Transcript Държавата като корпорация - Проф.д

Обща теория на държавата
проф. д-р Даниел Вълчев
ДЪРЖАВАТА КАТО ПРАВЕН ПРОБЛЕМ
Структура
1. Държавата като корпорация
2. Държавата, обяснена чрез основни правни понятия
3. Държавата, дефинирана чрез нейните компоненти
4. Дефинициите на Йелинек
5. Държавата като самия правен ред. Взаимното легитимиране
на държавата и правото
1. Критерии за наличие на държава
•
Исторически оформили се критерии за наличие на държава
 Гръцката античност (малки самоорганизиращи се общности, оцеляващи с
война и търговия) – общност + цел + автархия – Аристотел
 Римската държава (голяма и сложна организация без властна конкуренция,
с акцент върху институциите и правото) – civitas, S.P.Q.R; общност + съгласие
по въпросите на правото – Цицерон
 Средновековие (политическа раздробеност и нестабилност и претенции на
църквата за единствена трайна и всеобхватна публична институция) – Св.
Августин в De Civitate Dei – няма Бог – няма справедливост; няма
справедливост – няма право; няма право – няма народ; няма народ – няма
държава
 Новото време – (централизиране и укрепване на националните държави –
ХV-ХVІІ в.) – суверетнитет – Жан Боден
 ХІХ в. Германия (сложно съставно държавно устройство) – господство
(Herrschaft) – немски публичноправни автори от ХІХ в.
2. Държавата като корпорация (1)
•
Понятието “корпорация”
 обосновано за пръв път в църковното право
o
o
църквата е най-стабилната организация в Средновековна Европа
целенасочено изгражда елементи на рационална организация,
основаваща се на неперсонален нормативен ред – Декрета на Грациан
(Concordia discordantium canonum – 1140-1150)
 корпорация идва от латинското corpus (тяло), правейки връзка с
идеята, че църквата е тялото Христово (Corpus Dei) – ап. Павел в
Първото послание към коринтяните (1 Кор. 12:12-27)
•
Идеята
 християните като нейни членове образуват едно тяло, защото са
членове на Христос
 църквата се представя като общност от нов вид – социален субстрат
(членове), единство (органи, актове), ред (правила, процедури)
2. Държавата като корпорация (2)
•
•
Юридическо обяснение на корпорацията

в средата на ХIII век се появява и юридическата обосновка на
корпорацията – тя е persona ficta (папа Инокентий III)

по-късно се оформя т. нар. фикционната теория – право на участие в
юридическия живот имат не само физически обособените човешки
индивиди, но и други образувания
Държавата като корпорация
 има същите характеристики – социален субстрат (членове),
единство (органи, актове), ред (правила, процедури)
 през ХIХ век автори като Йелинек включват понятието в своите
дефиниции за държавата
3. Държавата, обяснена чрез основни правни понятия (1)
•
Какво значи да обясним държавата чрез правото
 Георг Йелинек – “Целта на юридическото изследване на държавата е
тя да бъде направена юридически мислима”
 Това означава:
o Да я изследваме чрез методологията на правната наука
o Да я дефинираме чрез понятия, с които борави правната наука
o Да я поставим в отношение с правния ред





създава го
подчинява му се
и двете
нито едно от двете
нещо друго – например държавата е самият правен ред
3. Държавата, обяснена чрез основни правни понятия (2)
•
Държавата като обект на правото
 исторически корени – патримониалните теории, които разглеждат
владетеля като собственик, а държавната територия като негово
имущество (patrimonium)
 проблемът за разделяне на имуществото на държавата от
имуществото на владетеля е стар (aerarium – имущество, което се
държи и разходва в обща полза, нещо като държавна хазна и fiscus
Caesaris, респективно patrimonium principis – императорска каса)
 европейската феодална държава притежава ярки патримониални
характеристики
o владетелят най-често се счита и за собственик (в частноправен смисъл) на
земята, представляваща държавна територия
o от това право на собственост върху територията се извежда и правото да
се властва над хората, които населяват тази територия
3. Държавата, обяснена чрез основни правни понятия (3)
 През ХIХ век – Карл Лудвиг фон Халер (Karl Ludwig von Haller, 17681854) Реставрация на държавните науки (Restauration der StaatsWissenschaft, 1816-1834)
 Патримониалните теории получават известен политически реванш
срещу теориите за обществения договор в актовете на Виенския
конгрес (1814-1815 г.), свикан след падането на Наполеон Бонапарт
 Германия през ХIХ век – силно развитие на юридическата наука и
архаични политически институции
 Макс фон Зайдел (Max von Seydel, 1846-1901) в Основни положения на
едно Общо учение за държавата (Grundzüge einer allgemeinen
Staatslehre, 1873)
o държавата е земя и народ, над които господства една върховна воля
o да се приеме, че държавата е субект на правото, означава да се отклоним
от фактите; да се съгласим, че държавата е обект на правото, означава да
приемем фактите
3. Държавата, обяснена чрез основни правни понятия (4)
•
Държавата като правно отношение
 Дефиниция – правното отношение е индивидуализирана правна
връзка между правни субекти, чието съдържание са насрещни
корелативно свързани права и задължения
 Доколкото властта може да бъде представена като асиметрично
отношение, опосредено от ценност, то и държавата може да бъде
представена като правоотношение
 Една част от авторите (главно англоезични – Blackstone, Lingg и др.) се
опитват да придадат нова обосновка на кралската власт и само
видоизменят конструкцията държавата като обект на правото държавата се представя като правно отношение (правни отношения)
между владетел и подвластни
 Друга част от авторите са повлияни от социологията и разглеждат
държавата като по-сложен сбор от правни отношения (Коркунов) –
доколкото властта и подчинението винаги изискват поне две страни, то
и държавата не може да бъде обяснена юридически извън понятието
„правно отношение”
3. Държавата, обяснена чрез основни правни понятия (5)
•
Държавата като правен субект
 Правният субект и неговите характеристики
o Правоспособност – юридически признатата възможност да бъде
носител на права и задължения
o Дееспособност – юридически признатата възможност да извършва
юридически валидни волеизявления
o Деликтоспособност (спорно дали не е част от дееспособността) –
юридически призната възможност да бъде насител на юридическа
отговорност
3. Държавата, обяснена чрез основни правни понятия (6)
 История на въпроса
o римляните – допускат разминаване между физически обособената
личност и правосубектността (patrimonium populi, в това число и
aerarium, а от друга страна робът)
o Фридрих Карл фон Савини (Friedrich Carl von Savigny, 1779-1861)
 водещи за един правен субект са единството и волята, а само човешкото
същество има телесно единство и може да формира воля
 съществуват две отклонения – човек без правосубектност (робът) и
изкуствено създадено лице (фикция)
 доколкото правото не е рационално построение, а е спонтанно възникнало,
създадено от народният дух (Volksgeist), то юристът само констатира и
интерпретира правото, без да може да промени спонтанно възникналия
правен ред
3. Държавата, обяснена чрез основни правни понятия (7)
o
Ото фон Гирке (Otto von Gierke, 1841-1921) – повлиян от
органистичните теории, свързани с дарвинизма
 споделя разбирането, че двете най-важни качества на правния субект са
единството и волята
 за разлика от Савини той не счита, че колективните правни субекти са
въпрос на фикция, макар и спонтанно възникнала в резултат на
правотворчеството на народния дух
 за Гирке социалният организъм е аналогична даденост на биологичния
организъм и затова колективните правни субекти са лица, които обективно
съществуват независимо от правото
 това се отнася както за частноправните субекти, така и за държавата; тя
трябва да се разглежда като правен субект, защото представлява социален
организъм със свое единство и своя воля
o
школата Гербер-Лабанд-Йелинек – пренасяне на изводите на
пандектистите върху държавата – държавата е правен субект
 има единство – доказва се чрез елементите й, чрез целта, чрез единството
на правния ред и т.н.
 може да формира воля чрез своите органи
 може да бъде носител на права и задължения – това й е признато от
правния ред
4. Държавата, дефинирана чрез нейните компоненти (1)
•
Население, територия, власт (суверенитет)
 Население (общност, народ, нация) – терминологочни въпроси
o
Л. Владикин говори за общество, обединено в народ – прокарва разлика
между общество и народ
o
Л. Дачев работи със словосъчетанието етносоциална общност, като
добавя, че тази общност има свой субстрат, но и своя социална
структура и съответен тип колективност
o
Други автори (Есмен, Ориу и др.) акцентират върху понятието нация, като
му придават допълнителни значения – най-често определено равнище на
икономическо развитие и съответстващата му организация на
разпределение на благата, общ пазар, обща културна идентичност,
съзнание за общо историческо минало, общ език
o
Държавата е самата общност или начинът, по който тя е
организирана?
4. Държавата, дефинирана чрез нейните компоненти (2)
 Територия – държавата е териториално установен правен субект
o
предполага нов тип принудителен ред – такъв ред, при който персоналното
действие отстъпва на териториалното действие
 Власт (суверенитет) – множество въпроси, чийто отговор ще
търсим при представяне на следвщата тема
o
Държавата е носител на власт или е самата власт?
o
Държавната власт е фактически ли юридически въпрос?
o
Какво е съотношението между държавна власт и суверенитет?
4. Държавата, дефинирана чрез нейните компоненти (3)
•
Дефиниции, поставящи акцент върху някои от компонентите на
държавата
 Населението
o Адемар Есмен (Adhémar Esmein, 1848-1913) и Морис Ориу (Maurice Hauriou,
1856-1929) – господстващото във Франция разбиране, че държавата е
юридическата персонификация на една нация
 Население и власт
o Рудолф фон Йеринг (Rudolf von Jhering, 1818-1992) – държавата е самото
общество като носител на власт
o Николай Михайлович Коркунов (1853-1904) – държавата е обществен съюз,
притежаващ самостоятелна принудителна власт
 Власт
o Жорж Бюрдо (Georges Burdeau, 1905-1988) – държавата е
институционализираната власт
4. Държавата, дефинирана чрез нейните компоненти (4)
•
Дефиниции, отклоняващи се от идеята за трите компонента на
държавата
 Леон Дюги (Léon Duguit, 1859–1928)
o т. нар. от него “реалистична концепция за държавата”
o отхвърля тезите за суверенитета и правосубектността на
държавата
o държавата е социална реалност и обхващаща шест елемента:






обществено единство
разграничение между управляващи и управлявани
осигуряване на реализация на правото от управляващите
подчинение на правото от страна на всички
употреба на сила за защита на правния ред
наличие на функциониращи обществени служби
4. Държавата, дефинирана чрез нейните компоненти (5)
•
Дефиниции на държавата в българската правна книжнина
 Любомир Владикин (подобно при Стефан Баламезов и Цеко Торбов)
o държавата е обединено в народ общество, заседнало върху определена
територия и подчинено на една самопроизводна, суверенна и
правнопринудителна власт
 Лъчезар Дачев
o държавата е исторически обусловена властноправна форма на
самоорганизация на отделна етносоциална общност
 Стефан Стойчев, Емилия Друмева, Георги Близнашки, Янаки
Стоилов и др. също приемат тезата за трите конститутивни елемента
на държавата
5. Дефинициите на Йелинек (1)
•
Социологически и юридически представи за държавата
 От гл. т. на социологията държавата се представя като обективна
социална даденост – група хора, които са установени на дадена
територия и са в определени политически отношения помежду си
 От гл. т. на юридическия позитивизъм държавата се представя като
правен субект с определени характеристики – акцентът се поставя
върху отношението на държавата с правния ред – веднъж като
създател на този ред и втори път като адресат на нормите от този
правен ред
5. Дефинициите на Йелинек (2)
•
Дуалистичната теория на Йелинек
 Според Йелинек държавата може да бъде разбрана в пълнота само
ако се съчетаят социологическата и юридичедската глeдна
точка (без да се смесват)
 от социологическа гледна точка държавата е „съюзно единство от
уседнали хора, обладаващо първична господстваща власт”
 от юридическа гледна точка държавата е „обладаваща първична
власт териториална корпорация”
 Остава въпросът: възможна ли е напълно неюридическа
дефиниция на държавата и респективно възможна ли е напълно
несоциологическа дефиниция на държавата?
6. Държавата като самия правен ред (1)
•
Ханс Келзен (Hans Kelsen, 1881-1973 г.) и неговото Чисто учение
за правото
 Основни произведения – Reine Rechtslehre (1934), General Theory of
Law and State (1945), Allgemeine Theorie der Normen (1979)
 Влияние на традиционния юридически позитивизъм
o “изчистване” на науката за правото от идеологически (ценностни)
условности – разграничение между норма и ценност
o валидността на правните норми не следва от закрепваните в тях ценности
6. Държавата като самия правен ред (2)
 Влиянието на Кант
o “изчистване” на науката за правото от социологически елементи (правото е
само дължимо) – разграничение между норма и факт
o от констатирането на един факт не следва никакъв правен извод
 Влиянието на Виенския кръг, създаден през 1922 г.
o математикът Ханс Хан (Hans Hahn), физикът Филип Франк (Philipp Frank),
социологът Ото Нойрат (Otto Neurath), философът Виктор Крафт (Viktor
Kraft), логикът Рудолф Карнап (Rudolf Carnap) и др. – логически позитивизъм
o Задачата на юридическата наука е да пресъздаде правото като единна
логическа система
6. Държавата като самия правен ред (3)
•
Държавата в чистото учение за правото
 Държавата и нейните елементи
o
o
o
o
Население – въпросът за персоналното действие на правния ред
Територия – въпросът за пространственото действие на правния ред
Власт – въпросът за ефикасността на правния ред
Два допълнителни компонента:
 факторът време – действие на правния ред във времето
 материална валидност – действие на правния ред спрямо различни
групи отношения
 Определение за държава
o Държавата е един персонифициран, централизиран и ефикасен
правен ред
6. Държавата като самия правен ред (4)
•
Защо този извод се приема трудно?
 Държавата и правото взаимно се легитимират
o държавата не е просто организация за принуда, а легитимна организация
за принуда, основана на правото (правова държава)
o правото не е просто система от задължителни правила за поведение, а
правила, които са легитимни, защото са създадени и гарантирани от
суверена
 Теоретични наслоявания
o публично и частно право – има ли същностни различия или различията
са само от организационно-техническо естество и са следствие от
различията в предмета на регулиране
o взаимодействието на държавата като правен ред с международното
право (и други наднационални правни системи)
Обща теория на държавата
проф. д-р Даниел Вълчев
www.danielvalchev.com