Transcript доц. д-р Христо Бозуков, директор на Институт по тютюна и

ИНСТИТУТ ПО ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ
ИЗДЕЛИЯ
СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ
ПРЕД
ТЮТЮНОПРОИЗВОДСТВОТО В
БЪЛГАРИЯ
•Тютюнът като стока за реализация се приема основно в
зависимост от нейните потребителски качества. За разлика от
другите селскостопански култури, тютюневите сортове са
изключително свързани с условията на отглеждане.
•В България са налице всички предпоставки, както и опит,
традиции и потенциал за производство на качествени тютюни.
•И най-големите оптимисти вече са наясно, че в планинските
райони, където се отглежда най-качествения и пазарно търсен
тютюн, няма алтернатива на тази култура.
•Очакванията, че с екзотични култури като маслини, цитруси и др.
ще можем да заменим тютюна са несериозни. Дори и да успеем
да ги адаптираме към нашите условия, едва ли ще можем с
продукцията от тях да се конкурираме на европейския и световен
пазар със страни с традиции и опит в производството им.
•Основният проблем обаче не е дали могат да се намерят
култури, които да заместят тютюна в тези райони, а в намирането
на сигурен пазар и добри цени за продукцията от тях, сходни на
тези от тютюна, така че да се гарантира поминъка на населението
там.
• Тютюнът е продукт, предназначен да задоволява не нужди от първа
необходимост, а такива от своеобразни вкусови и физиологични усещания
у човека и това именно го прави търсена стока.
• По данни на Световната здравна организация (СЗО) за 1997 г. общият
брой на пушачите в света е около 1100 милиона. Очаква се до средата на
21-и век броят на тютюнопушачите да достигне 1650 млн.
• Тютюнът има значителен финансов принос за бюджета на България.
Въпреки сътресенията в сектора, той остава една от трите структуроопределящи експортни стоки. В експортната листа на селскостопански
стоки, тютюнът и тютюневите изделия заемат водещата позиция.
• Експортът на тютюн и обработени заместители на тютюн е с най-голям
дял в общия селскостопански износ на България - 13,75 % или 384 милн.
USD през 2009 год., и 10,52 % или 365 милн. USD през 2010 година.
• Ориенталският тютюн се реализира главно на силно взискателните
пазари – САЩ, ЕС и Близкия изток. Като експортен продукт върху неговото
развитие сериозно влияние оказват предизвикателствата на глобалния
тютюнев пазар, промяната в начина на субсидиране в ЕС и националната
аграрна политика.
• Ще е неоправдан лукс, страната ни да се откаже от средствата, които
това производство ни носи, отъждествявайки борбата с тютюнопушенето с
борба срещу тютюнопроизводството.
Тютюнът и по-конкретно ориенталския тютюн, осигурява найпълноценно използване на бедните, ниско продуктивни почви,
разположени върху наклонени терени, с плитък почвен хоризонт, които са
почти непригодни за други култури.
•
Културата заема едва 0,89 % от обработваемите площи на
страната, а формира 2,1 % от стойността на брутната продукция в
отрасъла.
Тютюнът осигурява заетост на над 50 хил. човека и поминък на
над 200 хиляди, които произвеждат, манипулират и преработват тютюн.
Демографската му роля се определя от съхраняване на част от
населението в полупланинските и планински райони.
Според анализ на специалисти от Института по аграрна
икономика в близките години не се очертават култура или групи
производства, които да са алтернатива на тютюна като валутен ресурс, с
демографско, икономическо и социално значение за полупланинските и
планински региони на страната.
Тютюнът се дели на две основни екологични групи – едролистен и
дребнолистен.
Едролистните тютюни (Виржиния и Бърлей) са растения на тропичния и
субтропичен климат, като изискванията им към температура, почви и влага
(почвена и въздушна) са специфични. У нас те се отглеждат на равнинни площи,
при поливни условия. Дела на тези тютюни в България е около 40-50 000 дка заети
площи и 12-15 000 тона производство.
Дребнолистните тютюни известни още като ориенталски са адаптирани за отглеждане
на слаби почви с плитък почвен хоризонт, при не поливни условия и добро слънце
греене.
•Тези тютюни се отглеждат предимно на сравнително малки, площи с
наклонени терени, подходящи за отглеждане на силно ограничен кръг култури.
Дела на разсадените площи макар и разпокъсани и малки е значителен –
около100-120000 дка и 12-15 000 тона производство.
•Има и междинна група полуориенталски тютюни (т. нар. Кабакулак), които се
отглеждат на равнинни площи, върху добри почви, като техния дял е около 1015 000 дка при 3-5000 тона производство.
•От гореописаните групи тютюни, алтернатива безпроблемно може да се
намери за едролистните тютюни и тези от сортова група Кабакулак, заемащи
около 1/3 от площите засаждани с тютюн. За дребнолистните тютюни, макар и
по-трудно също могат да се предложат някои алтернативи, но и в двата случая
проблема не е в намирането на такива култури, а в намирането на алтернатива
на тютюна, като поминък на населението и източник на постоянни, сигурни и
стабилни доходи.
•Към момента няма друга култура, която като тютюна да има
осигурено на 100 % изкупуване и 90 % експорт и носеща сигурни доходи
на производителите.
•Българският износ на тютюн варира в зависимост от състоянието на реколтата в
страната и в съседните държави, както и от някои икономически и политически
проблеми.
•В света се произвеждат около 250 хиляди тона ориенталски тютюн, основно на
Балканите.
През 2010 год. в Турция производството на ориенталския сорт Измир е спаднало
почти 4 пъти от 130 000 на 30 000 тона. През 2011 год. в страната са произведени
едва около 50 000 тона ориенталски тютюн.
•Производството на ориенталски тютюн в Гърция е спаднало до 22 - 25 000 тона.
•В Република Македония традиционно се произвеждат 20-25 000 тона
ориенталски тютюн.
•Прогнозата е българското производство на ориенталски тютюн да се установи
на 15-18 000 тона, или общо от всички сортови групи на около 25 000 тона.
•Индустрията на ЕС потребява годишно около 500 000 тона тютюн (от трите
сортови групи), а производството, което се осъществява от 11 страни в Съюза е
около 250 000 тона, т.е. съществува значителен пазарен недостиг, който сега се
запълва с внос от трети страни.
•Към момента България е на второ място по производство на тютюн в ЕС
след Италия и пред Полша, Испания и Гърция. Същевременно у нас са
регистрирани най-много тютюнопроизводители – над 35 000. За сравнение в
Италия са 6500, в Полша и Гърция по 14 000, а в Испания и Франция по 2500.
•Доклад, финансиран от Европейския парламент и изготвен от изследователи
от шест страни на ЕС сочи, че „ако политическите условия позволяват това ",
пряката подкрепа за производителите на тютюн трябва да продължи още
няколко години. Помощта може да се финансира от данъците върху цигарите,
както това се осъществява в Швейцария.
• Като се има предвид колко трудно е да се намерят алтернативни култури на
тютюна, Европейският съюз трябва да поддържа целеви помощи за
тютюневите ферми, които често са малки семейни дейности, поне за още
няколко години.
•Намирането на алтернативни култури на тютюна е сложно, обръщат внимание
експертите, като се има предвид необходимостта от: висока възвращаемост от
малка площ, намиране на пазарни перспективи, преди да се инвестира;
работно интензивни култури (особено за жените); реалистични решения за
относително бедните зони, както и липсата на информация за отрицателно
въздействие върху околната среда от отглеждането на алтернативни култури.
•В доклада се заключава, че производството на тютюн ще продължи в
България, Румъния и по-малка степен в Полша. Диверсификационните усилия
трябва да бъдат насочени към Франция, Германия, Унгария и някои части на
Полша, а не към производителите в Средиземноморските страни.
ВЪЗМОЖНОСТИ:
Финансова подкрепа от Европейските фондове, при преминаване от схемата за
подпомагане на площ (СЕПП) към «Схемата за подпомагане на стопанство».
Могат да се използват свободни финансови средства и от другите мерки по Програмата
за развитие на селските райони.
Нарастващото търсене ще предизвика съществен ръст в изкупните цени на тютюна,
което ще се отрази благоприятно върху доходите на заетите в сектора.
Повишаване качеството на произвежданата продукция при спазване на технологичните
изисквания за научно обосновано производство при различните сортови групи,
прецизиране на сортовата структура на страната и съобразяването й с районите в
които може да се изяви най-пълно сортовия потенциал и формиране на големи
еднородни партиди тютюн.
ПРИЧИНИ:
Причините за запазване на тютюнопроизводството в България са доста.
Големия енергиен и биологичен потенциал на културата, от който за сега се използва
по-малко от половината (само листата).
Районите, които са без алтернатива на тютюнопроизводството, са всъщност и найчистите в екологическо отношение райони на България. Напоследък, а и за в бъдеще
производството на екологично чиста (органична) продукция ще е най-ценното
предимство за всяко селскостопанско производство. Продукцията от него се котира и
оценява значително по-високо от конвенционалната.
ОТ ВСИЧКО ИЗБРОЕНО ДО ТУК, СЕ НАЛАГА ИЗВОДА, ЧЕ ТЮТЮНА Е КУЛТУРА С
БЕЗПРЕЦЕДЕНТНО НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ, ЧИЕТО ПРОИЗВОДСТВО ТРЯБВА
ДА БЪДЕ ЗАПАЗЕНО В БЪЛГАРИЯ.
БЛАГОДАРЯ
ЗА
ВНИМАНИЕТО!
ИТТИ
4108 ПЛОВДИВ
ТЕЛ. 032 672 36
Е-МЕЙЛ: [email protected]
www.ttpi-bg.com