Transcript File - СОУ "Св. Св. Кирил и Методий",с. Върбина

Димчо Дебелянов
Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.
• Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887
в Копривщица в семейството на Вельо
Дебелянов и Цана Илиева Стайчина - в
което е последното, шесто дете, кръстен е
на дядо си Динчо Дебелян. През 1896 г.,
след смъртта на бащата, семейството се
премества в Пловдив при най-големия
брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в
„Жълтото училище“, по-късно в
Пловдивската мъжка гимназия,сега
Гимназия с хуманитарен профил "Св.Св.
Кирил и Методий", където пише първите
си стихотворения, които после изгаря.
• През 1904 г. семейството на Дебелянов се
преселва в София и наема квартира на
ул. „Оборище“ 46. През 1906 г. в списание
„Съвременност“ са отпечатани първите
публикувани творби на поета: „На таз, която в
нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“
и други, които са подписани с името Димчо
Дебелянов. По това време той е на 19 години
и негов кумир е Пенчо Славейков, малко покъсно и Пейо Яворов.
Копривщица
• След 1907 г. Димчо Дебелянов
сътрудничи на „Българска сбирка“,
„Съвременник“, „Нов път“, „Оса“ и други
издания. В хумористичните издания той
печата сатирични творби с псевдоними,
като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други.
• През есента на 1907 г. се записва в
Юридическия факултет на Софийския
университет „Свети Климент Охридски“,
следващата година се премества в Историкофилологическия факултет, но следва само две
години. Любознателен по природа, научава
френски, руски, английски език и превежда
автори като Бодлер, Верлен, дори Шекспир.
РОДНА КЪЩА И УЧИЛИЩА,
В КОИТО УЧИ БЪДЕЩИЯ ПОЕТ
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае тъжни и нещастни…
“ГРОХОТНО СТРАХОТНО ВРЕМЕ”
• В края на октомври 1912 г.
Димчо Дебелянов е
мобилизиран в 22-ри
пехотен тракийски полк в
Самоков.
• През Балканската война е
обикновен войник в
Самоков.
• От септември 1913 г. е
преместен в Школата за
запасни офицери в
Княжево.
“ГРОХОТНО СТРАХОТНО ВРЕМЕ”
• Две години по-късно е произведен в чин подпоручик.
• В началото на Първата световна война сам настоява да
бъде изпратен на фронта,
макар че не подлежал на
мобилизация.
• В края на януари (29 януари)
1916 г. заминава като
доброволец на Македонския
фронт, където престоява
около осем месеца.
СВЕТЛА ПОБЕДА
• През нощта на 30 септември ротата, чието
командване му е поверено от няколко дни,
влиза в сражение с англичаните. Подпоручик
Дебелянов, пада убит в това сражение на 2
октомври 1916 г., около 10 часа сутринта в боя
близо до Горно Караджово (днес
Моноклисия), на 29 години и 6 месеца.
Погребан е на следващия ден в двора на
българската църква в Демир Хисар.
ГРОБЪТ
• През 1931 г. по инициатива на
литературния кръг „Живо слово“, костите
му са пренесени в родната му Копривщица.
• По-късно скулпторът Иван Лазаров е
поканен да направи паметник на поета.
При едно от посещенията си в
Копривщица, той видял баба Лила
Паралеева (изгубила съпруг и син във
войните), да седи на прага на портата си подпряла глава на ръка и унесена в мисли.
Това му дало идеята за паметника.
ГРОБЪТ
• Тъй като Лила Паралеева скоро след това
починала, скулптора използвал за модел
баба Лала Душкова. Скулптурата „Майка“ е
поставена на гроба на поета през 1934 г.
• Родната къща на Димчо Дебелянов в
Копривщица е реставрирана и през 1958 г.
е превърната в къща-музей.
СИРОТНА ПЕСЕН
Ако загина на война,
жал никого не ще попари изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.
Ала сърце ми не скърби приневолен живя сирака
и за утеха може би
смъртта в победа ще дочака.
Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.
Ще си отида от света тъй както съм дошъл, бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.
ЛИТЕРАТУРНО НАСЛЕДСТВО
• Представител на символизма между двете
световни войни; „най-нежният поет в нашата
литература”, един от „прокълнатите поети”,
които избират дългия път на самопознанието
и духовното съвършенство, „ обръщат гръб”
на грубите меркантилни страсти…
ЛИТЕРАТУРНО НАСЛЕДСТВО
• Основни теми и мотиви:
– разминаване между мечта и реалност, спомен
и блян;
– самотата, неудовлетвореността, носталгията
по миналото, вътрешното раздвоение,
непостижимостта на мечтите, обречеността…
– войната и човекът във време на война антихуманнната същност на войната,
обезличаването на личността, сливането с
масата, дълга към народа и родината,
примирението със смъртта.
ЛИТЕРАТУРНО НАСЛЕДСТВО
• Жанрова характеристика на творбите:
– произведенията, писани преди участието на
поета във войните са елегии,т.е в тях
преобладават мъка, болка, отчаяние и
сонет/стихотворение от 14 стиха, каквото е
„пловдив”/
ЛИТЕРАТУРНО НАСЛЕДСТВО
• Форма на произведенията - азова, изповед.
• ”Белези” на символизма:
– голяма част от елегиите са без заглавия;
– акцентът е върху душевния свят и личи стремеж за
бягство от действителността, затваряне в „кули от
слонова кост”;
– специално внимание се обръща върху формата на
стиха, неговата словесна изящност, музикалност;
– наличие на символи/обобщени образи/: дома,
майката, прага ,пътя, нощта, деня, зората,
слънцето, пролетта, морето.
ЛИТЕРАТУРНО НАСЛЕДСТВО
• Лирически говорител – самоидентифицира
се като скитник, затворник, печален
странник, самотник, „разнолика, нестройна
душа”, изгнаник…
ПЛОВДИВ
Как бяха скръбни мойте детски дни!
О, колко много сълзи спотаени!
Тук първи път се моя взор стъмни
и безпощадна буря сви над мене.
Тук първи път чух възглас: - престани:
да вярваш и да дириш - забранен е
на любовта плодът - и в зли страни
мечтите ти навек ще бъдат пленни.
И днес аз бродя в тоя скръбен град едничък дом на мойта скръб бездомна аз бродя за утехата нерад и кат загубен в пустошта огромна.
И толкоз черни мисли ми тежат,
че аз не искам нищо да си спомна.
ПРОИЗВЕДЕНИЯТА НА
ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
Стихосбирки
Посвещение
Копнежи
Замиращи звуци
Станси
През април
Спомени
Под тъмни небеса
Под сурдинка
Ранни стихотворения
Новооткрити стихотворения
КЪЩАТА МУЗЕЙ
“ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ”
• Къщата е построена от дядото на Димчо
(Динчо Дебелян) през 1830г. и представлява
неголяма двуетажна постройка в обширен тих
двор. Тя се отличава с изключително нисък
таван на приземния етаж, което говори за
ниския ръст на обитателите й от една страна
и от друга за скромния живот който те са
водели. Тази част от къщата е била
използвана през зимата, която тук е особено
студена и продължителна.
КЪЩАТА МУЗЕЙ
“ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ”
• Обзавеждането и подредбата са автентични, в
типично копривщенски стил и придават много
топлота и уют. Вторият етаж от къщата
разполага с голям чардак, който се е ползвал
от семейството през летните месеци. Измежду
предметите, изложени тук може да се видят
родната люлка на поета, много стари книги,
бюро и др.
КЪЩАТА МУЗЕЙ
“ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ”
• В двора на къщата днес е разположен един от
най-хубавите паметници в България –
шедьовърът на проф. Иван Лазаров „Паметник
на майката”.
• Къщата е обявена за музей през 1958г. От мес.
септември 2006г. до момента тя е затворена за
реставрация.
ПРЕЗЕНТАЦИЯТА Е ДЕЛО НА:.
Айлин Джарова и Меслие Инджова,
СОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ с.Върбина
8 клас