Transcript ефективен начин за преодоляване на агресията в училище

Семинар
“Развитие на комуникативните умения и навици на учениците
– ефективен начин за преодоляване на агресията в училище”
ВЪЗНИКВАНЕ НА СОЦИАЛНО - ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ ТРЕНИНГ
Корените на социално-психологическия тренинг могат да се търсят в древността,
но като терапевтичен метод се налага през 40-те години на миналия век. Оттогава
претърпява изменения в зависимост от нуждите на практиката и днес методиките на
социално-психологическия тренинг /СПТ/ са практически неизброими, в резултат на
многообразните школи и направления в психологията.
В последните десетилетия все повече се налагат груповите методики, в това число
и СПТ, чиято насоченост е към социалното подпомагане на хората при тяхното вграждане в
обществото, за развиване на техните умения за общуване, за взаимодействие с другите, за
повишаване на тяхната психологична и социална компетентност, за самоусъвършенстване и
саморазбиране. Социално-психологическия тренинг намира свои последователи поради
достъпност, кратковременност, ангажираност от страна на личността При прилагането му
участниците сами направляват дейността си.
ПРИЧИНИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА СПТ
•
Възможност да се комбинират групови и индивидуални подходи.
•
Получаване на обратна връзка за собственото социално поведение.
•
Компенсиране на пропуски в социализация, поведение и образование.
•
Възможност за споделяне на собствени възгледи, мнения, търсене на
съвременни решения, социално сравняване в групата.
•
Намиране на среда, съпричастна с проблемите на отделния индивид.
•
Заместване на разрушени социални институции като семейство, училище,
приятелска среда.
•
По-адекватно разбиране на обществените отношения.
•
Възможност за експериментиране на различен тип социално поведение.
•
Формиране на готовност за търсене на нестандартни решения
•
Изразяване на чувства и емоции в невраждебна среда и на тази основа
катарзис.
ФУНКЦИИ НА СПТ
Комуникативна - участниците общуват, разговарят, действат заедно
Познавателна - получават знания за себе си, за другите, за проблема си
Компенсаторна - попълване на дефицити в миналото или в знанията
за себе си, като се виждат отстрани
Терапевтична - помага на хората да разрешат проблемите си
СТРУКТУРА НА СПТ
• Формата на на работа е сеансът или занятието. При започването му е
необходимо да се уточни с участниците темата, да се подготви кратък теоретичен
материал, а в хода на СПТ да се предложат основно практически дейности;
• Оптималният брой на членовете в групата е между 8-12-15 . Максимумът,
който се допуска е 20 души;
• Да се осигурят условия за осъществяване на груповата работа - избор на зала,
на стая, изолирана максимално от външни фактори. Времето за провеждане на
занятията е необходимо да бъде точно регламентирано;
• Занятията е необходимо да се провеждат или в последователни дни, или 2-3
пъти седмично. Това се уточнява в началото на тренинга;
• Приоритетно е непосредственото общуване със засилено участие на
невербалната комуникация;
ПРАВИЛА ЗА РАБОТА
1. Основен компонент са груповите норми и правила, благодарение на които се
реализира успешно дейността.
Те са писани и неписани. За предпочитане са писаните.
Създават се неформално, при съгласието на всички членове на групата и са
специфични за всяка една група. При неспазването им нарушителите биват
санкционирани, отново по начин избран от групата.
Писаните правила се поставят на видно място в стаята за занятия.
2. Основополагащ принцип - ТУК И СЕГА.
3. Искреност и откритост - да не се допусне лицемерие и лъжа, защото това
нарушава обратната връзка.
4. Принципът Аз - в центъра е личността, с нейните чувства, състояния и пр.
/трябва да изискваме изреченията да започват с Аз.../.
5. Активност /ако някой откаже игра, не може да му го наложим/. Може да
участва като наблюдател, но ако пречи на работата, отново групата решава
как да бъде санкциониран.
6. Конфиденциалност /поверителност/ - всичко остава в групата
Терапевтични фактори, които спомагат груповия процес
1. Надежда за получаване на помощ - в значителна степен влияе на
удовлетвореността от груповата работа.
2. Общност на преживяванията - участниците разбират, че проблемите, които
имат не са толкова страшни, както че и другите хора имат близки до техните
проблеми. Това действа успокояващо на участниците.
3. Получаване на информация - чрез обучаващо инструктиране и действени
методи участниците в групата разбират същността на проблема си и начините
на разрешаването му.
Откровен съвет не се дава. Могат да се правят предложения от типа: Не би ли
било добре, ако...
4. Емпатия - отдаване на помощ, съпреживяване, подкрепа.
5. Проиграване на проблемите в семейството, приятелската среда или на работа
чрез ролеви игри.
6. Развиване на социални умения, които помагат добро взаимодействие със
средата, подобряват междуличностните и обществени взаимоотношения.
7. Възможност да се подражава на поведение, което не приемаш и така да разбереш
по-добре хората и да ги приемеш.
8. Групова сплотеност - единство, устойчивост в междуличностните отношения и
взаимодействия, преживяване на удовлетвореност от членството в групата и
емоционална привързаност между членовете. Има 3 форми:
когнитивна - сходство в мислене, възгледи, ценностна ориентация.
афективна - изразява се в желанието на членовете да се срещат, да
имат приятни преживявания заедно.
чести контакти и взаимодействия за достигане на груповите цели и
задачи.
Отрицателни характеристики - възникване на малки групи в голямата, което е
предпоставка за конфликти. Появяват се аутсайдери. В такива случаи е удачно
хората да се разделят по задачи;
Възможна поява на групова сплотеност срещу водещия.
9. Катарзис - способност личността да смъкне своето напрежение и безпокойство,
да изрази негативните си чувства и емоции към себе си, групата или водещия.
10. Екзистенциални фактори - обсъждат се въпроси за смисъла на живота,
смъртта, разочарованието, търси се Аз-ът. Всичко това обогатява личността, прави
я по-подготвена, по-малко зависима от ежедневието.
Ролята на водещия в СПТ
Във всеки СПТ подчертано по-високи са изискванията към водещия. Много малко
са групите, в които водещите не са централна фигура.
Водещият отговаря за организацията на групата, за функционирането й, за
провеждането на занятията, за избора на теми, за самочувствието, за
ефективността на работата и за ефективността на постигнатите цели и резултати.
Личността на водещия е гаранция за успеха или неуспеха на дейността на групата.
Той е техният експерт, еталон за подражание, референтна личност.
Пет роли, които водещият упражнява:
1. Активен ръководител, учител, обучител, треньор, режисьор, инструктор и
фасилитатор – означава подпомагам нещо да се развива, да се осъществи
някаква промяна.
2. Аналитик - анализира етапите в груповата работа, непрекъснато се
самооценява и оценява работата в групата.
3. Коментатор - постоянно дава обратна връзка.
4. Посредник /медиатор/ - трябва да разрешава конфликтите в групата.
5. Редови член на групата .
Професионални изисквания към водещия
- Супервизия на първите групи - особено в първите групи присъствието на
супервизор е задължително. В последствие, трябва да се обсъжда пред
супервизор това, което се е случило в групата. Супервизията се договаря, т. е.
договаряме какво, коя част ще бъде супервизирана. Вариант на супервизията е
ководенето, в смисъл човек, който е с повече опит и може да те научи, да те
измъкне от това, когато грешиш;
- Личен опит на участие в групи част от обучението е, защото човек трябва да
изпита част от методите и техниките върху себе си, за да знае какво трябва и какво
не трябва да прави;
- Индивидуална психотерапевтична или консултативна работа – водещият да
използва груповия метод само като един от методите за работа с отделните
участници в групата.
Личностни характеристики на водещия:
- Концентрация към човека, желание и способност за помощ.
- Откритост към възгледи, които се различават от неговите.
- Емпатичност, възприемчивост, способност да създава емоционален контакт.
- Автентичност в поведението – не да казва на участниците, а да им показва.
- Ентусиазъм, оптимизъм, вяра в способността на участниците да се променят.
- Уравновесеност, търпимост към фрустрация и неопределеност, високо равнище
на саморегулация.
- Позитивно отношение, адекватна самооценка, познаване на собствените
проблеми и способност да не ги прехвърля.
- Богато въображение и интуиция.
- Високо равнище на интелект.
- Чувство за хумор.
ПОДБОР НА УЧАСТНИЦИТЕ В ГРУПАТА
1. ПОЛ - за предпочитане е, да е разнообразна, освен ако не е много специализирана;
2. ВЪЗРАСТ - или сходна, или много различна;
3. ОБРАЗОВАНЕ – сходно;
4. РАВНИЩЕ НА ИНТЕЛЕКТА – сходно;
5. СОЦИАЛЕН СТАТУС -за предпочитане е да бъде сходен;
6. ТИП ЛИЧНОСТ И СТИЛ НА ПОВЕДЕНИЕ - може да има по-голямо разнообразие;
7. УБЕЖДЕНИЯ И ЦЕННОСТНА ОРИЕНТАЦИЯ - близки;
8. ПСИХОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ - много близки;
9. ЦЕЛИ ЗА УЧАСТИЕ В ГРУПАТА - общи.
Типове личности, които не е препоръчително да бъдат включени в групата:
прекалено тревожни; прекалено агресивни; прекалено чувствителни; хора
с прекалено ниска самооценка;
Трудни участници, възпрепятстващи груповия процес
- МОНОПОЛИСТ - човек, който изпитва потребност да говори, да се намесва в разговорите на всички,
обсебва пространството, болезнено подробен, няма усещане за дистанция, ако му се направи забележка
се съгласява, но продължава. Групата се дразни и това е предпоставка за конфликти. Подход към него:
преки забележки, даване на индивидуални задачи, поощряване на неговата въздържаност.
- МЪЛЧАЩ - обикновено причината за мълчанието е ниска самооценка и увереност, че няма смисъл да
изказва становище, тъй като така или иначе другите не биха го приели. Мерки: подтикване, насърчаване,
провокиране от страна на водещия; апелиране към отговорност спрямо групата, себе си и водещия;
провеждане на индивидуални сеанси.
- УЧАСТНИК, КОЙТО ИЗПАДА В СКУКА - прилича на МЪЛЧАЩИЯ, но изисква от групата разнообразие.
Обикновено причината е или сложна или елементарна задача. Неприятното е, че настоява и моли групата.
Мерки: провокиране на детското любопитство; опознаване на интересите му; търсене на индивидуални
стимули за повлияване.
- УЧАСТНИК, КОЙТО ОТХВЪРЛЯ ПОМОЩТА - този тип човек се гордее, че има проблемите си. Иронизира
предложениятана групата за решаване на проблема. По този начин, групата се чувства неефективна в
помощта. Мерки: шеговито метафорично представяне на проблема; иронизиране на проблема му.
- УЧАСТНИК - ПСИХОТИК хора със сериозни психотични проблеми. Много важно е в каква фаза от
развитието на болестта е. От степента на развитие на групата зависи дали такъв тип участник
да бъде включен в групата. Клиентът или бива включен по преценка на водещия в определен етап от
развитието на групата, или водещият не го включва.
- ШИЗОИДЕН УЧАСТНИК - емоционално блокирани хора, които се чувстват изолирани от обществото. Не
могат да обичат, да плачат, да се забавляват. Имат странни занимания. Параноични, жестоки, мрачни.
Понякога могат успешно да имитират чувствата на другите, но невербалната комуникация ги издава,
защото имат обратна мимика. Препоръки: индивидуална работа ; изследване на чувствата, за да се
разбере какви точно притежава, каква е структурата им, да ги приемаме и ако е нужно да се формират.
Такъв човек не бива да се изключва от групата, тъй като тя ще му помогне. Този тип хора
са задълбочени.
- НАРЦИСТИЧЕН. Мерки: тук принципът Аз трябва да се замени с Ние; пряка критика.
4 стадия на функциониране на групата
1. НАЧАЛО НА ГРУПАТА - по правило първата среща е успешна. Тя обикновено
започва със запознаване. Тогава се изработват груповите правила и норми. При
първите срещи, активна е ролята на водещия. Поведението на участниците е
шаблонно, стереотипно. Темите са далеч от истинския проблем. Групата е много
зависима. Участниците се държат социално желателно.
2. СТАДИЙ НА ОПОЗНАВАНЕТО - изказват се по-смело и това води до
първоначални конфликти. Липсват им навици за работа в група. Първите
конфликти се решават авторитарно от водещия.
Преодоляването на първия сериозен конфликт в групата, бележи настъпването на
третия стадий, т. е. стадия на зрялата група. В първия и втория стадии някои от
участниците се отказват и напускат.
3. ЗРЯЛА ГРУПА /РАБОТЕН СТАДИЙ/ - характеризира се с образуване на подгрупи
- закономерно явление. За терапевтичните групи 2-3-ма решават, че
ако се формира нова група, ще извлекат повече ползи. Нарушават се целите на
групата. Нарушаването на груповия баланс се базира на предпочитанията на
хората един към друг. Аутсайдерите трябва да бъдат приети в групата.
• КОНФЛИКТИ - враждебно отношение между отделни хора, това е
т.нар. психофизична несъвместимост. Тук конфликтът трябва да се реши
от групата, а водещият е в ролята на фасилитатор. Рядко конфликтите са
в основата на разделянето на групата. При диагонални конфликти е възможно
разпадане на групата /конфликт между всички/.
• САМОРАЗКРИВАНЕ- този механизъм предизвиква противоречиви
чувства у членовете в групата. Положителни страни на саморазкриването личността става привлекателна, популярна, печели приятелства и доверие.
Отрицателни страни – поява на страх от излагане на присмех, от разкриване
на тайни, страх от критика.
Саморазкриването може да бъде дезадаптивно: когато е частично, избирателно,
несъществено или когато е тотално, крайно, т. е. казваш си всичко; когато е
ненавременно. Самразкриването започва от водещия.
4. ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН СТАДИЙ - не означава непременно край на развитието на
личността, не означава, че всички в групата са удовлетворени еднакво, не
означава решени проблеми.
Краят настъпва по преценка на водещия, когато са постигнати по-голяма част от
задачите и целите. Необходимо е да се направи оценка и самооценка на групата.
По правило, водещият си тръгва пръв.
Много често водещият слага края предварително, преди реално да е настъпил
този момент.
Практиката показва, че е добре да се видят хората, приключили групата, след
известен период от време /след около 1 месец/. Срещата трябва да бъде само
една.