Българският народ ражда една личност – Левски, която въплъщава най-святата идея – СВОБОДАТА. Когато тази идея съществува в сърцето дори само на един човек, свободата е родена, останалото е въпрос на време!

Левски е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев и Гина Караиванова. Има двама братя и две сестри. Учи във взаимното училище в Карлово и в класното в Стара Загора. Когато през 1851г. баща му умира, напуска училище и става абаджия, за да помага заедно с братята си за издръжката на семейството.

Гина Иванова Кунчева, майка на Васил Левски, заедно с Начо Андреев Начев, най големия й внук

Левски и неговото семейство Яна Кунчева и семейството й

Яна (Ана) Иванова Кунчева-Начова, сестрата на Васил Левски Архимандрит хаджи Василий, вторият по възраст вуйчо на Васил Левски, който поемайки грижата за младия си сестреник, свързва името си с личната съдба на Левски Васил Левски, брат му Христо Иванов Кунчев и Христо Иванов – Големия по време на Втората българска легия 1867 г., фотография от 1867 г., Белград

Левски е един от малкото революционери, който участва във всички прояви на освободителното движение през втората половина на ХІХ век. Той е от първите отзовали се на призива на Раковски за сформирането на въстаническа войска. На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия името

Левски

на Раковски в Белград . Запознава се отблизо с бунтовните среди на българската емиграция. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турците за Белградската крепост, Васил получава (според легендата е направил „лъвски“ скок по време на военни упражнения в Сърбия). На този етап изпитва силното влияние на Раковски и възприема идеята за организиране на чети , чрез които да се вдигне народът на въстание. След разпускането на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода . През 1863 г. заминава за до 1866 година Левски е учител в село Румъния Войнягово и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот , Левски, в присъствието на най-близките си приятели, сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става Дякон на свободата. От април 1864 , Карловско, след това от март до октомври 1866 година в добруджанското Еникьой , а от края на годината до март 1867 година в съседното Конгаз . По-близо до границата, той се надява да се свърже с Раковски и да се запознае с неговите по-нататъшни планове. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание.

През 1866 година на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа . През ноември 1866 година се среща с Раковски. През 1867 г. по предложение на Раковски е определен за знаменосец в четата на Панайот Хитов Балкана , която се подготвя за прехвърляне в България. Заедно с четата изживява всички трудности и разочарования по време на похода в през 1867 г. После заедно с четата преминава в Сърбия и постъпва във Втората българска легия Левски — Димитър Общи и на Раковски (1867-1868). След разтурянето ѝ той се разболява и остава 2 месеца в с. Зайчар изминатия път. Съмненията му в целесъобразността на четническата тактика се превръщат в убеждение, че трябва да се търси нов път за постигане на крайната цел. В периода 1868 – 1869 г. Левски извършва две обиколки в българските земи, полагайки основите на Вътрешната революционна организация.През 1870г. взема участие при основаването на БРЦК в Букурещ. През 1871г. Комитетът изпраща двама помощници на Ангел Кънчев .

. През това време преосмисля

Направена е през август 1867г. В Белград, след преминаването на четата на войводата Панайот Хитов от България в Сърбия,т.нар.байракта рска снимка на Левски. Фотографията е дело на българин Карастоянов , придворен фотограф в Белград – Анастас Васил Левски (вторият седнал отдясно) сред другари от 2-ра българска легия в Белград 1867 г Интересното при тази снимка е, че за нея се смята, че е от участието на Васил Левски в Първата Българска легия (заради униформата). Снимката обаче е правена значително по-късно началото на 1869 г. Униформата е реквизит от студиото на фотограф от Букурещ.

Обикаляйки в българските земи, Левски привлича населението към делото на бъдещата революция Клетвата , от Левски положена пред БРЦК

На 22 септември организира обир на турската поща в Арабаконак разкрития .

1872 г. Димитър Общи . Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от обира в Арабаконак На Кръстю Никифоров БРЦК въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО . и Каравелов за вдигане на от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Той знае за провала при , но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и с точно описание на особените му белези, както и с информация къде евентуално може да бъде открит. Васил Левски не е предаден от един човек, а е жертва на дълга верига от полицейски 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч).

Предполага се, че причината за залавянето на Апостола е предателство от съмишленик. Спори се за името на предателя — Поп Кръстю (съучредителят на комитета в Ловеч) или Марин Поплуканов (председателят на комитета След залавянето му, Левски е отведен в Търново, а после в София. Първоначално турските власти имат намерение да направят шумен процес в Цариград, но поради настоятелната намеса на руския представител граф Игнатиев, процесът е проведен в София.

Апостола изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна Империята и е потвърдена на , за да не издаде никого и организацията. Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в . Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Смъртната присъда е издадена на 14 януари 21 януари 1873 г. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. На 19 февруари ( 6 февруари по

стар стил

) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

Косите на Дякона, съхранявани във Военноисторическия музей в София Църквата “Св. Петка Самарджийска”, където се предполага, че е погребан Левски

Кога мислим за Левски? Очевидно, когато мислим за самостоятелните сили на нацията. Когато всеки един от нас и народът като цяло търсим опора в миналото, за да погледнем със самочувствие в бъдещето. Всеки народ има нужда от своите герои, с които да съизмерва достойнствата си, и затова ги създава или измисля. Левски е рожба на своето време и на един народ, поставен пред изпитанията на историята.Той е носител на всичко онова, от което се нуждаят българите във времето на национално потисничество - смелост, съобразителност, себеотрицание, решителност. Към всички тези качества обаче трябва да се прибави най-важното: идеята за СВОБОДАТА. Предназначението на един народ е да ражда и отстоява свободата, иначе той не е народ, а племе,,сбирщина от роби, плячконосци, окаяни производители, но не и народ, тържествуващ и чиито поколения съперничат с вечността. Защо Левски е представлявал и винаги ще представлява нравствеността на един народ и народът чувства това инстинктивно? Не защото е безумно смел, не защото държи сметка за всеки похарчен грош на организацията, не защото е фанатично обречен на делото на революцията. Този сантиментален образ закрива действителното величие на делото му. Преди всичко Левски е народен водач – организатор. Като никой друг в българската история, и то в условията на робски страх, примирение и униние, той успява да създаде една организация, която пробужда и най-дремещите народни низини. Успява да ги обедини в името на великата идея – свободата! Левски носи онзи дух, който липсва на българите цели векове, онази сила, която ги кара да повярват в собствените си сили, да поемат съдбата си в своите ръце, да бъдат отговорни за бъдещето си.

Със свята политическа идеология, със своята гениалност на организатор и политик, със своите качества на гражданин на Новото време, Левски изпреварва българското политическо развитие с цели десетилетия. И може би са прави онези изследователи на дело му, които смятат че ако беше живял в някоя по-голяма страна и ако беше писал на някой по-популярен език, той щеше да бъде известен на света като един от най-големите мъже на ХІХ век! В този ред на мисли естествено изниква и въпросът – заслужава ли българския народ този човек, който е пожертвал всичко в името на народа си. В своята история българите за съжаление като че ли твърде бързо и лесно забравят идеите, завещани от Левски. В годините на Третата българска държава те се лутат между демокрацията и диктатурата, между монархията и републиката, между отстояването на националните идеали и обвързаността с Великите сили. Името и идеалите на Левски са използвани от различни управници за користни цели, портретът му стои в кабинета на не един политик – но господа, сложете портрета на тази светиня не зад гърба си, а нека стои пред вас, за да можете да се вглеждате в очите му. Левски не е ничия собственост, той принадлежи на всеки, който го носи в сърцето си. Идеите му не остават в историята, те надхвърлят бурния ХІХ век и се превръщат в мост между поколенията, в проверка за политическа зрялост и мерило за патриотизъм! Името му е белег за национално самосъзнание и символ на всичко онова, което поражда националната ни гордост.

Когато на 19 февруари поколенията пристъпват към паметника, за да се слеят с Апостола в понятието народен дух, всеки сам трябва да си отговори на въпроса – достоен ли е за негов наследник. Има една мисъл, че всеки народ заслужава управниците си и създава героите си. Ако ние искаме с достойнство да се наричаме наследници на Левски, трябва да се обръщаме към него не само като към един кумир, за който се сещаме при годишни чествания, а да свалим ореола на недостижимост и да вникнем в човешките му думи и дела. Бъдещето, което изградим за България, ще покаже дали заслужаваме човека и революционера

Васил Иванов Кунчев

!

В памет на будителя, идеолога, революционера и човека Васил Иванов Кунчев Ние, днешните потомци на твоето Отечество, все още сме длъжници пред теб и историята. Дано поколенията, които идват след нас бъдат по достойни и изпълнят завета ти за силна и процъфтяваща България! ДАНО …

изготвил: Боряна Гълъбова -преподавател по история в 93 СОУ