Transcript Funkcionalna-gramotnost - Регионален инспекторат по

МАРИАНА МАНДЕВА
 КАК ДА НАУЧИМ ДЕТЕТО ДА “ПРАВИ НЕЩА” ЧРЕЗ
ЧЕТЕНЕТО И ПИСАНЕТО В РАЗНООБРАЗНИ СИТУАЦИИ ОТ
СВОЯ ЖИВОТ
 или за един “неизвървян път” - функционалната
грамотност на българските ученици и обучението в
началното училище
Септемврийско съвещание на учители – РИО, В. Търново,
2014
АКТУАЛНОСТ НА ПРОБЛЕМА
 В актуални документи на Образователното министерство
се посочва: “Все повече преобладава мнението за
необходимостта от предефиниране на целите на
българското образование, в частност на българското
училищно образование..., с оглед новите изисквания на
динамичната глобална икономика и предизвикателствата
на висококонкурентния пазар на труда в рамките на
Европейския съюз” (Национална програма 2006).
 Разписано е още: “…ориентиране на училищното
образование
към
провокиране
на
мисленето
и
самостоятелността, към формиране на практически умения
и към развитие на личността” (Национална програма 2006).
АКТУАЛНОСТ НА ПРОБЛЕМА
 “Преведено” на “езика” на практиката, това
означава:
от
предимно
информативно
обучението да се превърне в
развиващо
способността
на
ученика да „действа”, да “прави
неща”
чрез
знанието
в
разнообразни ситуации от своя
живот и да израства личностно и
социално.
АКТУАЛНОСТ НА ПРОБЛЕМА
БЕДНИТЕ ХОРА ИМАТ ГОЛЕМИ
ТЕЛЕВИЗОРИ, БОГАТИТЕ ХОРА ИМАТ
БОГАТИ БИБЛИОТЕКИ (Джим Рон)
 „Умението да се разчита и да се предава
информация в писмен вид има
фундаментално значение и за
отделната личност, и за обществото,
тъй като така се съхранява и се предава
човешката памет” (Петрова 2010: 10).
 .
АКТУАЛНОСТ НА ПРОБЛЕМА
 С тревога се поставя въпросът за подобряване
функционалната грамотност на българските
ученици (срв.: Петрова 2010; Тематични анализи
2011). Резюмирано казано: „под светлините на
прожекторите” е проблемът за подготовката
на младата личност за успешно участие в
рецептивни и продуктивни речеви дейности,
осъществявани в писмена форма.
 Актуалност добива въпросът: как още от
първите години на обучението в училище да
пробудим у ученика желание да превърне
четенето и писането в „...интелектуална
способност за навлизане в дълбочината на
нещата” (Димчев 2010: 24), в базисни културни
умения?
АКТУАЛНОСТ НА ПРОБЛЕМА
 Въпроси, задавани на електронната ми поща
(консултации със студенти и учители)
 Въпросът на една студентка:
 Може ли четенето да е без разбиране?
 Въпросът на една учителка:
 Защо в помагалата на децата при задачите за четене с
разбиране се поставят и граматически задачи?
АКТУАЛНОСТ НА ПРОБЛЕМА
 Въпросите на лектора:
 Може ли само училището да е отговорно за неблагополучията
в четивната грамотност на ученика?
 Само в училищни условия ли се чете с разбиране?
 Само в уроците по литература ли се чете с разбиране?
 Колко е трудно трудното четене с разбиране за децата, за
които българският език е втори език?
 Защо се съсредоточаваме главно върху четивната
грамотност и изтласкваме на по-заден план работата за
създаване на ученически писмен текст?
 Ще изяде ли мишката книгата? – или за детето, книгата и
компютъра…
АКТУАЛНОСТ НА ПРОБЛЕМА
Вашите въпроси са……………………
Да потърсим заедно отговорите на
някои от тези въпроси
КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ – много малко теория







ГРАМОТНОСТ
ФУНКЦИОНАЛНА ГРАМОТНОСТ
НАЧАЛНО ОГРАМОТЯВАНЕ
ОГРАМОТЯВАНЕ
ЧЕТЕНЕТО КАТО КОМУНИКАТИВЕН ПРОЦЕС
ПИСАНЕТО КАТО КОМУНИКАТИВЕН ПРОЦЕС
ЧЕТЕНЕТО И ПИСАНЕТО - КОМУНИКАТИВНИ ПРОЦЕСИ ПРИ
ОБУЧЕНИЕТО В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ
 За четирите вида разбиране при възприемане
на текст – буквално, интерпретативно,
критическо, творческо разбиране (по П. Бърнс )
–
ОТ ТЕОРИЯТА КЪМ ПРАКТИКАТА
ЧЕТЕНЕТО И ПИСАНЕТО
В УСЛОВИЯТА НА НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ НА ДЕТЕТО
 Да имаме предвид, че:
 началният училищен етап е нов етап в развитието
на детето; етап на усвояване на нова роля ученик
 Децата са любопитни
 Децата се движат
 Децата разговарят
 Децата са отговорни
 Децата имат богато въображение
 Децата са ентусиасти
 Децата играят
ОТ ТЕОРИЯТА КЪМ ПРАКТИКАТА…
 Да имаме предвид още, че:
 учителят е основен авторитет за малкия
ученик
 Четящият
учител
четене”… и писане
и
“голямото
малко
 Учителят и родителите
 Учителят и други образователни и културни
институти
ОТ ТЕОРИЯТА КЪМ ПРАКТИКАТА – ЧЕТЕНЕТО И ПИСАНЕТО В
УСЛОВИЯТА НА НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ НА ДЕТЕТО

НАЧАЛНО ОГРАМОТЯВАНЕ – ПОДГОТВИТЕЛЕН ЕТАП

Преди всичко – да пробудим у ученика
“искрата” да чете и пише; да покажем на детето
как чрез езика се “правят
важни неща” в
живота

Социокултурен кът в класната стая – пощенска кутия
за книги; съобщения, покани и др.
Посещение в библиотеката
Да не забравяме домашната библиотека
Слушане с разбиране – игра с приказки, направа на
илюстрации, направа на книжка с картинки и др.
“Четене” на текст по картинки; заместване на “думи”картинки в текст чрез схеми-модели и др.
“Четене” и “писане” – по време на игра в парка, по
време на наблюдение, по време на междучасие





ОТ ТЕОРИЯТА КЪМ ПРАКТИКАТА – ЧЕТЕНЕТО И ПИСАНЕТО В
УСЛОВИЯТА НА НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ НА ДЕТЕТО

НАЧАЛНО ОГРАМОТЯВАНЕ – ОСНОВЕН ЕТАП



Урокът по начално четене
Сричково четене и разбиране
Глобално четене и разбиране

ДА РАЗГЛЕДАМЕ И ОБСЪДИМ УРОЧНИ СТАТИИ
Четене с разбиране - звук и буква Р р (урок за запознаване с нов
звук и буква)
Четене с разбиране – звук и буква Ш
Урок за упражнение
Четене с разбиране в периода след началното ограмотяване
Читанка
Да не забравяме обучението по писане – то е “тежка физическа работа на
ума” (Паулу Коелю), която би могла да бъде интересна и достъпна за ученика
ЧЕТЕНЕТО … И ПИСАНЕТО В УРОКА НА ПО
ЛИТЕРАТУРА
 От буквално и интерпретативно разбиране към критическо
и творческо разбиране – “Децата трябва да бъдат
научени как да мислят, а не какво да мислят” (Маргарет
Мийд)
 Пример
•
•
•
•
•
•
•
•
- Нямам представа какво смятате да правите – каза Пипи. – Но аз лично не бива да мързелувам.
Работата е там, че съм нещотърсач и нямам минутка свободно време.
- Какво каза, че си? – недоумяваше Аника.
- Нещотърсач.
- Какво е това? – попита Томи.
- Ами човек, който търси неща!... – каза Пипи...- Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда
някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.
- Какви са тия неща? – попита Аника.
- О, най-различни – възкликна Пипи. – Кюлчета злато и щраусови пера..., и бонбони, и мънички гайки, , и
какво ли не.
(„Пипи става нещотърсач и попада в схватка” – „Пипи Дългото чорапче”, А. Линдгрен)
 Някои идеи за домашната работа –
индивидуализация и
диференциация; задачи за творческо разбиране и за… писане (индивидуално и
кооперирано)
 Извънкласното четене – изборът на четиво е “ключ” към четенето
Четенето и писането в урока по
български език
 Да поговорим първо за четенето с
разбиране


Защо е нужно да се чете с разбиране в урока
по БЕ?
Какви са критериите за подбор на текстове
за четене с разбиране в урока по български
език?
Четенето и писането в урока по български език

Да поговорим още за четенето с разбиране

Пример
По време на урок по български език в 4. клас (за овладяване на
лингвистични знания и началното им прилагане в речевата практика) на
тема „Прилагателно име”, в подготвителния структуроопределящ
компонент учителят поставя учебна задача на четвъртокласниците:
„Прочетете текста „Как са изглеждали първите книги”. Кои са трите
най-важни неща, които разбирате от него?” (интерактивна техника).
Учениците отговарят. Прави се сравнение с предварително записан
отговор на въпроса от учителя (компютърна презентация) и се достига
до общ извод. Обогатяват се комуникативноречеви, когнитивни и
метакогнитивни компетентности на децата. Следва диференциране на
сложни прилагателни имена, употребени в предложения текст от
„Детска енциклопедия за световната цивилизация, обичаи и нрави”.
Осъществява се нужната актуализация на знания и опит във връзка с
темата и вида на урока.
Четенето и писането в урока по български
език
 За писането в урока по български език
Един от най-утвърдените изследователи на „детските
умове” – Дж. Холт, пише: „Ние научаваме да вършим нещо,
докато го вършим. Няма друг начин” (Канфийлд, Хансен,
1997: 161).
 Предвид езиковото образование тази мисъл се „чете” така:
 детето научава как чрез езика да „прави неща”
в разнообразни ситуации от своя живот,
докато чрез езика „прави неща” в разнообразни
ситуации от своя живот. Няма друг начин.
Четенето и писането в урока по
български език
Още за писането
български език
в
урока
по
 При създаването на писмен текст учебните задачи, изпълнявани от
децата, са от типа: „Напишете текст по серията от картини, като
използвате членувани прилагателни имена” (Танкова, Чернева, Иванова,
2005: 41). Логично възниква въпросът: защо учениците съчиняват писмен
текст. За да употребят членувани прилагателни имена?!
 А ако променим задачата така:
„Какво знаете за Велико Търново?”. Отговорите се записват върху постер и се
обсъждат. Достига се до извод, че Велико Търново е живописен град, водещ
културен център в България и т.н. По опорните думи от мозъчната атака (град,
река, Велико Търново, Янтра, Царевец и др.) децата, разпределени от учителя в
екипи, записват кратък текст, чрез който да рекламират града в интернет пред
свои връстници от страната. Създадените писмени текстове (дискурси) са
основа да се разпознаят използваните членувани прилагателни имена.
Уроците за текста
Обучението по писмено преразказване
Дейности по проекти
•
•
•
•
•
•
 Пример – 3. клас (подробен писмен преразказ на научнопопулярен текст – текст
от енциклопедия, детски учебник и т.н.)
- В пощенската кутия на класа има писмо. (Фотокнига „Музей на восъчните фигури В. Търново”)
- В нашия град има нов музей. Нарича се Музей на восъчните фигури и е единствен
на Балканския полуостров. Посещават го много хора – и от града ни, и от други
градове в България, и от чужбина. Ето какво можем да разгледаме в музея
(Мултимедийна презентация – Официален туристически музей на България)
- Фигурите на кои български царе видяхте?
- Как разбирате мисълта Човек вижда толкова, колкото знае.
- Искате ли да посетим музея?
- Предлагам първо да направим книжка с преразкази на текстове от учебника
„Човекът и обществото”. Ще наречем нашата книга „Детска енциклопедия.
Българските владетели”. Ще я занесем в музея, за да я четат децата, които го
посещават.
Обучението по писмено преразказване
Дейности по проекти
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
План на класа
 Ще работим в екипи по четирима
(Ще определим задача на всеки в екипа)
1. Ще изберем текст от учебника Човекът и обществото..
2. Ще направим писмен преразказ на текста.
3. Ще илюстрираме нашия преразказ.
 Ще работим заедно (всички екипи)
(Ще определим задачата на всеки екип)
1. Ще направим книжка с нашите преразкази – „Детска енциклопедия. Българските владетели”.
2. Ще опаковаме подаръка.
3. Ще занесем подаръка в Музея на восъчните фигури, за да могат много деца да прочетат за
българските владетели
(Планът се поставя на видно място в класната стая – социокултурния кът, и остава по време на
работата по проекта.)
(На основата на близост в личната преразказна нагласа се сформират екипи – деца, които ще
преразказват текста „Златен век на българската култура – цар Симеон”; ученици, които ще
преразказват текста „Борба за запазване на България – цар Самуил”; деца, които ще преразказват
текста„Възстановеното царство – родът на Асеневци”. Учениците от всеки екип изпълняват ролите:
лингвистична, комуникативна, оценъчна, роли в образованието.)
Други аспекти на проблема
За четенето с разбиране в урока по
български език и в урока по чужд език
За четенето в уроците по “неезиковите”
учебни дисциплини
За сътрудничеството с родителите
За сътрудничеството с други образователни
и културни институти
За ограмотяването в условия на
мултилингвизъм
За детето, книгата и компютъра
ПОЛЗВАНИ РЕСУРСИ





 Основни ресурси
Георгиева, Йовева, Здравкова 2005: Георгиева, М., Йовева, Р., Здравкова,
Ст. Обучението по български език и литература в началното училище.
Шумен, 2005.
Здравкова 2009: Здравкова, Ст. Начални стъпки в четенето. Книга за
учителите на подготвителна група и на началните класове. С., 2009.
Национална програма 2006: Национална програма за развитие на
училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006
–
2015
г.).
<http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/strategies/prog
rama_obrazovanie.pdf> (06.09.2014).
Петрова 2010: Петрова, С. Училище за утрешния ден. Резултати от
участието на България в Програмата за международно оценяване на
учениците PISA 2009. ЦКОКУО, С., 2010.
Тематични анализи 2011: Тематични анализи на резултатите на българските
ученици
при
четене
в
РISA
2009.
<http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/strategies/a
nalyses/PISA_analizi-2009.pdf> (06.09.2014).
Ползвани ресурси








 Допълнителни ресурси
Димчев 2010: Димчев, К. Основи на методиката на обучението по български
език. С., 2010.
Мандева 2013г
Мандева, М. Комуникативноречеви умения за писмена
преразказна дейност чрез първия (българския) език – начален училищен етап.
<http://liternet.bg/publish29/mariana-mandeva/index.html> (06. 09. 2014).
Мандева 2014а: Мандева, М. Занятията по български език в началното
училище – „работилница” за „създаване” на света и на „Аз”-а. – Образование,
2014, № 2.
Мандева 2014б: Мандева, М. Образователни възможности за свободно
писмено преразказване (4. клас). – Педагогика, 2014, № 3.
Мандева
2014в:
Мандева,
М.
Усъвършенстване
на
ключовата
компетентност Общуване на роден език чрез дейност по проект – 1. – 4.
клас. – Български език и литература, 2014, № 2.
Петров 2012: Петров, А. Проблеми на комуникативно ориентираното
обучение по български език (5. – 12. клас). С., 2012.
Принципи на комуникативното езиково обучение 1993: Some Principles of
Communicative Language Teaching. First Meeting of the Working Party on a
Common Group for Language Teaching and Learning. Strasbourg, 21-22 oct., 1993.
Шопов 2008: Шопов, Т. Съвременните езици: подходи, планове, процедури.
Благоевград, 2008.
Ползвани ресурси
 Допълнителни ресурси
 Шопов 2009: Шопов, Т. Анализът на междуезиковото разбиране и учебният
метод "ЕУРОКОМ“. - < http://liternet.bg/publish25/t-shopov/analizyt.htm >
(06.09.2014).
Да поставим “запетая” в края на разговора,
а не “точка”…
Ако ние преподаваме на учениците си
така, както им преподавахме вчера, то
ние ги лишаваме от тяхното утре. (Дж.
Дюи)
Думите четене, писане, разбиране са
съществителни имена. Да ги превърнем
в “глаголи” за детето – при това в
много важни “глаголи”
Благодарности
Благодаря за привилегията да се
срещна и разговарям с тези, които
“правят училището” (Ив. Вазов) –
учителите!
Assoc. Prof. Mariana Mandeva, PhD
• St. Cyril and st. Methodius University of
Veliko Tarnovo
• Е-mail: [email protected]