Transcript Отношения в семейството след появата на детето

Радостина Тодорова
Психолог-консултант
Медицински център “Хипократ – Н”
бул. България 61, етаж 1
GSM: 0888 50 64 64; 0878 12 69 74
www.psyholog-bg.com
e-mail:[email protected]
Отношенията в семейството
след детето

Промяната в ежедневието и отражението
й върху нас.

Как да свикнем с многото роли и как да се
справим с тях?

Помощ отвън. Баби и дядовци – начин на
употреба.
Появата на детето



Раждането на дете е промяна, без аналог, в живота на един човек. Това
обикновено е най-радостното събитие в едно семейство.
Бременността и появата на бебето са огромен стрес за родителите. Дори и за
вече опитните съпрузи, новият член на семейството е едно нелеко изпитание. В
този период се изострят предишни нерешени проблеми и възникват много нови
разногласия по повод развитието на бебето. Всичко това е напълно естествено
и не бива промяната да ни плаши.
И мъжът, и жената трябва да си представят семейството като една пирамида,
основана на нежност, дълбоко уважение и приятелство. Не бива целостта на
пирамидата да бъде нарушавана, а да се стремим да я запазим и да се грижим
взаимно и с любов за нейната непоклатимост.
Липсата на сън – новите ни задължения
стремително нарастват

Раждането на бебе е голям стрес и
сблъсква партньорите с нова за тях
житейска ситуация – непозната,
плашеща, уморителна, вълнуваща...
Бебето става център на внимание, а
честите ставания вечер за кърмене
или просто защото бебето плаче,
спомагат за натрупване на голяма
доза умора. Всичко това неминуемо
дава отражение върху отношенията
ви с партньора – те може да не се
влошат, но вероятността да не са
същите и да нямате време за себе
си както преди, е значителна.
Може ли липсата на сън да ни отчужди с
партньора?

Истината е, че сама по себе си липсата на сън едва ли би могла да
разруши иначе здрава и щастлива връзка, но за сметка на това
определено има вероятност да изостри съществуващи от преди това
проблеми. Будуващите родители често стават раздразнителни, потиснати
и се чувстват нещастни във връзката си, но също така е възможно да се
чувстват по този начин и по отношение на връзката си с детето.

Ако недостатъчното количество сън обтяга отношенията ви, помислете за
варианта да помолите някой роднина или приятел да остане с бебето,
докато вие и партньорът ви се отдадете на една вечер само за вас –
например в някой хотел или на вечеря, или на отпускаща разходка, на
която да може да поговорите открито за нещата. Като се махнете от къщи
няма да се изкушавате да наваксвате със задълженията наоколо, които
ви затрупват.
Усилията са възнаградени

За щастие отношенията ви ще се подобрят скоро, когато сънят
на бебето ви започне да се балансира и то започне да заспива
в определено време и да спи, без да се буди, през нощта. Така
и вие ще наваксате със съня и ще свалите част от умората и
напрежението. Веднъж, когато почнете да се наспивате подобре с партньора ви ще се изненадате колко бързо ще се
върнете към романтичните моменти, които са ви окрилявали
преди появата на бебето, а сега то ще ги прави още по-пълни и
забавни!
Следродилната депресия – възможни решения

Раждането е свързано с много объркващи емоции и преживявания. След
продължителните месеци бременност, които толкова изтощават жената
физически и психически, идва моментът, в който бебчето вече се е появило на
бял свят.

Ако всичко е протекло добре, първите няколко дни са моменти на еуфория и
щастие. Майката, таткото, цялото семейство са еуфорично настроени и
доволни от появата на малкото човече.
Първите проблеми...

Когато обаче майката се прибере у дома, таткото тръгне на работа
и ежедневието с бебе вкъщи започне, тогава се появяват и
първите проблеми. В главата на жената започват да се въртят
досадни мисли, че животът й се е сринал, че нищо не е същото и не
получава достатъчно нежност от близките си, най-вече от партньора.
Умората, липсата на достатъчно социални контакти, лутането между
кухнята и спалнята, сменянето на пелени и кърменето, минималното
свободно време и неспособността да вършим нито едно от познатите
ни досега неща, може да изкарат всяка жена извън релси. Излишните
килограми, нестихващите болки, умореният вид допълнително
потискат. Освен всичко лекарите твърдят, че настъпва
хормонален дисбаланс в тялото на родилата жена и това
допълнително довежда до рязка промяна в настроенията.
Какви са симптомите на следродилната
депресия?
Следродилна
депресия
Внезапно избухване
в плач
Рязка промяна на
настроението
Непреодолимо раздразнение
към околните
Вялост и нежелание
за каквото и да било
Умора, безсъние,
отпадналост
Мисли за живота, тъга
Чувство за самота
Практични съвети

Мислете колко невероятно е детенцето ви, как вече с вашия любим сте като
истинско семейство. Споделяйте това, което ви тежи на близка приятелка или
на човек, който няма да ви упрекне.

Показвайте на партньора си колко потиснато ви е понякога и му кажете, че
се нуждаете от разбиране и подкрепа.

Хранете се балансирано, за да добавяте всички необходими съставки на
организма си в това деликатно състояние. Когато се грижите за бебето, не се
изолирайте от света, потопена в грижи за бебето.
И още няколко съвета

Пускайте си музика, телевизия, ровете се в Интернет, така че да не губите
връзка с това, което се случва.

Честите разходки, чистият въздух, слънцето, природата ще ви подействат
много релаксиращо и отпускащо. Спортът също е една от дейностите, които ще
ви възвърнат тонуса и настроението.

Задължително е да се опитате да прекарате известно време без бебето,
като го оставите на доверен човек. Отидете на кафе с приятелки, излезте с
таткото, отидете на шопинг или на козметична процедура. Дори да е за един
час, ще се почувствате пак както преди и дори още по-щастлива, защото
каквото и да става, вие сте дарили човешки живот и сте майка.
Какво най-често се случва в брака след
появата на детето


Обикновено жената е тази, която се
оттегля от работа и поема по-голям дял и
тежест в отглеждането на детето и
грижата за дома. Интересен е фактът, че
дори и в бракове, в които преди появата
на детето двамата са си разпределяли
домашните задължения, след раждането
на детето, поради оставането на майката
в дома, мъжът започва да счита, че е
нормално тя да поеме повечето
домакинска работа, може би защото той
се нагърбва повече с финансовата
осигуреност. Това обаче води до рязък
спад в удовлетворението на жената от
брака, тъй като тя жертва своето
развитие, занимава се с неплатен и
неразвиващ я домашен труд, а в същото
време става финансово зависима от
мъжа.
П
Внимание!

В тези случаи жената се чувства сама, започва да бъде все по-критична,
недоволна, докато се отдръпне емоционално, а oт това страда интимността в
брака. Не рядко жената се отдава предимно на майчинската си роля. Това
задълбочава отчуждението между съпрузите, а мъжът се чувства пренебрегнат
и изолиран от двойката “майка-дете”. Избутването на мъжа в периферията или
неговото доброволно оттегляне (може да се чувства неловко в грижите за
бебето или така му е по-изгодно), несъмнено е най-опасният момент, който
може да доведе до трайно отчуждение в семейството.
Съвместяване на роли

Често се случва мъжът и жената да забравят, че на първо място са
съпрузи, а това е коренът на семейството и на второ място –
родители. Всъщност най-проблемни са тези двойки, които са
поставили децата на първо място. Но никакви грижи и внимание
към децата не могат да компенсират липсата на любов и единност
в двойката, защото най-важно, за да се чувстват децата щастливи,
е да имат двама обичащи се и подкрепящи се родители!
Как да се справим?


Изграждане на стабилна съпружеска
двойка и дълбоко приятелство между
двамата, преди появата на детето.
Доброто познаване на другия – неговите
реакции, преживявания, мечти е важно за
справянето в натоварващи и кризисни
ситуации. Важно е и изграждането на
традиции в отношенията, история, които
са емоционалните резерви в трудни
моменти.
Установено място за живеене и добро
предварително планиране за:
- кой ще работи и колко;
- кой ще отглежда децата и кой ще
помага;
- каква ще е намесата на роднини;
- как ще се разпределят домашните
задължения.
Как да се справим?

Екипност по всички въпроси, касаещи отглеждането и възпитанието на детето,
което изисква жената да окуражава мъжа да участва активно в този процес,
независимо от това дали той се справя така, както тя е очаквала.

Самостоятелен живот на съпрузите, извън живота им на родители.

Развитие на приятелството между съпрузите, наличие на подкрепа и
споделяне.

Запазване на социалния живот на жената.
Моделът на семейството, от което идваме

Най-голямата спънка в съвместяването на ролите на съпрузи и ролите
на родители се явяват моделите на семействата, от които идват
двамата родители. Обикновено несъзнателно възпроизвеждаме
видяното в нашето детство, но времената са други, ние сме различни
от нашите родители и е необходимо да преразгледаме вкоренените ни
възгледи и да изградим такива, които отговарят на нашите цели. Това
изисква много работа върху нас. Осъзнаването и контролирането на
емоциите, умението ни за подходящо изразяване, умението да
оказваме подкрепа, да проявяваме разбиране и да изслушваме стават
все по-важни в общуването.
Защо е важна ролята на бабата и дядото
при възпитанието на детето?
Защото те са най-естествените
заместители на родителите!

Изследвания сочат, че емоционалната
привързаност на хлапетата към бабите и дядовците
е втората по сила и най-наситена с чувства връзка,
която децата изграждат с някого другиго - след
майката и таткото. Емоционалната връзка с бабата
и дядото е като любов от пръв поглед.

От друга страна, на децата са необходими няколко
години да проумеят, че и техните родители, точно
като тях самите, имат свои настойници! Може би
това е причината хлапетата да се вълнуват винаги
от разказите за младостта на по-възрастните, за
случките с мама и татко, когато са били малки.
Добре е родителите да карат бабите и дядовците
да говорят за тези времена с внучетата.
Както баба каже...

Децата обожават да ровят в шкафовете на
бабите и дядовците, в кутиите, да гледат
стари снимки, да обличат дрехите им и по
този начин да изследват и опознават
родословието си. Без оглед на степента на
образование, благодарение на здравата
емоционална връзка, малчуганите с охота
„попиват” всичко от баба и дядо.

Когато пораснат, дори и да не могат да се
сетят кой ги е научил да правят сладки
например, да садят растения, да поправят
играчките си, се опитват да подражават на
баба и дядо. Важна е ролята на тези хора в
семействата, в които и двамата настойници
работят, и още повече в семействата, в
които единият от родителите отглежда сам
детето си или е разведен.
Родителите са в грешка, ако позволят на
бабата или дядото да заемат водеща роля в
живота на детето!

Детето се привързва към по-възрастните си роднини и ако се стигне до
заболяване или смърт на бабата или дядото, родителите следва да поемат
водещата роля при възпитанието на детето. В такъв случай ще им е трудно да
се справят с дете, което не се е идентифицирало с тях - с тези хора, неговите
собствени родители, които не познава особено добре, и с които не е изградило
здрави емоционални отношения.

Някои родители, особено тези, които живеят в едно жилище с бабата и дядото,
се оплакват, че по-възрастните задоволяват всяко едно желание на детето,
отстъпват му за всичко, не му позволяват да плаче и се намесват прекалено
много във възпитанието на наследника. Сърдят се за това, че толерират
хлапето за всичко, за което са били наказвани като деца.
За да избегнем един съвсем ненужен
конфликт!!!

1

Който е на път да се породи именно от
различията в гледната точка, относно
възпитанието на детето. От особено значение е
авторитетът на родителите да не бъде
изместван. Помощта на бабите и дядовците е
прекрасно нещо, ако самите родители знаят как
да не се обезличат пред детето си и как да
съумеят да изградят в него ясна представа за
позицията на всеки член от семейството.

Винаги за детето ще бъдат от значение
емоционалната подкрепа, любовта и
хармоничните взаимоотношения – нека те са
водещите при отглеждането на нашите деца!