Transcript същност на информацията

СЪЩНОСТ НА ИНФОРМАЦИЯТА
• ПРОИЗХОД НА ТЕРМИНА ИНФОРМАЦИЯ – от латински informatio
сведения, изложения разяснения, пояснения и др.
• СПОРЕД ФИЛОСОФИЯТА информацията се определя в две
противостоящи една на друга концепции (подхода):
- атрибутивен – определя информацията като свойство на
всички материални обекти заедно с енергията и веществото и в
този смисъл я разглежда като атрибут на материята;
- функционален – свързва информацията със системи,
които функционират и се самоорганизират.
•СПОРЕД ТЕОРИЯТА НА К. ШЕНЪН – Информацията се явява
средството за намаляване (сваляне) на неопределеността.
• СПОРЕД ОСНОВИТЕ НА КИБЕРНЕТИКАТА – Информацията се
разглежда като основен компонент в системите за управление.
• СПОРЕД Н. ВИНЕР – Информацията се определя като означение
на съдържанието на сигналите получавани от външния свят в
процеса на приспособяването на човек към него.
КОМПОНЕНТИ НА ИНФОРМАЦИЯТА
ДАННИ
СЪОБЩЕНИЯ
СИГНАЛИ
Елементи на информацията, представени във
формализиран вид – букви, цифри, знаци и др.
предназначени за обработка и пренасяне на
определено разстояние. Под данни се разбира
също целостта от сведения за определен обект.
Информация с определен конкретен смисъл,
насочена от източник към произволен приемник с фиксирани начало и край.
Променяща се физическа величина, физически
процес или явление, което се явява материалния носител при пренасяне на съобщението от
едно място на друго.
МОДЕЛ НА ШЕНЪН ЗА ПРЕНАСЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА
ИЗТОЧНИК НА ИНФОРМАЦИЯ
ПРЕДАВАТЕЛ НА ИНФОРМАЦИЯ
ОСНОВНИ КОМПОНЕНТИ
В МОДЕЛА
ИЗТОЧНИК НА ШУМ
ПРИЕМНИК НА ИНФОРМАЦИЯ
ПОЛУЧАТЕЛ НА ИНФОРМАЦИЯ
Изпратено
съобщение
сигнал
Информационен
източник
Предавател
Получен
сигнал
Шум
Източник
на шум
Приемник
Получател
Получено
съобщение
ИНФОРМАЦИОНЕН ОБМЕН
Симетричен – при изпращане на
информацията приемника е
известен и конкретизиран
РАЗНОВИДНОСТИ
НА ОБМЕНА
Асиметричен – източникът е
един, а получателите много и с
неопределено местонахождение
ОБЩИ ХАРАКТЕРИЕСТИКИ И ИЗИСКВАНИЯ НА ИНФОРМАЦИЯТА
СЪДЪРЖАНИЕ - определя се със
смисъла и стойността на конкретно
представения информационен поток
ХАРАКТЕРИСТИКИ
ЦЕННОСТ - определя се чрез
значимостта и полезността на
информационния поток
ДОСТОВЕРНОСТ
ТОЧНОСТ
ИЗИСКВАНИЯ
ПЪЛНОТА (ИЗЧЕРПАТЕЛНОСТ)
ОРИГИНАЛНОСТ (НОВОСТ)
СЪДЪРЖАТЕЛНОСТ
ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИЕСТИКИ И ИЗИСКВАНИЯ НА ИНФОРМАЦИЯТА
КОЛИЧЕСТВО ИНФОРМАЦИЯ
свързва се със събитие, което има
само два равно вероятни резултата –
включено и изключено, тъмно и
светло; топло и студено и други.
ХАРАКТЕРИСТИКИ
СКОРОСТТА ЗА ПРЕНАСЯНЕ
показва какъв поток информация се
предава или приема за единица
време от източника на информация
към приемника или обратно.
НАДЕЖДНОСТ (УСТОЙЧИВОСТ)
ИЗИСКВАНИЯ
ДОСТЪПНОСТ
НАВРЕМЕННОСТ (АКТУАЛНОСТ)
ВИДОВЕ ИНФОРМАЦИЯ В МЕДИЦИНАТА
Медицинска
информация
Биомедицинска
информация
Здравна
информация
Данни и факти за явления, процеси, обекти или
теории свързани с медицината. Представя се в
подходящ вид за компютърна обработка и
използване от здравни специалисти.
Медицински явления и/или факти свързани с
биологични характеристики на жив организъм
или пък са породени от него.
Информация изложена устно или представена
върху някакъв тип носител. Тази информация е:
- свързана с настояще, минало или бъдеще
състояние и здраве на индивида
- създадена или получена от здравен служител
или организация по повод оценка и грижа за
здравето, като цел, ценност междинни и крайни
резултати
- произлязла от осигурявани здравни грижи в
миналото,
настоящето
или
бъдещото
им
планиране, осигуряване и заплащане
ВИДОВЕ ИНФОРМАЦИЯ
СПОРЕД НАЧИНА НА
ПРЕДСТАВЯНЕ
МАТЕРИАЛНА ФОРМА НА
НОСИТЕЛЯ
АНАЛОГОВА
ИНФОРМАЦИЯ
ДИСКРЕТНА
ИНФОРМАЦИЯ
аналогова информация
A
f 
1
Hz 
T
Т
дискретна
стойност
∆t
t
 Аналоговата информация е непрекъсната функция на времето, а сигналите с
които се описва тя се наричат аналогови.
 Примери за аналогови сигнали са информацията получавана от везните за
тегло, термометрите, от микрофоните, налягането на звука и други.
 Аналоговият сигнал, графиката на изменението на който представлява
синусоида, се нарича хармоничен. Хармоничните сигнали са от особен интерес
за електрониката и акустиката.
 Харакетистики на аналоговите сигнали са амплитуда А, период Т и честота f.
Аналогова информация - характеристики
1
f  Hz 
T
Т
– Период [Секунди] - Времето за извършване на пълен цикъл при периоди-
чните явления. Това е интервалът от време, в който се повтаря дадено събитие.
f
– Честота [Херц] – Физична величина, която се използва като мярка за
измерване броя на повторенията на едно събитие (сигнал) за единица време.
Честотата се определя като реципрочна стойност на периода.
А – Амплитуда – Физична величина равна на разликата между екстремните
стойности в рамките на един цикъл. Амплитудата е максимално отклонение от
равновесното положение и е положително число. Измерва се в единиците за
съответната информация – ток, напрежение, сила, налягане и други.
ДИСКРЕТНА ИНФОРМАЦИЯ
A
K=A1(t1)
аналогова
информация
A1
t
t1
дискретна
информация
 Дискретна информация, при която отделните значения са
представени с две цифри – 1 и 0 се нарича още ЦИФРОВА
 Информационния процес може да бъде представен както с
аналогова, така и с цифрова информация
 Процесът на трансформация на информацията от аналогова
в цифрова се нарича аналогоцифрово преобразуване, а от
цифрова в аналогова – цифроаналогово преобразуване
достоверност на дискретна информация
- Достоверността при преобразуване на аналоговата информация в
цифрова зависи от честотата на дискретизиране – колкото по-висока е
тя толкова по достоверна ще бъде получената дискретна информация.
- Според теоремата на Котелников честотата на дискретизиране трябва
да бъде минимум два пъти по-висока от честотата на аналоговия сигнал,
т.е. f ≥ 2Fmax (на практика тя е много по-висока).
Тук f е честота на дискретизиране, а Fmax честота на изходната
за преобразуване аналогова информация
СРЕДСТВА ЗА ОБРАБОТКА НА ИНФОРМАЦИЯ
(ИЗЧИСЛИТЕЛНИ СРЕДСТВА)
- Средства за обработка на аналогова информация;
- Технически средства за преобразуване на информация;
- Специализирани средства за обработка на цифрова информация.
СРЕДСТВА ЗА ОБРАБОТКА НА ИНФОРМАЦИЯ
изчислителни машини (компютри, ЕИМ, ЦЕИМ)
Персонални компютри
Професионални компютри
Роботизирани компютърни системи в
различни области на технологиите
ИЗЧИСЛИТЕЛНИ МАШИНИ (КОМПЮТРИ)
наличие на две основни функционални части - хардуер и софтуер
ОСНОВНИ БЕЛЕЗИ
НА
КОМПЮТРИТЕ
средства за автоматизация с
универсално предназначение
средства за обработка
само на числова информация
апаратно
осигуряване
(хардуер)
КОМПЮТЪР
програмно
осигуряване
(софтуер)
ХАРДУЕР (hardware) -
елементи, устройства и възли
от които е изграден конкретният компютър – характеризира модела и модификацията на компютъра и определя апаратните му
изчислителни възможности.
СОФТУЕР (software) - програмите и свързаните с тях
данни, чрез които се управляват компонентите и елементите на
хардуера – разработва се за конкретен хардуер и може да се
използва само с него.
СЪЩЕСВЕНИ ЗАСЛУГИ ЗА РАЗВИТИЕ НА
КОМПЮТРИТЕ, ФОРМУЛИРАНИ ОТ ДЖОН АТАНАСОВ
1) Бъдещите изчислителни машини ще ползват като източник
на захранване електрическа енергия;
2) При обработка на информацията различните устройства от
хардуера на компютрите ще оперират единствено с числова информация, като в състава на числата ще се включват само цифрите нула и единица;
3) За надеждно съхраняване на информацията, представяна от
двоичните числа нула и единица, компютрите ще използват
специални електронни елементи от тип регенеративен (презареждащ се) кондензатор;
4) Всички пресмятания ще се извършват по метода на преките
логически действия, т. е. всяко сложно действие ще се разбива на
множество елементарни действия, най-често свеждани до
събиране, изваждане, умножение и деление.
ЗАСЛУГИ ЗА РАЗВИТИЕ НА КОМПЮТРИТЕ,
ФОРМУЛИРАНИ ОТ ДЖОН фон НОЙМАН
1) Формулира принципите за единния информационен подход,
използван при разглеждане на компютрите.
2) Въвежда понятието архитектура на компютрите и формулира
нейното значение при разглеждане на компютрите.
3) Дефинира архитектурна схема на компютрите представена от
три основни блока – памет, процесор и входно-изходни устройства.
ПРОЦЕСОР
управление
Входно
изходни
устройства
аритметично
устройство
ПАМЕТ
ВЪТРЕШНА
ВЪНШНА
СЪЩНОСТ НА ИНФОРМАТИКАТА:
КАТО НАУЧНА ДИСЦИПЛИНА
- Най-обща наука, която изучава структурата и общите свойства
на научната информация и закономерностите на всички
процеси на научните съобщения.
- Изучава формите, начините на представяне, количествените
характеристики и информационните процеси, разглеждани като
композиция на основни дейности и методи за тяхното частично
или пълно автоматизиране.
КАТО КЛОН ОТ ТЕХНЕЧЕСКИТЕ (КОМПЮТЪРНИТЕ) НАУКИ
- Научно направление, което изучава обработката на данни с
автоматични и автоматизирани средства.
- Включва основи на компютрите, компютърни архитектури,
операционни системи, програмиране, приложна математика,
изкуствен интелект и други.
СЪЩНОСТ НА ИНФОРМАТИКАТА
данни
информационни
системи и
технологии
съобщения
сигнали
ИНФОРМАЦИЯ
ИНФОРМАТИКА
ИНФОРМАЦИЯ
информационни
процеси
информационно
общество
ПРЕДМЕТ НА ИНФОРМАТИКАТА:
 ВЪЗНИКВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА;
 ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ИНФОРМАЦИЯТА;
 ПРЕДСТАВЯНЕ И ИЗМЕРВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА;
 СЪХРАНЯВАНЕ И ПРЕНАСЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА;
 КОДИРАНЕ И ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА;
 ЗАЩИТА И КРИПТИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА;
 СРЕДСТВА ЗА ОБРАБОТКА НА ИНФОРМАЦИЯТА;
 ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА И ДРУГИ;
НАУЧНИ НАПРАВЛЕНИЯ В ИНФОРМАТИКАТА
МЕДИЦИНСКА
ИНФОРМАТИКА
Направление, което разглежда използване на
компютри и комуникации, методологии и технологии за подпомагане на областите, свързани
със здравеопазването – медицина, фармация,
телемедицина и др. (СЗО)
ВОЕННА
ИНФОРМАТИКА
Направление, което третира използването на
компютри, системи за управление и комуникации, моделиране на различни данни, роботизация и др. в бойната техника и управлението.
ИКОНОМИЧЕСКА
ИНФОРМАТИКА
Направление, изучаващо използването на компютри статистическа обработка, моделиране
прогнозиране и др. в областта на икономиката,
икономическия анализ и банковото дело.
СЪЩНОСТ, ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА МЕДИЦИНСКАТА
ИНФОРМАТИКА
СЪЩНОСТ - направление на информатиката, което изучава, развива
и прилага теорията и принципите при пренасяне, кодиране, защита,
обработка и съхраняване на информация, във всички области и на
всички нива на медицинската наука, практика и управление, като
отчита особеностите на информационните процеси в медицината.
ПРЕДМЕТ - различни информационни модели, програми и системи
които отразяват медицинския трудов процес във всичките му
аспекти - профилактика, диагностика, терапия, образование и т.н.
насочени към оптимално използване на ресурсите чрез автоматизация на управлението на информационните процеси в медицината.
ЗАДАЧИ – обработка, анализ, съхранение, защита и документиране
на информационни масиви, характерни за медицината и свързаните
с тях процедури, отнасящи се до техническата и програмната
реализация за събиране, въвеждане и извеждане, кодиране, анализ
и оценка на различна по форма медицинска информация
ИНФОРМАТИКА И ТЕЛЕМЕДИЦИНА – СЪЩОНСТ, КОМПОНЕНТИ
- Комплекс от медицински услуги и дейности, които
използват технологии, за доставяне на медицински услуги в мястото на потребност;
СЪЩНОСТ НА
ТЕЛЕМЕДИЦИНАТА
- Използване на електронни, компютърни и комуникационни технологии за доставяне и поддържане на здравна помощ от разстояние;
- Съвкупност от услуги в направление на здравеопазването, медицинското образование, информация и административни дейности, които могат да
бъдат осигурени и доставени на разстояние чрез
комуникационни технологии.
Технически устройства за запис, съхранение,
обработка и предаване на мед. информация
Технологии за вземане на медицински решения
КОМПОНЕНТИ НА
ТЕЛЕМЕДИЦИНАТА
Експерти за интерпретация и оценка на
специализираната медицинска информация
Двустранни конферентни връзки и споразумения в реално време за мениджмънта и обсъждането на пациента от разстояние
ТЕЛЕМЕДИЦИНА - ОСНОВНИ ЗАДАЧИ
 Създаване на телеконсултантски звена и пунктове към водещи
световни, национални и регионални болнични центрове;
 Разработване и пробация на законодателната и нормативна
база на отделните компоненти и дейности в телемедицината;
 Създаване на специализирани бази от данни и експертни
системи с достатъчни бази от знания по профили в медицината;
 Установяване на трайни сътрудничества за обмен на
стандартизирана
медицинска
информация
с
водещи
телемедицински центрове в света и обучение на медицински и
немедицински специалист в областта на телемедицината;
 Дефиниране правилата и нормативната база за платената
медицинска помощ във варианти телемедицинско обслужване;
 Усъвършенстване и развитие на техническите средства и
похвати за трансфер на данни с наличната телекомуникационна
мрежа, включително и космическите връзки.
ТЕЛЕМОНИТОРИНГ – СЪЩНОСТ, ОСНОВНИ ЗАДАЧИ
Телемониторингът представлява телемедицинска услуга, целяща
следене от разстояние на здравословното състояние на пациентите.
Събирането на данни се извършва автоматично чрез персонални
устройства за следене на параметри относно здравословното
състояние, или с активно съдействие от страна на пациента.
Телемониторингът е препоръчван при лица с хронични заболявания
които се нуждаят от редовно или непрекъснато следене поради
продължителността и характера на тяхното заболяване.
Телемониторингът подпомага пациентите и здравните специалисти.
Неговото използване може да позволи ранно откриване на симптоми
и влошени здравни показатели по време на рутинна или спешна
консултация. Чрез телемониторинга може да се намали честотата на
посещаване на здравните и лечебни заведения, като консултациите
се осъществяват от разстояние.
ЕЛЕКТРОННО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ – СЪЩНОСТ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Използване на съвременни информационни и комуникационни технологии, за
нуждите на гражданите, пациентите и изпълнителите на медицински услуги
(Определение лансирано в ЕС)

Икономически ефективно и безопасно използване на информационните и
комуникационни технологии в подкрепа на здравето и здравеопазването,
свързани с области, включително и здравни услуги, здравно наблюдение,
здравна литература, както и здравното образование, знания и научни
изследвания (Определение съгласно СЗО)

Бързо развиваща се област, в която си взаимодействат медицинската
информатика, общественото здравеопазване, предлагането на здравни услуги
и информация чрез използване на съвременни информационни и
комуникационни технологии. То характеризира не само технологичното
развитие, но и подхода към глобално мислене за подобряване на здравните
услуги на местно, регионално и глобално ниво (Обобщено определение) .

Комплекс от мерки, базирани на организационна, технологична и правна рамка
и обхваща целият аспект на функциониране на здравната система. То включва
голяма част от медицинската информатика, но дава приоритет на доставката
на клинична информация, грижи и услуги по отношение функциите на
технологиите. (Съвременно схващане)
ЕЛЕКТРОННО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ – ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ
Качествено здравно обслужване – Предвижда непрекъснатото повишаване
качеството на здравните услуги, чрез прилагане на съвременни ИКТ.
Медицина, базирана на доказателства – Подпомага вземането на медицински
решения, като се базира на много достъпна и навременна информация;
Равнопоставен достъп – Предоставяне на възможност на всички за достъп до
медицинска информация чрез компютърните интернет мрежи;
Възможности за избор на здравни услуги – Позволява чрез наличните
комуникационни технологии да се даде възможност на всички да правят
произволен избор на различни здравни услуги и справки
Ефективност - Повишаване качеството и обема на предлаганите услуги в
здравеопазването при запазване или намаляване на разходите;
Нов
вид взаимоотношения – Взаимоотношенията между гражданите
здравните институции се вземат с участието на двете страни;
и
Адекватна подготовка на здравни кадри – Повишаване подготовката на
здравните кадри в областта на ИКТ и обработката на информация;
ЕЛЕКТРОННО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ – ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ
Оперативна съвместимост на информационните системи – Гарантира, че
информацията относно различните здравни услуги ще е еднакво
достъпна от всички звена в системата на здравеопазването;
Еднакво качество на здравните грижи – Гарантира, че качеството на
предлаганите здравни услуги е еднакво, независимо от географското
положение на лечебното заведение или пък националност на пациента;
Етичност – Електронното здравеопазване създава нови форми на
взаимоотношения между пациент и лекар, и поставя нови
предизвикателства и етични проблеми във връзка с различните
онлайн практики, информираното съгласие, конфиденциалност и др.;
Равенство – Гарантира, че електронното здравеопазване ще улесни равния
достъп на различни социални слоеве до здравните грижи предлагани
от различните лечебни и здравни организации
Европейски здравен портал – Разработване на здравен портал, достъпен за
всички страни с разнообразна здравна информация, включително и в
областта на електронното здравеопазване. http://ec.europa.eu/health-eu
ЕЛЕКТРОННО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ – ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ

Разработване на разнообразни системии и услуги, за сектора
по здравеопазване.

Разкриване на нови възможности за потребителите
здравни услуги, в това число пациенти и здрави граждани.

Съдействие на професионалистите в сферата на здравеопазването, чрез предоставяне на съвременни комуникационни и
информационни системи и технологии.

Съдействие на здравните власти, здравните ръководители и
медицинския персонал чрез непрекъснат мониторинг на базата
на пълна, точна и своевременна информация.

Ускорено внедряване на ИКТ, след извършване на обстоен
анализ на работните процеси в здравеопазването.
на
ЕТАПИ ПРИ ОБРАБОТКА НА ИНФОРМАЦИЯТА В МЕДИЦИНАТА
ЕТАП ПРЕДВАРИТЕЛНА ПОДГОТОВКА

Избор на обектите, процесите и явленията, които ще бъдат
използвани като информационни източници с мотиви за
очаквани резултати и приложимост;

Избор на информационнозначимите параметри и скалите за
тяхното измерване и представяне;

Определяне на минимален брой изследвани обекти и оценка
на презентативност на извадката - статистика,
епидемиологични изследвания, връзки между тях и начини
на използване;

Описание на събраните параметри и данни в стандартизиран
вид и тяхната адаптация за следваща обработка и търсена
сравнимост на резултатите

Съставяне на модел на данните с определена структура,
която е подчинена на целта, методиката и плана на
изследването при работата с конкретния модел
ЕТАПИ И ДЕЙНОСТИ ПРИ ОБРАБОТКА НА ИНФОРМАЦИЯТА В
МЕДИЦИНАТА
ЕТАП СЪБИРАНЕ И ДОСТАВКА НА ИНФОРМАЦИЯТА
 Използване на регистриращи и измерващи устройства или
апарати при пасивен или активен експеримент в реална или
лабораторна ситуация;
 Отчитане и ръчно въвеждане на описателната част от данните
(числа, знаци и др.) в тяхната динамика на промяна във
времето;
 Експертна оценка на подбраните параметри с оглед на избор
на вариант, място и начин за съхранение;
 Осъществяване на сравнителен анализ с друга информация,
съхранена на същия или друг носител по същия проблем с
оглед максимално оползотворяване и сравнимост на данните
ЕТАПИ И ДЕЙНОСТИ ПРИ ОБРАБОТКА НА ИНФОРМАЦИЯТА В
МЕДИЦИНАТА
ЕТАП КАЧЕСВЕНА ОЦЕНКА НА ИНФОРМАЦИЯТА
 Сравнение на информацията с оригиналните данни;
 Използване на различни формални контроли – интервали на
промяна, форми, стойности и други;
 Логически контрол посредством алгоритми за съвместимост;
 Времеви контрол на данните – дата, час и други
ЕТАПИ И ДЕЙНОСТИ ПРИ ОБРАБОТКА НА ИНФОРМАЦИЯТА В
МЕДИЦИНАТА
ЕТАП ПЪРВИЧНА ОБРАБОТКА НА ИНФОРМАЦИЯТА
 компресия и декомпресия на данни;
 кодиране и декодиране;
 сортиране по определени критерии;
 изработване на статистически оценки – математическо
очакване, сумиране, търсене на екстремни стойности и др.
 архивиране и дезархивиране;
 съхранение върху различни типове външни носители;
 предаване чрез компютърни мрежи.
ЕТАПИ И ДЕЙНОСТИ ПРИ ОБРАБОТКА НА ИНФОРМАЦИЯТА В
МЕДИЦИНАТА
ЕТАП СЪЩИНСКА ОБРАБОТКА, АНАЛИЗ И ИЗВОДИ
 създаване на специализирани програмни;
 използване на специализирани програмни приложения;
 използване на приложен софтуер за офис автоматизация
 обработка на текст
 електронни таблици
 компютърни презентации
 бази от данни
 други