Н А Т О

Изготвил Теодор Георгиев

НАТО - СЪЗДАВАНЕ

Организацията на Северноатлантическия договор - НАТО англ. North Atlantic Treaty Organization, NATO; фр. Organisation du traité de l'Atlantique Nord, OTAN е международна организация за военно сътрудничество, основана с подписването на Северноатлантическия договор на 4 април 1949 г.

Седалището на организацията е в Брюксел.

НАТО се създава като междуправителствена организация, в която всяка от страните-членки запазва своя суверенитет и в която всички решения се взимат съвместно на основата на консенсус.

Съгласно чл.5 от Вашингтонския договор: Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички тях и, че при такова нападение, ще окаже незабавна помощ на нападнатата страна или нападнатите страни.

Първоначално идеята на договора е, че евентуална атака от страна на Съветския съюз срещу някоя от европейските страни членки или САЩ ще се третира като атака срещу самите САЩ, които имат най-голямата армия и могат да окажат най-ефективна военна намеса. До такава атака обаче никога не се стига. Вместо това за първи път в историята на договора САЩ се позовава на чл. 5 на 12 септември 2001, в отговор на терористичните атаки на 11 септември 2001.

ЦЕЛИ НА НАТО

Да гарантира свободата и сигурността на всички свои членове с политически и военни средства в съответствие с принципите на Устава на ООН. Първостепенна задача на НАТО от създаването й е да работи за установяването на справедлив и траен ред в Европа, основаващ се на общите ценности на демокрацията, зачитане на човешките права и върховенството на закона.

СТРАНИ – УЧРЕДИТЕЛКИ НА НАТО

При подписването на Северноатлантическия договор, страни по договора са 10 европейски държави : Белгия, Великобритания, Дания, Исландия, Италия, Люксембург, Норвегия, Португалия, Франция и Холандия и 2 северноамерикански: Канада и САЩ.

До края на Студената война към НАТО се присъединяват още четири държави - през 1952 г.

Гърция и Турция, през 1955 г. Федерална република Германия, а през 1982 г. Испания.

През 1966 г.,Франция се отказва от пакта, но през 1995 г. се присъединява отново.

Исландия е единственият член на НАТО, който няма своя собствена армия и тези функции са изпълнявани от постоянния американски контингент в страната.

Исландия се присъединява към пакта с условието, че няма да се налага да основава своя армия.

РАЗШИРЕНИЕ НА НАТО ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

На 12 март 1999 г. към НАТО се присъединяват бившите членки на Варшавския договор Полша, Чехия и Унгария. През 2004 година към НАТО се присъединяват Литва, Латвия и Естония, България, Румъния, Словакия, Словения. Прибалтийските републики (Литва, Латвия и Естония) нямат свои военно-въздушни сили. На ротационен принцип останалите страни членки охраняват въздушното пространство над тях. През април 2008 г. Хърватия и Албания са поканени да станат страни членки. Договорът за тяхното членство е подписан година по-късно на 2 април 2009 г. във Вашингтон

ВИСШИ РЪКОВОДНИ ОРГАНИ НА НАТО



ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР На 4 април 2009 г. е избран за 12-ти генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен.

Той заема поста на 1 август 2009 г.

          

МЕЖДУНАРОДЕН СЕКРЕТАРИАТ СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИ СЪВЕТ /САС/ КОМИТЕТ ЗА ПЛАНИРАНЕ НА ОТБРАНАТА ГРУПА ЗА ЯДРЕНО ПЛАНИРАНЕ ВОЕНЕН КОМИТЕТ ГЛАВНОКОМАНДВАЩИ МЕЖДУНАРОДЕН ВОЕНЕН СЕКРЕТАРИАТ ПАРЛАМЕНТАРНА АСАМБЛЕЯ (ПА) на НАТО ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ СЪВЕТ ЗА ПАРТНЬОРСТВО /ЕАСП/ ПРОГРАМА "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР" СОЦИАЦИЯ НА АТЛАНТИЧЕСКИЯ ДОГОВОР /АТА/

ЧЛЕНСТВО НА БЪЛГАРИЯ В НАТО

Членството на България в НАТО се поставя за първи път като политически въпрос на 23 юни 1990 г., когато Соломон Паси - председател на Атлантическия клуб към внася в парламента предложение за присъединяване Северноатлантическия договор.

На 14 ноември 1991 г. е първото посещение на президент на Република България - д-р Желю Желев в НАТО за участие в среща със Северноатлантическия съвет.

На Желев 14 подписва документ, с който България се присъединява февруари към 1994 г.

българският президент д-р Желю Рамковия програмата “Партньорство за мир”.

На 8 май 1997 г. Народното събрание приема Декларация за национално съгласие която определя присъединяването на България към НАТО като основен национален приоритет.

На в Брюксел.

4 декември 1997 г. Правителството приема Решение за откриване на Постоянна дипломатическа мисия на България към НАТО и Западноевропейския съюз

През май 2000 г. България се включва в създаването на Вилнюската група като процес на политическа солидарност и сътрудничество между страните-кандидатки за членство в НАТО.

На 26 март 2003 г. , на извънредно заседание на Северно атлантическия съвет в Брюксел постоянните представители на деветнадесетте страни-членки на НАТО подписват Протоколите към Северноатлантическия договор за присъединяване на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения, в присъствието на министър Соломон Паси и външните министри на другите поканени страни.

а на На подписан 18 Народното за март първи 2004 събрание Република България ратифицира Северноатлантическия договор, път г.

на от страните основатели на пакта на 4 април 1949 г. във Вашингтон, по 29 март 2004 г. документите присъединяването Северноатлантическия към договор на седемте нови страни са депозирани във Вашингтон.

България е приета в НАТО на 29 март 2004 г.

Източник :Wikipedia