Transcript СОУ Иван Вазов
Slide 1
Иван Вазов
Изготвила :
Димитринка Дафинова
Димитрова 12а клас
Slide 2
Иван Вазов
Иван Минчов Вазов е
класически български
писател,наричан често „патриарх на
българската
литература“.Творчеството на Вазов
е отражение на две исторически
епохи:Възраждането и РускоТурската освободителна война.Иван
Вазов е бил академик на БАН и
министър на народното
просвещение от 7 септември
1897 до 30
януари 1899 от Народната партия.
Slide 3
Детство и юношество
Родният дом на Иван Вазов
в Сопот
Иван Минчов Вазов е роден на 9
юли (27 юни стар стил) 1850г.
в Сопот. Произхожда от
семейство на средно заможен
търговец,в което на почит са
строгият ред
и патриархалността,
уважението към
религиозните и битовите традиции,отзивчивостта
към възрожденските
просветителски и патриотични
настроения.Брат е на военните
дейци Георги Вазов и Владимир
Минчов Вазов,както и на
общественика и политик Борис
Вазов.
Slide 4
Иван Вазов завършва
местното взаимно и класно
училище,запознава се с
оригинална и преводна
българоезична литература.
С помощта на
учителя Партений Белчев,
руски възпитаник,отрано
се приобщава и
към рускоезичната поезия.
През 1865 учи гръцки и
турски език
в Калоферското училище
при Ботьо Петков (бащата
на Христо Ботев),като
става негов помощникподдаскал.Там намира
богата библиотека
от френскоезични и
рускоезични книги,които
изиграват голяма роля за
литературното му
развитие.
Slide 5
През 1866 се записва в IV клас
на Пловдивската гимназия,
ръководена от Йоаким Груев,
където трябва да
овладее гръцки и турски език.
Освен това Вазов усърдно
изучава френски език и се
увлича от поезията на Пиер
Беранже,Виктор
Юго и Алфонс дьо Ламартин.
През 1868 баща му го извиква
в Сопот,за да поеме
търговията,но Вазов не
проявява склонност към тази
професия,а изпълва бащините
си тефтери със стихове (част
от тях излизат през 1880 в
стихосбирката „Майска
китка“).
През 1870 в"Периодическо
списание" на „Браилското
книжовно дружество“ излиза
и първото му публикувано
стихотворение „Борът“.
Slide 6
Емиграция в Румъния
Поетическата дейност на младия
Вазов е покровителствана от майка
му Съба Вазова — общителна и
ученолюбива жена,но буди
недоволството на баща му,решил да
направи от сина си търговец.
С тази цел през 1870 Вазов е
изпратен в Румъния да
практикува при своя
чичо,търговец в Олтеница. Но
и там Вазов остава верен на
призванието си —
научава румънски
език,запознава се
с румънската поезия и пише
стихове в патриотичнопросветителски дух,които
печата в „Периодическо
списание“,
списание„Читалище“,вестник „
Отечество“,
вестник „Свобода“ и др.
Slide 7
Една нощ избягва в Браила,живее 2-3 месеца сред хъшовете в
кръчмата на Нено Тодоров - Странджата.Животът сред
българските емигранти,срещите с Ботев в Браила
и Галац оказват въздействие върху младия поет,у когото се
пробуждат патриотът и гражданинът.
След завръщането си в България през същата 1870 Вазов
учителства (1872-1873) в Мустафа паша (днес Свиленград),
работи като преводач на строежа на железопътната
линия София - Кюстендил,усъвършенства френски език,
учи немски език,опознава бита на българския селянин.
През 1875 се завръща в родния си град и става член на
възобновения Сопотски революционен комитет.След неуспеха
на Старозагорското въстание (1875) заминава за Румъния.
В Букурещ Вазов влиза в „Българско централно
благотворително общество“ и става негов секретар.При
много трудни условия подготвя първите си
стихосбирки „Пряпорец и гусла“ (с псевдоним Пейчин)
и „Тъгите на България“.
През Руско-турската освободителна война,на която откликва
със стихосбирката „Избавление“,Вазов е писар в Свищов (при
губернатора Найден Геров),откъдето е командирован до 6 март
1879 в Русе.
Slide 8
Берковски период
Къща-музей "Иван Вазов"
в Берковица
В Берковица той е
назначен за
председател на
Окръжния съд
(7 март 1879 —
септември 1880).
Случай от съдебната
му практика в града го
вдъхновява за
написването на
поемата „Грамада“.
Slide 9
Пловдивски период
От 5 октомври 1880 Вазов се установява в Пловдив,столицата
на Източна Румелия.Дейно участва в обществения и културен живот на
областта като депутат в Областното събрание от Народната
партия,редактор,публицист и критик,културен деец и писател.В
началото на 1881 е избран за председател на Пловдивското научно
книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него
списание „Наука“ — първото сериозно научно-литературно периодично
издание следОсвобождението (1878).През 1885 Вазов и Величков
основават списание „Зора“ — първото чисто литературно списание
в България.В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „Българска
христоматия“, която запознава българския читател с повече от 100
български и чужди автори.Пловдивският период е извънредно
благоприятен за творческото развитие на Вазов.Произведенията му от
това време създават основата на българската следосвобожденска
литература в почти всички литературни жанрове,очертавайки и редица
от класическите ѝ върхове — цикъла „Епопея на забравените“,
стихотворенията „Българският език“, „Към свободата“, „Не се гаси
туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“,
повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?“ и др.
Slide 10
Руски период
През есента на 1886,след
събитията около преврата
от 9 август,започват
политически гонения и
Вазов е принуден да
напусне България.След
няколкомесечен престой
в Цариград се установява
в Одеса,където,за да
заглуши мъката по
изгубената родина, пише
романа „Под
игото“,публикуван след
завръщането му в България
в „Сборник за народни
умотворения, наука и
книжнина“.
Slide 11
Софийски период
От 1889 живее в София.
През 1890 основава
списание „Денница“, което
излиза 2 години.
Къщата-музей „Иван Вазов“
в София
По това време издава най-силните
си критично-реалистични разкази,
събрани в „Драски и шарки“ (в два
тома).През 1895 тържествено е
чествана 25-годишнината му
литературна дейност.Романът „Нова
земя“ е посрещнат от критиката
толкова отрицателно,че огорченият
автор стига до мисълта да се откаже
от писане.С това обяснява и
съгласието си да влезе през
август 1897 внародняшкото правите
лство на Константин
Стоилов като министър на народната
просвета.На Балканските
войни през 1912-1918 откликва с 3
стихосбирки — поетична хроника на
събитията.
Slide 12
През 1920 тържествено
е отпразнуван 70годишния юбилей на
Вазов,отдавна вече
спонтанно обявен за
народен поет.Успял да
види всенародната
любов и признателност,
през 1921 година умира
от разрив на сърцето.
Slide 13
Творчеството на Вазов
Най-известните му разкази:
Апостолът в премеждие
Срещите ми с Любен Каравелов
Чистият път
Една българка
Тъмен герой
Сливница
Дядо Йоцо гледа
Иде ли
Slide 14
Романи
Под игото (първият и най-известен роман в
България)
Нова земя
Светослав Тертер
Казаларската царица
Slide 15
Повести
Митрофан и Дормидолски
Немили-недраги
Чичовци (галерия от типове
и нрави български в турско
време)
Нора
Slide 16
Поеми
Сборници
Разкази 1881-1901
Драски и шарки
Видено и чуто
Пъстър свят
Утро в Банки
Разкази 1901-1921
Грамада (поема из
шопския живот) 1880
Загорка 1883
Моята съседка
Гмитра 1881
Зихра 1881
В царството на
самодивите 1884
Кихавицата на
салюста 1884
Синайска роза 1884
Slide 17
По-известни стихосбирки
Пряпорец и гусла (1876, издадена в Букурещ,
свързана с Априлското въстание)
Тъгите на България (1877)
Избавление (1878)
Епопея на забравените (1881 — 1884)
Сливница (1886)
Под гръма на победите (1914)
Песни за Македония (1913 — 1916)
Нови екове (1917)
Какво пее планината (1917)
Люлека ми замириса (1919)
Не ще загине (1919)
Slide 18
Пътеписи
В недрата на Родопите
Висините
Витоша
Рила
Пирин
Един кът от Стара
планина
Волът
Велико Търново
Царевец
На върха Свети Никола
Розовата долина и Тунджа
Един наш черноморски
бисер
До Радомир
Драми
Хъшове
Към пропаст
Комедии
Службогонци (Станчо
Квасников на гости у
министъра)
Вестникар ли?
Господин Мортагон
Двубой
Slide 19
Иван Вазов
( 1850 – 1921 )
Slide 20
“Човек и добре да живее,
умира.И друг се ражда.И
нека родените по-късно
помнят!”
Използвана информация:
bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Вазов
Иван Вазов
Изготвила :
Димитринка Дафинова
Димитрова 12а клас
Slide 2
Иван Вазов
Иван Минчов Вазов е
класически български
писател,наричан често „патриарх на
българската
литература“.Творчеството на Вазов
е отражение на две исторически
епохи:Възраждането и РускоТурската освободителна война.Иван
Вазов е бил академик на БАН и
министър на народното
просвещение от 7 септември
1897 до 30
януари 1899 от Народната партия.
Slide 3
Детство и юношество
Родният дом на Иван Вазов
в Сопот
Иван Минчов Вазов е роден на 9
юли (27 юни стар стил) 1850г.
в Сопот. Произхожда от
семейство на средно заможен
търговец,в което на почит са
строгият ред
и патриархалността,
уважението към
религиозните и битовите традиции,отзивчивостта
към възрожденските
просветителски и патриотични
настроения.Брат е на военните
дейци Георги Вазов и Владимир
Минчов Вазов,както и на
общественика и политик Борис
Вазов.
Slide 4
Иван Вазов завършва
местното взаимно и класно
училище,запознава се с
оригинална и преводна
българоезична литература.
С помощта на
учителя Партений Белчев,
руски възпитаник,отрано
се приобщава и
към рускоезичната поезия.
През 1865 учи гръцки и
турски език
в Калоферското училище
при Ботьо Петков (бащата
на Христо Ботев),като
става негов помощникподдаскал.Там намира
богата библиотека
от френскоезични и
рускоезични книги,които
изиграват голяма роля за
литературното му
развитие.
Slide 5
През 1866 се записва в IV клас
на Пловдивската гимназия,
ръководена от Йоаким Груев,
където трябва да
овладее гръцки и турски език.
Освен това Вазов усърдно
изучава френски език и се
увлича от поезията на Пиер
Беранже,Виктор
Юго и Алфонс дьо Ламартин.
През 1868 баща му го извиква
в Сопот,за да поеме
търговията,но Вазов не
проявява склонност към тази
професия,а изпълва бащините
си тефтери със стихове (част
от тях излизат през 1880 в
стихосбирката „Майска
китка“).
През 1870 в"Периодическо
списание" на „Браилското
книжовно дружество“ излиза
и първото му публикувано
стихотворение „Борът“.
Slide 6
Емиграция в Румъния
Поетическата дейност на младия
Вазов е покровителствана от майка
му Съба Вазова — общителна и
ученолюбива жена,но буди
недоволството на баща му,решил да
направи от сина си търговец.
С тази цел през 1870 Вазов е
изпратен в Румъния да
практикува при своя
чичо,търговец в Олтеница. Но
и там Вазов остава верен на
призванието си —
научава румънски
език,запознава се
с румънската поезия и пише
стихове в патриотичнопросветителски дух,които
печата в „Периодическо
списание“,
списание„Читалище“,вестник „
Отечество“,
вестник „Свобода“ и др.
Slide 7
Една нощ избягва в Браила,живее 2-3 месеца сред хъшовете в
кръчмата на Нено Тодоров - Странджата.Животът сред
българските емигранти,срещите с Ботев в Браила
и Галац оказват въздействие върху младия поет,у когото се
пробуждат патриотът и гражданинът.
След завръщането си в България през същата 1870 Вазов
учителства (1872-1873) в Мустафа паша (днес Свиленград),
работи като преводач на строежа на железопътната
линия София - Кюстендил,усъвършенства френски език,
учи немски език,опознава бита на българския селянин.
През 1875 се завръща в родния си град и става член на
възобновения Сопотски революционен комитет.След неуспеха
на Старозагорското въстание (1875) заминава за Румъния.
В Букурещ Вазов влиза в „Българско централно
благотворително общество“ и става негов секретар.При
много трудни условия подготвя първите си
стихосбирки „Пряпорец и гусла“ (с псевдоним Пейчин)
и „Тъгите на България“.
През Руско-турската освободителна война,на която откликва
със стихосбирката „Избавление“,Вазов е писар в Свищов (при
губернатора Найден Геров),откъдето е командирован до 6 март
1879 в Русе.
Slide 8
Берковски период
Къща-музей "Иван Вазов"
в Берковица
В Берковица той е
назначен за
председател на
Окръжния съд
(7 март 1879 —
септември 1880).
Случай от съдебната
му практика в града го
вдъхновява за
написването на
поемата „Грамада“.
Slide 9
Пловдивски период
От 5 октомври 1880 Вазов се установява в Пловдив,столицата
на Източна Румелия.Дейно участва в обществения и културен живот на
областта като депутат в Областното събрание от Народната
партия,редактор,публицист и критик,културен деец и писател.В
началото на 1881 е избран за председател на Пловдивското научно
книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него
списание „Наука“ — първото сериозно научно-литературно периодично
издание следОсвобождението (1878).През 1885 Вазов и Величков
основават списание „Зора“ — първото чисто литературно списание
в България.В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „Българска
христоматия“, която запознава българския читател с повече от 100
български и чужди автори.Пловдивският период е извънредно
благоприятен за творческото развитие на Вазов.Произведенията му от
това време създават основата на българската следосвобожденска
литература в почти всички литературни жанрове,очертавайки и редица
от класическите ѝ върхове — цикъла „Епопея на забравените“,
стихотворенията „Българският език“, „Към свободата“, „Не се гаси
туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“,
повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?“ и др.
Slide 10
Руски период
През есента на 1886,след
събитията около преврата
от 9 август,започват
политически гонения и
Вазов е принуден да
напусне България.След
няколкомесечен престой
в Цариград се установява
в Одеса,където,за да
заглуши мъката по
изгубената родина, пише
романа „Под
игото“,публикуван след
завръщането му в България
в „Сборник за народни
умотворения, наука и
книжнина“.
Slide 11
Софийски период
От 1889 живее в София.
През 1890 основава
списание „Денница“, което
излиза 2 години.
Къщата-музей „Иван Вазов“
в София
По това време издава най-силните
си критично-реалистични разкази,
събрани в „Драски и шарки“ (в два
тома).През 1895 тържествено е
чествана 25-годишнината му
литературна дейност.Романът „Нова
земя“ е посрещнат от критиката
толкова отрицателно,че огорченият
автор стига до мисълта да се откаже
от писане.С това обяснява и
съгласието си да влезе през
август 1897 внародняшкото правите
лство на Константин
Стоилов като министър на народната
просвета.На Балканските
войни през 1912-1918 откликва с 3
стихосбирки — поетична хроника на
събитията.
Slide 12
През 1920 тържествено
е отпразнуван 70годишния юбилей на
Вазов,отдавна вече
спонтанно обявен за
народен поет.Успял да
види всенародната
любов и признателност,
през 1921 година умира
от разрив на сърцето.
Slide 13
Творчеството на Вазов
Най-известните му разкази:
Апостолът в премеждие
Срещите ми с Любен Каравелов
Чистият път
Една българка
Тъмен герой
Сливница
Дядо Йоцо гледа
Иде ли
Slide 14
Романи
Под игото (първият и най-известен роман в
България)
Нова земя
Светослав Тертер
Казаларската царица
Slide 15
Повести
Митрофан и Дормидолски
Немили-недраги
Чичовци (галерия от типове
и нрави български в турско
време)
Нора
Slide 16
Поеми
Сборници
Разкази 1881-1901
Драски и шарки
Видено и чуто
Пъстър свят
Утро в Банки
Разкази 1901-1921
Грамада (поема из
шопския живот) 1880
Загорка 1883
Моята съседка
Гмитра 1881
Зихра 1881
В царството на
самодивите 1884
Кихавицата на
салюста 1884
Синайска роза 1884
Slide 17
По-известни стихосбирки
Пряпорец и гусла (1876, издадена в Букурещ,
свързана с Априлското въстание)
Тъгите на България (1877)
Избавление (1878)
Епопея на забравените (1881 — 1884)
Сливница (1886)
Под гръма на победите (1914)
Песни за Македония (1913 — 1916)
Нови екове (1917)
Какво пее планината (1917)
Люлека ми замириса (1919)
Не ще загине (1919)
Slide 18
Пътеписи
В недрата на Родопите
Висините
Витоша
Рила
Пирин
Един кът от Стара
планина
Волът
Велико Търново
Царевец
На върха Свети Никола
Розовата долина и Тунджа
Един наш черноморски
бисер
До Радомир
Драми
Хъшове
Към пропаст
Комедии
Службогонци (Станчо
Квасников на гости у
министъра)
Вестникар ли?
Господин Мортагон
Двубой
Slide 19
Иван Вазов
( 1850 – 1921 )
Slide 20
“Човек и добре да живее,
умира.И друг се ражда.И
нека родените по-късно
помнят!”
Използвана информация:
bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Вазов