Transcript Обща теория на държавата - Проф.д

Обща теория на държавата
проф. д-р Даниел Вълчев
ОБЩА ТЕОРИЯ НА ДЪРЖАВАТА
ОБЩИ ВЪПРОСИ И МЕТОДОЛОГИЯ
Общи въпроси и методология
1. Предмет на Общата теория на държавата
2. Методът в различните дискурси, част от предмета на които е
държавата
3. Методологическа рамка на курса
4. Преподаването на ОТД и разграничение с други научни
области и учебни дисциплини
5. Структура на курса
6. Литература
1. Предметна рамка на курса (1)
Трудности при очертаването на предмета на ОТД
•
Илюзията за самоочевидност на понятието
•
Невъзможност за сетивно възприемане и опитно установяване
•
•
Историческо и географско многообразие на проявленията на
властова публична организация и на понятията, които им
съответстват
Участие в различни дискурси
1. Предметна рамка на курса (2)
Езикови бележки
•
•
•
•
•
•
полис – самодостатъчният античен град
от civitas, res publica, imperium (S.P.Q.R. – Senatus Populusque
Romanus)
stato (Etat, Staat, state, estado) – от състояние към институция (Боден
– république, commonwealth)
славянски езици – государство (р), дзяржава (б), рaństwo (п)
български език – царство (от цезар, кесар) и държава (от държа,
владея) – Зографска грамота на цар Иван Александър от 1342 г. –
българско царство и гръцка държава
за разлика от думата право, която винаги е свързана с посока
(направо или дясно) или с оценка (правилно, прав си), държава е
свързана със състояние и/или с властване
1. Предметна рамка на курса (3)
Какво е държава (1)
•
•
Критерии за наличие на държава (разлика със селото, с църквата
или с бандата):
o автархия (Аристотел)
o право (Цицерон)
o Бог (Християнското средновековие)
o суверенитет или власт (господство)
Разнообразни дефиниции – от 3-те компонента (народ, територия,
власт) до “Историята, възприемана като статика”
1. Предметна рамка на курса (4)
Какво е държава (2)
•
Държавата – благо или необходимо зло:
•
“Разомагьосването” на държавата
•
o благо – античността, ХVII и ХVIII век
o необходимо зло – св. Августин (следствие от грехопадението),
либералните представи
o огромно натрупване на предразсъдъци, свързани с възприемането на
държавата като благо (и съпътстващите понятия – суверенитет, нация,
територия, конституция)
Как идеите за държавата влияят върху реалните социални
процеси
o най-често легитимират един вече консумиран политически и правен
процес (теорията за суверенитета на Боден)
o понякога катализират политически и правни промени (Русо и Френската
революция)
1. Предметна рамка на курса (5)
Какво е държава (3)
•
Три възможни задачи на Общата теория на държавата:
o да я изследват
o да я легитимират
o да я конструират логически (или в съчетание)
•
Задачата на една юридическата теория за държавата, според
Георг Йелинек (Georg Jellinek – 1851-1911):
“Целта на юридическото изследване на държавата
е тя да бъде направена юридически мислима”
2. Методът в различните дискурси… (1)
•
•
Метод – не какво, а как (как се подхожда към обекта с оглед
решаването на задачата)
Предпоставен е от задачата на изследването и обхваща:
o Гледната точка (вътре или вън, съвременник или не и т.н.)
o Начините на взаимодействие с обекта на изследване
(наблюдение, експеримент и т.н.)
o Допустимите и необходимите правила за мислене при
решаването на задачата, съответстващи на гледната точка, в
т.ч. и понятиен апарат (например ценностни съждения, дедукция,
количествени измервания и т.н.)
•
Основни методи по отношение на държавата като обект на
изследване до ХIХ век – философски и исторически
2. Методът в различните дискурси… (2)
•
Философски метод – най-стар, без ограничения в задачите,
гледните точки, понятията, нивото на обобщение и използването
на ценностни съждения
(в правното мислене е представен от естественоправната школа)
•
Исторически метод – установяване и хронологично
подреждане на факти и търсене на причинно-следствени връзки
между тях
(в правното мислене най-типичен пример е историческата школа в
Германия от началото на ХIХ в.)
2. Методът в различните дискурси… (3)
Промяната през ХIХ век
•
•
•
Предпоставки – през ХІХ век – прогрес в природните науки и
техниката, стабилизиране на институциите, кодификации, криза на
естественото право
Философският позитивизъм – Огюст Конт (Auguste Comte –
1798-1857) – човешкото познание преминава през 3 етапа на
развитие – теологично, метафизично и позитивно познание
Методът на позитивното познание:
Обективно наблюдение на фактите, отхвърляне на априорни
тези, изключване на дедуктивния метод
2. Методът в различните дискурси…(4)
Влияние на философския позитивизъм
•
Социологията:
o Думата социология замества социална физика след ІV т. на “Курс по
позитивна философия” на О. Конт
o Цел – да се обясни обществото без това да се основава на допускания
за човешката природа
o Основното – изследване на фактите независими от индивидуалното
съзнание; въвеждане на количествени методи
•
Юридическият позитивизъм:
o право е само позитивното (валидното от формална гл. т.) право,
създадено в съответствие с предвидената процедура и гарантирано
със заплахата от санкция
o правото е воля, а не разум
o юридическата наука търси отговор на въпроса “как”, а не на въпроса
“защо”
3. Методологическа рамка на курса (1)
•
В рамките на курса ще разглеждаме държавата от юридическа гл.
т. Какво значи това?
•
Дължимо и съществуващо (Кант – Sollen и Sein)
•
Категорични и хипотетични норми
•
Технически и социални норми
•
Етически обосновани норми и практически обосновани норми
Работна дефиниция за право:
Система от общи, абстрактни и хипотетични правила
за човешко поведение, при неспазването на които се
налага централизирана публична санкция
3. Методологическа рамка на курса (2)
•
•
•
•
Правила за поведение – действителността може да се разложи
на фактическо и дължимо (Кант)
Общи, абстрактни, хипотетични
Система – правото е система (ред) – компонентите му са
подредени устойчиво едни спрямо други и си взаимодействат
Санкция – неблагоприятни последици от имуществен, личен или
организационен характер
o налага се – различие с техническите норми
o физически характер – различие с моралните и обичайните
норми
o централизирана и публична
3. Методологическа рамка на курса (3)
•
Правната наука и юридическият метод
o Правната норма като основна обяснителна схема – изследване на
валидно дължимото; само нормите придават правно значение на
фактите
o Изследване на нормативните зависимости – валидността в
правото почива на нормативни, а не на причинно-следствени
(каузални връзки)
•
Държавата може да бъде предмет на юридическо изследване
– т.е. да бъде направена юридически мислима, което значи:
o Да бъде поставена в отношение с правния ред
o Да бъде включена безпротиворечиво в системата от понятия, с
които работи юридическата наука
3. Методологическа рамка на курса (4)
•
При изследването на държавата се обособяват три възможни
задачи:

Да се изследва държавата като факт от социалната
(политическата) действителност. В този аспект тя ни се
представя като териториално обединение за господство.

Да се легитимира държавата. В тази посока са всички теории, които
служат за оправдаване на властта и подчинението в държавата.

Да се направи държавата юридически мислима. Това значи:
o да се постави в отношение с правния ред (да бъде възприета
като част от правния ред, като самия правен ред или като
част от неговата непосредствена среда)
o да се обясни с помощта на другите правни понятия
o при използване на юридическия метод
3. Методологическа рамка на курса (5)
•
В рамките на курса – още два вида знание:
– политико-философско
– социологико-историческо
•
Причината – понятието държава и свързаните с него понятия са
(както всяко понятие) контекстуални. Следователно необходимо е
да познаваме:
– теориите (най-често теории на полето на политическата философия),
в рамките на които съответното понятие се е появило и развило –
история на идеите
– социалния и политическия контекст – елементи на политическа
история
4. Преподаването на ОТД (1)
•
Задачата на Общата теория на държавата:
o Да включи безпротиворечиво понятието държава и свързаните с
него панятия (държавна власт, суверенитет, държавна територия,
държавен орган, властнически актове и т.н.) в системата от
правни понятия
o Да даде концептуална и понятийна основа на публичноправните
отрасли (конституционно право, административно право,
международно публично право и др.)
4. Преподаването на ОТД (2)
•
•
ХIХ век – отрицание на естественото право (немска историческа школа,
социологизъм, позитивизъм)
Немската публичноправна традиция и обособяването на юридическия
дискурс за държавата
o
През ХVII и ХVIII век в немските университети се изучава ius publicum universale,
което се разглежда като клон на есетственото право и на ius gentium
o
През ХIХ век – Staatskunde (познание за държавата), Staatswissenschaften (науки
за държавата) и Staatskunst (държавно изкуство)
o
1875 г. Блунчли (J. C. Bluntschli, 1808-1881) публикува своето Учение за
модерната държава (Lehre von modernen Staat), което се състои от три части.
Първата част се нарича Общо учение за държавата (Allgemeine Staatslehre)
o
За първи път курс по Общо учение за държавата е включен в програмата на
юристите в университета в Хайделберг през учебната 1875/76 г.
o
Само за годините между 1896 и 1901 в Германия са публикувани четири
произведения с такова заглавие, с автори съответно Борнак (Bornhak), Рем
(Rehm), Шмит (Schmidt) и Йелинек (Jellinek).
4. Преподаването на ОТД (3)
Преподаването у нас
- от началото на ХХ век
- Ст. Киров – Общо държавно право, състоящо се от Теория на държавата
и Организация на модерната държава
- К. Соколов – Дръжавно право с първа част Общо учение за държавата
- Л. Владикин – Общо държавно право, състоящо се от Общо учение за
държавата и Организация на модерната държава
- Ст. Баламезов – Общо държавно право, състоящо се от Общо учение за
държавата или философия на държавата и Организация на модерната
държава
- до началото на 90-те години – ТДП, ДПНРБ, ДПСС, БКП
5. Разграничения с други научни области и
университетски дисциплини
•
•
•
•
Социология (закономерностите на възникване и развитие на социалните
общности), политология (теорията и практиката на политиката, политическите
системи и политическото поведение)
Конституционно право (отраслова правна наука, изучаваща конституционните
норми – начина на формиране и взаимодействие на основните държавни органи,
основните права и свободи на гражданите и механизмите за изменение и
допълнение на конституцията), Административно право, Международно
публично право, Право на Европейския съюз
Обща теория на правото (дефинира общите правни понятия и ги свързва в
безпротиворечива система); Философия на правото (поставя понятието право в
контекста на други философски понятия)
Историята на българската държава и право (установяване и хронологично
подреждане на реализирали се в миналото факти, свързани с българската държава
и право и търсене на причинно-следствени връзки между тях) , История на
политическите и правните учения (история на идеите – автори, произведения,
идеи, влияния, контекст)
6. Структура на курса
•
•
Общи въпроси и методология
Възникване на държавата и легитимиране на
държавната власт
•
Държавата, обяснена чрез правото
•
Държава, власт и суверенитет
•
Форми на държавата
•
Политически режими
7. Литература
•
Учение за държавата, Л. Дачев, 2001
•
Обща теория на държавата, Д. Вълчев, 2013
•
Учение за държавата, Ц. Торбов, 1995
•
Общо учение за държавата, Л. Владикин
•
Общо учение за държавата, ред. Ст. Баламезов, София, 1993
•
Държавната власт, Я. Стоилов, София, 2001
•
За една юридическа теория на държавата, М. Тропер, 1993
•
Държавата – създаване, типове, организационни стадии, Щ. Бройер, 2004
Обща теория на държавата
проф. д-р Даниел Вълчев
www.danielvalchev.com