Transcript правни норми и правни принципи - Проф.д

ОБЩА ТЕОРИЯ НА ПРАВОТО
проф. д-р Даниел Вълчев
ПРАВНИ НОРМИ И ПРАВНИ ПРИНЦИПИ
Структура
1. Социални норми и правни норми. Видове социални норми. Обичайни
норми. Религиозни норми. Морални норми
2. Понятие за правна норма
3. Структура на правната норма
4. Основни видове правни норми
5. Действие на правните норми
6. Правна норма и речеви акт
7. Правни принципи. Понятие. Теории
1. Социални норми и правни норми (1)
•
Норма, нормално, нормосъобразно
-
-
•
изразът “в норма” (или “в рамките на нормата”) означава неотклоняващ се от
стандарта (Показателите на пациента са в нормата)
в етически и юридически контекст се свързва с отношение между модел за
поведение и осъществено поведение – нормално (типичното, общоприетото) или
нормосъобразно (съобразно предписаното)
и в двата случая нормата е свързана с преценка на факти от гледна точка на
предварително известен стандарт
Технически и социални норми
- Технически норми
o опозната природна закономерност (Не излизай леко облечен през зимата!)
o автоматично настъпване на неблагоприятните последици (Не слизай от
самолета в движение! За нарушителите – глоба 200 лв. За повторно
нарушение – глоба 500 лв.)
1. Социални норми и правни норми (2)
- Социални норми
o Може да има съдържателна връзка с опозната закономерност (ограничение на
скоростта), но това не е задължително (данъчни задължения)
o Регулираното поведение засяга не само адресата на нормата, но и другите
(общността)
o Неблагоприятните последици не настъпват автоматично. Социалната норма
предполага санкция. Всяка социална норма има санкция
1. Социални норми и правни норми (3)
•
Видове социални норми
- Правни
- Обичайни – правило за поведение, което възниква в резултат на
продължително и еднообразно поведение в определена ситуация; в
резултат на това фактът започва да се възприема като правило
- Морални – правило за поведение, което се основава на априорни
ценностни представи (представи за добро и зло)
- Религиозни – морални (десетте Божии заповеди), обичайни (върбови
клонки на Цветница); организационни (правила за избор на епископи)
- Игрови – правилата във футбола
- На доброто възпитание (Не говори с пълна уста!); на модата (широки
или тесни вратовръзки) и т.н.
1. Социални норми и правни норми (4)
•
Невъзможност за разграничение на правните норми от другите социални
норми на равнище норма
- Не убивай! Не кради! Не причинявай телесна повреда!
•
Разграничението е възможно само на равнище ред
- Критерият каква е нормата е в рамките на какъв нормативен ред тя е
валидна
2. Понятие за правна норма (1)
Определение
Правната норма е общо, абстрактно и условно правило за
човешко поведение, чието спазване е гарантирано с
централизирана публична санкция
2. Понятие за правна норма (2)
Основни характеристики
•
Правило за поведение
-
-
•
модел, стандарт, който следва да бъде спазван
отнася се до външните проявни форми на човешкото поведение; по изключение –
подбуди (убийство, “извършено по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди”
– чл. 115, т. 11 от НК), умисъл и др.
активно или пасивно поведение
забрана (ограничение на скоростта), задължение (периодични технически
прегледи на МПС), разрешение (автомобили със специален режим)
Общо
-
неиндивидуализиран и неиндивидуализируем кръг адресати
изисква многократно съобразяване
•
Абстрактно – закрепва само основните характеристики на дължимото поведение
•
Условно – представлява хипотетичен императив – действа само, когато са налице
предпоставките, описани в хипотезата му
2. Понятие за правна норма (3)
•
Предполага налагане на санкция при неспазване, която е:
- Централизирана – не от пострадалия, а от общността или нейни представители
- Публична – установена процедура за установяване на нарушението и налагане
на наказанието, ритуалност
- Физически характер (в широк смисъл)
- Задължително налагане (неналагането е правонарушение)
- Индивидуализиран характер – в съвременните вътрешни правни системи
3. Структура на правната норма (1)
•
•
•
Да говорим за структура на ПН означава да приеме, че тя се състои от
по-малки елементи, които са устойчиво подредени едни спрямо
други
Кои са тези елемнти, зависи от това, което анализираме – езиковият
израз на нормата (т.нар. правна разпоредба) или логически
разгънатата правна норма
Езиковият израз на ПН – два елемента
- хипотеза и диспозиция
- хипотеза и санкция
3. Структура на правната норма (2)
•
Логически разгъната ПН – три елемента:
- Хипотеза
o обстоятелствата, при наличието на които правилото следва да бъде
спазвано
o може да се отнася до характеристики на адресата или до други
характеристики на ситуацията
- Диспозиция
o същинското правило (модел, образец) за поведение
- Санкция
o неблагоприятните за адресата на ПН последици, които биха настъпили при
неспазване на правилото
o тези неблагоприятни последици могат да бъдат от лично, организационно
или имуществено естество
o санкцията може да има правовъзстановителен (чл. 45 от ЗЗД) или
наказателен характер (чл. 115 от НК)
3. Структура на правната норма (3)
•
•
•
Трите елемента никога не са езиково представени в една разпоредба
Понякога санкцията може да бъде открита в същия нормативен акт (в някои
НА има структурно подразделение в текста, което се нарича
“Административнонаказателни разпоредби”)
Понякога дори не са езиково представени в един и същи нормативен
акт или друг източник (например Наказателният кодекс)
4. Основни видове правни норми (1)
•
Въпросът за общите и индивидуалните норми
•
Според функциите на правото, отразени в ПН
- Регулативни
o отразена е регулативната функция на правото
o езиково са изразени хипотезата и диспозицията, но най-често е възможно
санкцията да бъде открита на езиково равнище в същия източник
- Защитни (охранителни)
o отразена е защитната функция на правото
o най-често езиково са изразени хипотезата и санкцията, а диспозицията се
извежда логически
4. Основни видове правни норми (2)
•
Според тяхната насоченост
- Първични – насочени към регулиране на поведението на техните
адресати
o Задължаващи – предписват активно поведение
o Забраняващи – предписват пасивно поведение
o Разрешаващи (оправомощаващи) – възможност за активно поведение
при наличие на обща забрана или обратното
- Вторични – отнасят се до действието на първичните ПН
 Класификация на Р. Ташев
o Норми за признаване
o Норми за промяна
o Норми за юрисдикция
4. Основни видове правни норми (3)
 Друга възможна класификация на вторичните ПН
o Норми, отнасящи се до валидността
 Норми, които въвеждат или извеждат ПН от правния ред, разширяват или
стесняват действието на ПН
 Норми, отнасящи се до конфлкти между норми (в рамките на правния ред или
между норми от различни правни редове)
o Норми с правнотехнически функции (основно реализиращи правна
икономия)




Декларативни
Дефинитивни
Препращащи
Бланкетни
4. Основни видове правни норми (4)
•
Според възможността за отклоняване от предписаното поведение
(разграничение, характерно за частноправните отрасли)
- Императивни – няма такава възможност
Чл. 18. ЗЗД – Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други
вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.
Чл. 38. (2) ЗЗД – Упълномощителят има право винаги да оттегли пълномощието, а
пълномощникът - да се откаже от него. Отказването от това право от страна на
упълномощителя или пълномощника е недействително.
- Диспозитивни – страните могат да се отклонят от правилото, което се прилага
доколкото това не е направено
Чл. 99. (2) ЗЗД – Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено противното.
4. Основни видове правни норми (5)
•
Според степента на определеност на дължимото поведение
- Абсолютно определени – дължимото поведение е очертано по завършен начин
и е готово за реализация
Чл. 14. (1) АПК – Производствата по този кодекс се водят на български език.
- Относително определени – към момента на реализация дължимото поведение
следва да бъде определено допълнително
Чл. 302. (1) АПК – Длъжностно лице, което наруши или не изпълни в срок служебните си
задължения, свързани с издаването на административен акт или документ, в резултат
на което срокът за произнасяне по направеното искане е бил пропуснат, се наказва с
глоба от 50 до 1000 лв.
Според Д. Радев двете последни класификации могат да се сведат до една,
тъй като са израз на една и съща идея (връзката между общото и
индивидуалното правно регулиране – Д. Милкова) – едната в областта на
частното, а другата в областта на публичното право.
4. Основни видове правни норми (6)
•
Според това дали предписват поведение или очертават целен
резултат
- Самоизпълними – предписват поведениe
- Несамоизпълними – очертават целен резултат (Директивите на ЕС)
ДИРЕКТИВА НА СЪВEТА 76/207/ЕИО от 9 февруари 1976 година относно прилагането
на принципа на равното третиране на мьжете и жените по отношение на заетостта,
професионалната квалификация и развитие, и условията на труд
Член 7
Държавите-членки предприемат необходимите мерки за закрила на работниците или
служителите срещу всяко уволнение, което представлява реакция от страна на
работодателя на жалба, подадена в рамките на предприятието или на предприета
съдебна процедура, насочена кьм спазването на принципа на равното третиране.
4. Основни видове правни норми (7)
•
Според принадлежността им към опредлена структурна част от
правния ред
- На ниво дялове
o Публичноправни и частноправни
o Материални и процесуални
- На ниво правен отрасъл
o
o
o
o
Гражданскоправни
Административноправни
Наказателноправни
Трудовоправни и т.н.
4. Основни видове правни норми (8)
•
Други класификации
− Заповеди и съвети (Н. Бобио) – според интензитета и степента на
задължителност на правилото за поведение и правните последици от неговото
неспазване (преклузивни и инструктивни срокове)
− Самостоятелни и несамостоятелни (Х. Келзен и Дж. Раз) – според това дали
са готови за действие (Раз); според това дали самостоятелно установяват акт
на принуда (Келзен)
5. Действие на правните норми (1)
•
•
Въпросът за действието на правните норми е следствие от тезата, че
те са хипотетични императиви – т.е. те действат при определени
условия (за разлика от категоричните императиви – Кант)
Правните норми имат определен обхват по отношение на:
-
•
Време – кога влизат в сила и кога изгубват юридическа сила
Пространство – въпросът за териториалното действие на нормите
Адресати – по отношение на кои правни субекти имат действие
Някои автори говорят и за материален обхват, т.е. за кръг отношения, които ПН
регулира
Съществуват някои особености в действието на правните норми в
зависимост от това към кой правен отрасъл принадлежат
5. Действие на правните норми (2)
•
Действие на ПН във времето
- Влизане в сила
o в зависимост от източника
o при НА – 3 дни след обнародването в ДВ, ако в самият акт не е посочен друг
срок (по-къс или по-дълъг)
o vocatio legis
- Загубване на юридическа сила
o с изтичане на срока – (Закон за държавния бюджет на Република България
за 2013 г.)
o с изрична отмяна
o с мълчалива отмяна – когато същата материя е преуредена с нов НА
5. Действие на правните норми (3)
- Обратна сила (обратно действие) на закона
o По изключение; не се допуска в някои отрасли (наказателното право)
o Релевиране с обратна сила на ирелевантни към момента на реализирането
им факти (Закон за подобряване състоянието на земеделското население
по господарските и чифлишките земи)
o Отнемане с обратна сила на правното значение на факти, които към
момента на реализирането си са били релевантни (Закон за отчуждаване
на едрата градска покрита недвижима собственост приет през 1948 г.,
ЗИД на Закона за здравето – забраната за тютюнопушене)
o Действие върху заварени правоотношения (несъщинско обратно действие)
– института на СИО, въведен със Семейния кодекс от 1968 г.
5. Действие на правните норми (4)
•
Териториален обхват на ПН (Действие на ПН в пространството)
- ПН от всички правни системи имат ограничено териториално действие (дори и
нормите на МПП; през последните години има опити за обосноваване на
обратната теза – разпростиране на действието на норми на МПП, независимо
дали съответната държава е признала действието на източника; на този етап
това е по-скоро политическо, отколкото юридическо развитие)
- Териториално ограничение на ПН в рамките на един надционален правен ред
(актовете на органите на местна власт и местно самоуправление –
Наредба на СОС; данъчни облекчения за определени райони и т.н.)
•
Персонален обхват на ПН (Действие на ПН по отношение на лицата)
- Различни характеристики – длъжностно лице, водач на МПС, кредитор,
взискател, прокурор, лице, което е реализирало облагаем доход и т.н.
6. Правна норма и речеви акт (1)
•
Необходимост от разграничение между ПН и нейния езиков израз
- Келзен – правните норми са юридическите значения на човешките
актове (лъжесвидетелство; приемане на закон)
- Важна част от човешките актове са речевите актове; от юридическа
гледна точка те са особено важни, защото съвременното право е
външно обективирано със средствата на езика
•
Понятие за речеви акт
- Езиково изявление, с което говорещият иска да се разбере с другиго
относно нещо в света (Хабермас)
- ПН най-често са закрепени с помощта на речеви акт
6. Правна норма и речеви акт (2)
•
Видове речеви актове
- Дескриптивни (описателни)
o Пример – Днес на Шипка има тържества.
o По правило подлежат на теста “вярно – невярно” (има изключения – Нощта
е квадратна.)
- Прескриптивни (предписващи)
o Пример – Трябва да отидем на връх Шипка.
o Описват модел на поведение (съответно обстоятелствата, при които
моделът следва да бъде спазван и неблагоприятните последици при
неспазване)
- Експресивни (изразяващи емоционално състояние) – О, Шипка!
•
Не винаги формата на речевия акт съответства на неговия смисъл
- Ботев – Но млъкни, сърце! – като форма актът е прескриптивен, но по
съдържание е експресивен
- Такова разминаване има и при ПН като смисъл и речевия акт като форма
6. Правна норма и речеви акт (3)
•
Съотношение между ПН и речеви акт
- ПН са модели за поведение, но не винаги са изразени чрез речеви актове
o според Хайек – изискването да спазваш правилата на групата е много поранно от тяхното обличане в обща езикова форма
o Днес това е по-характерно за индивидуалните предписания
(индивидуалните норми) – сключване на сделка с конклудентни действия в
частното право или стоп-палката на полицая в публичното право
o При общите предписания (ПН като общи, абстрактни и хипотетични
правила) това обикновено е така, когато те препращат към друг източник на
правото (правния обичай – грижата на добър стопанин)
-
ПН не винаги са изразени чрез прескриптивен речеви акт
o Обикновено това са вторични норми (декларативни, дефинитивни, норми,
отнасящи се до валидността и др.)
o Чл. 1 (1) от Конституцията – България е република с парламентарно
управление (дескриптивен акт)
7. Правни норми и правни принципи (1)
•
Поставяне на въпроса в българската правна наука
o Ж. Сталев – ръководни правни норми
o В. Таджер – част от правосъзнанието, от правните възгледи
o М. Михайлова – правните принципи са ценности (което според нея не
означава, че са извън дължимото)
o Е. Мосинов – има разлика между правен принцип (ненормативна даденост)
и принцип на правото (нормативна даденост)
o Р. Ташев (СП 6/2011 – Към понятието за правен принцип) – обяснява
правния принцип чрез валидността – правният принцип притежава
фактическа и юридически (оперативна и аргументативна) валидност
7. Правни норми и правни принципи (2)
•
Три основни групи аргументи у авторите, които правят силно
разграничение межзу правен принцип и правна норма
- Принципите имат по-висока ценностна значимост от ПН
- Принципите са отнасят до по-голям брой случаи отколкото ПН
- Правно-логически аргументи
•
Позицията на Роналд Дуоркин (най-системно изложени правно-логически
аргументи)
o Критика на Харт – в правото има не само норми (правила), а също и принципи,
политики и други стандарти (принципи в широк смисъл)
o Принципът се различава от нормата по:
– ПН действат по all-or-nothing-fashion, а принципите не
– ПН установяват конкретни права и задължения, а принципите не
– Принципите имат измерение в “тежест и значение”, а ПН не
7. Правни норми и правни принципи (3)
•
Предварителен въпрос
- Какво разбираме под правен принцип (да не би да говорим за различни неща)
(Живко Сталев дава пример с принципа на процесуалната икономия, но отрича
той да е правен принцип и го определя като цел на правната политика)
- Да вземем един безспорен пример: принцип на равнопоставеност на субектите в
частноправните отрасли
•
Нашата позиция
- Необходимост да отговорим на два въпроса
o Имат ли правните принципи нормативен характер (дали са в сферата на
дължимото) и ако отговорът е положителен, то:
o По какво се отличават от ПН
- Извод – Правните принципи са правни норми, изразени в по-обща езикова
форма
ОБЩА ТЕОРИЯ НА ПРАВОТО
проф. д-р Даниел Вълчев
www.danielvalchev.com