Transcript levski - СОУ Васил Левски
Презентация
посветена на живота и делото на Васил Левски
_____________________________________ Създадена от: Димитър Дерменджиев учител в ОУ “Ангел Кънчев” – гр. Асеновград област Пловдивска
Детайл от паметника в гр. София.
Паметникът на Апостола в родния му град
Васил Иванов Кунчев (6/19 юли 1837 - 6/19 февруари 1873)
Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо, Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский, Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо, Дякон Игнатий
6/19 юли 1837 Учение
1851 г.
1858 г.
1861 г.
1862 г.
1864 г. - 1866 г.
ноември 1866 г.
1866 г. - 1867 г.
Роден в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов, известен карловски майстор-бояджия от "попския род Кунчеви", и на Гина Василева Караиванова, от рода на Кара Иван Тинков (Христов) Тахчиев, прочутият карловски майстор на чешми и калдъръми.
Има две сестри - Ана (Яна) и Марийка, и двама братя - Христо и Петър. Едно дете умира рано .
Васил учи в Карловско взаимно училище и след това - в класното училище в Стара Загора.
Баща му , след постепенно загубване на зрението си, умира от мозъчен кръвоизлив. Почива и най-малкото дете в семейството. Най-голямата дъщеря е омъжена и не живее в бащиния си дом. За прехраната на дома се грижат тримата сина.
Става монах и приема името Игнатий.
Игнатий става дякон.
Взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Тук получава името си Левски, поради лъвският скок по време на военни упражнения.
Учител във Войнягово, Карловско.
Пътува до Яш за среща с Раковски.
Учител в Еникьой, Добруджа.
1867 г.
Става знаменосец на четата на Панайот Хитов
1867 г. - 1868 г.
Участвува във Втората легия на Раковски в Белград.
1868 г.
11 дек. 1868 г. февруари 1869 г.
март-април 1869 г.
1 май 1869 г.
26 август 1869 г.
Пътува до Румъния, връща се в Зайчар, след което отново заминава за Румъния. Прави опити да създаде независима комитетска мрежа в България. Получава подкрепа единствено от Българското общество и започва първата си обиколка из страната на 11 декември 1868 г.
Първа обиколка.
Връща се в Румъния и стои два месеца там.
Тръгва за втората си обиколка из България. Започва да изгражда мрежата в Българско.
Връща се в Румъния през Русе. Убеждава за преместването на центъра в България, но не намира подкрепа.
В края на годината Участвува в образуването на БРЦК, заедно с Л. Каравелов.
26 май 1870 г.
Напуска Румъния и започва да изгражда Центъра в Българско.
29 април 1872 г.
(до 4 май) края на юни 1872 г.
22 септ. 1872 г.
1873 г.
6/19 февр. 1873 г.
Участвува в Общото събрание на БРЦК в Букурещ.
Напуска Букурещ и продължава да действува като Апостол.
Димитър Общи организира обира на турската поща в Арабаконак. След залавянето на участниците започва провала в организацията.
Левски отказва да обяви бунт по нареждането на БРЦК и Каравелов в Букурещ и решава да отиде в Румъния, след като прибере архивите, за да се разбере с емиграцията. Но предателството води до арестуването му.
Левски е осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена. Остава безсмъртието!
Приятелите на Левски:
Матей Преображенски Христо Иванов Големия Поп Кръстьо Марин Цонзора Бачо Киро Даскал Юрдан Петков Вачков
Тайни къщи:
Карлово Пазарджик Осенец
ВАСИЛ ИВАНОВ КУНЧЕВ / ЛЕВСКИ / 1837 – 1873
На 19 февруари в цялата страна се организират тържествени събрания по повод 135-годишнината от обесването на апостола на свободата Васил Левски. Основател на Вътрешната революционна организация /ВРО/ и на Българския революционен централен комитет /БРЦК/ той се е борил за “свята и чиста република”. Всяка година на тази дата деца от цялата страна поднасят цветя на неговия паметник и свеждат глави пред образа на легендарната личност. Революционер, чийто живот е бил изпълнен с подвизи в името на освобождението на България. Сигурно сте чували думите на Апостола: "Ако спечеля – печеля за цял народ – ако изгубя, губя само мене си!" Много писатели и художници са посветили свои творби на най-светлата фигура на българското национално революционно движение – Васил Левски.
ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ Христо Ботев
О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш? Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня. Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила. Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята, старци се молят богу горещо, жените плачат, пищят децата. Зимата пее свойта зла песен, вихрове гонят тръни в полето, и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето.
ЛЕВСКИ Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае, трябва да забрави греховния мир, да бяга съблазни и да търси мир.
Мойта съвест инак днеска ми говори.
Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа химн да пея богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия, що ридаят в тоя дол плачевни, живот нестърпим, и мойта молитва се губи кат дим, и господ сърдит си затуля ухото на светата песен и херувикото.
Мисля, че вратата на небесний рай накъде изглеждат, никой ги не знай, че не таз килия извожда нататък, че из света шумен пътят е по-кратък, че сълзите чисти, че вдовишкий плач, че потът почтений на простий орач, че благата дума, че правото дело, че светата правда, изказана смело, че ръката братска, без гордост, без вик подадена скришно на някой клетник, са много по-мили на господа вишни от всичките химни и тропари лишни.
Мисля, че човекът тук, на тоя свят, има един ближен, има един брат, от кои се с клетва монахът отказа, че цел по-висока бог ни тук показа, че не с това расо и не с таз брада мога да отмахна някоя беда от оня, що страда; мисля, че канонът мъчно ще направи да замлъкне стонът; че ближний ми има нужда не в молитва, а в съвет и помощ, когато залитва; мисля ази още, че овчарят същ с овцете живее, на пек и на дъжд, и че моите братя търпят иго страшно, а аз нямам нищо и че туй е гряшно, и че ще е харно да оставя веч таз ограда тиха, от света далеч, и да кажа тайно две-три думи нови на онез, що влачат тежките окови.
Рече и излезе.
Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово на робите слепи в робската страна и носи съзнание, крепост, светлина.
Думите му бяха и прости, и кратки, пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба, кат за една ближна обща веселба, часът на която беше неизвестен; изпитваше кой е сърцат, сиреч честен, участник да стане във подвига свят; всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост и като отшелник живееше в пост.
Горите, полята познати му бяха; всичките пътеки кракът му видяха, пустинята знайше неговия глас, хижата го знайше и на всеки час вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше, ходеше замислен, самси, без другар.
Тая заран млад е, довечера стар, одеве търговец, сега просяк дрипав, кога беше нужно — хром и сляп, и клипав; днес в селото глухо, утре в някой град говореше тайно за ближний преврат, за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът и че време веч е да въстане робът; че щастлив е оня, който дигне пръв народното знаме и пролее кръв, и че трябва твърдост, кураж, постоянство, че страхът е подлост, гордостта — пиянство че равни сме всички в големия час той внасяше бодрост в народната свяст.
И всякоя възраст, класа, пол, занятье взимаше участье в това предприятье: богатий с парите, сюрмахът с трудът, момите с иглата, учений с умът, а той, беден, гол, бос, лишен от имотът, за да е полезен, дал си бе животът!
Той беше безстрашлив. Той беше готов сто пъти да умре на кръста Христов, да гори кат Хуса или кат Симона, за правдата свята да мре под триона.
Смъртта бе за него приятел и брат, зашил беше тайно в ръкава си яд, на кръста му вярно оръжье висеше, за да бъде страшен, кога нужда беше.
Той не знайше отдих, ни мир, нито сън, обърнал се беше на дух, на огън.
Думата си цяла лейше в едно слово, понявга чело си мръщеше сурово и там се четеше и укор, и гняв, и душа упорна, и железен нрав.
Той беше невидим, фантом или сянка, озове се в черква, мерне се в седянка, покаже се, скрий се без знак и без след, навсякъде гонен, всякъде приет.
Веднъж във събранье едно многобройно той влезна внезапно, поздрави спокойно.
И лепна плесница на един подлец, и излезе тихо из малкий градец.
Името му беше знак зарад тревога, властта бдеше вредом невидима, строга, обсаждаше двайсет града изведнъж, да улови тоя демон вездесъщ.
От лице му мрачно всички се бояха, селяните прости светец го зовяха, и сбрани, сдушени във тайни места, слушаха със трепет, с зяпнали уста неговото слово сладко и опасно.
И тям на душата ставаше по-ясно.
И семето чудно падаше в сърцата и бързо растеше за жътва богата.
Той биде предаден, и от един поп!
Тоя мръсен червяк, тоя низък роб, тоз позор за бога, туй пятно на храма Дякона погуби чрез черна измама!
Тоз човек безстиден със ниско чело, пратен на земята не се знай защо, тоз издайник грозен и божий служител, който тая титла без срам бе похитил, на кого устата, пълни с яд и злост, изрекоха подло: «Фанете тогоз!» На кого ръката не благословия, а издайство свърши и гръм не строши я, и чието име не ще спомена от страх мойта песен да не оскверна, и кого родила една майка луда, който равен в ада има само Юда, фърли в плач и жалост цял народ тогаз!
И тоз човек йоще живей между нас!
Окован и кървав, във тъмница ръгнат, Апостолът беше на мъки подвъргнат ужасни. Напразно! Те нямаха власт над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас, ни молба, ни клетва, ни болно стенанье не издаде в мрака туй гордо страданье!
Смъртта беше близко, но страхът далеч.
И той не пошушна предателска реч.
И на вси въпроси — грозно изпитанье — един ответ даде и едно мълчанье и казваше: «Аз съм Левски! Ей ме на!» И никое име той не спомена.
Но тиранът люти да убий духът една заран Левски осъди на смърт!
Царете, тълпата, мръсните тирани да могат задуши гордото съзнанье, гласът, който вика, мисълта, що грей, истината вечна, що вечно живей, измислиха всякой по една секира да уморят всичко, дето не умира: зарад Прометея стръмната скала, ядът за Сократа с клеветата зла, синджир за Коломба, кладата за Хуса, кръста на Голгота за кроткий Исуса – и по тоя начин най-грозний конец в бъдещето става най-сяен венец.
Той биде обесен.
О, бесило славно!
По срам и по блясък ти си с кръста равно!
Под теб ний видяхме, уви, да висят много скъпи жъртви и да се тресят, и вятърът южни с тях да си играе, и тиранът весел с тях да се ругае.
О, бесило славно! Теб те освети смъртта на героите. Свещено си ти.
Ти белег си страшен и знак за свобода, за коя под тебе гинеше народа, и лъвът, и храбрий; и смъртта до днес под тебе, бесило, правеше ни чест.
Защото подлецът, шпионът, мръсникът в ония дни мрачни, що «робство» се викат, умираха мирни на свойто легло с продадена съвест, с позор на чело, и смъртта на тебе, о бесилко свята, бе не срам, а слава нова за земята и връх, откъдето виждаше духът ; към безсмъртието по-прекия път!
Иван Вазов
Свята и чиста република
Васил Левски - Писма и документи
I.
Демократска република 1. Днешният век е век на свободата 2. 3. Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република" 4. Ние гоним царя и неговите закони 5. За враговете на демокрацията и републиката – смърт II. Велик патриот 1. 2. Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля Трябва да се жертвува всичко, па и себе си 3. 4. 5. Чисто народният човек се бори, докато може..., ако не сполучи..., трябва да умре в народната си работа Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си Народната работа стои над всичко 6. Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен 7. Братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност 8. За честните хора такава смърт
III. За революцията 1. Повечето са съгласни да излязат с чети 2. 3. 4. 5. 6. 7. Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция на място Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме Играем с живота на 7 милиона българи трябва зряло да се постъпва Които искат да умрат за Отечеството си, да бъдат готови Размислете хубаво, че доста сме се лъгали 8. Оръжие, оръжие и пак оръжие 9. За революцията е необходимо оръжие 10. Небходими са бойни припаси 11. От днес работата ще ни е да търсим пари 12. Пари, пари!
13. Нужни са пари и военни водачи 14. 15. 16. 17. Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица Без революция сме загубени во веки веков Още в нищо не сме приготвени за революция И все пак сватбата е близо IV. Организация и дисциплина 1. Трябва да бързаме - хората няма да ни чакат 2. 3. Не се показвайте пред вънкашните ни братя страхливци Никой да не се повежда сляпо в работата 4. Вършете всичко според устава 5. Дружна разяснителна работа 6. Не бива да се дава подкрепа на глупци 7. Главният център е в Българско 8. Дела трябват, а не думи 9. Димитър Общи руши единството и дисциплината 10. Има и други честни юнаци 11. Трябва да се променят имената - станаха известни на мнозина
V. Демократически централизъм VI. Силата на вишегласието VII. Увереност в силите на народа и бдителност VIII. Качества на народния деец IX. Критика, самокритика и скромност X. Против чорбаджиите и народните врагове XI. Строга отчетност
Гина Кунчева - майка на Апостола на свободата. Васил Левски.
Васил Левски.
Васил Левски Васил Левски - август, 1870 г.
Васил Левски като знаменосец в четата на Панайот Хитов, 1867 г.
Васил Левски, Букурещ, 1868 година.
Васил Иванов Кунчев, Христо Иванов Кунчев и Христо Иванов Големия, Белград, 1868 г.
Васил Левски сред другари от Втора българска легия, Белград, 1868 г.
"Васил Левски и Миткалото". Худ. Иван Петров.
"Левски говори пред народа". Худ. Лиляна Дичева.
"Залавянето на Васил Левски". Худ. Н. Кожухаров.
Револверът, камата и Уставът, пред които са се клели членовете на БРЦК.
Джобното тефтерче на Апостола.
Карта на Първи революционен окръг, основан от Левски през 1872 година.
Кориците на Устава на БРЦК.
Устава на БРЦК, Женева, 1870 г., чийто проекто устав създава Левски.
Центърът на гр. Карлово.
Паметникът на Гина Кунчева в гр. Карлово.
Къщата на Васил Левски.
Родната къща на Апостола Къкринското ханче, където на 26.12.1872 г. е заловен Левски.
Паметникът на Васил Левски: Негов автор е българският скулптор Марин Василев. Първата копка е направена през 1903 г., а е завършен през 1907 г.
Паметникът на Васил Левски в центъра на София
Паметникът на Васил Левски в центъра на София
Паметникът на Апостола в гр. София.
Родната къща на Васил Левски се на мира в западната част на Карлово. Тя е от ранния пе риод на Възраждането. Строена е през 18 вek от Кунчо Иванов, дядото на Левски, а след това е обитaвана от двамата му сина Иван и Въльо Кунчеви. Къщата е малка едноетажна сграда. Ка менни стълби отвеждат в зимника, стая, иззи дана почти в земята. Вляво от стълбището има килер без прозорец със сандък за брашно, нощ ви и други съдове. Вдясно е скривалището. Пред него, в стената, е вграден долап, на който вътрешната стена е дървена вратичка, измазана с вар. В долапа се нареждали нагънати черги, за да се закрива вратичката на самото скрива лище. Горе къщата има две стаи. В едната сто паните са нощували през лятото, а другата е била гостна. Непосредствено до нея е долепена работилницата - ниска постройка, състояща се от стая, в която са плели гайтани и полуоткрита бояджийница. Дълги години необитавана къщата рухва в годините около Освобождението. Възстановена е през 1933 г. върху разкритите и основи по проект на арх. Димитър Иванов. Материалите и трудът са дар от гражданите на Карлово и вой ниците от местния гарнизон, организирани от обществен комитет начело с тогавашния кмет на града Аристотел Янакиев. Ценна помощ за възстановяването в първоначалния и вид, за вътрешната и уредба оказват племенниците на Апостола, дъщерите на сестра му Яна. През 1937 г. тя отваря врати за посетители.
Съхранените вещи на Апостола
Дяконското кръстче на В.Левски е подарък от вуйчо му архимандрит х. Василий, донесено през1861 г. от Божи гроб. Съхранява се в Националния военно исторически музей, преда дено през 1940 г. от племеницата Апостола София Зидарова.
Револвер “Гасер” М1 Той е със сравнително голям калибър, бърза скорост, малки размери. Освен за пряко бойно действие револверът се използва многократно от Васил Левски и при заклеването на революционните комитети. Намира се в Националния военно исторически музей. Тасче за вода, изработено от мед и калайдисано от вътре и от вън. То има полусферична форма, без дръжка със закръглено дъно. Малките му размери го правят удобен за носене и в същото необходим предмет на духовника, учителя, пътника и революционера Васил Левски. Също е предадено от София Зидарова и се съхранява в Националния военно исторически музей. Печатничката на Апостола е донесена в България от Ангел Кънчев, пренесена в Ловеч тя се пази в къщата на Мария и Никола Сиркови. В 1901 г. Д-р Петър Стоянов я прибира и предава в музея на читалището, запазена е и днес се намира в музея “Васил Левски”-Ловеч.
Косата на Васил Левски
Сам Апостола отрязва косата си и снема монашеското си расо на връх Велик ден 1864 г. в местността "Алтън чаир" в покрайнините на Карлово. Дава я на майка си със заръка да я пази. Грижливо съхранена от Гина Кунчева, а след това от дъшеря и Яна, косата е предадена през 1907 г. на министъра на прос вешението. Министерството я предоставя на Етнограския музей, а през 1942 г. е предадена на тогавашния Главен военен музей, днес Национален военно исторически музей. От 2000 г. част от косите на Апостола се съхраня- ват в мемориален параклис "Всех Святих Болгарских" в музея в Карлово. Печатите от червен восък, едностранно или двустранно изработени от малки късове червен восък печати на няколко селища (Свищов, Оряхово, Орхание, Карлово, Ловеч, Пловдив, Търново), с които Васил Левски е заверявал пътния си билет (тескерето), за да избегне необходимостта от лично представяне пред органите на властта. Камата, която Апостола носи през цялото време на движе нието си из страната. Съхранява се също в музея в Ловеч. Сабята на В. Левски е с дължина 870 мм с дървена нож ница с метален обков в горния и долния край. До 1967 г. се пази в скривалището на Левски в Троянския манастир. След изграждането на музея “Васил Левски” в Ловеч през 1967 г. е предадена в него.
Джобния бележник
на Апостола е с доста липсващи страници. Наситен е с факти за организаторската и идейно политическата му работа. Документира не само обиколките му из страната между 1871 – 1872 г., както и отчет до стотинка за похарчените народни пари, но разкрива и скромните му предпочитания за храна и облекло, влечението му към народните песни и революционната поезия.
Клетвата, която Васил Левски дава след провеждането на общото събрание в Букурещ през 1872 г., което го упълномощава да работи в цяло Българско.
Писмата на Левски, стотина саморъчно изписани от него, адресирани до видни негови съвременници и съратници, до БРЦК в Букурещ или до частни комитети в Българско, документират изумителната му работоспособност, мащабните му замисли и неповторими дела за доброто на Отечеството.
През 2000 г. в музейния комплекс е включен мемориалният параклис “Всех святих болгарских ”, построен в памет на Апостола. Появата на храм на това място не е случайна. Той е не само място за съхранение на спомена за Апостола, а символизира единството на родова памет и исторически формиралата се сплав от личностна, национална и човешка идентичност на българското достойнство. С иманентно присъщите си християнски принципи и общочовешки ценности и добродетели Васил Левски застава в поредицата от герои на българския пантеон, сред светците на наречения от него “Храм на свободата”. Застава не като обикновен съзидател, а като “апостол”. Проектът за изграждане на параклиса е на арх. Мария Каразлатева, реализиран с финансовата подкрепа на много дарители – фирми, обществени организации, хиляди граждани посетили музея по време на изграждането му. Иконостасът е изработен от Явор Петров и Марин Куртев, иконите и стено писите са дело на Владимир Аврамов и Йордан Христов. Патронната икона, представяща канонизираните български светци и мъченици, е уникална. Подобно изображение, включващо първенците на православната ни църква – книжовници, царе, духовни водачи, няма аналог в нашата църковна живопис. Вътре в параклиса звучи ангелогласният хор на Йоан Кукузел с “Достойно ест”, едно от любимите песнопения на Апостола. Храмът край родния дом на Апостола съхранява един безценен спомен от него – част от косите му, предоставени от Националния военно-исторически музей. Мемориален параклис “Всех святих болгарских”.