Transcript презентация 1

Синдром на придобитата имунна
недостатъчност
ДИЛЯН ОГНЯНОВ VIIIA
ОУ “СВ. КЛИМЕНТ
ОХРИДСКИ”
ГР.ПЛЕВЕН

Синдромът на придобитата имунна
недостатъчност (СПИН) е заболяване на
човешката имунна система, причинено от
вируса на човешката имунна
недостатъчност (ХИВ). Болестта
прогресивно намалява ефективността на
имунната система, правейки болния уязвим
за опортюнистични инфекции и тумори.
• ХИВ се предава чрез пряк контакт
на лигавицата или кръвния поток със
съдържаща вируса телесна течност кръв, сперма, вагинална
течност, предеякулат или кърма.Това
предаване може да стане
при анален,вагинален или орален
секс, кръвопреливане, при употреба на
замърсени хиподермични игли,
при бременност,раждане, кърмене.
 Филогенетичните
изследвания показват, че ХИВ се
появява в западната част
на Централна Африка в края на 19
век или началото на 20 век. СПИН е
описан за първи път в Съединените
щати през 1981 година, неговият
причинител ХИВ е изолиран две
години по-късно от екип
на Института „Пастьор“, ръководен
от Люк Монтание, а начинът му на
действие е открит малко по-късно
от Робърт Гало в Университета на
Мериленд.

Филогенетичните
изследвания показват, че ХИВ се
появява в западната част на Централна
Африка в края на 19 век или началото
на 20 век.СПИН е описан за първи път
в Съединените щати през 1981 година,
неговият причинител ХИВ е изолиран
две години по-късно от екип
на Института „Пастьор“, ръководен
от Люк Монтание, а начинът му на
действие е открит малко по-късно
от Робърт Гало в Университета на
Мериленд.

В наши дни СПИН
има пандемичен характер, като през 2007
година броят на болните по света се оценява
на 33,2 милиона души, а на жертвите на
болестта – на 2,1 милиона души годишно,
включително 330 хиляди деца. Над три
четвърти от починалите са в Субсахарска
Африка.

Макар че различни терапии на СПИН и ХИВ
могат да забавят протичането на болестта, все
още не съществува ваксина или
лекарство. Антиретровирусната
терапия намалява както смъртността, така и
заболеваемостта при инфекция с ХИВ, но
необходимите за нея медикаменти са скъпи, а в
много страни и труднодостъпни Поради
трудното третиране на инфекцията, основното
средство за контролиране на болестта е
ограничаването на нейното разпространение. С
тази цел много здравни организации
пропагандират безопасния секс и организират
програми за обмен на игли.
Симптоми
• Основните симптоми на СПИН са
резултат от заболявания, които
обикновено не се развиват при хора
със здрава имунна система. Повечето
от тях са инфекции, предизвиквани
от бактерии, вируси, гъби и паразити,
които при нормални обстоятелства се
предотвратяват от увредените от ХИВ
елементи на имунната система.
Такива опортюнистични инфекции са
често срещани при болните от СПИН и
могат да засегнат почти всякасистема
от органи.
• При болните от СПИН има и
увеличен риск за развитие на
различни форми на рак, като саркома
на Капоши, рак на маточната
шийка и лимфоми. Освен това
болните често проявяват системни
симптоми като треска, изпотяване,
подути жлези, слабост и загуба на
тегло. Конкретните опортюнистични
инфекции, които развиват пациентите,
зависят донякъде от преобладаващите
инфекции в съответния географски
район.
Белодробни инфекции

Пневмоцистозата е сравнително рядко
заболяване при
здрави, имунокомпетентни хора, но е
често срещана при инфектираните с
ХИВ. Тя е белодоробна инфекция,
предизвиквана от гъбата Pneumocystis
jirovecii. Преди въвеждането в развитите
страни на ефективна диагностика,
третиране и профилактика,
пневмоцистозата е основна
непосредствена причина за смъртта на
болните от СПИН.
• В развиващите се страни тя все
още е сред първите признаци за
развитие на СПИН при
неизследвани пациенти, макар,
че по принцип не се развива
едва когато CD4-клетките
намалеят под 200 на
микролитър кръв.

Туберкулозата заема особено място сред
инфекциите, свързвани с ХИВ, защото тя може да
се предава и на имунокомпетентни хора по
дихателен път, трудно се лекува след
идентифициране, а резистентнтостта към широк
кръг лекарства е сериозен проблем. Коинфекцията
с туберкулоза и ХИВ (TB/HIV) е основен проблем
за световното здраве, според Световната здравна
организация – през 2007 година 456 хиляди от
починалите от тубелкулоза са ХИВ-позитивни,
съставлявайки една трета от смъртните случаи от
туберкулоза и почти една четвърт от жертвите на
СПИН през годината


Въпреки, че честотата на туберкулозата, съчетана
със СПИН, намалява в развитите страни в резултат
на подобрените медицински практики, положението е
различно в развиващите се страни, където и
инфекциите с ХИВ са най-масови.
В ранните стадии на ХИВ-инфекцията, при
концентрация на CD4 над 300 клетки на µL,
туберкулозата обикновено се проявява като
белодробно заболяване. С напредването на болестта
туберкулозата често се развива атипично, засягайки
и други органи. Симптомите вече не са локализирани
в определено място, а често засягат костния
мозък, костите, отделителната и храносмилателната
система, черния дроб, лимфните
възли и централната нервна система.
Инфекции на
храносмилателната система

Езофагитът е възпаление на долното
покритие на хранопровода. При
наличие на ХИВ-инфекция той
обикновено е предизвикан от гъби
(кандидоза) или вируси (прост
херпес или цитомегаловирус), в поредки случаи – от микобактерии.
 Хроничната диария при ХИВинфекциите може да се дължи на
множество различни причини – от
обичайни бактериални
(салмонела, шигела, листерия,кампило
бактер) и паразитни инфекции до редки
опортюнистични инфекции
с криптоспоридиоза, микроспоридиоза,
Mycobacterium avium complex и
вируси (астровируси, аденовируси, рота
вируси и цитомегаловируси).

В някои случаи диарията може да бъде
страничен ефект на някои медикаменти,
използвани за третиране на ХИВ, или просто
да съпътства ХИВ-инфекцията, особено в
нейния начален стадий. Тя може да бъде и
страничен ефект на антибиотици, използвани
за третиране на бактериалните причини за
диария. Предполага се, че в следващите
стадии на ХИВ-инфекцията диарията се
дължи на промени в начина, по
който стомашно-чревния трактусвоява
хранителните вещества, и може би е
свързана с наблюдаваната загуба на тегло.
Неврологични и психиатрични
проблеми


ХИВ-инфекцията може да доведе до различни невропсихиатрични последствия, както чрез инфектиране на
станалата уязвима нервна система с различни организми,
така и в резултат на самото заболяване.
Токсоплазмозата е болест, причинявана от едноклетъчния
паразит Toxoplasma gondii. Тя обикновено засяга главния
мозък, причинявайки токсоплазмененцефалит, но може да
засегне също очите и белите дробове. Криптоковият
менингит е инфекция на менинкса, мембраната,
покриваща главния игръбначния мозък, от
гъбата Cryptococcus neoformans. Тя може да причини
треска, главоболие, умора и повръщане. Пациентите могат
да получат припадъци и пристъпи на объркване, а
оставена без лечение болестта може да бъде летална.

Прогресивната мултифокална
левкоенцефалопатия е демиелинизираща болест, при
която постепенното разрушаване
на миелиновата обвивка нааксоните на нервните
клетки уврежда предаването на нервните импулси.
То се предизвиква от вирус, наличен при 70% от
хората в латентна форма и развиващ се само при
силно отслабване на имунната система.
Заболяването се развива бързо, обикновено
довеждайки до смърт месеци след диагнозата.


ХИВ-свързаната деменция е
метаболитна енцефалопатия, предизвикана от
ХИВ-инфекцията и подсилвана от
инфектираните с ХИВ
мозъчни макрофагии микроглия. При
инфектиране тези клетки отделят както човешки,
така и вирусни невротоксини. Честотата на
деменцията е 10-20% от ХИВ-инфекциите в
западните страни, но едва 2% в Индия.Тази
разлика може би се дължи на различната
разновидност на ХИВ в Индия.
При пациенти с напреднало заболяване понякога
се наблюдава маниакално състояние, попродължително и свързано с по-силна
раздразнителност и познавателно увреждане и
по-слаба еуфория, отколкото маниите при
същинско биполярно разстройство. Този синдром
се наблюдава по-рядко при използване на
комбинирана терапия.
Как се предава инфекцията




Основни пътища за предаване на инфекцията са:
Полов път (при възрастни и юноши — при хетеросексуални и
хомосексуални отношения, както и при хора, занимаващи се
с професионални сексуални услуги);
Чрез заразени медицински инструменти - при използване на
заразени с вируса игли на спринцовки, катетри и други
подобни. Този начин на заразяване се наблюдава при
наркомани.
По кръвен път (хемотрансфузионен) - с преливане на
заразена кръв или нейни компоненти, като кръвна плазма;
• Перинатален - по време на раждане на бебе
от болна майка;
• Трансплантационен път - чрез присаждане
на заразени органи, както и при изкуствено
оплождане със заразена сперма;
• Чрез млякото на заразената майка;
• Професионални или битови наранявания,
при които се образуват рани. Хора с такива
рани могат да се заразят при пряк контакт с
кръв или някои други секрети от болни
от ХИВ инфекция индивиди.
• ХИВ-инфекцията не може да се предаде
чрез слюнка или по въздушен път, а също
така чрез водата или храната. Слюнката
може да представлява опасност само ако в
нея има кръв.
Стадии
• Kласификация
според Световната
здравна организация
• През 1990 г., Световната
здравна организация
(СЗО) групира
инфекциите и
болестните състояния
наблюдавани при
заразени с ХИВ в
няколко стадии.
Класификацията е
обновена през 2005.




Стадий I: ХИВ инфекцията е без симптоми и не се
категоризира като СПИН.
Стадий II: включва рецидивиращи язви в устната
кухина и повтарящи се инфекции на горните
дихателни пътища.
Стадий III: включва хронична диария
продължаваща повече от месец, тежки бактериални
инфекции и белодробна туберкулоза.
Стадий IV: включва тежки опортюнистични
инфекции и/или саркома на Капоши; Тези
заболявания са индикатори за СПИН.