Transcript Чипровският край е бил заселен още от времето на траките.

Чипровският край е бил заселен още от времето на траките. По
стратегическите височини в района има останки от тракийски и римски
крепости, свързани с рудодобива и правенето на злато. И досега
историците изпадат в почуда как на толкова малка територия в
подножието на Западна Стара планина по тясната долина на две буйни
реки, даващи начало на гордата Огоста, може да се зачене и роди
толкова значима човешка дейност. Точно тук се кипри прочутото
Чипровци, наричано някога "цветето на България" през неговия златен
век – ХVІІ в.
Тогава българското селище се прочува
в България и Европа с големия
рудодобив, с ценната книжнина, която
просветени мъже създавали в него, с
международния престиж на майсторите
златари – в техните творения
специалистите откриват сложно
художествено мислене, което ги
доближава до най-добрите образци,
създавани по това време в Италия.В
лето 1688 свободолюбивите планинци
дават своята кръв, своя дан в борбата
за национална свобода в Чипровското
въстание, когато Чипровци,
Копиловци, Клисура, Железна… се
превръщат в пепелище, за да
възкръснат отново…
Първото светско и висше училище в българските земи се
открива през 1624г. отново в Чипровци! Повече от два века
царство България го няма на географската карта, но Чипровци
съществува на картите на европейските пътешественици..
Още през времето на Втората българска държава град
Чипровци е оживено рударско селище, имащо значителни
свободи и привилегии. Неслучайно в богатите феодални
имения на българските боляри Соймировичи след османското
нашествие се събира голяма част от българската аристокрация.
Чипровското сребро се е търсело на венецианската борса, а
търговията с прочутите сребърни „чипровски чаши" е цъфтяла
по целия Балкански полуостров. Златарски произведения от
чипровски майстори се намират в редица сбирки на български
музеи, съкровищниците на най-големите балкански манастири,
както и в сбирките на влашките и унгарските владетели.
Чипровската планина е най-високият дял на
Западна Стара планина, простира се от прохода
„Св. Никола” до седловината между „Дебели рът” и
„Сировичница” и е с дължина около 35 км.
Главното било продължава от вр.”Миджур”/2168м/
на изток до вр. „Мартинова чука” /2026м/, след
което завива остро на югоизток, за да образува
характерна дъга. Голяма част от него е покрита с
обширни боровинкови полета, привличащи през
лятото неуморими берачи. Северните склонове са
стръмни и гористи, от тях водят началото си Огоста
и река Лом, докато южните са полегати и слабо
залесени. Чипровският дял от Западна Стара
планина е неизвестен за туристите, но това е и
неговото очарование - той ги очаква със своята
красота и неповторимост.
Чипровската планина - през лятото поляните са изпъстрени с диви
ягоди, малини, къпини, а по високите части на планината - вр.Тррите
чуки, седловината Прокоп и подножието на Мартинова чука с цели
полета от боровинки. При влажно време е пълно с десетки видове гъби
На много места има хубави
извори. От върховете се
разкриват невероятни гледки
на запад към Белоградчишките
скали и приличащите на
застинали морски вълни
карстови хълмове "Гламите";
на северозапад към долината
на р. Лом; на север към
Широка планина, скалната
група Стовци, чак до р. Дунав;
на изток към язовир Монтана и
извисяващата се над него
мощна снага на Врачанския
балкан;
на югоизток към
Берковския балкан с
връх Ком, китната
чипровска котловина и
скалните венци на вр.
Копрен и Трите чуки, на
юг към вр. Миджур, и
вр. Мартинова чука, на
югозапад към
старопланинските
върхове Обов и Свети
Никола и резервата
Чупрене. Биологичното
разнообразие на
Чипровския дял на
Западна Стара планина
е изключително голямо.
Редица растителни и
животински видове тук
са обявени за защитени
и присъстват в
„Червената книга на
България”.
От растенията това са: жълт
планински крем (Lilium jankae),
лиотообхващаш стрептопус,
планински божур, нарцесовидна
съсенка, кръглолистна росянка,
черодръжково шапиче,
жълтениково шапиче, хуеция,
крапсиев лазерпициум, сръбска
рамонда / Ramonda serbica /…
Последното се среща само в
ждрелото на река Огоста при с.
Митровци.Растението може да се
възстанови напълно дори след като
е престояло година и половина без
почва и вода. От птиците защитени
са 14 видa в това число – скалният
орел и червеногърбата сврачка /, 5
вида бозайници и един вид влечуго
– живородният гущер.
Чипровският край се гордее и със своите 5 вековни дървета,
намиращи се в с.Железна, Белимел и Челюстница. Двете най-стари
от тях – цер и дъб – са на над 300 год. и с обиколка на ствола
повече от 4 метра.
В общината е застъпено картофопроизводството. По-голяма
част от селскостопанския фонд земя (135806 дка) се заема от
естествените ливади (41141 дка). Голям е делът на
високопланинските пасища и мерите (53371 дка). Трайните
насаждения са 7791 дка, нивите - 20612 дка.
От животните най-много са овцете (6811),
следват козите (3974) и най-малко крави
(264).
http://www.chiprovtsi.bg/
http://images.google.bg/i
http://www.chiprovtzi.hit.bg/