Transcript АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ
ИЗБУХНА ПРЕДИ 138 ГОДИНИ
"И в няколко дена, тайно и полека,
народът порасте на няколко века..."
Иван Вазов
Опиянението на един народ
• Априлското въстание избухва на 20
април 1876 г. по стар стил (2 май по
нов стил).
• Неговата цел е извоюването на
независимостта на България от
Османската империя.
ХРОНОЛОГИЯ НА СЪБИТИЯТА
•
•
11-12 ноември 1875 г. – Започват заседанията на Гюргевския
революционен комитет (ГРК), на които се разработва конкретен
план за бъдещото въстание. Територията на страната се разделя
на 4 окръга, като за всеки окръг се определят апостоли.
Началото на 1876 г. – Определените от ГРК апостоли се
прехвърлят в поверените им окръзи. Плановете на Гюргевските
апостоли са за повсеместно въстание, което да обхване всички поголеми селища. Планира се въстанически отряди да поемат
охраната на старопланинските проходи. Предвижда се
разрушаването на жп линията Одрин – Белово и подпалването на
Одрин, Пловдив, Пазарджик, София. Целта на тези диверсионни
акции е да се парализира дейността на местните турски власти.
Същевременно на територията на страната се замисля
изграждането и на 24 опорни точки, в които при необходимост да
се укрият жените, децата и възрастното население. Предвижда се
и обособяване на свободна територия, управлявана от временно
правителство. В хода на подготовката всеки окръг следва да
прецени степента на готовност и да определи кога населението
може да се вдигне на въстание, като общата дата окончателно да
се съгласува между апостолите на всички окръзи.
1876 означава „Туркия ке падне”
• 14-16 април 1876 г. – Събрание на делегатите от ІV окръг
в Оборище. Събранието уточнява плана за бъдещите
действия. Пратениците полагат клетва и приемат, че в
случай на предателство въстанието може да се обяви и порано.
• 20 април 1876 г. – Обявяване на въстанието в ІV
революционен окръг. Въстанието избухва преждевременно в
Копривщица. Същия ден то се обявява и в Панагюрище,
където Г. Бенковски сформира конен отряд, който става
известен като “Хвърковатата чета”. Начело на своя отряд
Бенковски разпалва бунта из цялото Средногорие, селищата
по десния бряг на р. Марица и част от родопските села.
• 12 май 1876 г. – Загива Георги Бенковски.
• 17 май 1876 г. – Четата на Христо Ботев слиза на
българския бряг.
• 20 май 1876 г. (1 юни нов стил) – Христо Ботев е убит.
Местността Оборище
Тук на 14 април 1876 година е свикано Първото българско
народно събрание, на което се взима решение за
провъзгласяването на Априлското въстание.
Събранието се ръководи от Георги Бенковски.
Клетвата на въстаниците от с.
Михалци, Великотърновско
Тя е единственият запазен ръкописен оригинал
на клетвата, полагана от въстаниците:
"Заклевамся в всеведущего бога какво
самоволно заемам участие в народното
устание, за да се бия до последни сили за
свободата на моята България против
тиранина и неприятелите, които и да са и
отдето и да идат. За неприятел на
отечеството си считам турското
правителство и всекиго, който вдигне
оръжие против нас и всичките предатели.
Ще се боря с оръжие в ръка против
неприятелите на отечеството си догде падна
мъртав или смъртно ранен, но жив няма да
се предам".
Мостът в Копривщица, където гръмва
първата пушка
“Кървавото писмо”
„Братия!
Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който
поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях
известен за вашето решение, станало в Оборищкото
събрание, повиках няколко души юнаци и след като се
въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и
убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша
това писмо, знамето се развява пред конака, пушките
гърмят, придружени от екът на черковните камбани, и
юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие,
братия, сте биле истински патриоти и апостоли на
свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...
Коприщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешков.“
“Хвърковатата чета”
Апостолите на Априлското въстание
• Георги Бенковски
• Васил Петлешков
• Тодор Каблешков
• Панайот Волов
• Христо Ботев
Из писмо от Копривщенци до Стоян Заимов,
главен апостол във Враца, 21 април 1876 г.
• И така, сега в Панагюрище и в още други 32 села,
в балканите и планините на Копривщица и
Клисура знамето се е развяло!
• Каквото извършихме, стана по заповед на
Бенковски, Волов и Икономов, в полза на народа.
Това въстание ще бъде всеобщо! Всичко вече е
ясно!
• Да е честито! Засега не ни остава нищо друго,
освен да искаме да успеем и да викнем: „Долу
тиранията! Свобода или смърт!“
21 нисан [12]92 г., половин часа вечерта [около 7
ч.]
Подпис:
Вашите другари от Военния съвет на Копривщица
Адрес на документа: Заимов във Враца
Черешово топче от Брацигово – единственото
оцеляло от въстанието
Въстаниците в Брацигово са имали пет оръдия и са били
най-добре въоражените защитници на българската
свобода
Карта на Априлското въстание
Знамето на Априлското въстание,
извезано от Райна Княгиня и осветено
на 22 април 1876 г.
Български въстаници 1876
(картина на В. Антонов)
“Ний летиме за свобода,
кръв да леем днес.”
Иван Вазов
Батак
След въстанието
В края на май и началото на юни 1876 въстанието е потушено навсякъде.
В продължение на един месец падат убити над 30 000 мъже, жени и деца.
Опожарени и разграбени са стотици села и градове. Хиляди въстаници са
хвърлени в затворите или изпратени на заточение.
Виктор Юго (1802-1885)
Из „Баташкото Клане“ , Париж, 29 август 1876
“Ние ще учудим европейските правителства, напомняйки им едно
нещо, а именно, че престъпленията са си престъпления. И те не са
по-позволени на едно правителство, отколкото на един убиец, и
ако Европа е солидарна с всичко това, което се случва в Европа,
тогава то е извършено от Европа, защото ако съществува едно
безумно и свирепо правителство, то би трябвало да бъде
третирано като диво животно.
Тъй като всичко това се случва сега близо до нас, пред очите ни
избиват, опожаряват, разграбват, изтребват, обезглавяват бащи и
майки, продават малки момиченца и момченца, а тези деца, които
са прекалено малки, за да бъдат продадени, ги разсичат с два
удара на сабята; освен това изгарят семействата в къщите им.
Както в този град, Батак, например, където населението намаляло
за няколко часа от 9 хиляди жители на 300.
Нека заместим политическите въпроси с въпросите на
човечеството.
Дошъл е моментът да издигнем глас. Всеобщото възмущение се
навдига. Има часове, в които човешкото съзнание взема думата и
заповядва на правителствата да слушат.”
Историческо значение на
Априлското въстание
• Жестокото потушаване на въстанието и отзвукът
на зверствата в Европа са повод за провеждане
на Цариградската конференция. Решенията на
тази конференция са първото международно
признание на правото на българите да имат своя
държава в етническите си граници, очертани вече
от борбата за църковна независимост,
санкционирано от всички Велики сили. Така
Априлското въстание, макар и военен провал,
непосредствено поражда най-големия
политически успех на българската нация
дотогава. Отказът за осъществяване на
решенията на Цариградската конференция от
страна на османското правителство е причина за
обявяването на Руско-турската война, довела до
освобождаването на България.
Дейци на Априлското въстание З.Стоянов, Ст.Стамболов, Н.Обретенов,
Ст.Заимов
Захари Стоянов, “Записки по
българските въстания”
“През 1876 г. избухва Априлското
въстание.”
• Така започва предисловието на „Записки по
българските въстания”.
„Всеки народ има свое минало, което се изучава
старателно от потомството. Ако човек се завземе
да пише историята на българския народ от
неговото подпадание под турското иго до
освобождението му, то кое събитие би трябвало
да държи първо място в нейните страници?
Според нас: българските въстания, най-много
Априлското (1876 г.), чрез които ние се опитахме
да свалим от гърба си веригите на робството.”
Захари Стоянов