Transcript Балканска война

 История на
войната
 Решението на
Гешов
 Проблемът в
Европа
 Връщане назад
във времето
 Създаването на
Балканския съюз
През 1912 г. срещу Османската империя се
изправят четири държави: България,
Сърбия, Гърция и Черна гора, обединени в
Балкански съюз. Целта е да бъдат
освободени земи в европейската част на
империята, населени предимно с християни,
да се даде възможност на хората там да се
развиват свободно в обществено и
икономическо отношение.
Народът ни се включва
във войната 34 години след
Освобождението от
османска власт, следвайки
мечтата си за национално
обединение с българите в
Македония и Одринска
Тракия, останали в рамките
на империята. Както
посочва акад. Георги
Марков, директор на
Института за исторически
изследвания на БАН, има
няколко несполучливи
опита за създаване на
Балкански съюз.
Причина за неуспеха им са противоречия
между страните, възнамеряващи да се включат
в него. Основна цел на българската външна
политика е постигане на автономия за
Македония и Одринска Тракия, докато
Сърбия и Гърция настояват за разделяне на
Македония.
Чета от македоноОдринското опълчение по
време на Балканската
война
Повод за преговорите за съюз срещу
вековната империя дава едно събитие,
случило се извън Европа. На 16 септември
1911 година Италия обявява война на Турция.
В този ден италианският флот прави десант в
земите на днешна Либия в борба за колонии
в Северна Африка.
Български войник дава
вода на ранен османски
войник-Първата
Балканска война
Правителството на Иван
Евстратиев Гешов решава, че
след като една Велика сила
вече е във война с Османската
империя, другите Велики
сили от „Европейския
концерт” няма да могат да
възпрат балканските
съюзници също да посегнат
на османското наследство и да
постигнат свое решение на
т.нар. Източен въпрос.
От втората половина на септември 1911 г.
започват преговори за съюз първо със
Сърбия. От българска страна те се водят от
Димитър Ризов, пълномощен министър в
Рим по онова време. Той преговаря от името
на цар Фердинанд и на правителството за
споразумение и евентуален съюз срещу
Османската империя.
Преговорите продължават няколко месеца,
тъй като първоначално сръбското правителство
настоява за три зони в Македония: една
безспорна сръбска зона в Северозападна
Македония, една спорна зона към река Вардар
и една безспорна българска зона на изток от
река Струма. Това не се приема от българското
правителство.
България през
Първата Балканска
война.
Налага се намесата на руската дипломация,
а по това време Русия силно желае да образува
съюз между Царство България и Кралство
Сърбия, с оглед предстоящата голяма война
срещу Австро-Унгария и Германия. Така че тези
преговори са водени под покровителството на
Русия и когато в края на януари 1912 г. стигат до
задънена улица, руският император поема
височайшия арбитраж.
България се подготвя
за Първата
Балканска война
В резултат се оформя една спорна зона
в Северозападна Македония – Скопският
санджак, а цялата останала част от
Македония се нарича безспорна
българска зона и това заляга в основата на
договора за съюз между България и
Сърбия. Той се подписва на 29 февруари
1912-та, преди сто години, годината тогава
също е била високосна.
Доколко в Европа е бил
осъзнат проблемът с
човешките права в
териториите на
Османската империя,
населени с християни?
Имало ли е други
възможности, освен война,
за постигане на автономия
и спазване на правата им?
Според акад. Марков тогава под „Европа” са
разбирали шестте Велики сили, разделени в две
враждебни коалиции: Тройният съюз на Германия,
Австро-Унгария и Италия срещу Тройното
съглашение на Великобритания, Франция и Русия.
А балканските държави са имали своите
покровители сред тях. Обикновено всяка
балканска страна, която е с нерешен национален
въпрос, се обръщала за покровителство към една
от Великите сили.
Националноосвободителното движение
на българите в земите под
османска власт е било
организирано от
Вътрешната македоноодринска революционна
организация и от
Върховния македоноодрински комитет. Върхът
на това движение е
ИлинденскоПреображенското въстание
от 1903 година.
Воеводите Борис Дрангов (седнал,
ляво) и Владислав Ковачев (прав,
ляво) по време на ИлинденскоПреображенското въстание, 1903
г.
Но и след него се вижда, че Високата
порта не желае нито да въведе автономия,
нито да разшири правата на българите и
на другите християни да участват в
местното самоуправление. И през 1908
година, след срещата между английския
крал Едуард Осми и руския император
Николай Втори, се решава да се даде
автономия на Македония, да се проведе
радикална реформа.
През същата година
обаче избухва младотурската
революция. Новата власт
възстановява конституцията
и обещава равноправие на
всички народности и
вероизповедания в
османските земи. Но покъсно започва заличаване на
институциите и
самосъзнанието на
националните малцинства
чрез административен и
икономически натиск.
Лондонски мирен договор
Балканската война
Съпротивата срещу
мерките за „отоманизация”
се разрастват. А реформата в
Османската империя е
прекратена. Тогава вече се
решава, че трябва да се
пристъпи към силата на
оръжието. Малка България
обаче не може да воюва сама
с огромната империя,
разположена на Балканите, в
Близкия изток и в Северна
Африка.
По онова време населението на Царство
България е 4 милиона и половина души, а в
Османската империя има 26 милиона поданици на
султана. Освен това, другите съседи на България са
предупредили, че искат да участват в подялбата на
отоманското наследство. Така започват преговори
първо със Сърбия, след това с Гърция, после с
Черна гора, за да се създаде Балкански съюз за
война срещу империята. Войната започва на 5
октомври 1912 г. и завършва с подписването на
Лондонския мирен договор на 17 май 1913 г.