Transcript Предизвикателствата пред съвременното пчеларство

Bulgaria – Serbia IPA Cross-border Programme,
CCI Number 2007CB16IPO006
Проект № 2007CB16IPO006-2011-2-96
„Пчеларството като алтернатива на безработицата и
Стабилна база за устойчиво развитие в транс-граничния регион България – Сърбия“
Проектът е съ-финансиран от Европейския съюз чрез Програмата за
трансгранично сътрудничество по ИПП България–Сърбия
Съвременното земеделие:
- Монокултурно растениевъдство;
- Ограничаване на биоразнообразието
- Намаляване на естествената медоносната растителност;
- Зависимост от препарати за растителна защита
Пример от Софийска област и област Монтана:
различна структура на земеделието, разлики в
състоянието на пчеларството
НАДМОРСКА ВИСОЧИНА
Софийска област
област Монтана
ТИПОВЕ ЗЕМНО ПОКРИТИЕ
Софийска област
област Монтана
Площ на обработваемите
Софийска област:
община
земи
Площ
на
общината
Площ
(хектари)
Антон
76 km²
869.94
Божурище
143 km²
7972.52
Ботевград
519 km²
9385.94
Годеч
375 km²
2893.07
Горна Малина
278 km²
6673.05
Долна баня
67 km²
1956.26
Драгоман
324 km²
5943.39
Елин Пелин
408 km²
13438.38
Етрополе
375 km²
652.75
Златица
163 km²
1216.95
Ихтиман
526 km²
9854.42
Копривщица
139 km²
72.00
Костенец
302 km²
4406.62
Костинброд
254 km²
7299.04
Мирково
208 km²
1976.70
Пирдоп
152 km²
1971.42
Правец
324 km²
4285.50
Самоков
1210 km²
11286.88
Своге
869 km²
52.61
Сливница
187 km²
7047.41
Чавдар
71 km²
1101.11
Челопеч
44 km²
938.29
Общо
за 7059 km²
101294.30
областта
705900 ха
хектара
в
%
общата
площ
Площ на иглолистни, широколистни
смесени гори в Софийска област:
от
11.4%
55.6%
18.1%
7.7%
22.6%
28.7%
18.3%
31.0%
1.8%
7.3%
18.2%
0.5%
14.6%
28.6%
9.5%
12.9%
13.5%
9.3%
0.1%
37.5%
15.5%
21.1%
14,35%
община
Площ на
общината Площ
(хектари)
Антон
76 km²
2292.58
Божурище
143 km²
539.06
Ботевград
519 km²
25080.44
Годеч
375 km²
11398.3
Горна Малина 278 km²
12053.84
Долна баня
67 km²
3371.37
Драгоман
324 km²
6869.49
Елин Пелин
408 km²
15839.9
Етрополе
375 km²
24085.2
Златица
163 km²
7731.27
Ихтиман
526 km²
27604.13
Копривщица
139 km²
8586.03
Костенец
302 km²
14779.72
Костинброд
254 km²
4116.97
Мирково
208 km²
9623.57
Пирдоп
152 km²
8417.18
Правец
324 km²
12771.30
Самоков
1210 km²
57640.19
Своге
869 km²
44929.31
Сливница
187 km²
2003.22
Чавдар
71 km²
4575.8
Челопеч
44 km²
1529.93
Общо
за 7059 km²
305838.80
областта
705 900 ха хектара
%
общата
площ
и
от
30.1%
3.8%
48.3%
30.4%
40.8%
49.5%
21.2%
36.5%
64.8%
46.5%
50.9%
61.8%
48.9%
16.2%
46.3%
55.2%
40.3%
47.6%
51.6%
10.7%
64.6%
34.4%
43.33%
Площ на обработваемите
област Монтана
община
Берковица
Бойчиновци
Площ
на
общината
464 km²
308 km²
Брусарци
194 km²
Вълчедръм
676 km²
Вършец
287 km²
Г. Дамяново
240 km²
Лом
298 km²
Медковец
324 km²
Монтана
191 km²
Чипровци
432 km²
Якимово
221 km²
Общо
областта
земи
за 3635.5 km²
363 550 ха
Площ
(хектари)
в
Площ на иглолистни, широколистни
смесени гори в област Монтана
%
от
общата
площ
5475.34
11.8%
19987.38
65.0%
12695.51
65.1%
34665.86
82.0%
2554.94
10.6%
2043.62
6.9%
община
Площ
на
общината
Берковица
464 km²
Бойчиновци
308 km²
Брусарци
194 km²
Вълчедръм
676 km²
Вършец
287 km²
Г. Дамяново
240 km²
298 km²
19625.52
59.8%
Лом
15588.34
81.5%
Медковец
324 km²
32937.61
48.7%
Монтана
191 km²
1006.62
3.5%
Чипровци
432 km²
17951.10
81.1%
45.26%
Якимово
221 km²
164531.84
хектара
Общо
областта
за 3635.5 km²
363 550 ха
Площ
(хектари)
%
общата
площ
и
от
5475.34
11.8%
19987.38
65.0%
12695.51
65.1%
34665.86
82.0%
2554.94
10.6%
2043.62
6.9%
19625.52
59.8%
15588.34
81.5%
32937.61
48.7%
1006.62
3.5%
17951.10
164531.84
хектара
81.1%
21.17%
Най-често срещани медоносни източници в близост до пчелините на
участниците в анкетното проучване (март-май 2014)
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
Акация
Треви, билки, ливадна паша
Липа
Овощни градини
Горска растителност
Слънчоглед
Мана
Рапица
Кестен
Магарешки бодил
Глог
Лавандула
Шипка
Драка
Бъз
Къпина
Фацелия
Бяла детелина
Див Фий
Мащерка
Софийска област
Област Монтана
81 %
89 %
78 %
64 %
13 %
21 %
1%
16 %
12 %
78 %
12 %
5%
22 %
4%
1%
4%
2%
4%
3%
3%
1%
1%
1%
1%
1%
1%
1%
1%
-
резултати от
анкетно проучване
(март – май 2014)
Проблеми със замърсяване от
индустриални, селскостопански и други източници
Софийска
област
Област
Монтана
55 %
70 %
Замърсявания от автомобили
4%
-
Индустриални и други източници на замърсяване
4%
-
Не срещат такива проблеми
45 %
30 %
Увреждане и смърт на пчелните семейства от
третиране на земеделските площи с пестициди и
хербициди
Част от най-често срещаните препоръки за стратегическо развитие на
пчеларството в България, според участниците в анкетното проучване
СОФИЙСКА ОБЛАСТ
Единна и работеща пчеларска организация
Мерки за обучение и квалификация на пчеларите
Засаждане и опазване на медоносна растителност
Мерки за защита на околната среда от замърсяване
ОБЛАСТ МОНТАНА
Единна и работеща пчеларска организация
Заплащане за опрашването
Мерки срещу пръскането с препарати, вредящи на пчелите
Засаждане и опазване на медоносна растителност
По-строги мерки при пръскането с пестициди
Най-често посочвани заболявания в Софийска област и област Монтана
Софийска област
Област Монтана
не са боледували
44%
вароатоза
44%
нозематоза
14%
аскосфероза
6%
синдром на празния кошер
6%
американски гнилец
2%
Посочват се още: майска болест, манова токсикоза, незахарна диария
2
99
19
1
%
%
%
%
-
Най-често използвани лекарствени препарати
Софийска област
Област Монтана
Не се е налагало да се ползват лекарства
9%
Варостоп
62 %
67 %
Варотом
27 %
45 %
Екостоп
18 %
19 %
Оксалова киселина
15 %
21 %
Тимол
5%
8%
Мравчена киселина
20 %
8%
Нозестат
9%
8%
Байварол
17 %
Перицин
23 %
Суперстрипс
18 %
Нозевит
8%
Чекмейт
5%
Посочват се още: Фунгисан, Фурмитом, Апихелт, Тимоваросан, Ековаросан, Церанон,
както и ябълков оцет, йодна тинктура, пелин и други.
В търсене на причината
за разрушената пчелна
колония…
Влиянието на пестициди и фунгициди
върху здравето на пчелите
според научни изследвания от периода 2010-2013
• По-висока податливост на заразяване с Nosema ceranae при наличие
на остатъци от пестициди в пилото
Wu, Judy and Matthew Smart, Carol Anelli, Walter Sheppard. Honey bees (Apis mellifera) reared in brood combs containing
high levels of pesticide residues exhibit increased susceptibility toNosema (Microsporidia) infection. Journal of Invertebrate
Pathology, 109, 2012: 326–329.
• След излагане на дози (непричиняващи смърт) на пестицитите
fipronil или thiacloprid, смъртността при пчелите, инфектирани с
Nosema ceranae е по-висока от тази при здравите пчели.
Vidau, Cyril and Marie Diogon, Julie Aufauvre, Régis Fontbonne, Bernard Viguès, Jean-Luc Brunet, Catherine Texier, David
Biron, Nicolas Blot, Hicham El Alaoui, Luc Belzunces, Frédéric Delbac. Exposure to sublethal doses of fipronil and thiacloprid
highly increases mortality of honeybees previously infected by Nosema ceranae. PLoS ONE 6: e21550, 2011.
• Вероятността за заразяване с Nosema е по-висока при пчели,
консумирали полен, съдържащ висока доза фунгициди.
Pettis, Jeffery and Elinor Lichtenberg, Michael Andree, Jennie Stitzinger, Robyn Rose, Dennis vanEngelsdorp. Crop Pollination
Exposes Honey Bees to Pesticides Which Alters Their Susceptibility to the Gut Pathogen Nosema ceranae. PLoS ONE 8(7):
e70182, 2013.
Бедно хранене и спад в имунитета
според научни изследвания от периода 2010-2014
• При бедно хранене пчелните ларви са значително по-уязвими на
гъбичните паразити Aspergillus. При добавяне на полифлорни полени
устойчивостта към паразита нараства.
Foley, Kirsten and Géraldine Fazio, Annette Jensen, William Hughes. Nutritional limitation and resistance to
opportunistic Aspergillus parasites in honey bee larvae. Journal of Invertebrate Pathology, 111, 2012: 68–73.
• Наличието на протеин при храненето влияе положително на
имунитета, но не увеличаването му, а разнообразните източници
повишават значително индивидуалния имунитет и този на цялата
колония.
Alaux, Cédric and François Ducloz, Didier Crauser, Yves Le Conte. Diet effects on honeybee immunocompetence. Biology Letters
6, 2010: 562–565.
• Климатични промени: Намалява хранителната стойност на основни
земеделски култури, вследствие увеличаващите се нива на СО2.
Възможен спас с над 10% до 2050 година на цинка, желязото и
протеина в царевицата и ориза.
•
Myers, Samuel and Antoaneta Zanobetti, Itai Kloog, Peter Huybers, Andrew Leakey, Arnold Bloom, Wli Carlisle, Lee Dietterich,
Glenn Fitzegerald, Toshihiro Hasegawa, Michele Holbrook, Randall Nelson, Michael Ottman, Victor Rabov, Hidemitsu Sakai, Karla
Sartor, Joel Schwartz, Saman Seneweera, Michael Tausz, Yasuhiro Usui. Increasing CO2 threatens human nutrition. Nature
Publishing Group, May 2014: 1476-4687.
Климатичните промени:
1750 година - 278 ppm; 1979 година – 336 ppm; 1990 година – 350 ppm
2012 година – 393 ppm; 2014 година – 400 ppm
•
•
•
•
•
Нови вредители по растенията
Нови патогени и вредители по пчелите
Спад в производството на пчелни продукти
Повишаване на себестойността
Неблагоприятна икономическа ситуация
Възможни решения:
екологични, социални, икономически
• Залесяване с медоносна растителност, включително и като пояси в
райони с масово монокултурно земеделие;
• Преминаване към биологично пчеларство и натиск за по-широко
навлизане на биоземеделието в повече райони;
• Активни и организирани действия срещу нерегламентираните
пръскания и използването на неподходящи препарати. Забрана на
някои препарати;
• Активно сътрудничество с организации от региона;
• Действащи пчеларски организации по общини, работеща и единна
централна организация;
• Обединяване на кооперативен принцип – организации на
производителите;
• Повишаване на пазарната култура – по-добри позиции на пазара
чрез системата за “защитено географско указание”, а също – подобра комуникационна и маркетингова политика;
• Отговорност и активно отношение по въпросите, засягащи околната
среда!!!
Благодаря за вниманието 
Христо Б. Панчев
+359 887 892 516
[email protected]
www.businessplan.bg
Тази публикация е направена с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за трансгранично
сътрудничество CCI No 2007CB16IPO006. Съдържанието на публикацията е отговорност единствено на
Областен браншови пчеларски съюз Монтана, и по никакъв начин не трябва да се възприема като
израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
Проектът е съ-финансиран от Европейския съюз чрез Програмата за
трансгранично сътрудничество по ИПП България–Сърбия