Transcript Пеньо Пенев - ПМГ "Иван Вазов"

Пеньо Пенев е български поет.
Роден е на 7 май 1930 г. в с. Добромирка,
Габровско. Учи в гимназия в Севлиево. Участва
в бригадирското движение в Димитровград.
Работи като журналист във в. "Димитровградска
правда". По-късно е редактор във в. "Стършел".
За пръв път печата през 1947 г.
Автор е на стихосбирките "Добро утро, хора!"
(1956), "Ние от двадесетия век. Димитровград.
Стихотворения"(1959), "Стихотворения" (1961)
(посмъртно).
След много изпитания, лутания и тежка депресия
Пеньо Пенев се самоубива на 27 април 1959 г.
В Димитровград има музей, посветен на неговия
живот и творчество. На негово име е
наречен паркът "Пеньо Пенев" в града.
Николай Хайтов е роден на 15 септември 1919 г. в
пловдивското село Яврово в бедно семейство.
Символичната дата, която свързваме с първия
учебен ден у нас, сякаш е белязала живота му и е
предопределила волята му за учение и жаждата за
знания по последния му дъх.
Завършва прогимназия в родното си село, но
останал без средства да продължи образованието
си, сам си изкарва хляба в Пловдив.
Работи като чирак в магазин за брашно, келнер в
кръчма, камериер и общ работник в
железопътните кариери край село Крумово. С
цената на много лишения и системно гладуване,
събира необходимите пари, за да се запише като
частен ученик в гимназията в Асеновград.
Завършва я през 1938г., като взима по две години
за една, за да навакса пропуснатото време.
През 1943 г. се дипломира в Лесотехническия
университет в София. Първото му назначение е като
участъков лесничей в Персенкското горско
стопанство в Родопите. После последовалено
работи в Лесичево, в Девинския край и в Горското
стопанство в Сапарева баня. От 1951 г. е инженерлесовъд в Радуилския участък на самоковското
стопанство „Боровец“.
Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в
списание „Септември“. Сътрудничи активно на
вестниците „Работническо дело“ и „Кооперативно
село“. Отпечатаните очерци събира в първата си
издадена книга „Съперници“, която излиза на
книжния пазар през 1957г.
"В една зверилница, толерантност означава смърт!"
"Изтървем ли България, изтървали сме всичко!"
“Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети!“
“Единственото ми агрегатно състояние е Националист!“
“Главата ми да отсекат, пак ще викам: "Да живее България!'“
“Левски е еманация на българщината в най-висшата ѝ форма“.
Стоян Заимов е роден в град Чирпан.
Учи в класното училище в град Стара Загора (18671869), където се запознава с Васил Левски и става
член на Тайния централен български комитет
(ТЦБК). През следващите две години завършва
педагогически курс в град Пловдив и става учител.
Участва в основаването на Гюргевския
революционен комитет, който подготвя Априлското
въстание. Определен е за главен апостол на Трети
(Врачански) революционен окръг.
В началото на 1876 година се прехвърля в
България, но след избухването на въстанието е
заловен и получава смъртна присъда, заменена с
доживотно заточение в крепостта Сен Жан д’Акр
(днес Акра или Ако, Израел). Освободен по общата
амнистия след Сантефанския мирен договор.
След Освобождението се завръща в България.
През 1882 година завършва Педагогическия
институт в Москва.
Съставя учебници и методически ръководства.
Основава сп. „Училищен преглед” (1896-1949)
Директор на Народната библиотека в София
между 1903 и 1908 година.
Наред със Захари Стоянов полага основата на
българската модерна мемоарна традиция.
Заимов умира в град Плевен през 1932 година.
Баща е на генерал Владимир Заимов.
Изготвил:
Иван Георгиев
X В клас
ПМГ „Иван Вазов“
Димитровград