Transcript 4. Държавата и международното право - Проф.д

Обща теория на държавата
проф. д-р Даниел Вълчев
ДЪРЖАВАТА
И МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО
Структура
1. Идеята за международното право
2. Особености на международното право
3. Теорията за Bellum Justum
4. Държавата и международното право
1. Идеята за международното право (1)
•
•
Терминът ius gentium в римското право:
 част от представата за правото
o Цицерон (Marcus Tullius Cicero, 106-43) и Гай (Gaius, 110-180) – част
от правото на всяка страна, заедно с ius civile
o Улпиан (Domitius Ulpianus, 170-228) и след него – заедно с ius naturale и
ius civile
 различни мнения относно съотношението между ius gentium, ius naturale и
ius civile
 безспорното – състои се от правила, които:
o са разумни
o приемат се от всички цивилизавони народи
o имат отношение към въпросите на войната и мира
През Средновековието:
 теминът е широко използван
 късната испанска схоластика (Суарес, де Витория и др.) – нови идеи,
свързващи го с естественото право
1. Идеята за международното право (2)
•
•
•
Хуго Гроций (Huig de Groot; Hugo Grotius, 1583-1645) – поставя основите на
международното право, извеждайки го от естественото право, което счита за
основаващо се на разума
Джереми Бентам (Jeremy Bentham, 1748-1832) – въвежда термина
международно право (international law) в “Principles of Morals and
Legislation”(1789) – по отношение на вътрешното право то е sufficiently
analogous (в достатъчна степен съответстващо)
Джон Остин (John Austin, 1790-1859) – “The Province of Jurisprudence
Determined” (1832) – опитвайки се да отграничи правото от морала, от
религията и от други нормативни системи, приема, че правото е заповед на
суверена, скрепена със заплахата от санкция, и следователно
международното право не е право, а е по-скоро позитивен морал
1. Идеята за международното право (3)
•
•
•
•
H.L.A.Hart – международното право е правен ред; спорно е дали има
общо Rule of Recognition (правило на признаване, определящо
валидността) и вторични правни норми (отнасящи се до създаването и
прилагането на нормите)
Hans Kelsen – международното право е неразвит правен ред; той е в
единство с вътрешното право (монистичен възглед)
Работна дефиниция за право – система от правила за поведение,
при неспазването на които се налага централизирана публична
санкция
Международно публично право и международно частно право
2. Особености на международното право (1)
•
Основни източници (децентрализирано създаване, водещо до
неясна йерархия)
 Основен източник е международният договор – съвпадане на насрещни
волеизявления; може да бъде двустранен и многостранен
 Източник на МПП е и международният обичай – правило, което въниква в
резултат на продължително осъществяване на еднообразно поведение
(Sein започва да се счита за Sollen)
 Актовете на международните организации също са източници на МПП
(някои ги определят като второстепенни, допълнителни)
 Спорно е доколко принципите на МПП са самостоятелен източник на
правото (ако са в международен акт или са станали обичай, те са източник
на друго основание)
2. Особености на международното право (2)
•
Субекти (адресати на нормите)
 Държавите
 Международните организации
 Понякога се говори за народи (нации), като се изхожда от правото на
самоопределение (Международен пакт за гражданските и политическите
права на ООН от 1966 г. – чл. 1 (1) – Всички народи имат право на
самоопределение) – методологически проблеми с тезата за колективните
права
 Преобладава тезата, че индивидите не се считат за субекти на
международното право, въпреки, че те могат да бъдат преки адресати на
норми (забраната за пиратство)
2. Особености на международното право (3)
•
Санкцията
 Неблагоприятните последици, които настъпват за лицето, което има
неправомерно поведение
 Принцип – Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (Няма
престъпление и няма вина без преди това да има наказателен закон)
 Особености:
o физически характер – не винаги
o рядко е индивидуализирана, по-често е колективна
o спорно задължение за налагане – неналагането не е правонарушение
o въпросът за централизираното й налагане все още е открит
3. Теорията за Bellum Justum
•
Войната – правонарушение или санкция
 Цицерон – войната е справедлива в два случая – за отмъщение или за
защита (ius fetiale)
 Св. Августин, Грациан и св. Тома от Аквино – подобно мнение
 Хуго Гроций – единствената справедлива причина за война са вредите
 След Първата Световна война – опити в същата посока – системата на
репарации и контрибуции
•
Критика на теорията
 морални аргументи – основните неблагоприятни последици се понасят от
хора, които нямат нищо общо с нарушението
 практически аргумент – няма гаранция, че имащият право печели
 юридически аргументи – установяването на правонарушението и
налагането на санкцията не са централизирани (всеки претендира, че има
достатъчна causa belli)
4. Държавата и международното право (1)
•
Отношение на правен субект към правен ред
 Държавата като адресат на норми от международното право –
принципът Pacta sunt servanda се възприма като аксиома
 Държавата като субект с правотворчески функции в международното
право (действат ли по отношение на държавата норми, в създаването на
които тя не е участвала)
 Държавата като орган, който констатира правонарушение и налага
санкция
4. Държавата и международното право (2)
•
Отношение на правен ред към правен ред
 Механизми за въвеждане на норми на МПП като част от вътрешния
правен ред
o чрез обикновена законодателна процедура
o при изпълнение на правните действия от един сложен фактически
състав, различен от обикновената законодателна процедура
 Примерът с България – Чл. 5, ал. 4 от Конституцията
o Международните договори, ратифицирани по конституционен ред,
обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от
вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Обща теория на държавата
проф. д-р Даниел Вълчев
www.danielvalchev.com