Transcript Апостолите и пътят към освобождението

През 19.век българите показали, че
принадлежат към свободния европейски свят.
Но оставало да изминат най-трудната част от
пътя – да възстановят своята държава чрез
въоръжена борба.
Делото ще бъде успешно само ако в него
участват всички българи.
Пръв посочил пътя към освобождението
АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА
ВАСИЛ
ЛЕВСКИ
Васил Иванов Кунчев
Роден е на 6 юли 1837 г. в Карлово.
Учи в родния си град и в Стара Загора.
На 21 години приема монашеството
под името Игнатий,а по-късно
става дякон.
През 1862 г се включва в Първата българска легия на
Г.С.Раковски в Белград. За голямата си храброст е наречен
Левски.
После се присъединява към четата на Ильо войвода.
Известно време учителства , но заради революционната си
дейност заминава за байрактар в четата на Панайот Хитов.
Осъзнал, че с чети и легии няма да бъде освободена
България, Левски стига до идеята за създаване на тайни
революционни комитети.
Васил Левски
Два пъти обиколил страната и
създал първите комитети.
Името на Дякона - Апостола
на свободата -носело надежда
и вяра за по-добри дни.
Продължил да обикаля
България и да привлича нови
съмишленици на
освободителното движение.
Изградил окръжни комитети,
които да организират и
контролират подготовката на
въстанието.
Подемът на националноосвободителното
движение е прекъснат от
необмисления обир на
турската поща. С риск за
живота си Левски тръгва
от Пазарджик за Ловеч,
за да прибере и запази
архивите на
организацията. На 26
декември 1872 г. той бил
предаден и заловен в
Къкринското ханче.
Апостола
е изправен пред съда.
По време на съдебните заседания той се
държи доблестно и не издава никого.
Съдът осъжда Левски на смърт
чрез обесване.
В мразовитото утро на
19 февруари 1873г. присъдата е
изпълнена
Остава безсмъртието !
Левски ратувал за
"чиста и свята република",
мечтаел балканските народи
да се обединят - да живеят в
мир и равенство.
Делото на Васил Левски продължили други
апостоли, готови да жертват живота си за свободата.
Те започнали да агитират българите да се вдигнат
на всенародно въстание.
Георги Бенковски
Стефан Стамболов
Христо Ботев
Започва подготовка за въстание. Апостолите обикаляли
градове и села и създавали комитети. Революционното
опиянение обхванало целия български народ.
Прието е специално възвание към българския народ за
въстание. В него се казва:
“Братя Българи!
Дойде краят на зверската тирания която от
пет века насам търпим под османската насилническа власт. Всеки от нас очакваше това с нетърпение. Настъпва деня на народното въстание на
всички българи в България, Тракия и Македония.
Всеки честен българин, в жилите на когото тече
чиста българска кръв, тъй катко тя е текла и в
жилите на нашите царе от старо време – Крум,
Симеон, Борис и Асен, трябва да въстане с оръжие в ръка, та с първия ни още удар да
зашеметим врага...”
На 20 април 1876 г.
преждевременно избухва
въстание в Копривщица,
наречено Априлско въстание.
Под звъна на камбани, с
възгласи “Да живее България!”
въстаниците нападат и
превземат конака, смъкват
знамето с полумесеца и
развяват българско..
По куриер се изпраща
легендарното Кърваво писмо,
написано от Тодор Каблешков
до другите революционни
дейци:
“Братя, когато ви пиша
това писмо, знамето се
развява пред конака,
пушките гърмят,
придружени от ека на
църковните камбани, и
юнаците се целуват един
друг по улиците! Ако вие,
братя, сте били истински
патриоти и апостоли на
свободата, то
последвайте нашия
пример.”
Нарича се кърваво писмо, защото е
подписано с кръвта на убития
турски началник на Копривщица.
Въстават жителите на Средногорието, Габровско, Търновско
и Родопите.
Задачата на Априлското въстание е възстановяване на
България като държава след повече от четири века Османска
власт.
Райна Княгиня е
българска учителка,
ушила главното
въстаническо знаме на
Панагюрски
революционен окръг за
Априлското въстание.
Със своята конна хвърковата чета, която наброявала около
200 въстаници, Георги Бенковски повдигал духа на бойците.
Радостта на българите от първите победи над османците била
неописуема. Но започнали сериозни сражения.
Османската власт успяла бързо да се съвземе и започнала да
предприема бързи действия. Във всички въстанали райони
започнало жестокото потушаване на въстанието. Били избити много
хора и опожарени много селища.
Вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за
организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево (Румъния) се
качва с част от четата на австрийския кораб "Радецки“. Четниците се
представили за градинари. Когато кораба приближил българския бряг те
се преобразили във въоръжени бунтовници.Ботев обяснил на капитана
постъпката си и поискал да слязат в Козлодуй.
На 17 май 1876г. Ботев стъпил на
родния бряг, но той не знаел, че
въстанието вече навсякъде е удавено в
кръв. Не бил посрещнат от въстаници
както очаквал. Към тях се
присъединили само двайсетина души.
Четата тръгнала към Враца и във
Врачанския Балкан била нападната от
османци. В сражението българите
имали надмощие, но привечер на 20
май, когато и двете страни
прекратили стрелбата, внезапен
изстрел пронизал Ботев. В
следващите дни четата се разделила
на групи и водила неравностойни
битки с османците.
Христо Ботевпоет и революционер
Жестокото потушаване на
Априлското въстание и
насилията над българите
възмутили свободните
европейци.
Надписът е от костите на мъчениците
В Европа се провежда Цариградска
конференция. Решенията от нея са
първото международно признание
на правото на българите да имат
своя държава в етническите си
граници.
Участници в конференцията
На тази карта е предложението към
султана, но той го отхвърлил. Така
не приел и други варианти за свобода
на българите. Единственият изход
останала ВОЙНАТА.
През април 1877 г. руският
княз Александър Втори
обявява война на
Османската империя.
Манифестът на руския император
за обявяване на войната.
В освободителната
руско-турска война
се сражавали и
хиляди български
опълченци.
Самарското знаме – знамето на
българските опълченци
Монахини от девически
манастир ушили
знамето на българските
опълченци.
Първият освободен български град е Свищов .Руснаците
напредвали и освободили още български градове Търново, Стара Загора, Ловеч, Плевен и други.
Най-изявени пълководци са: генерал Гурко, генерал
Столетов, генерал Радецки, генерал Тотлебен.
Най-ожесточена битка се
водила на връх Шипка.
Защитниците –един руски полк
и пет български дружини,
трябвало да преградят пътя на
Сюлейман паша към турските
войски, които са обсадени в
Северна България. Само 5500
бойци трябвало да спрат цяла
армия от 37 000 души.
Българските опълченци се
сражавали с изумителен
героизъм.
С цената на много жертви Русия победила и на 3 март 1878г. в
Санствфано бил сключен мирен договор между Русия и
Османската империя, който слага край на войната между тях.
Българската държава била възстановена върху картата на Европа.
Посрещане на руските освободители
ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
И днес йощ Балканът, щом буря
зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и
препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!