Transcript На 1-ви ноември се чества ‚,Деня на народните будители.“ Сред тях са добри и силни писатели, революционери и учители.

На 1-ви ноември се чества ‚,Деня на народните будители.“ Сред тях са
добри и силни писатели, революционери и учители. Много градове и
села искат да отдадат заслужената признателност към народните
будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно
име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното
просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в
Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на
българските народни будители. За първи път празникът е честван
неофициално в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е
общонационален празник.
Сред най-известните будители са:
 Васил Априлов
 Петър Берон
 Иван Богоров
 Добри Чинтулов
 Софроний Врачански
 Паисий Хилендарски
 Найден Геров
 Неофиит Рилски
Васил Априлов е роден на 21 юли 1789 година в Габрово. През 1835 година,
с помощта на Неофит Рилски, Васил Априлов отваря първото чисто
българско взаимно училище в България. Значението му за развитието на
българската етнография се определя главно от активната му
организаторска и посредническа дейност сред българската интелигенция
за събирането на етнографски и фолклорни материали. Издирва в
България свои сътрудници чрез кореспонденция и ги насърчава в
събирането на народни песни и други. Васил Априлов умира на 2 октомври
1847 година в Галац на път за Одеса, като завещава на габровската община
значителна сума за строеж на ново училище — Априловската гимназия.
Петър Берон е български просветител, учен, енциклопедист, педагог, философ,
лекар и естественик. Роден 1795 г. в град Котел. Учи в местно килийно училище,
после се хваща на работа. Двайсетинагодишен отива в Букурещ, където учи в
добро гръцко училище, а по-късно с помощта от сънародници — в различни
университети в Европа. Става лекар, но се отдава и на научни занимания. Петър
Берон дарява средства за подкрепа на много български училища.
През 1824 г. Издава първия буквар наречен още „Рибен буквар“. Наречен е така
заради изобразените в края на книгата кит и делфин Това е първият български
буквар изобщо, и е издаден от Берон в Брашов.Учи медицина в Хайделберг и
Мюнхен. Също владее и девет езика. .Петър Берон е намерен удушен на 21 март
1871 г. в имението си до Крайова, Румъния.
Иван Богоров е роден през 1820 година в Карлово. Учи в родния си град, във
Велика народна школа на вселенската патриаршия. На 19 години учи в
Ришельовския лицей в Одеса. Учил е медицина и химия. Учителствува в Стара
Загора и Шумен. Иван Богоров написва първата граматика на българския език,
която след преместването си в Букурещ отпечатва под името „Първичка
българска граматика“.Автор е на много български вестнци, списания и
„Упътване за български език“ и „Чисто-българска наковалня за
сладкодумство“. По време на Руско-турската война служи като преводач.
Добри Чинтулов е роден през 1822 г. в град Сливен. Първите си 16 години
прекарва в родния си град, като посещавал гръцкото училище, защото тогава в
България не е имало училище, в което да се преподава на български. След време
той основава и читалище в родния си град. Пише и разпространява
патриотично-революционни стихове. Някои от тях добиват голяма популярност,
което предизвиква ненавистта на туркофилските и гръкоманските среди, които
даже извършват покушение над него. Всичко това го принуждава да се премести
да учителства в Ямбол като главен учител до 1861 г. След 1874г . Чинтулов
напуска училището поради проблеми със зрението.
Стойко Владиславов е роден през 1739 година в Котел. Учи в килийно училище в родния си.
Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 година
е ръкоположен за свещеник, работи и като учител и книжовник в Котел. Голямо влияние върху
дейността му оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел. Отец Паисий
му показва „История славянобългарска“, от която той прави препис, известен днес като Първи
Софрониев препис. През 1794 година става монах в Къпиновския манастир, а на 17 септември
същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний. През 1803 година
Софроний Врачански заминава за Букурещ, където служи като висше духовно лице. От
епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като
Софроний Врачански. От 1806 до 1812 година е един от най-видмите представители на
българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война. Найдобрите свои творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период.
Пайсий Хилендарски е известен с написаната си книга „История
славянобългарска“, вписванията в хилендарските кондики и някои писма. Роден
е през 1722 г. в Самоковската епархия, най-вероятно в Банско. Според неговите
думи не е учил „нито граматика, нито светски науки“, вероятно имайки предвид
годините до замонашването си. През 1745 отива в Хилендарския манастир,
където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд две години събира
материали и започва да пише българската история, която завършва през 1762 в
Зографския манастир.При обиколките си из българските земи като таксидиот
носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите. Предполага
се, че е починал на път за Света гора в селището Амбелино.
Найден Геров е роден на 23 февруари 1823 година в Копривщица.Учи в килийното
училище на баща си, в гръцко училище в Пловдив през 1834–1836 година, отново в
Копривщица от 1836 година — при Неофит Рилски. Завършва Ришельовския лицей
през 1845 година. По това време издава известни книги. През 1846–1850 година e
преподавател в откритото от него двукласно училище. То е наречено „Свети Кирил и
Свети Методий“. По инициатива на Найден Геров за първи път на 11 май 1851 година
в Епархийското училище „Свети Кирил и Методий“ в Пловдив се организира празник
на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857
година този празник започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен и
Лом. През 1854 година публикува на руски език в Одеса сборника „Писма от
България. Найден Геров умира в Пловдив на 9 октомври 1900 година, на 77 години.
През 1827 година Неофит започва да преподава в Самоков, където известно време е
секретар на епископ Игнатий. След Одринския мир от 1829 година епископът е убит и
Неофит се връща в Рилския манастир. Там той работи като учител до 1833 година, когато
част от манастира изгаря. Там среща търновския митрополит, който по искане на Васил
Априлов го изпраща в Букурещ, за да изучи алилодидактическата метода в тамошното
гръцко училище. Той му възлага и трудната задача да съчини учебници за проектираното
от Априлов взаимно училище в Габрово. През 1834 година Неофит се връща в България и
на 2 януари 1835 година първото габровско взаимно училище отваря своите врати.През
1836 година създава първия български глобус.През този период Неофит Рилски издава
множество учебници и учебни пособия, намерили широко приложение в просветната
дейност в страната. От 1852 година до края на живота си се посвещава на книжовна
дейност в Рилския манастир.
.
Приготвил:
Денис Христов Христов 4 клас
Град София
Училище:
56 СОУ „Проф. Костантин Иречек“
