Поведение при пациентки с висок рискза

download report

Transcript Поведение при пациентки с висок рискза

Дуктален лаваж и мамарна дуктоскопия- какво е
бъдещето на интрадукталните подходи при
заболяванията на млечната жлеза
Георги Байчев
ВМА-СОФИЯ
http://surgery.vmi-pl.bg
ОБСЪЖДАНЕ
• Съчетаването на възможностите на класическите
методи на изследване със съвременните дуктални
подходи подобрява предоперативната диагностика и
може да предотврати ненужни оперативни намеси при
жени с едоскопски нормални канали и бенигнена
цитология.
• Бъдещи по-големи клинични проучвания ще дадът
отговор за потенциала на дукталните подходи за ранно
откриване на карцинома на гърдата, за терапевтична
аблация на интрадуктални лезии и риск – редуциращи
стратегии при високо рискови пациентки.
• След опипването на туморна формация в
гърдата или появата на болка, изтичането
на секрет от мамилата е третият по
честота симптом, който кара жените да
търсят лекарска консултация.
Според някои статистики наличието на едностранно, почесто спонтанно,с интернитентен характер изтичане на
хеморагична или серознохеморагична течност водеща
началото си обикновенно от един канал е било в 5 до 9%
в случаите причината, поради която е извършвана
оперативна интервенция на жлезата
• Есфолиативната цитология, при която се
изследва секрет от папилата и
дуктографията (инжектиране на
контрастно вещество в секретиращите
канали) са двата класически, най-често
използвани до неотдавна неоперативни
методи за поставяне на диагнозата
Папилом:
Възпаление
• Сравнително невисоката специфичност
на тези класически изследвания доведе
през последните години до търсене на
нови, минимално инвазивни и
същевременно достатъчно точни методи
за изследване на тези пациентки.
Дукталните подходи:
• аспирационна цитология от
папилата (АЦП)
• дуктален лаваж (ДЛ)
• Дуктоскопия
• позволяват събирането на проби от
ексфолирани епителни клетки и
дуктален секрет, подлежащи на
цитологично, имунохистохимично и
генетично изследване
http://surgery.vmi-pl.bg
Аспирационна цитология
DCIS
Breast cancer
• Непосресдствено след
това през отвора на
секретиращия канал се
въвежда микрокатетър
(Vygonele V, 624,
d=0,7mm) в дълбочина 1
– 2,5см., през който се
инфузират 1-3%
еднопроцентен Lidocain
интрадуктално.
•
Поставянето на микрокатетъра може да се
улесни чрез предварителна нежна дилатация
на канала с микродилататор или лакримални
дилататори с диаметър (от 0,35 до 1,00 мм.) с
лубрикатор (Xylokaine gel).
Дуктален лаваж
След лидокаина се въвеждат
10-15мм. физиологичен р-р,
след което млечната жлеза
се масажира от основата
към ареолата и
инсуфлираният разтвор се
аспирира и изследва
цитологично (ДЛ)
Мамарна дуктоскопия
• Дуктоспия се осъществява с мамaрeн дуктоскоп на
Karl Storz Endoscope с външен диаметър 0,80мм., с
работна дължина от 9см.
• Дуктоскопът е въвеждан през отвора на секретиращия
канал и са оглеждани внимателно млечните канали,
синуси и сегментните дуктуси. Отбелязвани са
локализацията (дълбочината) на евентуалните
интрадуктални лезии и същите са оглеждани на екран и
документирани на видео
Мамарна дуктоскопия
• Дуктоспия е осъществявана с мамерн
дуктоскоп на Karl Storz Endoscope с
външен диаметър 0,80мм., с работна
дължина от 9см.
• Дуктоскопът е въвеждан през отвора на
секретиращия канал и са оглеждани
внимателно млечните канали, синуси и
сегментните дуктуси. Отбелязвани са
локализацията (дълбочината) на
евентуалните интрадуктални лезии и
същите са оглеждани на екран и
документирани на видео
Цитологичният анализ на
седимента се интерпретира
като недостатъчен за
преценка (малко епителни
клетки), доброкачествен,
атипичен и злокачествен.
http://surgery.vmi-pl.bg
Диагностична ексцизия на
маркиран канал
При наличие на клинични,
мамографски и /или
цитологични абнормалитети
е извършвана последващо
оперативно отстраняване
(прицелна дуктална
ексцизия след маркиране на
канала с Patent blue или
секторална резекция).
http://surgery.vmi-pl.bg
Диагностична ексцизия на
маркиран канал
При наличие на клинични,
мамографски и /или
цитологични абнормалитети
е извършвана последващо
оперативно отстраняване
(прицелна дуктална
ексцизия след маркиране на
канала с Patent blue или
секторална резекция).
http://surgery.vmi-pl.bg
• При поява на секреция от мамилата основният
въпрос, който стои пред клинициста, е дали се касае за
физиологично или патологично състояние. При
суспекция за патологичен процес най-важната задача е
изключването на карцином на гърдата, какъвто се
установява в 10 до 15% от тези случаи .
• Опитът с АЦП, ДЛ и ДС показва, че това са достъпни,
минимално инвазивни и добре поносими техники за
изследване на ексфолиативни клетки от каналите на
гърдата при пациентки с патологична секреция.
• Еволюцията на кистите на гърдата
включва спонтанна регресия, изчезване
след аспирация или рецидивиране.
Вероятността от локално рецидивиране
на преходното пунктирана киста е 21% .
• Класичиеските диагностични способи не
винаги дават възможност за
предоперативно разграничаване на
карцинома от бенигнените
пролиферации.
• В първото извършено проучване на
възможностите на фиброоптичния
дуктоскоп за визуална оценка на кисти
на гърдата D. Yamamoto. et al. (2001)
откриват три случая с интракистични
папиломи и 2 с интракистични
папиларни карциноми
Мамарната кистоскопия
е нова, безопасна, лесно изпълнима
методика, която дава важна директна
информация чрез визуален контрол на
кистите на млечната жлеза.
Тази методика демонстрира
технологичния напредък и тенденцията
към акуратна и по-малко инвазивна
диагностика на заболяванията на
млечната жлеза.
• Съчетаването на възможностите на класическите
методи на изследване със съвременните дуктални
подходи подобрява предоперативната диагностика и
може да предотврати ненужни оперативни намеси при
жени с едоскопски нормални канали и бенигнена
цитология.
• Бъдещи по-големи клинични проучвания ще дадът
отговор за потенциала на дукталните подходи за ранно
откриване на карцинома на гърдата, за терапевтична
аблация на интрадуктални лезии и риск – редуциращи
стратегии при високо рискови пациентки.