Transcript Разказът на Елин Пелин Елин Пелин е български писател, в

Разказът
на
Елин Пелин
Елин Пелин е
български
писател, в чието
творчество
централно място
заема образът на
българското село.
Димитър Стоянов (истинско
име) е роден на 18.07.1877 г. в
с. Байлово, като наймалкият от единадесетте
деца в семейството.
Завършва началното си образование в родното
си село, след което заминава да учи в София. Не
завършва гимназия.
Страстно се увлича в четене. Основно опознава
българската и руската литература.
Баща му редовно носел книги от пазара. В домашната му библиотека се срещали произведения на
Петър Берон, Иван Вазов, Христо Ботев и Любен
Каравелов.
Става учител в родното
си село. Рисуването, наред с четеното, също била една от големите му
страсти.
Кандидатства в Рисувателно училище, но не
е приет. Отново се връща в Байлово и тогава
пише първите си значими произведения.
През 1899 г. се установява в София, където
е застигнат от тежки финансови проблеми.
В периода от 1903 до 1904 г. издава сп. `Селска разговорка`. Започва работа като библиотекар,
пазител на хранилището на Народната библиотека и уредник в
къщата музей `Иван Вазов`, където работи до пенсионирането
си.
През 1940 г. става председател на Съюза на българските писатели. Сътрудник е на многобройни
списания. Член е на редколегията на в. `Септемврийче.`
ТВОРЧЕСТВО
Елин Пелин започва да пише още като ученик на
село. В младежките си години се увлича повече от
поезията. В зрялото си творчество се насочва към
разказа и повестта, като продължава да пише
детски и хумористични стихотворения.
През 1895 г. обнародва първите си творби: разказазите `Мило е отечеството` и `На майчин гроб`;
стихотворенията `Зима` и `Приве`.
Под стихотворението
`Тихи тъги` за пръв път
се подписва с псевдонима
Елин Пелин.
Елин Пелин е един от най-големите художници на
българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки,
незабравими образи. Опознал в детайли селския
бит и душевност, зад идиличното и битовото
открива определени социални тенденции и написва първите си зрели разкази: `Напаст божия`, `Ветрената мелница`, `На оня свят`, `Гост`, `Андрешко`, `Пролетна измама`.
Елин Пелин е автор на редица
разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се
оглежда дяволитият български
селянин, готов да се шегува и в
най-тежките моменти от
своя нерадостен живот; белег
на несломената жизненост на
българския национален характер.
Елин Пелин осмива и изобличава с ярък реализъм
чревоугодничеството, пиянството, алчността,
лицемерието – пороци, в които са затънали калурери и попове: `Братя` и `Изкушение`.
В `Под манастирската лоза` - цикъл
философски разкази и притчи от
1936 г. – формулира в художествена
форма своето жизнено и естетическо верую.
През 20-те и 30-те години, Елин Пелин пише предимно за деца – лирически стихотворения, поеми
и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и
читанки. Автор е на един от най-хубавите юношески романи в две части - `Ян Бибиян` и `Ян Бибиян на Луната`.
Произведенията на Елин Пелин са широко известни в
чужбина, преведени са на повече от 40 езика.
Други псевдоними, които е използвал, са: Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина, Бокич, Слова и други.
Умира на 3.12.1949 г. в София, на възраст от 72
години.
БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА
ВНИМАНИЕТО!
ДЕНИЦА ПРОДАНОВА- 7. В кл.
8 СОУПЧЕ “ АЛ. С. ПУШКИН”
учебна 2009/2010 г.
по идея на клуб МЕЛПОМЕНА