Transcript Състояние и развитие на българската ХВП

СЪСТОЯНИЕ И РАЗВИТИЕ НА
БЪЛГАРСКАТА ХВП
31.01.2013 г.
Съдържание
1. Състояние на отрасъл ХВП (2006-2010)




Място на отрасъла в индустрията
Развитие на производството и продажбите
Производителност на труда
Структура на ХВП по сектори
2. ХВП във външната търговия




Износ, внос и външнотърговски оборот
Износ, внос и външнотърговски оборот със страните от ЕС
Баланс от външната търговия с продукти на ХВП
Място на българската ХВП на европейския пазар
3. Фактори за развитие на ХВП
 Търсене на вътрешния пазар и ниво на покупателна способност
 Ефекти от членството на България върху ХВП
Място на отрасъла в индустрията
Дял на ХВП в (%)
2006
2007
2008
2009
2010
Индустрията - общо
8.8
9.5
9.4
8.8
10.1
Промишлеността
11.5
12.6
13.4
12.4
13.4
Преработващата промишленост
16.8
16.8
20.2
21.2
22.4
БДС
2.7
3.1
2.9
2.7
3.0
Заетостта
4.8
4.7
4.6
4.5
4.6
Ръст на БДС в ХВП
7.6
31.9
8.5
-4.5
12.2
Източник: НСИ,Евростат
Традиционно ХВП е един от най-силно развитите отрасли в българската индустрия. През 2010 г.
ХВП произвежда продукция на стойност 1 807.6 млн. лв. с дял от 10.1% в общата промишлена
продукция на страната и 22.4% от тази на преработващата промишленост. Докато делът на ХВП в
индустрията общо отчита ръст от 8.8% през 2006 на 10.1% през 2010 г., то за същия период
приносът й в преработващата промишленост се увеличава с над 1/3 (от 16.8% на 22.4%). В
контекста на световната криза производството на храни, напитки и тютюни се представя по-добре
в сравнение с други индустрии
Дял на подотраслите в наетите и добавената
стойност на ХВП (2008-2010)
Икономически
дейности
2008
2009
2010
Наети
Добавена
стойност
Наети
Добавена
стойност
Наети
Добавена
стойност
ХВП - общо
100.0
100.0
100.0
100.0
100.0
100.0
Хранителни продукти
81.9
66.1
81.2
67.3
81.2
67.5
Напитки
14.5
24.6
14.6
25.0
14.4
22.5
Тютюневи изделия
3.6
9.3
4.2
7.7
4.4
10.0
Източник: Евростат
Групата на храните осигурява заетост на около 81% от наетите в хранителната индустрия, но
създава средно 66-67% от добавената стойност в нея, което свидетелства за по-висока
трудоемкост на производствата от тази група. В производството на тютюневи изделия се създава
най-висока добавена стойност на един нает – през 2010 г. 4.4% от наетите създават 10% от
добавената стойност в ХВП.
Развитие на производството и продажбите на
вътрешния пазар по подотрасли
Икономически дейности по
КИД-2008
Индекс на промишленото
производство, сезонно изгладени
данни, база 2005=100
Индекси на оборота на вътрешния
пазар в промишлеността, база
2005=100
2006
2007
2008
2009
2010
2006
2007
2008
2009
2010
Производство на хранителни
продукти
105.4
117.0
122.3
111.6
116.0
111.5
141.1
177.6
151.8
187.2
Производство на напитки
104.4
122.0
126.2
97.9
87.1
104.9
130.8
159.4
140.0
136.7
Производство на тютюневи
изделия
74.0
83.3
94.8
104.4
97.3
114.0
119.2
88.3
72.5
60.4
Общо промишленост
106.1
116.4
116.6
95.7
97.3
112.6
131.7
155.6
125.7
132.3
Източник: НСИ
За периода 2005-2010 г. производството на храните отчита стабилен темп на растеж, докато ръстът
при напитките и тютюните е по-колеблив. Това се дължи на дължи на увеличеното търсене на
хранителните продукти на вътрешния и международния пазар. След 2007 г. ръстът в продажбите на
храни и напитки надвишава този на промишлеността като цяла. Тютюневите изделия обаче се
характеризират с намаление на продажбите след 2007 г., като през 2010 г. спадът спрямо 2005 г. е с
близо 40%.
Продажби на външния пазар по подотрасли
(2005=100)
Икономически дейности по КИД-2008
Индекси на оборота на международния
пазар в промишлеността, база 2005=100
2006
2007
2008
2009
2010
Производство на хранителни продукти
106.1
128.7
181.2
222.2
296.9
Производство на напитки
88.9
100.2
85.8
60.7
68.0
Производство на тютюневи изделия
85.0
112.6
138.0
244.3
220.5
Общо промишленост
129.4
143.5
151.1
118.3
157.3
Източник: НСИ
На международния пазар обаче продажбите на хранителни продукти и тютюни нарастват с много
високи темпове – близо 3 пъти при храните и 2.2 пъти при тютюните през 2010 г. спрямо 2005 г.,
докато продажбите на напитки бележат значителен спад - с 14% през 2008 г., близо 40% през 2009 г. и
с 32% през 2010 г., което вероятно е причина и за посоченото в предишната таблица свиване на
производството с 13% през 2010 г. Както на вътрешния, така и на външния пазар ръстът в
продажбите на групите на храните и тютюневите изделия надвишава значително ръста в продажбите
на промишлеността като цяло
Равнище и динамика на цените на
производител
 С членството на България в ЕС цените на производител на
вътрешния пазар на хранителни продукти и напитки нарастват
значително - съответно с над 37% и над 40% през 2010 г. В същото
време цените на тютюневите изделия отчитат намаление с около
9% на вътрешния пазар до 2009, след което слабо растат през 2010
г. с около 4%.
 Цените на производител на външния пазар и при трите основни
групи на ХВП бележат ръст през 2008 и 2009 г., като най-значимо е
увеличението при храните (съответно 33% през 2009 г. спрямо
базовата 2005 г.), следвано от това на напитките (близо 16%) и на
тютюневите изделия (близо 12%).
Ръст в производителността на труда в ХВП и спад в
заетостта
Производителност на труда по подотрасли
Икономически дейности по КИД-2008
Производителност на труда (добавена
стойността на 1 нает в хил. евро)
2010/2005
2005
2008
2009
2010
Производство на хранителни продукти
3.9
6.4
6.2
7.1
183.9%
Производство на напитки
7.1
12.4
12.8
13.6
191.5%
Производство на тютюневи изделия
13.9
18.9
14.7
19.8
142.6%
Общо ХВП
5.1
7.7
7.5
8.6
169.8%
Преработваща промишленост
5.0
6.7
6.7
7.7
154.8%
Динамика на наетите лица по подотрасли (2005=100)
Наети лица по трудово и служебно правоотношение
2005
брой
2006
%
2007
%
2008
%
2009
%
2010
%
Производство на хранителни продукти
83524
104.8
108.0
111.6
102.7
98.1
Производство на напитки
18828
95.7
99.2
87.8
82.0
77.2
Производство на тютюневи изделия
7048
87.2
69.5
58.7
63.3
63.3
Общо ХВП
109400
102.1
104.0
104.1
96.6
92.3
Общо промишленост
696933
101.0
101.1
99.0
89.7
84.0
Източник: НСИ, Евростат
Производителност на труда в ХВП по сектори
 Всички сектори в групата на храните за периода 2005-2010 г. са
повишили производителността на труда. Най-висок ръст спрямо 2005 г.
е постигнат в производството на други хранителни продукти (близо 3
пъти), растителни и животински мазнини (2.8 пъти), мелничната
промишленост (близо 2.5 пъти), готови храни на животни (над 2 пъти).
 С най-високо ниво на производителност на труда в отрасъл ХВП през
2010 г. са секторът на тютюневите изделия (19.8 хил. евро на 1 нает),
растителните и животинските масла и мазнини (18 хил. евро) и
мелничарските продукти (16.5 хил. евро) при средно за отрасъла 8.6
хил. евро.
 През 2010 г. с по-ниска от средната производителност в групата на
храните са производството на хляб и тестени изделия, преработката и
консервиране на риба, производството и преработката на месо и на
плодове и зеленчуци. Според някои автори, в тези четири отрасъла
равнището на механизация на производството е по-ниско
Брой на предприятията от ХВП по сектори
(2008-2010)
2008
2009
2010
Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, без готови ястия
318
336
329
Преработка и консервиране на риба и други водни животни, без готови ястия
31
33
34
Производство и преработка на месо; производство на месни продукти, без готови ястия
475
510
491
Производство на готови храни за животни
106
104
96
Производство на други хранителни продукти
544
571
583
Производство на мелничарски продукти, нишесте и нишестени продукти
163
148
155
Производство на млечни продукти
273
301
296
Производство на растителни и животински масла и мазнини
85
79
78
Производство на хлебни и тестени изделия
2426
2602
2652
Производство на хранителни продукти
4421
4684
4714
Производство на тютюневи изделия
30
26
27
Производство на напитки
650
735
781
Общо производство на храни, напитки и тютюн, изделия
5101
5445
5522
Източник: Евростат
В групите на храните и напитките доминират микропредприятията (около 70%), докато при тютюните
разпределението по размер на фирмите е по-равномерно.
Значение на отделните сектори в ХВП по основни
показатели през 2010 г
Икономически дейности по КИД-2008
Заетост
Обем
продукция
Добавена
стойност
Инвестиции
Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, без готови
ястия
7.4
5.5
6,1
6.8
Преработка и консервиране на риба и други водни животни, без
готови ястия
1.4
0.7
0,7
0.5
Производство и преработка на месо, без готови ястия
17.2
18.7
13,1
12.8
Производство на готови храни за животни
1.6
2.8
2,0
2.9
Производство на други хранителни продукти
10.7
11.3
12,4
18.7
Производство на мелничарски продукти, нишесте
2.6
5.4
5,0
4.5
Производство на мляко и млечни продукти
9.0
8.7
8,2
10.7
Производство на растителни и жив. масла и мазнини
2.4
5.2
5,1
6.5
Производство на хлебни и тестени изделия
29.1
9.9
14,7
11.9
Производство на храни
81.4
68.3
67.5
75.3
Производство на напитки
14.2
16.2
22.5
20.5
Производство на тютюневи изделия
4.3
15.5
10.0
4.2
100.0
100.0
100.0
100.0
Общо производство на храни, напитки и тютюн, изделия
Източник: Евростат
Промени в относителния дял на секторите в
продукцията на ХВП (2000-2010)
Икономически дейности по КИД-2008
Относителен дял на секторите в продукцията на
ХВП
2000
2006
2008
2009
2010
Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, без готови ястия
5.1
7.5
5.3
5.7
5.5
Преработка и консервиране на риба, без готови ястия
0.0
0.8
0.6
0.6
0.7
Производство и преработка на месо и месни продукти, без готови ястия
12.4
21.4
17.9
19.4
18.7
Производство на готови храни за животни
3.6
2.7
2.6
2.9
2.8
Производство на мелничарски продукти
8.2
6.0
5.7
4.5
5.4
Производство на мляко и млечни продукти
6.6
8.2
7.4
8.1
8.7
Производство на растителни и животински масла и мазнини
4.3
4.7
3.6
3.6
5.2
Производство на хлебни и тестени изделия
20.1
20.9
9.7
9.7
9.9
11.8
11.2
11.3
Производство на други хранителни продукти
Производство на хранителни продукти
60.6
72.2
64.5
65.7
68.3
Производство на напитки
23.7
20.2
18.6
16.5
16.2
Производство на храни и напитки
84.3
92.4
83.1
82.2
84.5
Производство на тютюневи изделия
15.7
7.65
16.8
17.9
15.5
100.0
100.0
100.0
100.0
100.0
Общо ХВП
Относителните дялове на секторите в произведената продукция и в оборота са съпоставими с малки отклонения от 23%.
Развитие на производството и продажбите по
сектори (2005=100)
Икономически дейности по КИД-2008
Производство
Продажби вътрешен пазар
2007
2008
2009
2007
2008
2009
2010
Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, без готови
ястия
97
104
69
109
126
98
-
Преработка и консервиране на риба, без готови ястия
170
172
172
189
194
214
-
Производство и преработка на месо и месни продукти, без готови
ястия
130
140
129
132
157
159
-
Производство на готови храни за животни
199
218
178
296
540
244
-
Производство на растителни и животински масла и мазнини
104
88
104
113
180
227
-
Производство на мелничарски продукти
104
103
109
164
194
168
-
Производство на мляко и млечни продукти
136
138
139
167
188
185
-
Производство на хлебни и тестени изделия
109
116
108
139
172
162
-
Производство на други хранителни продукти
109
116
96
137
170
151
-
Производство на хранителни продукти
117
122.9
111.9
141.1
177.6
151.8
187.2
Производство на напитки
121.3
126.4
97.5
130.8
159.4
140.0
136.7
Производство на тютюневи изделия
85.9
101.0
105.9
119.2
88.3
72.5
60.4
Всички сектори през 2008 г. отбелязват ръст в производството и продажбите спрямо 2005 г., но при тютюните има значим
спад в продажбите на вътрешния пазар (40%).
Селскостопански износ и внос (2000-2010 г.)
(млн. щ.д.)
4000
3000
Износ
2000
Внос
1000
Салдо
0
-1000
2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010
През последните години както износът, така и вносът на продукти на селското стопанство и
хранителната промишленост растат, но с различни темпове. По-бързото нарастване на вноса води до
колебливо намаление на положителното салдо до 2007 г., когато нетният баланс от търговията със
селскостопански продукти и храни спада до
– 154 млн.щ.д. През следващите три години до 2010 г. салдото отново е положително в размер
съответно на 219 млн. щ.д., 386 млн.щ.д. и 939.5 млн. щ.д.
Структура на външната търговия на България с
хранителни и земеделски стоки
ХВП – тютюн,
захар, вина,
консерви
Непреработени
растителни
продукти
Живи животни, месо,
мляко и млечни
продукти
Мазнини и масла от
растителен и
животински произход
Износ %
36.35
46.8
12.77
4.08
Внос %
46.79
20.86
26.96
5.39
Салдо (хил. щ.д.)
77 930
1 094 228
-238 055
5 392
Източник: Аграрен доклад 2011, с. 73-74.
Преработените продукти заемат съответно 44.8% през 2007 г,. през 2008 г. - 34.6% и през 2010 г. 36.3% от структурата на аграрния износ. Търговското салдо от преработената продукция намалява, като
през 2007 г. и 2008 г. е отрицателно. Непреработените растителни продукти формират през 2007 г.
32.3% от аграрния износ, през 2008 г. - близо 49% и през 2010 г. – 46.8%, като те са в най-голяма степен
отговорни за положително салдо през тези години. В структурата на външната търговия на България с
хранителни и земеделски стоки близо половината от износа през последните години се дължи на
непреработени продукти, докато във вноса доминират високо преработени продукти .
Износ и внос на храни, напитки и тютюни изделия,
млн. щ.д. (2005-2010)
2005
2006
2007
2008
2009
2010
Износ
705
728
1044
1411
1501
1759.5
Внос
674
821
1269
1924
1774
1890.7
Стокооборот
1379
1549
2313
3335
3275
3650.2
31
-94
-225
-513
-273
- 131.2
Салдо
Източник: Евростат
Външнотърговският оборот с продукти на ХВП за периода 2005-2010 г. се увеличава над 2.5
пъти - от около 1380 млн.щ.д. до над 3600 млн.щ.д., като само за трите години след присъединяване
на България към ЕС, стокооборотът се е увеличил над 2 пъти. Външнотърговският обмен на стоки на
хранителната индустрия се развива по-интензивно от общия за страната, в резултат на което делът
на хранителната индустрия в аграрния оборот достига 66% през 2010 г. След 2005 г. вносът в
стойностно изражение на продукти на ХВП превишава този на износа, в резултат на което
хранителната промишленост се очертава като нетен вносител. До 2008 г. отрицателното валутно
салдо от обмена с хранителни стоки расте, но през кризисната 2009 г. тенденцията се обръща и
отрицателният баланс намалява близо 4 пъти.
Промени в структурата на износа и вноса по
основни групи продукти на ХВП (2001-2010) (%)
100
90
80
70
60
50
40
30
20
10
0
89,6
82
82,4
81,1
72,1
69,3
68,9
49,6
24,8 25,6
15,4 15,7
2001
2006
19,4
11,3
2008
20,7
7,2
2010
6,4 11,6
2001
Износ
6,8 3,7
2006
9
9,8
2008
7,3
10,3
2010
Внос
Храни
Напитки
Тютюни
Източник: Ковачева, 2012, с. 39
Динамиката в структурата на износа в стойностно изражение за по-дълъг период (20012010 г.) разкрива нарастващото значение на групата на храните (с дял от 72% през
2010 г.) главно за сметка на напитките (със спадащ принос до 7% през 2010 г.).
Колебанията във вноса по основни групи не са толкова големи – за същия период
храните имат стабилен дял във вноса от над 80%, напитките се колебаят средно около
7%, а тютюните – около 10-11%. Ако експортът на тютюневите изделия обаче
устойчиво превишава вноса, не е така при групата на храните и напитките.
Структура на износа и вноса на храни
(2001-2010) (%)
Код
по КН
Стокови групи
Износ
Внос
2001
2006
2008
2010
2001
2006
2008
2010
Храни - общо
100.0
100.0
100.0
100.0
100.0
100.0
100.0
100.0
02
Меса, карантии, годни за консумация
24.7
22.5
15.4
11.4
12.1
22.3
25.7
25.1
04
Мляко и млечни
11.4
9.5
13.6
12.4
5.8
5.4
8.4
10.7
11
Мелничарски продукти; малц, скорбяла.
нишесте
3.9
0.3
2.0
4.3
2.2
2.0
1.9
1.2
15
Мазнини и масла от животински или
растителен произход
7.4
6.9
11.3
11.2
9.8
7.7
10.1
8.7
16
Продукти от месо риба или ракообразни
2.8
3.3
1.5
2.0
2.6
0.9
1.8
2.5
17
Захар и захарни изделия
5.7
5.9
12.2
13.8
25.8
19.0
11.5
14.3
18
Какао и продукти от какао
1.3
3.1
2.7
5.7
5.4
7.1
7.2
8.7
19
Хр. пр. приготвени на базата на житни
растения, тестени и сладкарски изделия
7.4
20.2
16.8
14.6
7.3
6.7
6.7
6.1
20
Хр. продукти от зеленчуци и плодове
15.0
15.2
12.1
10.9
6.7
7.4
8.9
7.1
21
Различни видове хр. продукти
3.0
5.1
5.1
3.8
12.9
11.9
10.1
8.7
23
Остатъци и отпадъци от хранителната
пром., приготвени храни за животни
17.5
7.9
7.3
9.9
9.4
9.4
7.8
6.8
Източник: Ковачева, 2012, с. 40
Внос от и износ за ЕС на продукти на ХВП
Внос и износ, ЕС
3500
3000
2500
2000
1500
1000
500
0
2007
2008
Внос от ЕС, млн.лв
2009
2010
2011
Износ за ЕС, млн.лв
Източник: НСИ
След присъединяването на България към ЕС стокообменът с този пазар силно се увеличава.
Общият експорт към ЕС за периода 2007-2010 г. нараства с 12%, докато износът на продукти на
ХВП за същия период се увеличава в натура 2.5 пъти, а в стойност - около 2 пъти. Относителният
дял на ХВП в общата структура на експорта за периода 2007-2011 г. нараства от 5.4% на 9.4%, а в
структурата на износа за ЕС – от 7.0% на 12.9%. Тези данни могат да бъдат тълкувани като
изразяващи конкурентни предимства на отрасъла в условията на евроинтеграция или като подобро представяне на ХВП в условията на криза в сравнение с другите индустрии.
Дял на ЕС, страните от ОНД и трети страни в
селскостопанския внос и износ на България (%)
2005
Износ
ЕС-25
2006
ЕС-26*
2007
2008
2009
2010
ЕС-26*
ЕС-26*
ЕС-26*
ЕС-26*
За ЕС-15
46.5
54.4
59.9
56.1
72.1
72.5
за ОНД
6.1
6.1
7.5
4.9
3.2
3.0
за други страни
47.4
39.5
32.6
39.0
24.7
24.5
от ЕС-15
50.4
61.7
75.3
75.1
75.3
79.1
от ОНД
1.1
0.9
2.3
1.9
0.9
0.9
от други страни
48.5
37.4
22.4
23
23.8
20
82
27
-357.9
-279.3
201.4
514.1
Внос
Баланс с ЕС (млн.щ.д.)
До 2006 г. България запазва положително салдо от търговията със селскостопански стоки със страните
от ЕС (макар и намаляващо до 27 млн. щ.д.), като през 2007 г. и 2008 г. регистрира отрицателно салдо
(съответно -357.9 и -279.3 млн. щ.д.). През следващите две години салдото от търговията със
селскостопански стоки с ЕС отново е положително (съответно 201.4 млн. щ.д. и 514.1 млн. щ.д.)
Баланс на търговията с продукти на ХВП – общо и с
ЕС (млн. щ. д.)
Показатели
2007
2008
2009
2010
Общо
EC
Общо
EC
Общо
EC
Общо
EC
Износ
1049.0
643.7
1411.3
935.1
1500.8
1048,4
1759,5
1211,2
Внос
1291.8
1040.7
1924.3
1567.0
1773.6
1475,1
1890,7
1584,0
-242.8
-397.0
-513.0
-631.9
-272.8
-426,7
-131,2
-372,8
Салдо
Източник: Ковачева и др., 2011, с. 43
Балансът от търговията само с продуктите на ХВП обаче за периода 2007-2010 г. е негативен, т.е за
периода вносът надвишава износът. Отрицателният резултат от търговията на българската
хранителна индустрия за периода 2007-2010 се дължи предимно на обмена със страни от ЕС. Това
може да се тълкува и като индикатор за по-ниска конкурентоспособност на българската ХВП в
сравнение с другите страни-членки, докато търговията с трети страни с продукти на ХВП е с
положителен резултат.
Баланс по основни групи продукти (млн. щ. д.)
Продуктови групи
2006
2007
2008
2009
2010
Храни
-239.8
-333.9
-590.1
-431.1
-288.8
Напитки
56.6
19.7
-11.6
-23.6
-11.4
Тютюни
83.8
71.4
88.7
181.9
169.0
Източник: Ковачева и др., 2011, с. 43
Най-голям дял в негативния баланс от външната търговия на ХВП има групата на храните. За
периода 2008-2010 г. само износът на тютюн и цигари е с положително салдо, докато при
напитките вносът по стойност също надвишава износът.
Баланс по стокови групи на ХВП – общо и с ЕС (млн.
щ. д.)
Стокови групи
2007
2009
2010
Общо
EC
Общо
EC
Общо
EC
Храни напитки и тютюни – общо
-242,8
-396,9
-272,7
-628,5
-131,2
-372,8
Храни
-333,9
-352,9
-431,0
-566,9
-288,8
-351,9
Меса и карантии, годни за консумация
-71,7
-69,2
-227,7
-243,4
-183,0
-188,4
Мляко и млечни продукти
-1,0
-25,0
-27,0
-51,1
-68,8
-95,0
Мелничарски продукти; малц, скорбяла, нишесте
-8,5
-10,2
19,9
-13,6
35,5
25,3
Мазнини и масла от животински и растителен произход
-52,4
-44,5
0,3
-46,1
5,5
2,6
Продукти от месо, риба или ракообразни
-3,3
-5,7
-10,3
-15
-14,1
-15,7
Захар и захарни изделия
-44,4
-4,0
-45,5
35,2
-48,1
13,2
Какао и продукти от какао
-55,1
-58,0
-82,8
-81,3
-63,9
-60,1
Храни на базата на житни растения, брашно, скорбяла, нишесте или
мляко, тестени и сладкарски изделия
43,2
11,3
70,2
27,3
89,2
40,9
Храни, приготвени от зеленчуци и плодове
-6,3
-13,6
-17,6
-15,2
27,4
34,9
Различни видове хранителни продукти
-92,0
-90,3
-97,0
-107,1
-88,1
-83,0
Храни за животни, отпадъци от ХВП
-42,2
-43,7
-13,5
-56,6
19,6
-26,6
Безалкохолни и алкохолни напитки
19,7
-33,8
-23,6
-75,4
-11,4
-41,8
Тютюн и тютюневи изделия
71,4
-10,2
181,9
13,8
169,0
20,9
Източник: Ковачева и др., 2011, с. 44
Място на българската ХВП в ЕС-27
2008
2009
2010
Дял на България в обема продукция на храни, напитки
и тютюни на ЕС-27
0.51%
0.52%
-
Дял на България в броя предприятия от отрасъл храни,
напитки и тютюни на ЕС-27
-
1.98%
1.92%
Дял на България в БДС, създадена от отрасъл храни,
напитки и тютюни на ЕС-27
0.42%
0.41%
0.44%
Дял на България в оборота от отрасъл храни, напитки и
тютюни на ЕС-27
0.50%
0.51%
0.51%
Източник: Евростат
БДС на един зает (хил. евро)
БДС на 1 зает (хил.евро), 2010г.
България
Р умъния
Латвия
Литва
Словакия
Унгария
Естония
Хърватия
Полша
Ч ешка Р епублика
Португалия
Словения
Кипър
Германия
Франция
Испания
Финландия
Австрия
Швеция
Норвегия
Белгия
Дания
Обединено
Холандия
Люксембург
Ирландия
8,9
11,9
12,9
13,1
18,5
18,7
19,2
19,8
22,4
24,9
27,7
29,4
32,3
42,3
0
20
40
55,9
57,0
62,5
63,0
64,9
60
77,3
77,7
79,5
82,9
83,7
80
100
112,4
120
160,2
140
160
Източник: Евростат
Все пак за периода след 2008 г. БДС на 1 зает общо за отрасъл ХВП нараства от 8000 евро на 8900 или
ръст от 11.2%
Производителност на разходи за труд (евро)
Производителност на разходи за труд (евро), 2010г.
Швеция
Германия
Франция
Швейцария
Словения
Кипър
Норвегия
Финландия
Дания
Хърватия
Словакия
Естония
Литва
Австрия
Португалия
Белгия
ЕС-27
Ч ешка Р епублика
Испания
Латвия
Унгария
Холандия
България
Полша
Обединено
Р умъния
Люксембург
Ирландия
1,4
1,5
1,5
1,5
1,5
1,5
1,6
1,6
1,6
1,7
1,7
1,7
1,7
1,7
1,7
1,7
1,8
1,8
1,8
1,8
1,9
1,9
2,1
2,2
2,3
2,3
2,4
0,0
Източник: Евростат
0,5
1,0
1,5
2,0
2,5
3,5
3,0
3,5
4,0
Други показатели за мястото на българската ХВП в ЕС
 По показателя относителен дял на разходите за труд в производството
на единица продукция, България заема трето място през 2009 и 2010 г.
с дял съответно от 9.1% и 9.3% при средно за ЕС-27 13.7% през 2009 г. и
15.0% през 2010 г.
 Българската ХВП разкрива определени предимства по показателите за
ефективност като норма на печалба и рентабилност;
 По показателя брутни инвестиции в дълготрайни активи на един зает,
българската хранителна индустрия до 2006 г. е на последно място в
рамките на ЕС-27, но през 2010 г. по този показател България е пред
Латвия и Литва;
 По коефициент на инвестиране (брутни инвестиции в дълготрайни
активи на единица добавена стойност по факторни разходи) страната
ни е на предпоследно място
 По показателя дял на разходите за НИРД в произведената добавена
стойност на предприятията от ХВП, за 2007 г. България отчита нулев дял
разходи
Фактори за развитие на ХВП
 Нарастване на покупателната способност - дори в условията на икономическа криза в
периода 2008-2010 се отчита увеличаване на покупателната способност на основни
хранителни продукти. През 2011 г. покупателната способност намалява спрямо 2005 г.
само по отношение на ориза и захарта, докато по всички останали хранителни
продукти бележи ръст.
 Нарастване на потреблението на основни хранителни продукти - спрямо 2005 г. през
2011 г. намаление в потреблението средно на лице от домакинство се наблюдава
само при хляба и тестените изделия, прясното мляко, компотите, вината, ракиите и
цигарите, докато по всички останали продукти и напитки се отчита ръст.
 Необходимостта от модернизиране на предприятията и въвеждане на европейските
стандарти за хигиена и безопасност на храните доведе до значителни инвестиции
преди присъединяването към ЕС.
 Програмата САПАРД стимулира нарастването на инвестициите в модернизацията на
ХВП.
 С мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”от ПРСР 20072013 г. подкрепата за предприятията от хранителната индустрия в продължава.
 Принос към модернизацията и преструктурирането на ХВП имат и преките
чуждестранни инвестиции
Ефекти на квотите, единните митнически тарифи и
експортните субсидии
 Квотите са за доставка на краве мляко за преработка, ограничаване на площите на
лозята и национални прагове за преработка на домати и праскови. В същото време
праговете на тези квоти не са достигнати в преработката на мляко, домати и
праскови.
 Схемата за единно плащане на единица площ (СЕПП) не стимулира
производителите на животински продукти, тъй като преобладаващата част от тях не
притежават земя, а така също и производителите на интензивни култури, тъй като
субсидията (в сравнение със зърнените) заема незначителен дял в приходите от
единица площ.
 Въвеждането на единни митнически тарифи за внос от трети страни съществено
повлия на месопреработвателната промишленост - намаляване на вносът на
говеждо месо от трети страни и увеличаване на вноса на свинско месо от страни от
ЕС.
 По-бързото нарастване на цените на храните на земеделските продукти и храните
на вътрешния пазар в сравнение с техния ръст на европейските пазари създаде поблагоприятни условия за внос, отколкото за износ, което обяснява и изпреварващия
ръст на вноса спрямо износа
 Експортните субсидии са друг стимул за нарастване на износа
 През 2010 г. е одобрената от ЕК промоционална програма „Информационен проект
за промотиране на млечни продукти (бяло саламурено сирене, кашкавал) на
вътрешния пазар (Германия, Испания)” за 3 години на стойност 6.2 млн. лв.
Някои изводи
 След присъединяването на България към ЕС, ХВП се развива ускорено и се
представя по-добре в растежа в сравнение с други отрасли от преработващата
промишленост
 Членството на България в ЕС създаде както нови възможности, така и
предизвикателства пред българската ХВП. Подобри се бизнес-средата и достъпът до
единния европейския пазар.
 Ускори се процесът на концентрация на производството, повиши се
производителността на труда и ефективността на производството.
 В същото време нарасна конкуренцията, включително и на вътрешния пазар като
част от европейския.
 Спадът в икономическата активност в селското стопанство доведе до недостиг на
суровинни за някои основните сектори - месна, млечна и консервна промишленост.
Тези отрасли са силно зависими от вноса на суровини и респективно от
конюнктурата на пазарите им.
 Размерът и ефективността на направените в отрасъла инвестиции са недостатъчни в
сравнение с направените в другите страни от ЕС-27.
 Нарастващите цени на земеделските продукти и храните на европейския и
световния пазар са силен стимул за по-ускорено развитие на отрасъл ХВП, но
повишаването на цените на вътрешния пазар разширява възможностите за внос на
конкурентни продукти.