Transcript съвременният правнофилософски дебат - Проф.д

ОБЩА ТЕОРИЯ НА ПРАВОТО
проф. д-р Даниел Вълчев
СЪВРЕМЕННИЯТ
ПРАВНОФИЛОСОФСКИ ДЕБАТ
Структура
1. Обща характеристика
2. Естествено право
3. Правен социологизъм
4. Юридически позитивизъм
5. Други съвременни правни теории
1. Обща характеристика (1)
Разграничение между различните направления
•
•
Критерий: Откъде идва валидността на правната норма (на правния
ред)
Три основни направления
o
Теории, които приемат, че валидността зависи от съдържателното съответствие
на правната норма (на правния ред) с по-висок стандарт (морала) – естествено
право
o
Теории, които приемат, че валидността на правната норма (на правния ред) е
въпрос на емпирично установяване на обективен факт – правен социологизъм
o
Теории, които извеждат валидността на правната норма от участието й в
система от формални съответствия – юридичесдки позитивизъм
1. Обща характеристика (2)
Факт, норма и ценност – ключови проблеми в трите направления
•
Естествено право
o
o
o
•
Правен социологизъм
o
o
o
o
•
Съществуват ли обективни морални ценности?
Намират ли се помежду си в йерархична връзка?
Как да достигнем до тях? Кой решава дали правната норма е морална?
Може ли да направим обоснован извод, че нещо трябва да бъде, от факта, че
нещо е?
Съществува ли обективно право извън позитивния закон?
Как достигаме до това обективно право и кой решава дали една норма е част от
него?
Може ли правна норма, която масово не се спазва, да бъде валидна? Може ли
да определим като валидна норма, която е устонвена в резултат на коректна
процедура, но съдилищата отказват да я приложат?
Юридически позитивизъм
o
o
Може ли юридическият позитивизъм да бъде завършена система?
Кой е идеалът на правото, ако това не е справедливостта?
1. Обща характеристика (3)
Разграничаване на спорното от безспорното
•
•
•
Никой не спори, че съществува връзка между правото и морала. Спори се
по това дали неморалната норма може да бъде валидна.
Никой не спори, че правото трябва да се спазва (прилага). Спори се по това
дали спазването (прилагането) или друг социален факт може да бъде белег
за валидност.
Никой не спори, че правото може да се разглежда като множество взаимно
свързани компоненти (система, ред). Спори се по това дали формалните
съответствия в рамките на системата (реда) са достатъчни, за да придадат
валидност на една норма. И какво придава валидност на целия правен
ред?
2. Естествено право (1)
•
Централни тези
o
o
o
•
Съществува необходима съдържателна връзка между правото и морала
Съществуват две нормативни системи – едната е създадена от човека
(насъвършена и преходна), а другата (естествено право) се основава на
априорна и постоянна ценност (достигана чрез космос, Бог, разум)
Създаденото от човека право е валидно, доколкото съответства съдържателно
на естественото право
Периодизация
o
o
o
o
Антично естествено право
Средновековно естествено право
Ново естествено право (ХVII – ХVIII в.)
Възродено естествено право (ХХ в.)
2. Естествено право (2)
Антично естествено право
•
Най-ранните представи за правото са естественоправни
•
Хераклит – в основата на света е огънят, а той е разум и закон
•
•
•
•
Софистите – съществува вечен и върховен природен закон, той е чистата
мъдрост и нравственост
Платон и Аристотел – комос, номос, полис
Стоиците (в Гърция и Рим) – природният закон е изграден върху вечната
справедливост и вечния разум; човешкият разум е само частица от
световния разум
Цицерон – несправедливият закон не е закон
2. Естествено право (3)
•
Отрицатели на естественото право през Античността
o
Епикурейците – правото е дело на хората и продукт на съгласие между тях
o
Скептиците

релативизъм – няма вечна и абсолютна нравственост и справедливост,
няма и такова право

агностицизъм – дори да има, то е непознаваемо
2. Естествено право (4)
Средновековно естествено право
•
•
•
Запазване на същата конструкция и надграждане на Бог
Свети Августин (354 – 430 г.) – няма Бог, няма справедливост; няма
справедливост – няма право; няма право – няма народ
Свети Тома от Аквино (1225 – 1274 г.)
o
o
Вечен закон (lex aeterna) – най-висшият етичен императив, идващ направо от
Божията съвършена мъдрост, приложена към творението; той идва до нас под
две форми:
 Божий закон (lex divina) – Божието откровение достигащо до човека чрез
свръхестествена връзка с трансцедентното
 Естествен закон (lex naturalis) – онази част от вечния закон, до която може
да се стигне по рационален път
Човешки закон (lex humana) – онази част от вечния закон, която е потвърдена от
законодателя (позитивно право)
2. Естествено право (5)
Ново естествено право
•
•
Граници на периода – започва с Хуго Гроций (1583 – 1645) и завършва с
Имануел Кант (1724 – 1804)
Два подпериода
o
o
•
първият (основен аргумент е природата) – от Хуго Гроций до Кристиян Томазий
(1655 – 1728)
вторият (основен аргумент е разумът) – от Кристиян Волф (1679 – 1754) до
Имануел Кант
Основни различия с предходните периоди
o
o
o
Рационализиране на естественото право (разграничаването му от морала и
религията)
Субективизиране на естественото право – акцент не върху нормата (това ще
рече върху задълженията), а върху правата
Възприемане на договорната теория за държавата и правото като основна
аргументация
2. Естествено право (6)
Естественото право през ХХ в.
•
•
Историческата школа на правото в Германия и краят на Новото естествено
право (ХIХ в.)
Възраждане на интереса към естественото право в традиционен дух
o
o
o
•
Между двете войни – Дж. Дел Векио
След II световна война – Густав Радбрух
Края на ХХ в. – Джон Финис (правата), Лон Фулър (вътрешната моралност на
правото)
Съвременни етични теории
o
o
Дискурсна етика (Хабермас, Алекси) – свободният демократичен дискурс
Нови договорни теории (Ролс) – воалът на неведението
3. Правен социологизъм (1)
Възникване
•
Огюст Конт (1798-1857) – след ІV том на своя Курс по позитивна
философия заменя термина социална физика със социология
o
o
•
•
•
Човешкото познание минава през три етапа – теологично, метафизично и
позитивно познание
Позитивното познание за обществото означава не да се обясни обществото чрез
човека, а човекът чрез обществото
Философският позитивизъм (Конт, Спенсър, Мил и др.) застава в
основата както на правния социологизъм (извеждане на норми от социални
факти), така и на юридическия позитивизъм (система от формални
съответствия)
Емил Дюркем – трябва да разглеждаме социалните факти като
независими от индивидуалното съзнание (+ идеята за социалната цел)
Правото е социална даденост (факт), то трябва да се изследва като вид
социален нормативен регулатор и в отношение с другите социални
дадености (слоеве и групи, интереси и цели, нагласи)
3. Правен социологизъм (2)
История и съвременно състояние
•
Правен солидаризъм (Леон Дюги – 1859-1928 г.)
o
o
o
o
o
Понятието социална солидарност – тя е нещо съществуващо (чувство, което е
налице у всеки член на обществото поради вродения стремеж към
справедливото и към полезното); тя не разрешава да се постъпва така, че да се
разруши обществото
Но такава даденост, която предопределя поведение, може да се разглежда и
като основна норма – всички норми в обществото следва да са съобразени с
тази основна норма-факт
Видове норми – икономически, морални и юридически норми
Една икономическа или морална норма става правна норма, когато обществото
приеме нейната легитимност и осъзнае необходимостта да бъде гарантирана с
публична принуда (така възниква обективното право)
Ролята на законодателя е да констатира обективното право и да го
възпроизведе в позитивен закон
3. Правен социологизъм (3)
•
Скандинавски и американски правен реализъм
o
Основни представители – Аксел Хагестрьом, Карл Оливекрона, Алф Рос,
Оливър Уендъл Холмс
o
Основни тези
 Валидността не произтича от съдържателното съответствие с морала, нито
от участието на нормата в система от съответствия
 Валидна е онази правна норма, за която има достатъчно основания да се
предположи, че ще бъде приложена от съда
o
Основни критики
 Прикрито естествено право (Келзен) – фактът-норма е произволно избран и
въздигнат в ценност
 Разновидност на традиционния юридически позитивизъм – държавата
създава правото, но не чрез парламента, а чрез съда
4. Юридически позитивизъм (1)
Възникване
•
Джон Остин (1790-1859 г.) – Школа на аналитичната юриспруденция
o
o
o
o
Правото обхваща законите, дадени от Бог и законите, създадени от човека;
юриспруденцията се отнася до законите, създадени от човека за човек
Законът е заповед на суверена, скрепена със заплаха от санкции
Законът е воля, а не разум
Международното право не е право, а позитивен морал
•
Германия – К. Гербер, П. Лабанд, К. Бергбом, Г. Йелинек, Виндшайд
•
Русия (до революцията) – Шершеневич, Палиенко, Рождественски
•
Франция – школа на коментаторите, Каре дьо Малбер
4. Юридически позитивизъм (2)
Основни идеи на традиционния юридически позитивизъм
•
•
•
•
•
Правото е създадено от човека, а не дадено на човека; затова правото е
воля, а не разум (auctoritas non veritas facit legem)
Право е само позитивното право (в континенталния вариант – това е
законът)
Валидността на правото произтича от компетентността на органа, който го
създава, процедурата и т.н.
Юридическа конструкция на държавата и взаимното легитимиране на право
и държава
Юридическата наука търси отговор на въпроса "как", а не на въпроса "защо“
4. Юридически позитивизъм (3)
Чистото учение за правото на Ханс Келзен
•
Чистота на правната наука (Виенски кръг)
o
o
•
Характеристиките на правния ред
o
o
o
•
•
Наука без априорни ценности и съображения за политическа целесъобразност
(ценност, факт и норма)
Методът определя предмета, а не обратното
Компонентите са само правни норми (общи и индивидуални)
Нормативни връзки (динамичен нормативен ред)
Централизирана пирамидална структура (основна норма)
Държавата като правен проблем (самият правен ред)
Международното право като неразвит правен ред (начин на създаване,
характеристики на санкцията)
4. Юридически позитивизъм (4)
Теорията на Х. Л. А. Харт
•
Първични и вторични норми
•
Правилото за признаване
•
Отворената текстуалност на правото
4. Юридически позитивизъм (5)
Основни критики
•
•
•
Правото се откъсва от морала (право ли е правото на Хитлеристка
Германия?)
Валидността се извежда логически и така се откъсва от обективната
социална действителност
Правният ред не може да се самовалидира. В крайна сметка неговата
валидност се отнася до ценност или факт (Дж. Раз – различни подсистеми +
кръгови, а не нормативни връзки (под формата на четириъгълник –
самовалидиране на първичния акт)
ОБЩА ТЕОРИЯ НА ПРАВОТО
проф. д-р Даниел Вълчев
www.danielvalchev.com