Transcript 5 ОУ ‘‘Иван Вазов’’ Представено от: Цветина Иванова, Саня Цветанова, Мария Костадинова и Мария Божкова.

5 ОУ ‘‘Иван Вазов’’
Представено от: Цветина Иванова, Саня
Цветанова, Мария Костадинова и Мария
Божкова
1921
►
►
►
Началното училище ‘‘Иван Вазов’’, квартал Павлово е
открито на 18.09.1921г.
Голямо Оживление цари около училището – малка,
схлупена къщичка на ул. ‘‘Родопи’’ № 29, за която
Училищното Настоятелство е заплащало 10 000 лв.
Годишен наем.
Първата учителка и Главен учител е Мара Шивачева.
Под нейното всеотдайно рйководство започва
тържеството за първия учебен ден. Има кратка
литературно-музикална програма, слово от Помощник
Учителя инспектор и приветствия от училищното
настоятелство и представител от квартала.
Мара Карджинова Атанасова
►
►
Мара Карджинова
Атанасова (Шивачева) е
родена в град София,
редовна първоначална
учителка, завършила в
Софийското девическо
педагогическо училище.
В началото Мара Шивачева
учи четири слети класа,
общо 60 ученика, от който в
I отделение – 14 ученика
Ученици и граждани
На 14.09.1941г. след 20г. Предната
служба в училището, Мара
Шивачева е пенсионирана и
изпратена с дълбока благодарност
от учители, ученици и граждани.
► По нейно време в училището идват
учители, сменят се сгради.
Училището създава своя авторитет в
квартала и с гордост и чест носи
името на Вазов.
► (Из спомените на Маша Боневска)
‘‘Като днес си спомням първата
учителка Мара Шивачева.
Едра,скромна жена,с опъната и
събрана на кок коса, с очи който
излъчваха топлота.Някой от
учениците я наричаха ‘‘Майко’’,
защото тя не е в един момент беше
замествала техните майки.Накои от
тях са работелив близките фабрики
“Кабо”, “Оцетна”, “Фъртуна”,
“Въжена”.
До 15.09.1928г. Тя е и гавен учител
►
Антон Иванов Дертилиев
На 21.10.1921г. е назначен втори учител Антон Иванов
Дертилиев (39-годишен от Кюстендил). Той учи III и IV
отделение.
► Втората учебна година 1922/23 в училището има 68
ученика. На 04.12.1923г. Антон Дертлиев е преместен и
Мара Шивачева отново сама води всички класове.
► На 17.02.1924г. Е назначен за учител Димитър Бързаков
(от София).
► През учебната 1924/25г. Той напуска и на негово място
е назначена Божана Д. Тенева
► През третата учебна година 1925/26г. На мястото на
Тенева е назначена учителката Галуна Иванова
Палашева (от Севлиево). Тя е в училището 27 години –
до 01.09.1952г.
►
1926г.
► Шестата
година 1926/27г. училището се
премества в ново помещение – здание в
боровата горичка на Пивоварната
фабрика в Павлово.
► Учебната 1928/29г. Започва с 95 ученика
и Галуна Палашева като Главен учител.
1929г.
► През
1929/30г. е назначена трета
учителка Крема Ст. Симова. Училището е
преместено в малка къщичка на ъгъла на
ул. “Голям Братан”(старо “Марин
Дринов”) и ул. “Симеон Радев”(старо
“Момина скала”)
Станка Христова Аначкова
► През
1933/34г. на мястото на г-жа Симова е
назначена Станка Христова Аначкова (Томова)
от с.Врабча, Трънско. До 1941г. Учениците
стават 218.
► През 1932/33г. учебната година е назначена за
учителка Евдокия Йорданова Найденова (от
с.Негованци, Радомирско). През тази година тя
е Главен учител. Учениците са 136. Тя е в
училището 25 години – до 1957г. Колко много
са учениците от квартала, които с нежност,
вълнение и благодарност си спомнят за нея.
1924г.
► През
1942/43г. Условията в училището не
са добри. Учениците седят по четирима
на чин. Училищното Настоятелство
съдейства за създаване на училищна
библиотека чрез дарение на 3000 лева.
Това е голяма радост за всички ученици.
Вера Янева
► (Из спомените на Вера Янева – ученичка, Дружинен ръководител
и Секретар на училището) “Началното училище “Иван Вазов” се
помещаваше на ъгъла на ул. “Голям Братан” и ул. “Симеон Радев”.
То се състоеше от две учебни стаи и една по-малка учителска.
Между двете стаи имаше малък коридор, откъдето учениците
влизаха в класните стаи, а това беше и “кабинета” на добрия Бай
Манчо. В ъгъла спокойно лежеше неговия звънец, който събираше
малките палавници в учебния час. Там беше и бидона с вода. Бай
Манчо през зимата палеше печките. Зимата беше с много сняг,
красиво натрупан по безлюдните улици. Класната ни стая беше
скромна: една черна дъска, маса и стол, чинове за трима ученика.
На последния ред имаше един голям чин, направен от грубо
дърво, за четири-пет ученика – чин исполин. Такъв го помня.
► През
топлите дни се събирахме в
пространството пред сградата, което беше
нашия двор. Викът “Учителката идва” и ние се
втурвахме да я посрещнем.Насреща ни,с
разперени ръце като крилата на птица,тя ни
прегръщаше и влизахме в клас.
► В края на учебната година имаше изпит пред
родители.Облечени празнично,седяхме на
чиновете и отговаряхме на зададените
въпроси,декларирахме,пеехме и играехме
хора.Обичайно беше да се направи снимка на
класа.Подредени седнали на пейки,с
табела,означаваща очебната година.Така
оставаше спомен в годините...
Бомбандировка над София
► През
1943/44г. Учениците са учили само
един ден- 15.09.1943г. И са разпуснати
поради бомбандировките над София.
► 1944г.- след 09.09.1944г. Учителския
състав се запазва.Главен учител е Калуда
Панчева .
► 1946-07.10.1946г. За Главен учител е
назначен Христо Алексиев.
1949г.
► През
учебната 1948/49г. Е построена новата 3етажна сграда-училището става Основно (с
Прогимназия). Директор е Христо Алексиев.
► Учениците са подготвили богата литературномузикална програма,има слово от директора,от
обществените организации.Всички
кварталци,ученици и учители са
ентосиазирании радостни от придобивката на
квартала.Най-после името на Иван Вазов е
върху красива,просторна училищна
сграда,която оптговаря на всички изисквания
за модерно училище.
1950г.
► През
1949/50 учебна година се откриват
3 паралелки VIII клас,следващата година
се откриват IX,X и XI класове.Училището
става пълно- Единно № 5.
1951г.
► Пръв
директор на “5-то Смесено Средно
Училище “ Иван Вазов” е Рада Доросиева.
► Тя развива трескава дейност сред
ученици,граждани,обществени
организации за образцово обзавеждане
на училището.
► През 1950/51г. завършва Първия
гимназиален випуск от 58 души.
Йосиф Йосифов
► На
31.12.1953г. е назначен за Директор
на училището Йосиф Йосифов.Той идва
от Павликени.
► Заменстник Директор са Теменужка
Байкушева и Диана Саранга,Люба
Яворска и Лукса Димитрова.
Основни задачи
Първа и основна задача на новия директор е да сплоти
учителския колектив и да го насочи към пълноценна
учебно-възпитателна работа.Учителският колектив
носи отговорност за състоянието на училищтето и за
всеки ученик.Задружната работа се изрази в
подпомагане на по-младите и неопитните.
► Втора основна задача на училищното ръководство
беше да издигне учебно-възпитателната работа,да
намали второгодничеството,да укрепва дисциплината
сред учители,ученици,административен и помощен
персонал.
► Новото бе минаването на кабинетна
система.Сформираха се вътршно-училищни предметни
комисии и методически обединения.
►
05.12.1954г. Денят на
випусника
►
►
Организирана е среща с първите учители и учениците
им. Пионерската организация е основния организатор.
Иследователската дейност, разпределена по отряди,
продължи близо година. Помоагаха родители,баби и
дядовци.
Това беше празник на квартала. Училището трудно
побра хората, които дойдоха. До късно вечерта
училищната сграда светеше. На накой не му се искаше
да си тръгне. Този ден стана традиционен празник и
години наред училището посещаваше бивши и
настоящи възпитаници.
Георги Манов
►
“1957г. – за добрата си работа, училището е избрано за Базово на
Централния институт за усъваршенстване на учителите. Но беше
необходим още един етаж. За да бъде предаден строежа до 15.09. и да не
се пречи на учебния процес, на помощ на строителите се отзоаха
учителите, директора,комсомолци и пионери, разпределени за трите
летни месеци. На 15.09.1957г. – първият учебен ден започва и на новия
етаж на училището. 1958г. – под ръководството на всеотдайния Георги
Манев – географ, учениците от гимназията направиха географска
площадка. Издействаха от институти прибори и уреди, заградиха
площадката, сами направиха някои от уредите. Географската площадка се
обслужваше много старателно от учениците и скоро време тя стана
първенец в страната. 1959г. – за да участваме в политехнизацията на
обучението, колективът реши да направим сами спортна площадка.
Извадихме камъни,чакъл и пясък и направихме една от ная-хубавите
спортни площадки. 1961г. – построихме работилницата,
гаража,оранжерия. 1962г. – в училищното опитно поле отгледахме четири
декара моркови. С много разяснения и труд, комсомолците и пионерите
отгледаха и получиха 100 тона почистени моркови. С получените пари
обзаведохме работилницата и кабинетите. 1963,1967,1968г. – изкопаване
и поставяне на водопровод.”
1957г.
Лукса Димитрова
►
(Из спомените на Лукса Димитрова – 1960г.) “Идвам на
01.09.1960г. В училището за първи път.Влизам и търся директора,
но го няма.Чувам от към дъното на коридора силен мъжки глас –
пее с все сила “Интернационала”. Отправям се към певеца, а той
застанал до един голям кантар мери хартиени отпадъци, донесени
вързопи от учениците. Прекъснах песента му и запитах къде мога
да намеря директора ... “Аз съм директорът, бе момиче!Само че
съм малко зает” – отговаря ми човека с очилата. Поизненадах се,
изчаках, директорът дойде, изми си ръцете, здрависа се яко,та
ръката ми сякаш откъсна и засмян до уши рече: “Е, казвай,какво
има!” Представям се аз, а той разцъфва с познатата на всички
широка усмивка и ми съобщава, че моят клас ще е VIII “а” ...
Оригинален човек, мисля си! Широка душа – личи от пръв
поглед... и добронамерен – личи си... това е моята първа среща с
5-о училище и с неговия директор Йосифов, човек, който, даже и
да искаш, не би могъл да забравиш.
Интересен момент от живота на учителския колектив е
50-годишния юбилей на Йосиф Йосифов. Мило, малко
найвно, но толкова искрено тържество
... И какво, че трудно е понякога,
че клепачите залепват от умора.
че сълза от болка неизплакана
криеш от близките си хора...
нищо, ч екосите ти сребреят,
нищо че сме често недоспали а следа в живота да оставиш ...”
Е, Йосиф Йосифов остави следа след себе си.
Помним го с добро и с благодарност – за доброто му
сърце, за голямата му отзивчивост към болката на
хората.”
►
Музей на Иван Вазов
На 23.12.1968г. в централния хол на училището се открива
постоянна изложба – Музей на любимия патрон на училището
Иван Вазов. В събирането на материали паботиха кръжочниците
по литература и учителите Надежда Иванова, Анелия Тафрова,
Радка Георгиева и Йосиф Йосифов.
► Гордеем се с този директор и затова ще опишем и неговото
литературно творчество. Издал е сладните книги:
1. Васи Левски – идеолог на българското националноосвободителско
движение и основноложник на движението за трезвеност в
България.
2. Битка при Върбовка 1876
3. Несломим отряд
4. Българси въстания и опити за освобождение от турско иго 13931878.
5.Историческото село Върбовка.
►
► “Суважение
и обич често си мисля за
Теменужка Байкушева, която беше не
само висок професионалист, но и чудесен
добронамерен съветник и другар.
► Спомням си често и за Любка Яворска, за
нейната упоритост и чувство за
гражданска отговорност.
► Дълго, дълго в душата мми ще има кътче
за обич към Диана Саранга, за която
учителската професия беше наистина
призвание.
►И
за Вера Яневаа неуморна и отзивчива
секретарка, за която учулището беше
втори дом. На бих могла да изброя
всички, с които работих в нашето 5-о
училище “Иван Вазов”.”
Теменужка Байкушева
(Из спомените на Теменужка Байкушева от 1953г. До 1966г.)
“Събитията, за които си спомням с найголямо удоволзтвие, това са
екскурзиите. Най-дългата беше от Ахтопол до Блатница. За 20 дни
изминахме пеша цялото Черноморско кеайбрежие – близо 400 км –
от 20.06.1961г. До 12.07.1961г. Подготовката започна от началото
на учебната година. В кръйока по география се изработиха
маршрутни карти. Уточни се броя на участниците – 32. За
ръководители, освен учители, имаше и представители на
Туристическо дружество “Витоша”. Походът започна от Ахтопол
към север. Пренощувхме в Мичурин, Китен, Каваците, Созопол,
х.Странджа, Бургас, Поморие, Несебър, Карабурин, Емона, Обзор,
Лонгозът, Варна, Кранево, Балчик, Каварна, Шабла, Блатница.
Много материали и знания събраха учениците. Бяха омаяни от
природните красоти.
Възторгът, с който учениците говореха, показа че този поход събуди
истинска любов към страната ни.”
►
1965г.
► Училището
се разделя на две училиша –
основно и гимназия.
Двете училища са в общата сграда до
построяването на 2-ро ЕСПУ.
Директор на гимназията беше Иван Колев.
► През
учебната 1965/66г. Директор на “5-о
основно училище Иван Вазов” е Ружа Петкова
Матеева. Заместник дуректор е Методи
Йорданов.
В училището продължава поддържане на
авторитета му.
Поставя се основата на дейностите в основното
училище,което с гордост продължава да носи
името Иван Вазов.
Училищните концерти винаги носеха радост и
наслада за всички – Кълчишкова очароваше с
умението си да дирижира и да печели любовта
на хористи и ученици. Беше закупена
фанфарна музика и сформиран фанфарен
състав.
Вера Антонова
► (Из
спомените на Вера Антонова 1953 –
1971г.)
“Престоят ми в 5-о училище е свързан най
вече с дългогодишната ми работа като
базов учител по руски език. През 1957 до
1974г. съм изнесла стотици уроци пред
хиляди учители, директори, инспектори и
често си спомням за тях в безсънните
нощи.”
► Мария
Гайтандйиева – 1958-1976г. Си
спомня с удоволствие дните, когато
Българската Национална Телевизия
дойде в училище да снима филм за
рабоотата, озаглавен “сърце за всички”. С
голяма всеотдайност та възпитава
учениците си. Незабравими са
ежеседемичните и неделни екскурзии с
учениците.
► Спортните
успехи на училището са неброими.
Пенка Мирчева (Димова) дългогодишен учител
по физкултура, умееше с много такт и
постоянство да събуди у учениците любов към
спорта. Нейните часове всички посешаваха с
охота и активно се включваха в спортните
секции. Тя е човек скромен, но всички колеги и
ученици си спомнят с нежност за нейната
етичност,готовност за работа и висока култура.
► Активна пионерска дейност кипеше в
училището, подпомага от нещатната дружинна
пъкородителка Юлия Коцева.
Василка Христова Кочева
►
►
На 01.02.1970г. За директор бе назначена Василка
Христова Кочева. Заместник директори са Ем.
Даскалов, Ана Белчева, Методи Йорданов, Венка
Чонева – 1973 до 1984г.
Тя се появи като добър стопанин на училището. Бе
поставена ограда на училищния двор и боядисана в
бяло и черно. Севрната спортна площадка бе
асфалтирана, а тази пред задния вход бе постлана с
нови плочи. Стилно бяха боядисани коридорите и
стаите – I етаж – пастелно зелено; II етаж – пастелено
бежово; III етаж – небесно синьо; партер – в прозово.
Бяха ремонтирани котлите на парното, както и банята
към физкултурния салон.