Transcript Елеонора Димитрова


Република България е държава в Югоизточна Европа, в
източната част на Балканския полуостров и заема 23% от
неговата територия. Граничи на север с Румъния; на запад
със Сърбия и Република Македония; на юг с Гърция и на югoизток
с Турция. На изток, по протежение на бреговата ивица, страната се
мие от водите на Черно море. Общата дължина на държавната
граница е 2245 км, от които 1181 км са сухоземни, 686 км — речни
(главно по река Дунав) и 378 км — морски. Освен континенталната
част, България също притежава и някои малки острови в Черно
море и по р. Дунав, като Св. Анастасия, Белене, Св. Иван, Св.
Петър и други. Със своите над 110 хил.кв.км площ и 7,4 милиона
души, България се подрежда на 102-ро и 96-то място съответно по
площ и по население в света. По площ България е 11-та в ЕС и 15-а
в цяла Европа. В икономически аспект България е промишлена
страна, чиято икономика се гради върху добива на метали и
минерали, и преработката на суровини. По-малка роля в
икономиката играят земеделието и туризмът.


Праистория и античност :
Праисторически култури в българските земи
включват: неолитната „Хаманджия“ и
Винчанската култура (6-то до 3-то хилядолетие
пр.н.е.), енеолитната култура „ Варна“ и
езерската култура от бронзовата епоха.
Карановската култура пък дава хронологическа
система за новокаменната епоха (неолит и
енеолит) на Балканския полуостров.
ПЪРВО БЪЛГАРСКО
ЦАРСТВО

През 632 година със създаването
на Велика България са сложени
основите на българската държавност.
В хода на войната на Велика
България с хазарите кан Аспарух,
третият син на Кубрат, е изтласкан на
югозапад към Дунава и се заселва
през 679 в областта Онгъл. През
лятото на 680 г. византийският
император Константин IV
Погонат предприема поход
срещу прабългарите. Поражението на
византийците и покоряването от
страна на прабългарите на завареното
население завършва със сключването
на мирен договор през лятото на 681
г, чрез които Аспарухова България е
призната от Византия.
ВТОРО БЪЛГАРСКО
ЦАРСТВО (1185-1396)


Втората българска държава (11851393), създадена от братята Асен и
Петър след периода на
византийското владичество (10181186), е със столицата Търновград.
През 12 век се укрепва държавата с
военните успехи на цар Калоян над
рицарите от Четвътия Кръстоносен
поход и пленяването на императора
на Латинската империя Балдуин
Фландърски през 1205 г.
През годините 1218-1241 започва
териториално разширение,
стопанско и културно развитие
при Иван Асен II, както и
възобновяване на Българската
патриаршия.

Третата българска държава е термин, използван от
историческата наука, за да отбележи третия етап на
възстановяване на българската държавност. Тя започва
съществуването си на 3 март 1878 г., когато със
Санстефанския мирен договор е сложен край на Рускотурската война. Съгласно този договор територията и е
следвало дап обхваща населените с българи земи от Черно
море до Охридско езеро и от Дунав до Бяло море. След
войната Великите сили провеждат Берлинския
конгрес през юни - юли 1878 г , на който Санстефанският
договор, който всъщност е предварителен, е преразгледан.
Притеснени от значителното руско влияние на Балканите,
Великите сили изработват и подписват нов окончателен
договор, наречен Берлински . Княжество България все пак
е създадено, но е намалено значително по-размер.

Населението на България е 7 364 570 души според
окончателните резултати от последното официално
преброяване от 2011 г. България е в състояние на
демографска криза, която е и един от най-тежките
проблеми на страната. Естественият прираст на
населението е отрицателен (-0,796% за 2012) и е
четвъртият най-нисък в света. Средната възраст на
българските граждани се изчислява на 41,4 години, една
от най-високите в Европа, като в същото време
продължителността на живота е 73,1 години, една от
най-ниските на континента. България е на 204-то място
от 228 държави и територии по раждаемост в света — на
1000 души се раждат 9,2 деца. В същото време
смъртността е 10-тата най-висока в света с 14,3 смъртни
случая на 1000 души.

Средната грамотност на населението е 98,2% според преброяването
от 2001 г. По данни на Евробарометър от 2005, близо 21% от
населението владее руски език, а около 15% — английски език.
Процентът на владеене на западни чужди езици се покачва. През
2000-2001 г. около 30% от учениците в начални училища са
изучавали английския като втори език, а 25% —
френския. Образователната система е под надзора
на Министерството на образованието, младежта и науката.
Степените на образование в България са четири — начално (1-ви до
4-ти клас), основно (5-ти до 8-ми клас), средно (9-ти до 12-ти клас) и
висше. На територията на страната съществуват над 40
акредитирани висши учебни заведения— колежи и университети.
Качеството на българското образование е ниско. Неадекватно
големият брой университети, липсата на материална база в учебните
заведения, както и липсата на държавно финансиране в областта на
науката и иновациите са причина образователната система да
произвежда некачествени кадри, а икономиката да е неатрактивна за
инвеститори.

България се намира между Южна и Източна Европа, на източната
част на Балканския полуостров. Страната обхваща части от
отделните региони, известни в класическата епоха като Мизиа,
Тракия и Македония. Около 30% от територията на страната
са равнини, а платата и хълмовете заемат около 41%. Югозападната
част на страната има по-силно изразен планински характер, като
ярко се открояват Рила и Пирин, а по на изток са по-ниските, но пообширни Родопи. В Рила се намира най-високият връх на
Балканския полуостров —Мусала, с височина 2925 м.
Старопланинската верига пресича наполовина страната,
от запад на изток, северно от Розовата долина. Хълмистият и
равнинният пейзаж са по-характерни за югоизточните части, по
крайбрежието наЧерно море, както и по главната река на България
— Дунав, на север. Странжа пък е най-високата планина в
югоизточната част. В противовес, Добруджа е най-равнинната
област на България, с ниски и малко на брой възвишения.

България разполага със 125 вида проучени полезни изкопаеми: енергийни
суровини, руди на черни, цветни и благородни метали, индустриални
минерали и декоративни скали. Има запаси от всички видове въглища:
антрацитни, черни, кафяви и лигнитни, като най-значителни са запасите на
лигнитни и кафяви въглища. Нефтените и газовите находища са привързани
към Мизийската плоча, Предбалкана и черноморския шелф, но добиваните
количества са незначителни. Сравнително големи са залежите от мед,олово,
цинк, манган. Средноголеми и малки са находищата на желязо, злато,
сребро,уран, хром, никел, волфрам, молибден, антимон и др. Страната е
богата с неметални полезни изкопаеми. Над 260 са находищата на
индустриални минерали и строителни материали. Сред тях по-важни са тези
на каолин, бентонит, глини, каменна сол, варовици, доломит, кварц, гипс,
барит, флуорит, кварцити, зеолити, перлит, талк, фелдшпат, слюди и др. В
България са установени разнообразни декоративни скали и
скалнооблицовъчни материали: варовици, мрамори, пясъчници, гранитоиди,
гнайси, риолити, туфи, брекчи и др. Страната има добре развита речна
мрежа от около 540 реки, повечето от тях — с изключение на река Дунав, са
сравнително къси и с ниски водни нива.[43] Повечето реки преминават през
планински райони. Най-дългата река намираща се изключително на
българска територия, е Искър, с дължина 368 км. Други по-големи реки са
Струма и река Марица на юг.

В България преобладава умерения климат, със студена
зима и горещо лято. Бариерният ефект на Стара планина
има силно влияние върху климата в цялата страна —
Северна България изпитва по-ниски температури и
получава повече валежи в сравнение с южната част.
Валежите в страната са средно около 630 мм на година.
В низините варират между 500 и 800 мм, като в
планинските райони достигат до между 1000 и 2500 мм
годишно. Сухите райони включват Добруджа и северната
част на крайбрежната ивица, а по-високите части на
Рила, Пирин, Родопи, Стара планина, Осоговска планина
и Витоша имат най-високите валежни количества. Найниската измерена температура е -38,3 °C в Трън, а найвисоката – 45,2 °C в Садово.

България попада на границата между евросибирския и
средиземноморския региони на палеарктическата екозона, найобширната от осемте екозони на Земята. Част от територията на
страната е останала незасегната от Ледниковия период, в следствие на
което са оцелели някои много стари реликтни растителни видове от
терциера. Взаимодействието на различни климатични, хидроложки,
геоложки и топографски условия е причина България да има
сравнително голямо разнообразие от растителни и животински видове.
То включва около 100 вида бозайници, към 400 вида птици, близо 40
вида влечуги, над 200 вида черноморски и сладководни риби, над 27 000
вида насекоми и безгръбначни, и над 10 000 низши и висши растения и
гъби. Висшите растения са над 3800 вида, от които 170 вида са
ендемити. Розата, пренесена в България от Персия през 17 век, е символ
на България.[48] Някои от най-разпространените животни в България са
благородния елен (19 590 индивида), сърната (над 79 000), дивата свиня
(71 200). Сравнително често срещани са чакалът и лисицата, докато
мечката, обикновеният делфин, царският орел, тибетският як и
европейската норка са значително по-редки.

Съгласно Конституцията от 1991 година България е парламентарна
република, с ясно изразено разделение на властите. Националните
символи на българската държава са знамето, химнът, гербът и
Гвардията на Републиката. Българският парламент - Народното
събрание е еднокамерен парламент и се състои от 240 народни
представители. Депутатите се избират за срок от 4 години, като от
2009 година 201 от тях се избират пропорционално, а 39 —
мажоритарно. Пълномощията, работата и задачите на парламента са
описани в глава Трета в Конституцията (чл. 62 - Чл. 91). Сред тях са
приемането на закони, контрол над изпълнителната власт,
одобряването на бюджета, насрочването на президентски избори,
избора и отзоваването на министър-председателя и други министри,
обявяването на война, разполагането на войски извън България и
ратифицирането на международни договори и споразумения. От
2006 година Народното събрание избира омбудсман, който се
застъпва за правата и свободите на гражданите.
Административно деление
От 1999- та насам Република
България административно
е разделена на 28 области:
Благоевград, Бургас, Варна,
Велико Търново, Видин,
Враца, Габрово, Добрич,
Кърджали, Кюстендил,
Ловеч, Монтана, Пазарджик,
Перник, Плевен, Пловдив,
Разград, Русе, Силистра,
Сливен, Смолян, Област
София-столица, Област
София, Стара Загора,
Търговище, Хасково,
Шумен, Ямбол.

България е промишлено-аграрна страна с отворена пазарна
икономика, средно развит частен сектор и известен брой
стратегически държавни предприятия. През последните
години България постига висок икономически растеж, и
въпреки това продължава да бъде страната с най-ниски
заплати и доходи,[60] най-нисък БВП на глава от
населението[61] и най-ниска производителност на труда[62] в
Европейския съюз. Според Евростат през 2013 г. БВП на глава
от населението е 47% от средния за Европейския съюз. ЦРУ
на САЩ изчислява БВП на глава от населението на $14 500
през 2012, което е една трета от това на Белгия. Най-голям дял
в икономиката имат промишлеността и земеделието, въпреки
че секторът на услугите устойчиво повишава своя дял в БВП.
България произвежда значителни количества желязо, мед,
злато, бисмут, каменни въглища, електроника, рафинирани
петролни горива, части за превозни средства, оръжие и
строителни материали.

България се нарежда сред най-големите световни производители на
определени селскостопански продукти, сред които анасон (6-и),
слънчогледови семки и зърнено-житни култури (11-и и 12-и), малини, овче,
козе и биволско мляко, тютюн и череши. Медодобивният рудник Елаците
близо до Мирково. Към 2010 г. е отчетен ръст в добива на полезни
изкопаеми, като извлечените количества се равняват на 79 619 хил. т. с обща
стойност 2,3 млрд. лв. Спрямо 2009 г. най-голямо увеличение е регистрирал
добивът на течни горива – с 60%, и на индустриални минерали – с 41%.
Намалял е добивът на скалнооблицовъчни материали с 32% и на инертни
материали – с 14%. България е на 10-то място в света по добив на бисмут
(2006), на 31-во място по добив цинк (2009), на 20-то място по добив на
мед[68] и на 19-то място по добив на каменни въглища (на шесто в ЕС след
Германия, Полша, Чехия, Гърция и Румъния). Рудник "Елаците" е найголемият на Балканите и един от най-големите в Източна Европа. Рудникът
произвежда около 42 000 тона мед, 1,6 тона злато и 5,5 тона сребро
годишно. Планира се да започне производството и на молибденов
концентрат. "Аурубис България" е завод в Пирдоп, който през 2005
произвежда 240 000 т анодна мед и 60 000 т катодна мед.

Въпреки че България притежава незначителни запаси на природен газ и нефт,
нейният добре развит енергиен сектор играе важна роля на Балканите.
Стратегическото разположение на страната я прави важен район за пренос и
разпределение на нефт и природен газ от Русия за Западна Европа и другите
балкански страни. Държавните активи в енергетиката се управляват от Българския
енергиен холдинг (БЕХ). От гледна точка на производство на електроенергия на глава
от населението, България е най-големият производител и износител на
електроенергия на Балканския полуостров. В Козлодуй се намира атомната
електроцентрала АЕЦ "Козлодуй" (3 760 MW). Съществува предложение и за
построяване на блокове 7 и 8 към АЕЦ "Козлодуй". Ядрената енергия задоволява над
35% от енергийните нужди на страната. По-голямата част от електричеството се
произвежда от ТЕЦ. В комплекса "Марица-изток" се намират най-големите
топлоелектрически централи в Югоизточна Европа. Мощността на най-голямата в
комплекса, ТЕЦ "Марица-изток 2 (1450 MW), се равнява на един голям и един малък
реактор от АЕЦ Козлодуй. ТЕЦ 3 произвежда 870 MW, а ТЕЦ 1 — 500 MW. Други
големи ТЕЦ са ТЕЦ "Варна" (1260 MW), ТЕЦ "Бобов дол" (630 MW) и ТЕЦ "Русеизток (400 MW). В Пловдив електроразпределителят ЕВН финансира изграждането
на нова когенерация, която ще произвежда общо над 100 MW топлинна и
електрическа енергия. Газовата турбина има КПД над 90%, с което се постига
значително увеличаване на енергийната ефективност и гарантиране на
екологичността.

Туризмът в България е едно от най-допринасящите
пера в БВП на страната. Всяка година броят на
туристите расте, като има възгледи броят им да
стигне 20 милиона до 2020 година. Повечето
туристи се насочват или към зимните курорти, или
към летните, в съответствие със сезона.
Перспективите за развиване на туризъм са големи,
тъй като страната има потенциал заради природните,
културни и исторически забележителности. По
данни на НСИ през 2012 година България е била
дестинация за почивка и екскурзия на 8 339 477
души. За сравнение през 2007 г. те са били 7 700 000
души.
 Изготвила



:
Елеонора Димитрова -11 клас
СОУ “Христо Ботев”
Гр. Драгоман