Transcript Що е стратегия?

Класически дефиниции
1. Внимателно планиране за постигане на
определена цел или цели, обикновено в
продължение на дълъг период от време.
2. Приспособяване (комплекс) от адаптации на
поведение или структури, които служат или
изглежда да служат на важни функции в
постигането на еволюционен успех.
3. Изкуството за създаване и прилагане на планове и
различни тактики за постигане целите на
организацията, особено в период на несигурност.
4. Изкуството за насочване и координиране на
действията за постигане на дадена цел.
Модерни дефиниции
(от позиции на ресурсите)
1.Модел в потока от решения (Х. Минцбърг).
2. Оформяне на бъдещето и постигане на желани резултати с
налични средства (Maкс МакКиоун).
3. Начин за реализация на мисията, постигане на целите и
отстояване на визията, специфичния характер и ценностите
на училището (А. Томпсън и А. Стриклънд).
4. Отговор във времето на въздействията на околната среда (Д.
Стоунър, Р. Фриймън).
5. Основата, върху която организацията отстоява своята
жизнена цялостност и адаптацията спрямо окръжаващата
среда с оглед спечелване на конкурентни предимства (А.
Хак).
Стратегически мениджмънт
 Стратегическият мениджмънт е система от няколко
концептуално свързани събития: анализ, решения,
планиране и действия, за да се осигури основа за
поддържане на оптимални управленски практики за
по-продължителен период от време. Целта на
стратегическия мениджмънт е да се постигне подобро хармонизиране на училищните политики и
стратегическите приоритети.
 Стратегическият мениджмънт е изкуство и наука за
формулирането, изпълнението, мониторинга и
оценката на крос-функционални решения, които дават
възможност на организацията да постигне целите си
за определен период от време.
Процес на стратегически мениджмънт
Процесът на стратегически мениджмънт включва
следните взаимно свързани етапи:
 анализ и диагностика на външната среда;
 вътрешен анализ;
 формулиране на стратегията;
 дефиниране на мисията и стратегическите цели на
организацията;
 разработване на стратегически план;
 внедряване и доразвиване на стратегията;
 контрол на стратегията;
 оценяване на стратегията.
Стратегически подходи
Стратегическите подходи в настоящата ситуация в
развитието на теориите на стратегическото управление
се характеризират с поляризирана конкуренция на две
школи (на I. Ansoff и на H. Mintzberg). Ansoff
предпочитан целева ориентация и стратегическа
ориентация, а Mintzberg държи на процедурно
развитие.
Тези две коренно различни гледни точки определят
четири стратегически подходи за управление на
процеси като се знае, че бюджетното планиране и
прогнозно базираното планиране са недостатъчни за
оцеляване или проспериране
Първият подход е рационално планиране (RP). Той е
фокусиран върху разработването и формулирането на
постижими цели. RP моделите се основават на
итеративен (повторителен) процес на развитие.
Изборът на правилната стратегия се извършва въз
основа на оценката на възможностите и заплахите в
района на външни сили и слабости във вътрешната
среда.
Вторият подход е планирането като процес на промяна.
В него се признава, че е трудно или невъзможно да се
предскаже бъдещето на външната и вътрешната среда.
Организациите в конкурентни среди са изложени на
стрес и времето изисква бърза промяна. Управленската
практика е в условията на реални проблеми и реални
хора въз основа на вътрешен мотивация и желание за
промяна. Привържениците на този подход никога не са
доволни от сегашната ситуация.
Третият подход е логически инкрементализъм (логика
на постепенното нарастване). В него се заключава, че
планираното прилагане на стратегията за движение от
точка А до точка Z е само една илюзия. Всеки успешен
процес на развитие на стратегически елементи се
развива в етапи, като всеки следващ етап се основава
на предишния и има своя собствена вътрешна логика.
Реалността се състои не само от цели, но също така и
хора. Изпълнителите имат свои собствени цели и
изживяват собствен процес на разбиране.
Четвъртият подход е спонтанна гъвкава
(неструктурирана) стратегия с липсата на достатъчни
цели и процедурни насоки. При този подход е
възможно да се изработи и да се формулират бъдещи
перспективи, но без изрични цели, а с отговори по
един гъвкав и специален изобретателен начин към
нови, случайно генерирани събития.
Видове стратегии на училищата
А. По отношение на образователни продукти и
потребители:
1. Тематична стратегия: съсредоточаване само върху един
образователен продукт, типичен за вида и степента на
училището.
2. Хоризонтална диверсификация: предлагане и на нови
образователни продукти.
3. Вертикална диверсификация: търсене на нови
потребители.
4. Концентрична диверсификация – интегриране на
горните две.
Б. По отношение посока на развитие:
5. Стратегия на растеж.
7. Стратегия на поддържане на статуквото.
8. Стратегия за оцеляване.
В Според управлението:
9. Стратегия на проектирането (дизайна): напасване между
вътрешни силни и слаби страни, между външни заплахи
и възможности. Доминира през 70-те г. на миналия век.
10. Стратегия на планирането. Доминира от 80-те г. на
миналия век до сега.
11. Стратегия на позиционирането. Вместо планиране и
проектиране доминира анализирането на ситуации и
данни.
12. Стратегия на предприемачеството - измества
стратегиите от прецизни проекти, планове или позиции
до неясни видения, мечти или перспективи, обикновено
разглеждани образно под формата на метафори с
търсене на някакви предполагаеми контексти, които ще
се появят в бъдеще.
13. Стратегия на когнициите (познанието) - ние действаме,
доколкото мислим и колкото мислим, толкова действаме,
т. е. действие с малки (понякога непланирани)
допълнителни промени, предпазлив стил на вземане на
решения, без новости и рискове.
14. Стратегия на силата – интеграция на интереси и
развитие на позитивната култура на училището.
15. Стратегия на средата – набляга на използване на
степените на свобода, които може да си позволи
училището и засрещане на непредвидени разходи.
16. Стратегия на конфигурацията. Засега е най-популярна.
Определят се точни и ясни характеристики на
поведението на училището като цяло и на групите в него
–цели, идентификация, последователност и поддържане
на процеси, отговорности, изисквания за обучение,
проверки, одити и пр.. Така се планира бъдещето
поведение на училището и отделните звена в него.
Някъде се нарича стратегия на “разбивките”.
Г. Според ползване на силни и слаби страни:
17. Стратегия “mini – mini” – основава се на слабите
страни на организацията и заплахите на средата, като се
търси минимизиране на тези два фактора и някакво
оцеляване;
18. Стратегия “mini – maxi” – основава се на слабости и
възможности, като се търси минимизиране на слабите
страни и максимизиране на възможностите;
19. Стратегия “maxi – mini” – основава се на предимства и
заплахи, като се търси максимизиране на силните страни
и минимизиране на влиянието на някои фактори от
външната среда;
20. Стратегия “maxi – maxi” – основава се на предимства и
възможности, като се търси максимизиране на
благоприятните възможности на средата и на силните
страни на организацията.
Д. Според отношението към външната среда:
21. Структуралистка – външната среда е даденост и
стратегията се влияе от нея. В структуралистката
стратегия има три школи: на разположението, на
еволюцията и на институционализма. Първата школа на
разположението на организацията разчита на анализа и
баланса на силите, втората е еволюционна и разчита на
адаптивността, а третата е институционалистка и се
опира на консенсуса на най – добрите практики.
22. Реструктуралистка – средата може да се промени от
организацията чрез ресурси и компетентност. В този вид
стратегия школите са: (1) предприемаческа, разчитаща
на инициативността и визията на организационния
лидер; (2) на стратегическото планиране, която разчита
на добрата информираност и обработката на
информацията; (3) на учещата се организация, (4) на
културата на организацията, опираща се на косвена вяра,
(5) на силата (чрез лобиране, коалиции и манипулации).
Условията за успеха на приетата стратегия са:
 ясно и точно формулиране;
 да не се включват по вседневни дейности;
 писмено формулиране;
 разумно поемане на риск;
 ефективно използване на времето и случая;
Стратегически алтернативи
Стратегическите алтернативи са варианти на решения и
поведение на организацията, които са съобразени с
външните заплахи и вътрешни сили и слабости. Най –
обобщено тези алтернативи са четири:
ограничаване на ръста – използват е минали
постижения с различни корекции
(има най – малко рискове);
растеж – промяна на целите спрямо минали години по
качество и количество;
съкращаване – целите са на по – ниско равнище от
минали години;
комбиниране на някои алтернативи
Цели на стратегията
Целта на училищната стратегия за развитие е:
да се осигури рамка, която да ръководи решенията и
фокусирането на училищните приоритети през
следващите три години, както следва.
 Идентифициране на ключови области на развитие и
инвестиции, като например ангажименти на училището,
изследователски направления и сътрудничества,
образователни програми и инвестиционни проекти.
 Рамкиране на комуникацията с ключови
заинтересовани страни и публика
 Да превърне в приоритет за развитие технологиите на
възпитание и обучение и поддържащите ги ресурси за
оптимизиране на тяхната ефективност и качество.
 Поддържане и развитие на репутацията на училището в
локален (регионален, национален) мащаб, което ще
спомогне да се изпълни успешно неговата визия и
мисия.
До 2017 г. училището ще се развива и и напредва чрез:
 По-голямо фокусиране в опредeлени области и
консолидация на процесите в него.
 Стратегически институционални партньорства.
 Инвестиране в хората.
 Разнообразяване на доходите.
 Стремеж към по висока ефективност на вътрешните
училищни процеси и системи.
Стратегическо мислене
Стратегическо мислене е по-сложно по своя характер
от колкото тактическото.
То интегрира ресурсите в данните за решаване на
проблема, тъй като фактът на наличието или
отсъствието на достатъчно ресурси може силно да
обуслови определянето на целите.
Стратегически дейности
Стратегическите действия/дейности са очевидни или
неявни, директни или интерактивни, емпирично –
практически или когнитивни (познавателни)
повлияващи събития (манипулации), реално
осъществяване на функции с прагматична стойност за
постигане на стратегическите цели и замисъл на
организацията.
План
1. Схема, проект.
2. Вербализирано утвърждаване на бъдещото протичане
на действия и операции.
3. Подреждане и съчетаване на променливи.
4. Планът е резултат от умозаключения по силата на
линейната логика, която подчертава и се стреми да
балансира конфронтацията между цели и ограничения.
Стратегическо планиране на училището
Kaтегорията се появява след 1984 г. За първи път я
употребяват в САЩ American Association of School
Administrators (AASA) и Association for Supervision and
Curriculum Development (ASCD)
Първа цялостна книга: Strategic Planning in Education:
Rethinking, Restructuring, and Revitalizing by Roger
Kaufman and Larry Herman, 1990. Въпреки всичко, в
книгата се прави извода: "няма доказателства, че
стратегическото планиране всъщност подобрява
образователната ефективност в училищата, а самото то
е временна мода, прищявка и вид лудост".
Единственото емпирично проучване за връзката между
стратегическото планиране и постиженията на
училищата и учениците в тях до сега е от края на
1980-те в щата Кентъки. Връзката се дефинира като
непоследователна и слаба.
Като се има предвид очевидната липса на
доказателства, че стратегическото планиране
повишава ефективността и в образование и в бизнеса,
самото стратегическо планиране става кандидат за
сериозна критика.
Всъщност, Х. Минцбърг (р. 1939) критикува
стратегическо планиране като обречен опит да се
прилагат принципите на научно управление на
Фредерик Уинслоу Тейлър, обвързани със задачите на
административните предписания за следване на строги
процедури за планиране.
Минцбърг твърди, че актът на създаване на стратегия е
изключително сложен процес, който изисква сложни
когнитивни и социални умения, който учените току що
са започнали да разбират, а тя (стратегията) не може да
бъде официално програмирана от организационните
теоретици.
Отрицанието на Минцбърг
Минцбърг прави старателна дисекция на това, което той
нарича "основните заблуди на стратегическото
планиране."
Например, докато стратегическото планиране се опитва
да предскаже или контролира бъдещето, настоящите
техники за прогнозиране са изключително ограничени и
пословично неточни;
докато стратегическо планиране изисква количествени
данни, тези данни обикновено са твърде ограничени по
обхват, твърде обобщени, твърде ненадеждни, и се
получават твърде късно, за да да бъдат полезни при
ефективно формулиране на стратегията; докато
стратегическо планиране често се фокусира
изключително върху формулирането на стратегията,
успехът за изпълнение почива върху хора, които нямат
нищо общо със създаването на тези планове.
Тези основни недостатъци водят до това, което
Минцберг счита за "голяма заблуда" на
стратегическото планиране: "Защото анализът не е
синтез, стратегическо планиране не е формулирането
на стратегията".
С други думи, стратегическото планиране е
инструмент на формален анализ, а самото истинско
формулирането на стратегията изисква творчески
синтез, за да се комбинира умишлено и предварително
планираната стратегия в разпознаваем модел.
Изкуството за създаване на добра стратегия не може да
бъде намерено в официален набор от процедури,
наречени стратегическо планиране:
В крайна сметка, терминът стратегическо планиране
"се доказа като оксиморон" казва Минцбърг.
Първо изследване на практиката на
стратегическото планиране
Смята се, че все пак, стратегическото планиране е
необходимо и играе важна роля.
След анализ на 79 стратегически плана на училища,
David Conley - професор в университета на Орегон
прави следния извод: процесът на планиране с
неговият акцент върху глобалната перспектива и
вземане на консенсусни решения има тенденцията да
създава по-скоро общи изявления за намерения.
Основните цели и намерения, изглежда губят нещо в
превода им в специфични дейности, предназначени да
трансформират образователните практики и
резултатът е поредица от отделни, често несвързани
помежду си дейности за образователно подобрение.
Забелязва се типизация и еднаквост, особено във
формулирането на мисията на училищата от рода на:
мисията на училището е да се даде възможност на
всички ученици да станат отговорни граждани и
учещи през целия живот в едно променящо се
глобално общество. Това ще се случи в една среда,
където многообразието е ценност и потенциала на
всеки ученик се осъществява най-пълно, с акцент
върху високите постижения във всички начинания.
Това може да се случи само в резултат на
партньорство, както между учители и ученици,
така и между родителите и други членове и
агенции на общността.
Конли констатира, че такава мисия рядко се взема на
сериозно от разумните хора.
Стратегическо планиране
Стратегическото планиране е инструмент за
управление, който помага на училището да фокусира
своята енергия, за да се гарантира, че персоналът
работи за постигане на едни и същи цели, за да се
оцени и да се регулира посоката на движение в
отговор на променящата се околна среда.
С една дума, стратегическото планиране е
дисциплинирано усилие за подреждане и съчетаване
на променливи, с което се предполага
систематизирането и изпълнението основни решения и
действия, които оформят и направляват това, което
училището е, какво прави и защо го прави, с акцент
върху бъдещето.
Стратегическо планиране предполага, че някои цели,
организационни решения и дейности са по-важни от
други и, че голяма част от него се основава на
вземането на не какви и колко, а на предимно трудни
решения за това, кое е най-важно за постигане на
успеха на организацията.
Дванадесет основни елемента на
стратегическото планиране
1. Оценка на промените в околната среда.
2. Оценяване на конкурентната позиция на училището:
размер, ресурси, възможности и ограничения.
3. Оценяване на очакванията на заинтересованите
страни.
4. Анализ и оценка на конкурентите.
5. Формулиране на визия , мисия, стратегическите
намерения цели, ценности и политики.
6. Състояние на организационната среда и
организационното здраве.
7. Разработване на пътна карта на училището - демографски
тенденции за региона, миграция на родители, тенденции за
затваряне на училища, перспективи на икономическото
развитие на района, региона.
8. Развитие на капацитета за управление на стратегическата
промяна: чувствителност и актуална преценка на
промените във външната среда.
9. Създаване на система за измерване ефективността на
вътрешните процеси в училище.
10. Регулиране на финансирането.
11. Организиране и оценка на потока от информация.
12. Предвиждане на система от мерки за контрол и оценка на
всеки етап от изпълнението на стратегическия план.
Създатели на стратегията на училището
Участниците (екипът) в създаването на стратегията и
реализацията на стратегическия процес в училище са:
директорът, пом – директори, гл. счетоводител,
председатели на методическите обединения,
някои от главните и старшите учители, избрани
представители от училищното настоятелство,
представители на външните потребители,
консултант (ако училището може да си го позволи).
Инструменти на стратегическото планиране
 SWOT анализ: силни страни, слаби страни,
възможности, заплахи
 Планиране на сценарии: анализиране и представяне
на възможни (хипотетични) бъдещи събития. Видовете
сценарии са: положителен екстремен сценарий
(възможно най-добрия), отрицателно екстремен
сценарий (възможно най-лошия), типичен сценарии за
продължаване на сегашните тенденции. В сценариите
се отчитат различни ключови фактори на
несигурността: демографски, финансови,
икономически, технологически, нормативни,
политически.
Схема на техниката на сценариите:
 EPISTEL анализ (Environment, Political, Informatic,
Social, Technological, Economic, Legal) – средови,
политически, информационне, социален,
технологически, икономически, правен.
 ATM подход (Antecedent Conditions, Target Strategies,
Measure Progress Impact) – предхождащи условия,
целеви стратегии, измерване влиянието на прогреса)
 PEST анализ (Political, Economic, Social,
Technological) – политически, икономически,
социален, технологически.
 Root cause analysis (Анализ на грешките) идентифициране на грешки в развитието или грешно
решаване на отделни проблеми.
 Balanced Scorecard (BSC) - балансирана система от
показатели. Предствлява микс от финансови и
нефинансови мерки. Дефиниране: артикулиране на
връзките между водещите ресурси (човешки и
материални), процеси и изоставане в резултатите, чрез
което се фокусира върху важността на управлението
на тези компоненти за постигане на стратегическите
приоритети на организацията.
 Дизайн:
1. Превръщане на мисията и визията в стратегически
цели.
2. Свързване на целите с изпълнение на определени
дейности.
3. Обратна връзка и промяна при необходимост.
Примерна мисия (идеална шаблонна форма)
Общинското училище “Х” е базирано в ... Основното
предназначение на училището е да подпомага
формирането и развитието на личността на учениците
в интелектуалната, емоционалната, нравствено –
социалната и психомоторната (физическата) сфери.
То предлага обучение, възпитание и социализация на
ученици от подготвителен до 12 клас с възможности за
интеграция и грижи за деца със специални
образователни потребности в една творческа среда.
Училището осигурява общообразователна подготовка,
съчетана с профилирани класове за езиково,
хуманитарно и природо математическо обучение по
съответните държавни образователни изисквания.
Образователните продукти и услуги, които предлага
училището дават възможност на учениците като
вътрешни потребители да могат да удовлетворят
своите потребности и да се реализират в желаните от
тях сфери след завършване на основното и средното си
образование.
Приоритетите на училището са към тотален
мениджмънт на качеството на образованието,
издигането му до рейтинг на преуспяващо училище с
безопасна и естетически издържана среда.
Училището е отворено към промяна с премерен риск,
загриженост и отговорност към своите цели.
Културата на училището е балансирана, с високо
равнище на определеност и партисипативност –
съучастие на заинтересованите страни и групи.
Културата на училището е балансирана, с високо
равнище на определеност и партисипативност –
съучастие на заинтересованите страни и групи.
За възпитанието, обучението и социализацията на
учениците се грижи и отговаря педагогически
персонал с висока квалификация, стремеж за обучение
и самоусъвършенстване.
Учителите имат компетенциите не само за
преподаване във функционални класни стаи, но и за
съобразяване с индивидуалните особености и стилове
на учене на учениците.
Примерна мисия на преобладаващо ромско училище
Училището е базирано в гр. Х., в непосрествена
близост до ромския квартал Х. То предлага обучение
на ученици от подготвителна група до 8 кл.
Основна социална задача на училището е обхващане
на децата от квартала и тяхното здържане в него.
Училището осигурява начална грамотност и се стреми
да създаде условия за продължаване образованието на
специфичния контингент от ученици в
прогимназиалния етап.
По отношение на възпитанието в началния етап
създаваме основите на културата на поведение,
хигиенни и здравословни привички и навици на
ежедневния живот.
Полагат се специални усилия за постъпване на
завършилите 8 кл. в професионални гимназии според
техните възможности и бъдещата им реализация на
пазара на труда.
За възпитанието и обучението на учениците се грижи
квалифициран персонал с опит в тази предизвикателна
дейност.
Примерна визия на училище
Училището Х е социокултурна организация, която в
локалната среда на съществуването си е център за
духовно, интелектуално, морално, социално,
емоционално и физическо развитие на учениците.
Средата на училището, ресурсите, неговата култура и
класните стаи са фокусирани върху академичните
постижения, възможните предизвикателства за учене и
други дейностти в действителното многообразие на
формите им.
За всичко това се грижи висококвалифициран и
отговорен педагогически персонал. Грижите,
стабилната и безопасна вътрешна среда, както и
различните дейности осигуряват споделянето на
училищните ценности и уважаване правото на
индивидуалност на всеки ученик.
Качествената подготовка е определящ критерий за
измерването и оценяването на резултатите (ключовите
компетентности) от нея.
Завършилите ученици имат висока степен на
реализация в желаните от тях последващи видове и
степени училища и нива на образование.
Удовлетвореността от живота в училището е
основание за увереността на учениците и стремежът
им да се развиват и след неговото завършване.
За нашето училище е характерна финансовата и
екологична устойчивост, ефективни партньорства,
основани на взаимно уважение и откритост. Всички
характерни черти на визията на училището създават
статуса му на висок престиж и признание.
Примерни ценности на училището
 Съхраняване живота и здравето на учениците, и персонала;
 Съблюдаване на законността;
 Зачитане правата на учениците и правата на персонала;
 Психическо и физическо благополучие на ученици и





персонал;
Безопасност на учениците и персонала;
Възможности за личностно развитие на учениците и
персонала;
Обогатяване на възможностите за качеството на живот и
дейности на учениците и персонала;
Тотален мениджмънт на качество на образователния и
спомагателните процеси, на образователния продукт и
образователните услуги;
Насърчаване на просоциалното поведение и емпатийност;
 Гражданска възпитаност, приноси към обществото и









обществения живот;
Създаване, поддържане и развитие на морални и социални
добродетели;
Толерантност и уважение към учениците с различна
култура и религия;
Отговорност отред индивидуалните социални поръчки;
Удовлетворение от живота в училище;
Комуникации и общуване с родители и потребители;
Осведоменост и общуване между персонал и ученици
Конструктивно решаване на проблеми
Грижа за средата на училището и околната среда;
Недопускане на агресия и насилие;
 Уважаване и по възможност съобразяване с
различните мнения и различните гледни точки;
 Преобладаване на диалога и полилога;
 Съблюдаване на общо демократични, общокултурни и
национални ценности.
 Развиване на чувството за гордост, самочувствие и
лична идентичност на учители ученици;
 Интегритет: искреност, честност, правдивост и доврие;
 Екипност;
 Отговорност;
 Толерантност.
Примерни стратегически цели на
училището
 Устойчиво развитие на училището, разбирано като




преднамерена последователност на измененията му в
жизнения цикъл за осигуряване на неговата адаптивност,
баланс, стабилност и запазване в образователен,
социокултурен, финансов и екологичен план;
Оптималнална подготовка на учениците по ДОИ;
Тотален мениджмънт на качеството: качествено учене,
качествено преподаване, качествен процес на обучение,
качествени резултати от обучението;
Дейности по удовлетворяване на критериите за висока
ефективност на училището;
Въвеждане на съвременни иновативни образователни и
възпитателни технологии;
 Обогатяване и осъвременяване на всички видове ресурси в







училището;
Въвеждане на мултимедийна техника;
Мениджмънт на мобилна и функционална класна стая;
Засилена интензивност на възпитателните събития и
премахване на тяхната неглижираност за сметка на
обучението;
Участие на ученици и учители в проекти и изследвания;
Премахване на схоластиката, скуката и липсата на
мотивация за учене;
Осигуряване на конструктивен климат и атмосфера, нулева
толерантност към насилието и агресията;
Високо равнище на комуникативност и информираност;
 Практикуване на интерактивен мениджмънт;
 Стимулиране на полезните инициативи на ученици и
персонал;
 Конструктивни отношения с ръководните институции;
 Грижа за персонала – кариерно развитие,
квалификация и обучение;
 Поддържане и развитие културата на училището;
 Удовлетворяване на потребности през свободното
време на учениците;
 Ефективно взаимодействие с потребители, родители,
НПО и др.;
Как ще постигнем целите на училището:
1. Интерактивен мениджмънт
2. Наличие на система от мерки за осигуряване на
високо качество и ефективност на обучението и
възпитанието. Системен анализ на данни.
3. Създаване на условия за придобиване на цялостен
образователен опит.
4. Особени грижи за възпитанието и социализацията на
учениците.
5. Изграждане на силни връзки с учениците, семействата
и общността, за да се повиши доверието и да се
сподели отговорността.
6. Осигуреност с педагогически персонал от добре
подготвени и квалифицирани учители и
възпитатели.
7. Ефективен непедагогически персонал.
8. Съвременни технологични ресурси.
9. Наличие на сигурни финансови ресурси, за да се
изпълнят приоритетите в рамките на балансирания
бюджет.
10. Екипност и положителна училищна култура.
Как ще измерваме и оценяваме нашето развитие:
1. Със система за вътрешно оценяване.
2. Със система за външно оценяване.
3. Измерване отчитане рейтинга на училището.
4. Успех на дипломирани ученици.
5. Брой на отпаднали ученици.
6. Посещаемост на учебните часове.
7. Взети допълнителни мерки за изоставащи ученици.
8. Дейности с изявени и талантливи ученици.
9. Постижения на учениците в конкурси и олимпиади.
10. Спортни постижения на учениците.
Примерна структура на съвременен
стратегически план
Училище:
Екип, разработил стратегическия план:
Стратегията е приета на заседание на
Педагогическия съвет на ...
I. Профил на училището
 Мисия на училището.
 Визия на училището.
 Основна цел на училището:
 Пример 1-ви за цел. Нашето средно училище създава
условия, в която учениците се учат и растат в среда,
която ги насърчава да станат добре подготвени,
познавателно и творчески активни, така че те могат да
дадат своя ценен принос в техните местни общности и
обществото като цяло, да имат желание и възможности
да продължат образованието си на по-високи
образователни нива. .
 Пример 2-ри за цел. Да се ​развият умения за учене на
учениците чрез обучението със сериозни методи,
забавления и творчество, като същевременно се
насърчава приятелството, общуването и общото
празнуване на нашите успехи (специално за начално
училище)
 Пример 3-ти за цел. Училището се ангажира с развитието
на уменията за учене на учениците, стремеж за учене през
целия живот, създаване и поддържане на мотивация на
учениците, която да позволи на всички да постигнат своите
индивидуални цели и да се създадат условия за стремеж
към собственото развитие и развитието на общността.
 Пример 4-ти за цел: Нашето училище се ангажира да
помага в развитието на капацитета и способностите на
учениците, създаване на инструменти и поддържане на
желанието им за постигане на успех във всички техни
начинания. Ние ще насърчаваме чувството на
осведоменост, отговорност и уважение към себе си, към
другите, към семейството и общността, както и волята за
личностно израстване . Ще подпомагаме и стимулираме
тези ученици, които преследват съвършенство си в
различни области.
Ценности на училището
Философия на образованието в училището (пише се
по избор)
 Пример:
 Подход в обучението и възпитанието, балансирано
центриран към цели, процеси и резултати.
 Стратегия на споделена активност на ученици и
учители.
 Постигане, а по възможност и надхвърляне на
националните образователни изисквания.
 Интеграция на традиция и модерност (класика и
конструктивизъм) в обучението.
 Всички ученици влизат в училище със своите дарби и
таланти и могат да постигнат успех в тяхното
развитие.
Средови контекст:
 Вид (държавно, общинско, частно).
 Състав на колегията (педагогическия персонал).
 Среда на училището.
 Достъп до училището.
 Демографски условия (ниво на раждаемост) и
структура (пол, етнос, религия на учениците).
 Социален статус на семействата.
 Осигуреност с учебен план за ККО и ЗП в тях, ЗИП,
СИП и учебни програми;
 Съоръжения и инфраструктура
 Фокусиране върху външни фактори, които дават
възможност на подобрения в съоръженията и нови
строителни проекти.
 Организационна устойчивост.
 Партньорства и подкрепа.
 Членства в организации.
Образователен контекст:
 Образователни продукти.
 Издавани документи.
 Обмен на ученици
Технологичен контекст:
 Достъп до мрежата.
 Достъп до компютри.
 Електронни (интерактивни дъски) дъски.
 Интернет.
II. Стратегически намерения (примери)
 Високи постижения на учениците.
 Интелигентно ползване на технолoгиите на обучение.
 Ефективно използване и разпределението на времето
за обучение по ЗП, ЗИП и СИП;
 Свеждане до минимум броя на отпадащите ученици.
 Специфична помощ за изоставащите ученици.
 Система от дейности с изявените ученици.
 Редовен годишен анализ на резултатите от обучението.
 Поддържане на положителна училищна култура.
 Подобряване на съоръженията и инфраструктурата.
 Обогатяване ресурсите на обучение.
 Подобряване физическата и технологичната среда на
класните стаи и училището като цяло.
 Осигуряване на сигурност и безопасност на
учениците.
III. Стратегически цели
1. Дефиниране на стратегически цели (до 3-4)
2. Средства за измерване постигането на целите.
3. Ключови стратегии за подобрение (до 3-4)
IV. Индикативен стратегически план
 Дейности
 Изпълнител
 Срок
 Контрол и инструменти
за измерване/оценяване
Година 1-ва
1. Училищни процеси – на мениджмънт, на възпитание,
на обучение, взаимоотношения,
2. Развитие на персонала
3. Родители и общност
4. Училищно настоятелство
5. Училищна култура.
6. Училищна среда и среда на класните стаи
7. Финанси
8. Външно оценяване и рейтинг
9. Инфраструктура
10. Комуникации и връзки с обществеността
Година 2-ра
1. Училищни процеси – на мениджмънт, на възпитание,
на обучение, взаимоотношения,
2. Развитие на персонала
3. Родители и общност
4. Училищно настоятелство
5. Училищна култура.
6. Училищна среда и среда на класните стаи
7. Финанси
8. Външно оценяване и рейтинг
9. Инфраструктура
10. Комуникации и връзки с обществеността
Година 3 –та
1. Училищни процеси – на мениджмънт, на възпитание,
на обучение, взаимоотношения,
2. Развитие на персонала
3. Родители и общност
4. Училищно настоятелство
5. Училищна култура.
6. Училищна среда и среда на класните стаи
7. Финанси
8. Външно оценяване и рейтинг
9. Инфраструктура
10. Комуникации и връзки с обществеността
Примери за мисия
Всяко лице, свързано с нашето училище е ценен и
необходим член на общността ни.
Училището е отговорно за насърчаване на
положителните възможности за обучение и
възпитание по грижовен и справедлив начин.
Неговата среда ще даде възможност на всички
ученици да развият напълно техния академичен
емоционален, социален и физически потенциал и по
този начин да им бъде предоставено правомощието да
приемат отговорна гражданска позиция и реализация в
различните общности.
За постигането на тази цел, ние проявяваме уважение
към разнообразието и справедливостта, осигуряваме
безопасност, ред, сътрудничество, отговорност,
отчетност и доверие, които са крайъгълни камъни на
нашата образователна мисия.
Нашето училище осигурява на всички ученици
безопасна и благоприятна среда, както и богата и
разнообразна система от дейности, в които се зачита
разнообразието на учениците. Ние имаме един водещ
принцип на действие: възможно най-доброто обучение
и възпитание във всяка класна стая. По този начин се
стремим нашите ученици да придобията знания,
умения и компетентности във всички области на
учебните програми.
Възможни грешки при стратегическото планиране
Едно училище си поставя глобални цели и така излиза
извън собствения си контекст.
Стратегически цели от схематичен (шаблонен) тип :
равен достъп до образование; качествено образование.
Понякога мисия се дефинира като абсолютен нонсенс
от несвързани помежду си фрази:
ПОСТИГАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКО КАЧЕСТВО НА
ОБРАЗОВАНИЕТО ,ЧРЕЗ ОБХВАТ НА ВСИЧКИ
УЧЕНИЦИ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО
ОБУЧЕНИЕ, ОСИГУРЯВАНЕ НА РАВЕН ДОСТЪП ДО
ОБРАЗОВАНИЕ. ПРЕВЕНЦИЯ НА ОТПАДАНЕТО НА
РОМСКИ УЧЕНИЦИ.
Средно общообразователно училище “Х” е екип от
ученици, родители, учители и служители, който залага
на новаторството и пълноценното сътрудничество.
Екип от педагози, който поставя детето в центъра на
всяка мисъл, дело и слово. Екип, който насърчава
непосредствеността, искреността и свободата на
изразяване на мисли, чувства и преживявания, за да
бъде детето разбрана и зачитана страна в процеса на
обучение. Екип, ориентиран към глобалните световни
приоритети, към динамично променящия се свят и е в
услуга на нуждите на личността на детето и
отговорното му поведение към обществения живот.
VІІІ. Дейности за постигане на целите
А. КАЧЕСТВЕНА ГРИЖА ЗА ДЕЦАТА
Подход:
 създаване на действаща система за непрекъсната
квалификация на педагогическия персонал – по отношение
на знанията и уменията на учителите в конкретната област
и общата им педагогическа компетентност;
 разработване на система за материално и морално
стимулиране на учениците и учителите за постигнатите им
успехи;
 формиране на нагласа у учителя като педагогически
консултант на семейството;
 качествено обучение за успешно полагане на държавните
зрелостни изпити;
 ефективно чуждоезиковото обучение във всички
образователни степени;
 презентиране на уроци.
Някъде се пише за “Мисия на стратегията” – тотална
обърканост.
Ценностите се бъркат с принципите на развитие.
Пишат се много приоритети – до 10.
Стратегическият план се смята за действия по
приоритетите. Това не е правилен структурен подход.
SWOT анализът е подготовка за стратегическото
планиране и не се публикува!
Наличие на емоционално и ненужно вмъкнати
текстове, нещо като вопли:
“Каква е днешната реалност в училище? Атмосфера на
съревнование между децата; бележкарство; незачитане
авторитета на учителя; стремеж към лидерство (?!);
незачитане мнението на другите; унижения, агресивни
реакции, отмъстителност; нежелание да се поема
отговорност”.
В целите се срещата пожелания за формиране и
развитие на т. нар. “меки компетентности:
“Какво искаме да постигнем? Това е атмосфера на
доверие, уважение и толерантност; самостоятелност и
отговорност; увереност и компетентност; желание за
съвместна работа и взаимопомощ”.
Описателност и обстоятелственост на мисията със
заучени фрази:
“Училището е едно малко модулно общество, чиято
мисия е не само да обучава подрастващите, а преди
всичко да подготви младия човек за живота. Като
такова то трябва да формира у учениците национални
и общочовешки добродетели, толерантност и
уважение към гражданските права и отговорности,
противодействие срещу проявите на агресия и
насилие. С колкото и модерни технологии и
интригуващи области на знание да разполага то,
дейността му не би била пълноценна, ако не успява да
удовлетвори по-висшите потребности на децата: от
сигурност и принадлежност, от съпричастност, от
възможност за себеактуализация”.
 Без увод или много кратък такъв.
 Без девиз на училището.
 Без лозунги (пример): Пишат се в началото такива от
рода на: “Личността на учещото се дете е нашето
бъдеще и то се нуждае от усилията на учителя да
вникне в нея” (М. Хайдегер). Нищо, че е на Хайдегер.
 Без дефиниции (пример): Целеполагането е функция
на резултатите и изводите от аналитичната част на
стратегията.
Отчитайки влиянието и значението на външните и
вътрешните фактори по отношение на възможностите
за развитие на училището и прилагайки съвременни
технологии на планиране, се достигна до следния вид
на целите, подцелите и мерките за реализация.
Освен това, дефиницията не е вярна.
 Наличие на абсолютно ненужни данни:
Здраве на учениците
От провежданите периодични медицински прегледи се
установи добро
здравословното състояние на учениците. Процентът на
заболяванията от хипертония е около 1% сред
учениците в прогимназиалната степен. Това е отразено
на диаграмата:
Хипертония 2009/2010 0%
2010/2011 0%
С наднормено тегло са общо 10% от общия брой
ученици, като съотношението между различните
възрасти е балансирано в рамките на 3-4%.
Наднормено тегло
2009/2010г -24
7-14 г.
20%
Освободените от физкултура ученици няма
Пълняемост на паралелките (неразбиране, че клас е
едно, а паралелка е друго – 1 а, 1 б. 1 в и т. н класове)
В малките селски училища примерно има само по
един клас, но няма паралелки.
 Да не се пишат:
Анализ на резултатите от външното оценяване.
Основни принципи за разработване на стратегията: не
се описват.
Те са основание за разработката, но не присъстват в
документа.
Референтни документи: не се представят. Служат само
за основание при разработката.
Въвеждане във визията на цели: да не се допуска. Да
не се употребява думата “трябва”.
 Други грешки:
Бъркане на мисия с визия.
Да не се пишат подцели на стратегията!
Да не се пишат задачи на стратегията!
Не се пишат очаквани резултати!
Стратегическият план не е отчет.
 Грешно дефинирани цели (пример).
Специфична цел 1.1
Организиране на урочната работа в съответствие
личностно-центрирания подход.
Подцел 1.1.1
Усъвършенстване и повишаване квалификацията на
учителите
Подцел 1.1.2
Стимулиране иновационното мислене на учителите
Подцел 1.1.3
Стимулиране развитието на всеки ученик
Няма такова събитие “урочна работа”. Ако урочната
работа само се организира, то няма обучение. Урокът
като външна форма има основна функция за
организиране на обучението. Следователно има и
тавтология! Няма връзка и между подцелите. Пишат се
учебникарски лозунги от рода на: стимулиране
развитието на всеки ученик .
Фундаментални грешки
Фокус група не разработва стратегия.
Не се вписва “училището днес”.
“Мерките” за постигане на целите да не се отделят
структурно в друг графичен организатор.
Несъответствия в текста:
Пример:
Приоритетно направление: Образователна среда за
възпитанието на социално активна личност;
Основни цели: Повишаване на качеството и
ефективността на образованието;
Дейности и показатели: Повишаване нивото на
обучение и ориентирането му към практическа
приложимост и конкретни резултати. Да се запази и
увеличи контингента учащи.
Увеличаване на действащите училищни проекти и
участващите в тях. Професионално ориентиране и
успешна реализация на зрелостниците.
В случая: не се познават основни педагогически
категории и е налице разнопосочност – от възпитание
центърът се премества към образование и обучение, а
от там към контингент, проекти и т. н. Какво означава
да се повиши нивото на обучение? Ако няма
приложимост на знанията и уменията и конкретни
резултати, защо съществува училището?
Не са прави разлика между образователен продукт и
образователна услуга. Образователният продукт е
резултатът от обучение и възпитание, а
образователната услуга е ползване на действията за
създаването му. В образованието и продукта и
услугата са нематериални. Освен това винаги си
взаимодействат, а в бизнеса невинаги! Услугата е
хетерогенна, а продуктът е рамкиран. Образователната
услуга е взаимодействие между учениците и
учителите. Има обаче и образователни услуги, които
не са обучение или възпитание, насочени за
получаване на продукт – напр. обмен на ученици.
Ето какво се пише:
“В условията на пазарна икономика училището може
да се разглежда като стопанска единица, която
предлага и продава на пазара услуги – образование,
обучение и възпитание на ученици, професионална
подготовка и като резултат – развитие на заложбите и
способностите на подрастващата личност". Тук има
куп несъобразности които няма да коментирам.
Приоритети (пример):
I. Обучение на подрастващото поколение в
съответствие с новите обществени реалности и
възпитание на учениците в духа на демократичните
принципи на гражданското общество (грешно).
II. Развиване на системата за квалификация и
перманентно обучение (грешно).
III. Утвърждаване на училището като културно,
информационно и спортно средище (претенциозно).
IV. Удовлетворяване на специфичните образователни
потребности на учениците и нарастващата
взискателност на родителите (грешно).
V. Осигуряване на стабилност, ред и защита на децата
в училището (грешно).
VI. Оптимизиране на взаимоотношенията ученикучител-родител (неясно).
VII. Осигуряване на широк спектър от извънкласни
форми за свободното време на учениците и създаване
на условия за тяхната личностна изява, инициатива и
творчество.
VIII. Подобрения във външната и вътрешна среда на
училището
Някои текущи слабости в стратегическите
училищни планове:
 Липса на свързаност с ценностите и целите на
училището.
 Има недостатъчно внимание върху стандартите и
ученическите постижения.
 Има недостатъчен фокус върху преподаването и
ученето.
 Има слаби връзки между приоритети и бюджет.
 Има слаби връзки между развитието и
отговорностите на персонала,
 Отчетността е неясна.
 Няма измерими критерии за успех.
 Налице е липса на реализъм.
БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА
ВНИМАНИЕТО!