Език и слюнчни жлези - д-р Тананска

Download Report

Transcript Език и слюнчни жлези - д-р Тананска

Език и
слюнчени
жлези
__________________________________________________________________________________________________________________________
Д-р Валерия Тананска
Катедра „Анатомия, Хистология и Ембриология“
Медицински Университет - Пловдив
Език
основни данни




определение – подвижен, гъвкав, волеви мускулест орган на
устна кухина,съдържащ вкусови рецептори
разположение
- долна половина на regio oralis
- заловен за хиоидна кост, мандибула, processus styloideus и
фаринкс
размери
- дължина: ~ 10 см
- дебелина: 3 – 5 см
функция
- прием на течности и храна
- вокална артикулация
- вкусова информация и обоняние
- сензори за болка, налягане
- вторичен термичен показател
Език
части
 надлъжна ос
- лява половина
- дясна половина
 напречна ос
- орална част (предни ⅔)
- фарингеална (задна ⅓)
- корен
Език
функционални повърхности
дорзална повърхност
предни ⅔ = грапава мукоза
4 вида папили:
 филиформни (нишковидни)
 фунгиформни (гъбовидни)
 валатни (жлебовидни)
 фолиатни (листовидни)
- задна ⅓ = езикова сливица
 вентрална повърхност
- гладка мукоза, без папили
- френулум

-
Език
филиформни папили







пред-сулкусно разположение
най-малки и най-многобройни
издължени към върха
покрити с кератин
кадифен изглед
няма вкусови луковици
видоизменени филиформни
папили = конични папили
Език
фунгиформни папили
 към върха на езика и
по страничните му повърхности
 много на брой
 по-големи от филиформните
и по-малки от валатните папили
 с форма на гъбка
 ярко червени на цвят
 наличие на вкусови луковици
Език
валатни папили
•
•
•
•
•
•
пред sulcus terminalis
общ брой: 8 – 12
диаметър: 1 – 2 мм
изпъкнала повърхност
цилиндрична проекция
имат вкусови луковици
Език
фолиатни папили
 симетрично разположени
по лява и дясна латерални
повърхности
 къси, вертикални гънки
 различна дълбочина
 разполагат с вкусови
луковици
 място за оттичане на
серозни жлези
Език
вкусови луковици
 около и по
повърхността на папилите
 съдържат рецептори за вкус
 2,000 – 8,000 на брой
 продължителност
на живот ~ 10 дена
 3 типа клетки:
- опорни(отвън)
- вкусови (отвътре)
- базални (в основата)
 приемат информация
за вкус чрез вкусова пора
Език
видове вкус
 5 основни вкуса:
- солено
- сладко
- горчиво
- кисело
- умами
 възможен 6-ти вкус - мазно
Език
нервен път за провеждане на вкус
Език
жлези
 слузни жлези
- зад papillae vallatаe
- по долна връхна повърхност на езика
- по странични ръбове
 серозни жлези
- в основа на papillae vallatаe
- в сгъвките на фолиатни папили
Език
собствени мускули




m. longitudinalis superior
m. longitudinalis inferior
m. verticalis
m. transversus
- изграждат тялото на езика
- променят формата му
Език
скелетни мускули




m. palatoglossus
m. genioglossus
m. hyoglossus
m. styloglossus
- свързват езика със залавните му места и мекото
небце
- осигуряват подвижността на езика
Език
движения
 издаване напред
 издърпване назад
 натиск надолу
 повдигане нагоре
 движение встрани
 усукване по надлъжна ос
Език
инервация
 сетивна инервация
- предни ⅔: n. lingualis и chorda tympani
- задна ⅓: n. glossopharyngeus
- корен: n. laryngeus internus
 моторна инервация
- собствени мускули: n. hypoglossus (чмн XII)
- скелетни мускули: n. hypoglossus (изкл. m.
palatoglossus от plexus pharyngeus (чмн X))
Език
кръвоснабдяване
 артерии:
- a. lingualis
- a. tonsillaris
- a. pharyngea
 вени:
- v. lingualis
Слюнчени жлези
профил
 определение – всяка клетка, конгломерация от клетки
или орган осъществяващи секреция в устната кухина
 разположение – навсякъде из устна кухина, с
изключение на gingiva и предната част на твърдо
небце
 строеж
- паренхим (жлезиста секреторна тъкан)
секреторни ацини
миоепителни клетки
вътрежлезни и екскреторни канали
- строма (съединителна тъкан)
фибробласти
колаген
мастни клетки
Секреторни ацини
видове
 3 вида:
- серозни
- слузни
- от смесен тип
Секреторни канали
видове
Слюнка
 определение: сбор от секрецията на всички
слюнчени жлези + епителни клетки + хранителни
частици
 без цвят, вкус и мирис
 количество/ денонощие: 700 – 1250 ml
 функция
- предпазване на организма и устна кухина от
травми, инфекции и токсини
- спомагане храносмилането (усет за вкус,
оформяне на болус, разграждане на скорбяла,
неутрализиране на киселини)
- ефективна тъканна регенерация (кратко кървене,
по-течни съсиреци, по-бързо възстановяване)
Слюнчени жлези
типове
 типове слюнчени жлези
- основни (големи)
- вторични (малки)
 основни – 3 двойки
- glandulae parotideae (околоушни)
- glandulae submandibulares (подчелюстни)
- glandulae sublinguales (подезични)
 вторични
-
жлези на вон Ебнър
жлези на Бландин-Нюн
glandulae palatinae
glandulae glossоpalatinae
glandulae linguales posteriores (Вебър)
Паротидни жлези
основни данни








разположение: regio parotideomasseterica
размери: най-големите слюнчени жлези
тежест: 25 – 30 гр (всяка)
форма: обърната навътре пирамида
4 повърхности
- lateralis
- superioris
- anteromedialis
- posteromedialis
3 граници
- предна
- медиална
- задна
2 лоба
- горен
- долен(apex)
2 съединително-тъканни обвивки
- повърхностен лист на шийна фасция
- собствена фиброзна капсула
Паротидни жлези
секреция
• вътрежлезни канали
- къси стриирани
- дълги интеркаларни
 секреторен канал
- канал на Стенсен
 секрет
- серозен
- богат на -амилаза
- пролайн-наситени
протеини
- 25% от общата
слюнчена секреция
Паротидни жлези
артерии, вени и нерви
• структури преминаващи през жлезата
- n. facialis
- v. retromandibularis (венозен дренаж)
- a.carotis externa (кръвоснабдяване)
- a.temporalis superficialis
- клонове на n.auricularis major (сетивна инервация)
 автономна инервация
- вазомоторен компонент: plexus caroticus externus
- секретомоторен компонент: n.auriculotemporalis
Субмандибуларни жлези
основни данни
дължина: 1.5 – 2 см (всяка)
тежест: 15 гр (всяка)
особености: куковиден израстък
2 лоба
- горен: разположен в
trigonum submandibulare
3 повърхности:
 долна
 медиална
 латерална
- долен: лежи на пода
на устна кухина
 2 съединително-тъканни
капсули
- повърхностна
- дълбока




Субмандибуларни жлези
секреция
вътрежлезни канали
- къси стриирани
- дълги интеркаларни
 секреторен канал
- канал на Вартън
 секреторна единица аденомер:
- серозни ацини
- слузни ацини
 секрет
- слузен
- -амилаза
- 65% от общата
слюнчена секреция
•
Субмандибуларни жлези
артерии, вени, нерви
 кръвоснабдяване
- a.facialis
- a.lingualis
 венозен дренаж – прилежащи вени
 автономна инервация
- парасимпатиков път: chorda tympani
- симпатиков път: plexus caroticus externus
- сетивна компонента: n.lingualis
Сублингвални жлези
основни данни
 разположение: plica sublingualis
 размери: най-малките
основни слюнчени жлези
 тежест: 3 - 5 гр (всяка)
 форма: тясна, сплесната,
бадемовидна
 състав: 30 – 50 малки жлези,
разделени на 2 групи:
предна група
(glandula sublingualis
major)
задна група
 тънка съединително-тъканна
капсула
Сублингвални жлези
секреция
• вътрежлезни канали
- стриирани: рядко срещани
- интеркаларни: няма
 секреторен канал
- единичен Бартолиниев канал
(ductus sublingualis major)
- 8 – 20 канали на Ривинус
(ductuli sublinguales minores)
 секрет
- слузест
- 5% от общата
слюнчена секреция
Сублингвални жлези
артери, вени, нерви
 кръвоснабдяване
- a.sublingualis
- a.submentalis
 венозен дренаж – v. jugularis interna
 автономна инервация
- парасимпатиков път: chorda tympani
- сетивна компонента: n. lingualis
Вторични слюнчени жлези
профил
 брой: над 600
 разположение: под лигавицата на устните,
бузите, небцето и езика
 диаметър: 1 – 2 мм
 капсула: няма
 функции
- поддръжка на влажна среда в устна кухина
- спомагане на храносмилане (ензими)
- имунна функция (анти-тела)
Вторични слюнчени жлези
видове
 3 вида
- серозни
жлези на вон Ебнър (език)
- слузни
небце, основа и латерален ръб на езика
- от смесен тип
устни
бузи
връх на езика
Вторични слюнчени жлези
секреция
 каналчеста система
- по-къси канали
- самостоятелен,
прост секреторен канал, или
- поделен с друга жлеза,
сложен секреторен канал
 секрет
- постоянно, нестимулирано
отделяне
- богат на:
 имуноглобулин (IgA)
 -амилаза
 лизозим
 цистатин
- 5 – 7% от общата
слюнчена секреция
Вторични слюнчени жлези
артерии, вени и нерви
 кръвоснабдяване
– по разположение
 венозен дренаж
– по разположение
 автономна инервация
- парасимпатиков път: n. lingualis
- изкл. небцови слюнчени жлези: nn. palatinae