Дейци на културата и науката след Освобождението Изготвил: Анна – Мария Димитрова Възраждането В историята на българския народ Възраждането се разглежда като епоха на преход от Средновековието към Новото време, както и.
Download ReportTranscript Дейци на културата и науката след Освобождението Изготвил: Анна – Мария Димитрова Възраждането В историята на българския народ Възраждането се разглежда като епоха на преход от Средновековието към Новото време, както и.
Дейци на културата и науката след Освобождението Изготвил: Анна – Мария Димитрова Възраждането В историята на българския народ Възраждането се разглежда като епоха на преход от Средновековието към Новото време, както и преодоляване последиците от османското робство. В рамките на възрожденската епоха се осъществяват радикални промени в стопанския, социалния, духовния и политически живот на българите. Заражда се националната интелигенция, появява се книгопечатането и периодичният печат. Настъпва подем в областта на музиката, науката и архитектурата. Българска литература след Освобождението Българска литература след Освобождението и до края на Първата световна война (1878 – 1918) претърпява силно развитие, като националноосвободителните борби са преобладаваща тема през 80-те години на 19 век. Тази тема е най-ярко представена в творчеството на Иван Вазов, който през този период създава цикъла "Епопея на забравените" и романа "Под игото". Българска литература след Освобождението Захари Стоянов пише своите мемоари "Записки по българските въстания". Сходни естетически идеи имат техните продължители, представителите на народническата литература, Цани Гинчев, Михалаки Георгиев и други. Димчо Дебелянов - творби на поета: „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“ Алеко Константинов, авторът на найпопулярната българска белетристична творба "Бай Ганьо". Въвеждането на модерните идеи в белетристиката е свързано с делото на Антон Страшимиров. В края на века започва своя писателски път и Елин Пелин. Иван Вазов Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли 1850 година в Сопот. Завършва местното взаимно и класно училище. Поетическата дейност на младия Вазов е покровителствана от майка му Съба Вазова — общителна и ученолюбива жена, но буди недоволството на баща му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през 1870 година Вазов е изпратен в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница . Там обаче Вазов остава верен на призванието си — научава румънски език, запознава се с румънската поезия и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание“, списание „Читалище“, вестник „Отечество“, вестник „Свобода“ и други. < > Творчество През 1870 година Вазов отпечатва първото си стихотворение - "Борба". През 1872 година издава стихотворението "Борът", което е първото му публично коментирано стихотворение. До 1875-1876 година Вазов пише и любовни стихотворения. През 1876 година отпечатва първата си стихосбирка - "Пряпорец и Гусла", но не подписва книгата с истинското си име, а с псевдонима Пейчин. През 1877 година излиза втората Третата стихосбирка на Вазов излиза от печат година постихосбирка на Вазов - "Тъгите на късно - през 1878 година и носи България", която вече е подписана от заглавието "Избавление“. Вазов. Творчество Романи • Под игото (първият и найизвестен роман в България) • Нова земя • Светослав Тертер • Казаларската царица Повести • Митрофан и Дормидолски • Немили-недраги • Чичовци (галерия от типове и нрави български в турско време) Димчо Дебелянов Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 година в Копривщица в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина - в което е последното, шесто дете, кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. През 1896 година, след смъртта на бащата, семейството се премества в Пловдив при най-големия брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в „Жълтото училище“, покъсно в Пловдивската мъжка гимназия, сега Гимназия с хуманитарен профил „Св.Св. Кирил и Методий“, където пише първите си стихотворения, които после изгаря. < > Димчо Дебелянов През 1904 година семейството на Дебелянов се преселва в София. През 1906 година в списание „Съвременност“ са отпечатани първите публикувани творби на поета: „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“ и други, които са подписани с името Димчо Дебелянов. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. Любознателен по природа, научава френски, руски, английски език и превежда автори като Бодлер, Верлен, дори Шекспир. Гробът на Димчо Дебелянов в двора на църквата Успение Богородично, Копривщица. Елин Пелин Кръщелното име на Елин Пелин е Димитър Иванов Стоянов. Роден е на 18 юли 1877 г., който е едно от единадесетте деца в семейството на Йото Варджията и Стоянка Иванова. Той израства в среда, където образованието било на особена почит. Учи в София, но не завършва гимназия, четенто го увлича, основно опознава българската и руската литература. Учител е в Байлово (1895–1896). През 1896 прави опит да влезе в Рисувалното училище. Рисуването, наред с четенето, била една от големите му страсти. Не е приет и се връща в Байлово, където през следващите две години пише първите си сериозни произведения. > < Елин Пелин Творчество В младежките си години се увлича повече от поезията. Елин Пелин започва да пише още докато е ученик на село. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения. Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село. Написва първите си зрели разкази: „Напаст Божия“, „Ветрената мелница“, „На оня свят“, „Гост“, „Андрешко“, „Пролетна измама“. С особена симпатия Елин Пелин пише за тежката участ на селския учител: „Душата на учителя“, „Кал“, „Самичка“, „В интерес на просветата“. В повестта „Гераците“ (1911) — едно от най-значителните произведения в българската литература — Елин Пелин описва стария Герак, който недоумява защо любовта бяга от хорските сърца и защо хората не са вече братя помежду си. По време на Първата световна война Елин Пелин пише патриотични произведения, събрани в сборника „Китка за юнака“ (1917). През 20-те и 30-те години на XX век Елин Пелин пише предимно за деца. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части — „Ян Бибиян“ и „Ян Бибиян на Луната“ . Алеко Константинов Алеко Иваницов Константинов, познат под псевдонима Щастливеца, е български юрист, писател, общественик и основател на организираното туристическо движение в България. Алеко Константинов е роден в град Свищов на 13 януари (1 януари стар стил) 1863 г. в семейството на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов. < > Алеко Константинов Първите отпечатани творби на Алеко Константинов са стихотворенията „Огледало“ (1880) и „Защо? “ (1881), изпратени от гр. Николаев и публикувани във вестниците „Целокупна България“ и„Свободна България“. В тях той не крие отношението си към политическата обстановка в България и проявява чувствителност към социалните пороци. Първата зряла творба на Константинов е „До Чикаго и назад“. Превежда произведения от А. С. Пушкин („Бахчисарайски фонтан“, „Полтава“, „Цигани“), М. Ю. Лермонтов („Демон“, „Беглец“), Н. А. Некрасов („Руските жени“, „Кой е строил железния мост? “), Молиер („Тартюф“). Цитати, мисли и фрази на велики българи "И ний сме дали нещо на света, на славяни книга да четат." Иван Вазов "Сега виждам, че е по-добре да има човек много работа и другари, и театър, и книги. Те разсейват и мъката не се усеща." Димчо Дебелянов "Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя.“ от „Гераците“ Елин Пелин "Пази боже сляпо да прогледа!" (от едноименния разказ) Алеко Константинов Благодаря за вниманието!