Transcript Изтегли презентация

ХИРУРГИЧНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ
НА ТРАКИТЕ ОТ І – II В.,
МЕЖДУ КОИТО И ЗА
ОЧНА ХИРУРГИЯ,
ПРИЛИЧАТ НА СЪВРЕМЕННИТЕ
Доц. Красимир Коев, д.м.
Медицински Университет София
Почти липсват документи, описващи
развитието на хирургията при древните
траки. В България, пък и в повечето страни
по света не е развита медицинската
археология.
Развиването на медицинската археология
ще допринесе да се отговори на много
неизяснени въпроси и в медицината.
Хирургията (на гръцки: χειρουργική от χειρ „ръка“ и εργον „действие, работа“;
на латински: chirurgiae означава „ръчна
работа“) е дял от медицината, в която
оперативното лечение на различни
заболявания и травми е задължително
или потенциално възможно.
Еволюция на хирургически инструменти от
John Kirkup, MD, FRCS
е първата мащабна работа
за хирургични инструменти
публикувани в последните
години, и може би найважната обща история на
хирургически инструменти,
публикувани някога.
Може би най-полезен и
навременен принос на д-р
Kirkup се намира в
логическия подход към
предмета на хирургически
инструментариум.
Той проследява осем
първични структурни
форми, техните промени и
тяхната еволюция във
времето.
Ортопедични хирургични инструменти през 17 в.
Преди това само
CJS Томпсън в
"История и еволюция
на хирургически
инструменти” (1942)
се опитва да обхване
цялата история в 113
страници.
Ампутация на крайник
Елизабет Бениън се концентрира главно
върху естетическите аспекти на медицински и
хирургически инструменти до 1870 година
Антични Медицински инструменти (1979).
Изследванията на Джеймс Едмонсън са
фокусирани върху хирургични инструменти,
произведени в САЩ до 1900., Американски
хирургически инструменти (1997)
ХИРУРГИЯТА В ДРЕВНОСТТА
Хирургията е била на особена висота в
древен Египет и в древна Индия, откъдето са
и най-старите документи. През 1862 година в
Египет е открит папирусът на Едвин Смит,
който е писан преди повече от 4 000 години.
В него се описват различни хирургични
техники, особено в съединяване ръбовете на
раните, изваждане на камъни от пикочния
мехур, ампутации.
В по-късен период (300-250 г. пр.н.е.) град
Александрия в Египет става център на
развитието и на хирургията, посредством
създаването на голямата Александрийска
школа.
Жреците, заангажирани с медицина в Древен
Египет, лекували всички видове болести в
своите храмове. Точно както днес, египетските
доктори са се били специализирали в различни
сфери на медицината. Всеки един доктор
притежавал свой собствен клон. От очни лекари
до зъболекари, множество специализирани
лекари оказвали услуги на народа.
Техниките за
мумифициране на
древните египтяни
показват, че те са
притежавали
напреднали
медицински
познания.
Било разкрито, посредством рентгенови
анализи върху мумиите, че в Древен Египет е
била практикувана мозъчна хирургия. При това
тези операции са били провеждани с помощта
на високопрофесионални техники. Когато били
изследвани черепите на мумиите, които са били
подложени на операция, можело да се види, че
оперираните страни са били разрязани много
правилно. Били открити дори зараснали черепни
кости, което доказва, че тези хора са живели
след мозъчната операция.
В релеф на стената на храм в Ком Омбо
имало направена дупка, а в нея била поставена
кутия с хирургически инструменти. Тази кутия
съдържала голяма метална ножица,
хирургически ножове, триони, сонди, шпатули,
малки куки и клещи.
Въпреки че по мумиите не били открити
никакви следи от хирургически шевове, в
папируса на Смит (който изцяло е посветен
на медицината) съществуват 13 справки за
шиене на рани. Това показва, че египтяните
са умеели правилно да зашиват рани, при
което бил използван ленен конец. Иглите по
всяка вероятност са били направени от мед.
В древна Индия още преди 2 500 години
Сушрута описва в текстове множество
хирургични инструменти и тяхната употреба.
Той е познавал използването на упойващи
вещества, като индийския коноп. Извършвал е
различни хирургични операции - премахване на
фистули на ануса, премахване на сливици,
оперативно лечение при чревно запушване,
цезарово сечение, ампутации. Имал е голям
опит в ринопластиката, защото често се е
налагало да се възстановяват носове.
Пластичното оформяне на нов нос чрез кожни
ламба по съседство се използва и днес и се
нарича “индийски” способ за ринопластика.
В Гърция и по-точно на остров Кос от Хипократ
и неговите ученици (460-370г. пр.н.е.) са
поставени основите на медицината и на
хирургията. На него се дължи, освен всичко друго
и първото познание за хирургичния шев като идея.
Хипократ е изградил цялостно учение за
лечението и профилактиката на заболяванията,
поставящо основите на научната медицина.Той е
достигнал по емпиричен път до необходимостта
от асептика и антисептика при операции.
Препоръчвал е почистването на раните с вино,
или преварена вода, почистване и обръсване на
кожата на мястото на оперативния разрез,
използване само на чист превързочен материал.
Редица хирургични методи, въведени от
Хипократ, сега продължават да се практикуват,
носейки неговото име. Например, лигатурният
способ за лечение на аналните фистули е
метод на Хипократ. За наместване на
изкълчването на раменната става и днес се
прилага метода на Хипократ, чрез поставяне на
петата на крака на лекаря в аксилата на
пострадалия. Известна е също така шапката на
Хипократ - за превръзка на главата.
СВЕДЕНИЯТА ЗА ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ОЧИТЕ В
ДРЕВНОСТТА СЪЩО СА ОПИСАНИ.
В старите египетски папируси са изложени
повече от сто лечебни предписания за болните
очи. Име на древен офталмолог, стигнало до
днес, е ИРИ. Главният жрец на храма в
Хелиополис е Бил Куи, откривател на
лекарствата за очите под формата на капки.
Подробности могат да се намерят в папируса
на Еберс, където в № 419 се отделя място за
очните заболявания.
Очните лекари са практикували под
закрилата на бог Тот. Самият бог ни се
представя в един древен паметник „Аз съм Тот,
лекарят на окото на Хорос”. Някои изтъкват бога
Амон като лечител на кривогледството.
В текстовете на папирус на Е. Смит е
описано, че в очи е инжектирана кръв след удар
в областта на слепоочието, а също и поява на
кривогледство след фрактура на черепа.
В университетския музей в Лондон се
съхраняват очни протези от времето на
фараоните, които са изящно изработени. Един
барелеф изобразява как лекар вади с игла
чуждо тяло от окото.
При проучването на главата на красивата
Нефертити, е установено, че тя е имала перде
на лявото око, което явно не е било
оперирано. Описано е, че гръцкият лекар
Кризип е правил операция на перде на очите
три века преди нашата ера, като самият той
съобщава, че тази операция е била редовно
извършвана от много години в Египет.
След древна Гърция развитието на медицината
продължава в древен Рим. Особено се е развила
хирургията, като е продължила традициите на
древногръцките лекари. Хирурзите не са се колебаели
да зашият раните на войниците и на гладиаторите, както
и да извършат по онова време достатъчно сложни
хирургични интервенции.
Най-известните лекари, прославили
хирургията в древен Рим, са Целзус и Гален
от началото на новата ера. Името на Целзус
остава в историята на медицината с
описанието на местните признаци на
възпалителния процес.
След рухването на Римската империя,
познанията на гърците и на латините са
възприети и продължени от арабите. Разес
лекар в болницата в Багдат, пише много
трудове, пропити с текстове на Хипократ
и Гален, но основаващи се и на собствени
клинични наблюдения.
ХИРУРГИЯ ПРИ ТРАКИТЕ
Сведенията за развитието на
хирургията при траките са оскъдни.
Преди няколко години екип от
български археолози открива в село
Караново, близо до Нова Загора,
некропол с 26 надгробни могили от
края на І и началото на ІІ век от н. е.
Уникална древна колесница с 4 големи колела и
скелетите на два коня е открил през ноември
2008 г. екипът, ръководен от археолога Веселин
Игнатов от Историческия музей – гр. Нова
Загора.
Другото интересно откритие на специалистите,
ръководени от археолога Веселин Игнатов, се
оказва свързано с медицинските умения на
древните траки.
В Караново в една от надгробните
тракийски могили е бил погребан
високопоставен и изтъкнат лекар през III в. сл. Хр. Същият е бил погребан с
комплект от 18 хирургични инструменти
от бронз, инкрустирани със сребро и
злато, които малко се различават от
сегашните инструменти. Същите досега
не бяха анализирани.
Хирургични инструменти при траките, открити в Караново
Хирургични инструменти при траките, открити в Караново
Хирургични инструменти при траките, открити в Караново
Тези инструменти са доказателство за
следните три извода:
1. За високото развитие на медицинската наука
при траките и в древносктта като цялост.
За високото развитието на медицината в
древността говорят и откритите в
Дуранкулашкия некропол черепи на хора преди
10 хил. г., които са били трепанирани с много
фин кръг, но там не са намерени инструменти.
Подобни трепанации са били извършвани, както
при атцеките, така и при маите.
Съдейки от намерените хирургични
инструменти в Караново, се установява
високото развитие на медицината при траките.
Интересно е, че някои от инструментите са
подобни на тези, които и сега се използват при
очни операция за вътрешно перде. Жак Давиел
(1693-1762 г.г.) е известен френски очен лекар
на крал Людовик XV, който за първи път
успява на 21 април 1741 г. да направи
екстракция на катаракта - вътрешно перде.
Хирургически инструменти при траките, между които и за
очна хирургия приличат на съвременните
Един от инструментите, с които е оперирал
Жак Давиел носи неговото име - давиелова
лъжичка. Същият инструмент, но в малко поголям размер, удивително прилича на един от
намерените 18 хирургични инструмента при
Караново. Освен това има инструмент кюрета,
подобен на този, който се използава при
операция за халацион (хроничен ечемик). Има
няколко пинцети, идентични със сегашните
пинцети. Необходимо е да се направят по
задълбочени изследвания.
Хирургични инструменти при траките, открити в Караново
2. Досега другаде не са намерени такива хирургични
инструменти.
Този комплект от хирургични инструменти е намерен на
територията на древна Тракия. Техният брой, финната им
изработка и разнообразното им функционално предназначение
дава основание да предполжим, че те са използвани за
извършването на сложни операции, което изисква екип от
няколко души.
3. При древните траки е имало организирана форма на
болнично лечение.
Сложните операции, които са извършвани с откритите
хирургични инструменти, предполагат стационарно
следоперативно медицинско наблюдение и контрол. Това
означава, че при траките се е осъществявала, не само
организирана първична помощ, но и организирано болнично
лечение.
4.Високият социален статус на древните тракийски
лекари е съответствал на този на тракийските
владетели.
Наличността на този първи и най-богат комплект от
медицински инструменти, принадлежащи на
погребания лекар и открит в една от 26 тракийски
могили в Караново, показва, не само високия социален
статус, който древнотракийският лекар е имал, но че и
неговият социален статус се е равнявал на тракийските
владетели.
По намерения богат погребален инвентар, можем да
съдим, че същият в своя живот е бил равнопоставен с
тракийския владетел. Това също говори, за високото
обществено значение, което са придавали древните
траки на медицинската наука и практика.