощ
Ефективно функциониране на майчиното, детското и
училищното здравеопазване
Задача Г:
Задача Д:
Осигуряване на дългосрочно обслужване за
уязвимите групи население
Цели на Стратегията (3)
Стратегическа цел 3 Въвеждане на единна интегрирана информационна
Задача А:
Задача Б:
система чрез развитие на електронното и мобилно
здравеопазване
Национален план за внедряване на електронното и
мобилно здравеопазване
Подкрепяне на приемането и целесъобразното използване
на информационните технологии чрез стимулиране и
техническа помощ
Цели на Стратегията (4)
Стратегическа цел 4
Задача А:
Задача Б:
Задача В:
Осигуряване на капацитета на човешките ресурси за
посрещане на нарастващите здравни потребности
Улесняване достъпа до специализация
Осигуряване качеството на продължителното обучение
Осигуряване на условия за медицинските специалисти и
техните лидери да бъдат напълно отговорни, справедливо
оценявани и да притежават инструментариума,
системите и ресурсите за работа и постигане на високи
резултати
Съхраняване на нужните човешки ресурси и развитие на
техните възможности и талант
Цели на Стратегията (5)
Стратегическа цел 5
Задача А:
Задача Б:
Задача В:
Развитие на научните знания и иновации
Ускоряване процеса на научните изследвания за
подобряване здравното обслужване на пациента
Нарастване разбирането за това „какво работи” в
общественото здравеопазване и лечебната помощ,
определяне и внедряване на иновативни методи
Инвестиране в регулативните науки за подобряване
безопасността на хранителните и медицинските продукти,
водата и др.
Национална здравна стратегия (2014-2020):
Време за действие
5 СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ
11 ПОЛИТИКИ С КОНКРЕТНИ МЕРКИ
(1) Подобряване на здравето,
безопасността и благосъстоянието на
населението до средните нива на ЕС
(1) Ефективно управление
(2) Трансформиране на здравната
система за осигуряване достъпно и
качествено здравно обслужване
(3) Осигуряване на човешки ресурси
(3) Въвеждане на единна
интегрирана информационна
система чрез развитие на
електронното и мобилно
здравеопазване
(2) Реформиране на финансовата
система
(4) Равен достъп до здравни услуги
(5) Промоция на здравето и
профилактика на болестите
(6) Дългосрочна грижа за уязвими групи
(7) Ефективно майчино, детско и
училищно здравеопазване
(4) Осигуряване на капацитета на
човешките ресурси за посрещане на
нарастващите здравни потребности
(8) Регионална здравна политика
(5)Развитие на научните знания и
иновации
(10) Е-здравеопазване
(9) Здравни технологии, иновации,
инвестиции
(11) Включване на гражданското общество
ПОЛИТИКА 1: Ефективно
управление (ръководство) на
здравеопазването за успешно
постигане на стратегическите
цели
Политика 1 (1)
Интелигентно ръководство за здраве и благополучие
Ръководство чрез
колаборация
Общодържавен и цялостен обществен
подход за здраве и благополучие
Ръководство чрез
гражданско включване
Обединено
правителство за ПЗБ
Ръководство чрез микс
от регулации и
убеждаване
Подобрена
координация,
интеграция и
капацитет
Ръководство чрез
независими агенции и
експертни групи
Ръководство чрез
адаптивни политики,
гъвкави структури
Власт и
отговорност
за здраве
чрез
правителство и
общество
Добро ръководство за
здраве и благополучие
Здравето
е човешко
право
Здравето е
глобално
обществено
благо
Здравето е
централен
компонент на
благосъстоянието
Здравето
като
социална
справедливост
Политика 1 (2)
• Лидерска роля на МЗ;
• Професионализация на управлението;
• Индикатори за измерване на
управленската активност;
• Контрол на МЗ;
• Информационни управленски системи;
• Споделено взимане на решения
основани на доказателства
ПОЛИТИКА 2: Реформиране на
финансовата система на
здравеопазването за
увеличаване на финансовите
ресурси и тяхното ефективно
управление
Политика 2 (1)
• Нарастване на публичните разходи за
здравеопазване;
• Разнообразни източници на финансиране
(публично-частно партньорство);
• Демонополизация на здравноосигурителния модел;
• Място и роля на БЛС и БЗС: в НРД, контрол на
качеството;
• Пълен размер на ЗОВ от държавата
Политика 2 (2)
• Ревизия на минималния пакет от здравни услуги;
• Структурни промени в бюджета на НЗОК;
• Регламентиране на скъпоструващите диагностични и
лечебни технологии;
• Система за ценообразуване на принципа на
разходопокриване и социално приемлива „цена на труда” и
нейното диференциране по специалности;
• В системите за заплащане – компонент за качество и
ефективност;
• Национална информационна система за финансовите
разходи.
Демонополизация на НЗОК
•
•
Краткосрочни мерки: анализ на нормативната база и
икономическите параметри на здравното осигуряване;
обществено обсъждане на здравноосигурителния модел;
създаване на разширена пазарна среда чрез
равнопоставени частни здравноосигурителни каси, които
да са конкуренция на НЗОК;
Текущи мерки: увеличени здравноосигурителни
плащания от държавата; разработка на законови
промени и подзаконови актове ; информация на
населението за записване на здравноосигурените лица в
отделните фондове
Демонополизация на НЗОК
Очаквани резултати
• По-голям подбор и свободен достъп на гражданите до
повече от една здравноосигурителна каса;
• Ефективно използване на финансовите ресурси чрез
конкуренция между отделните здравноосигурителни
каси;
• Засилен контрол върху изпълнителите на медицинска
помощ;
• За сключване на договори с здравноосигурителните каси
се изисква повишено качество на медицинското
обслужване от лечебните заведения.
ПОЛИТИКА 3: Осигуряване на
човешки ресурси в
здравеопазването, които да
могат да удовлетворят
нарастващите настоящи и
бъдещи здравни потребности
на хората
Политика 3 (1)
• Определяне на потребностите от медицински кадри;
• Увеличен прием на специалисти по здравни грижи;
• Разширяване функциите на специалистите по здравни
грижи (за дългосрочни и палиативни грижи);
• Единен регистър на кадрите, вкл. на емигрантите;
• Ориентиране на университетското образование към
специалности с особена нужда в практиката;
Политика 3 (2)
•Либерализация на процеса на специализация;
•Периодична ресертификация на лекарите с придобита
специалност;
•Промени в технологията на продължаващото обучение (БЛС,
БЗС, ДМС);
•Увеличаване на трудовите възнаграждения до
средноевропейски нива;
•Създаване на класификатор на медицинските специалности
(тежест, риск, отговорност);
•Икономически стимули и участие на държавата и общините
ПОЛИТИКА 4: Осигуряване на
равен достъп на хората до
качествени здравни дейности
адекватни на техните здравни
потребности
Политика 4.1.
•Стратегия за осигуряване и контрол на качеството;
•Специализирана агенция по осигуряване и контрол на
качеството;
•Участие в качествения контрол на НЗОК и РЗИ;
•Осъвременяване на стандарти и правила за добра
медицинска практика (GMP), клинични протоколи;
•Опростена технология за задължителна акредитация на
ЛЗ;
•Информационна система за отклонения от качеството на
медицинските дейности (медицински грешки)
Политика 4.2.
Спешна помощ
•
•
Краткосрочни мерки: реформиран модел на системата
за спешна медицинска помощ; нормативна база,
основана на доказателства; ефективна комуникационна
политика и телемедицински връзки; подобрена
материално-техническа осигуреност; интеграция на
системата за спешна медицинска помощ към други
национални системи; наръчник с протоколи; протоколи с
телефонен „триаж“
Текущи мерки: високоспециализирани болнични спешни
комплекси; национален център за продължаващо
обучение по спешна медицина; санитарен въздушен
транспорт
Политика 4.2.
Спешна помощ
Очаквани резултати:
•
•
•
•
Осигуряване на своевременност на обслужването – до 30
мин. на повече от 95% от пациентите;
Постигане на почти пълно съответствие със стандартите
за качество при обслужването на болните;
Постигане на европейските стандарти за осигуреност с
кадри, санитарни автомобили и технически средства;
Увеличение на трудовите възнаграждения и достигане до
средния размер в системата на здравеопазването и
добавка като бонус за работа при трудни условия,
качество и ефективност.
Политика 4.3 (1)
•Първична медицинска помощ в основата на системата за
здравеопазване (преориентация на всички здравни услуги);
•Преразглеждане на устройството и ценността на ПИМП с
премахване на лимитиращи дейности;
•Увеличаване на броя на дейностите и техните цени (домашни
посещения, домашен стационар, бонификация при
диспансеризация на болни с повече от едно заболяване);
•Улесняване на специализацията по ОМ (дистанционно
теоретично обучение, съботно-неделни присъствени занятия);
•Създаване на „мрежа” от индивидуални амбулатории с
икономически преференции;
Политика 4.3 (2)
•Осигуряване на ръководства за поведение на ОПЛ при найчесто срещаните значими заболявания (40-50);
•Центрове за повиквания (както в ЕС);
•Отстраняване на териториалните диспропорции (стимули и
включване на общините);
•Отделните професионално-съсловни организации да могат да
представят своите членове пред държавните органи, НЗОК и
др.;
•Периодична акредитация на МЗ за ПИМП – за-по-добро
качество и ресертификация на ОПЛ;
•Информационни системи за резултатите от дейността на
ПИМП и СИМП (контрол на качеството).
Политика 4.4 (1)
Болнична помощ
•
•
Краткосрочни мерки: актуализация на медицински стандарти;
задължителна акредитация на лечебните заведения; план за
преструктуриране на болничната помощ; заплащане въз основа на
резултати; контрол и оценка на дейностите; правила за добра
медицинска практика; ръководства за поведение; клинични
протоколи
Текущи мерки: специализирана агенция за управление и контрол на
качеството; ресертификация на лекарите със специалност;
информационна система за лекарски грешки; обучение на
болнични мениджъри; инвестиционна програма за публични
средства в лечебни заведения за болнична помощ; заплащане на
болнични услуги по диагностично свързани групи
Политика 4.4 (2)
Болнична помощ
Очаквани резултати
•
•
•
Намаляване на годишния брой на хоспитализации с 20-25%
основно чрез намаляване на предотвратимите
хоспитализации;
Относителният дял на хоспитализациите за продължаващо
лечение да достигне до 30% от общия брой;
Подобряване на ефективността на болничната дейност
измерена с показателите за промяна на входното състояние
на болните и на средносрочния леталитет след изписването
им (до 3 месеца).
Политика 4.4 (3)
Здравна карта
•
•
Краткосрочни мерки: Разработка на НЗК въз основа на оценката на
здравните потребности; определяне на приоритетите в
здравеопазването; планиране на здравните услуги; определяне на
конкретните потребности от брой болнични легла и брой лекари в
ПИМП; национална карта за спешна медицинска помощ; план за
развитие на високотехнологични болнични центрове
Текущи мерки: откриване /закриване на болници в съответствие с
НЗК; разпределение на финансовия ресурс от НЗОК се осъществява
на конкурентен принцип на базата на недискриминационни и
публично известни критерии за качество, които надвишават
минималните такива за получаване на разрешение за
осъществяване на лечебна дейност; контрол върху изпълнението от
финансираните лечебни заведения на всички изисквания на НЗОК и
МЗ.
Политика 4.4 (4)
Здравна карта
Очаквани резултати
•
•
•
•
•
Равномерно териториално разпределение на болниците според НЗК
и насочване на здравната помощ предимно към тези, които наймного се нуждаят от нея;
Рационално използване на наличните финансови ресурси от МЗ и
НЗОК;
Конкуренция „позитивна сума” между отделните лечебни
заведения;
Засилен контрол върху изпълнението на всички изисквания на НЗОК
и МЗ за осъществяване на 24-часова дейност по обслужване на
гражданите, както от държавните, така и от частните болници;
Съответствие на броя на болниците и болничните легла към средно
европейските стойности;
Политика 4.5
•Подобряване управление и отчетността за достъп, качество и
плащания;
•Инвестиране за подобряване качеството;
•Механизъм за адекватно заплащане на доставчиците;
•Прозрачна система за потребителски плащания и официални такси;
•Актуализиране на етичния кодекс на здравните професионалисти;
•Информираност на лекари, пациенти и политици за негативните
ефекти на неформалните плащания;
•Рационализиране на информационната система на МЗ и НЗОК за
здравноосигурителните права на пациента и плащанията;
•Единен механизъм за събиране и анализ на данни от изследвания,
сигнали и публикации за корупционни практики.
ПОЛИТИКА 5: Промоция на
здравето и профилактика на
болестите с фокус на
хроничните незаразни
болести
Политика 5 (1)
•Интегриран интердисциплинарен подход за промоция на
здравето на междуинституционално равнище (водеща роля
на МЗ);
•Надграждане на националната политика (напр.
ограничаване употребата на тютюневите изделия,
профилактична насоченост на ПМП);
•Преориентиране на РЗИ, амбулатории за първична и
специализирана помощ, МЦ, ДКЦ, болници към промоция
на здравето;
•Национална програма за превенция на ХНБ;
•Предлагане на храни за здравословен модел на хранене;
Политика 5 (2)
•Изграждане на модел за повишена физическа активност;
•Комплексна оценка на риска от физични, химични,
биологични, ергономични и психосоциални фактори;
•Здравно обучение и образование в детските градини и
училищата;
•Усъвършенстване системата за надзор на заразните
заболявания и реакция при заплахи от биотероризъм;
•Ефективен държавен здравен контрол върху обекти,
продукти и стоки със значение за здравето;
•Координирани секторни политики по опазване на околната
среда.
ПОЛИТИКА 6: Осигуряване на
дългосрочна грижа за
уязвими групи от населението
Политика 6.1
•Деинституционализация на национално и регионално
ниво;
•Закриване на ДМСГД и развитие на здравно социални
услуги, услуги за подкрепа, заместваща семейна закрила
и др.;
•Повишаване компетентностите на персонала;
•Издръжка на новите здравно социални услуги;
•Нов подход в родилните отделения за грижите за
майките и децата;
•Превенция на изоставянето на деца.
Политика 6.2
•Промоция на психичното здраве;
•Превенция на депресията и самоубийствата;
•Борба срещу стигматизацията и социалното изключване;
•Укрепване на психичното здраве на работното място;
•Осигуряване на добро психично здраве на възрастните хора;
•Координация на психосоциалната рехабилитация;
•Правила, клинични препоръки и критерии за оценка;
•Гарантиране процеса на психиатрично обслужване на пациенти
с чести психични разстройства.
Политика 6.3
•Разработване на профилактични програми със специален акцент към
хората от третата възраст;
•Деинституционализация на модела на грижи за възрастни хора;
•Финансиране на допълнителни здравни и междусекторни услуги за
възрастните хора;
•Разкриване на почасови и палиативни услуги в общността и домашната
среда;
•Комплексна подкрепа на семействата, полагащи грижи за зависими
членове;
•Взаимодействие между държавния, неправителствения сектор и
доброволчеството.
Политика 6.4
•Профилактични мерки за предотвратяване на
трайната инвалидизация;
•Подобрен достъп на хора с увреждания до
здравни услуги;
•Подобрена система на медицинската експертиза;
•Разширяване дейността на НПО.
Политика 6.5
•Намаляване на неравенствата в достъпа до качествено
здравеопазване;
•Стандартизиране и събиране на данни за
идентифициране и адресиране на различията;
•Интегрирани грижи от държавата за бежанци, жертви на
трафик на хора, домашно насилие, наркомани,
алкохолици, болни от церебрална парализа и др.;
•Утвърждаване на модела на здравния медиатор;
•Повишен имунизационен обхват сред уязвимите групи.
ПОЛИТИКА 7: Ефективно
функциониране на майчиното,
детското и училищното
здравеопазване
Майчино и детско здравеопазване
•
Краткосрочни мерки: анализ на състоянието в страната и добрите
практики за детско и майчино здравеопазване в Европейския съюз;
концептуален модел за развитие; нормативни промени и програми;
модел на център за майчино и детско здраве; разширен обхват и
повишена ефикасност на асистираната репродукция
• Текущи мерки: изграждане на центрове за майчино и детско здраве с
областно покритие; повишаване на информираността, знанията и
нагласите на подрастващите за изграждане на жизненоважни умения
за отговорно здравословно поведение; подобряване познанията на
населението по въпросите на бременността, раждането, грижите за
децата, хранене и здравословно поведение; система за мониторинг и
контрол за обхващането на бременните жени и децата за
профилактични прегледи; превенция и ранна интервенция на
уврежданията при децата
Майчино и детско здравеопазване
Очаквани резултати
• Интегриран подход и ефективно
здравеопазване за майките и децата;
• Намаляване на детската смъртност до
средните нива на страните от ЕС;
• Преустановяване негативната тенденция
на снижаване на раждаемостта.
ПОЛИТИКА 8: Регионална
здравна политика основана на
доказателства
Политика 8
•Анализи и планове за развитие на
здравеопазването на отделните региони във
връзка с потребностите и рисковите фактори;
•Регионално разпределение на
високотехнологични дейности;
•Деконцентрация на здравни услуги по региони и
регионални програми (ендемичност).
ПОЛИТИКА 9: Здравни
технологии, иновации и
инвестиции
Политика 9
•Устойчивост на инвестиционния процес (анализи,
оценки);
•Внедряване на стандартите GS1 чрез баркод за
проследяване на пациенти, обслужващ персонал,
медикаменти и медицинско оборудване (намаляване на
медицинските грешки);
•GS1 система за проследяване движението на
хранителните продукти от единия край на веригата за
снабдяване до потребителя;
•Стимулиране изследвания на универсалното покритие
на населението със здравна помощ;
•Участие в европейската мрежа за оценка на здравните
технологии;
•Иновации в профилактиката на болестите,
финансирането и управлението на здравеопазването.
ПОЛИТИКА 10: Развитие на
електронното здравеопазване
Електронно здравеопазване
•
•
Краткосрочни мерки: утвърждаване на информационни
стандарти; системи за сигурност на информацията;
публичен регистър на здравните данни и термини; модел
на здравно-информационна система; електронно
здравно досие; здравен идентификатор; интегрирани
болнични информационни системи
Текущи мерки: капацитет за сигурност на информацията;
здравно-информационен портал; електронна система за
поддържане на информацията; публични електронни
регистри
Електронно здравеопазване
Очаквани резултати
•
•
Интеграция и свързаност в сферата на
здравеопазването чрез национална здравна
информационна система и реален достъп на
пациента до информация за собственото му
здраве;
Намаляване на условията за корупционни
практики в здравеопазването
ПОЛИТИКА 11: Създаване на
подходяща среда за
включване на гражданското
общество в решаване на
проблемите за здравето на
нацията
Политика 11
•Усъвършенстване на нормативната база за правата на пациентите;
•Повишаване участието на НПО в проекти и програми и при оценка
на резултатите;
•Прозрачност и граждански контрол по отношение на корупцията;
•Засилен обществен контрол в изразходване на публичните
средства;
•Участие на НПО при разработката на стратегии, политики и
програми;
•Гражданско участие в обществените съвети за вземане на здравно
политически решения (Правото на пациента „Нито едно решение за
мен без мен!”).
Заключение
•
•
•
•
Стратегическият документ е изграден въз основа на:
споделените
европейски
ценности
(универсално
покритие,
социална
справедливост,
солидарност,
равнопоставеност),
цялостния интегративен принцип, заложен в Стратегията
на Европейския съюз („Европа 2020”) и програмата за
действие на ЕС „Здраве за растеж”,
стратегическите задачи на политиката на СЗО „Здраве
2020”,
основните приоритети на „Националната програма за
развитие: България 2020”.
Постигането на желаните здравни резултати през
следващите 7 години чрез изпълнението на
стратегическите цели се гарантира с:
• разработения Национален план за действие,
включващ конкретните дейности за изпълнение
през периода 2014-2020
г., отговорните
институции, сроковете и източниците на
финансиране;
• своевременното включване на цялостния
правителствен и неправителствен сектор по
реализацията на 11те политики.
•
•
•
•
•
•
Резултатите от прилагането на Националната
здравна стратегия (2014-2020) ще гарантират
задоволяването на очакванията на:
неправителствените,
синдикалните
и
професионално-съсловните
организации,
здравните мениджъри,
изпълнителите на медицинска помощ,
получаващите непосредствени ползи от здравната
система (пациентите),
цялото гражданско общество.
Благодаря за
вниманието!