Transcript PPS 46 - Българското всекидневие
Урок № 46
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНОЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА ЕВРОПЕЙСКИ СОЦИАЛЕН ФОНД ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ “2007 - 2013 г.
“Инвестира във вашето бъдеще”
ЕЛЕКТРОНЕН УЧЕБНИК
ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ
за пети клас
Виртуален свят за ученици със специални образователни потребности
“Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз“.
“Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз“.
Европейски социален фонд “Инвестира във вашето бъдеще” Оперативна програма развитие на човешките ресурси 2007-2013 г.
Раздел: шести Българите под османска власт
Урок № 46
Българското всекидневие
1.
2.
3.
4.
Домовете Храната Селски занаятчии Бит на българи и турци
Речник:
Порта, яхър, челяд, калдъръм, лихва ,
“Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз“.
Европейски социален фонд “Инвестира във вашето бъдеще” Оперативна програма развитие на човешките ресурси 2007-2013 г.
1.
Домовете
Селски дом
Урок № 46
•
A.
Облика на селищата
• Във времето, когато в Европа се благоустройвали градовете, строелисе величествени храмови и дворци, в българските земи зградоветеападали. • Черквите трябвало да приличат на полускрити в земята къщи, нямали външна украса.
• Дори и богатите граждани християни не смеели да си строят къщи, по –високи от един етаж.
• Откъм улицата всички къщи били без прозорци, високи зидове ограждали дворовете им, със здраво залостени порти.
Между дворовете имало малки вратички- комшулуци, през които хората скрито преминавали вместо по улицата, за безопасност.
Градска улица
Б.
Устройство на домовете
• Съвсем прости били и самите домове, от груби греди, плет и глина. • В приземието зимувал добитъкът; и на село и в града народът държал добитък за прехраната си, за вълна, кожух и цървули.
• Пълни били кокошарниците с домашни птици.
• Към двора принадлежали хамбар- за зърнените храни, и яхър- за конете, най- ценната жива стока.
Български дом “Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз“.
Урок № 46
Европейски социален фонд “Инвестира във вашето бъдеще” Оперативна програма развитие на човешките ресурси 2007-2013 г.
2.
Храната A.
Какво отглеждали българските стопани?
• Българските семейства преживявали с това, което отглеждали на своите ниви, лозе и овощна градина.
• Зеленчуците проникнали в България по – късно от Азия, от • новооткритата Америка през Европа.
• Голяма част от храните, които смятаме за винаги съществували царевица, домати, картофи, чушки и др, са ни познати от едва два три века.
• С османските турци по нашите земи дошъл ориза, българите го засявали покрай река Марица. Мелене на брашно
Б.
Какво изнасяли на пазара стопаните?
• Скъпите стоки българите изнасяли на пазара, носели ги в градове. • Оризът, месото изнасяли за Истанбул, зърнените храни и млечните произведения сирене, масло, извара също били главно за продан. Обреден хляб
В.
С какво се хранели?
• Бедна била трапезата на тогавашния българин.
• Дори хлябът- основната храна, заприличал на сегашния чак през ХVІІ в. Преди това народът ядял предимно варено жито. • През зимата се хранели с кисело зеле и зелева чорба, солена сланина. • По резен сланина носели при земеделския си труд чак до жътва, за да им дава сили.
• Обикновено топели залъци във вода с оцет, понякога и суроватка.
• От пазара купували храна рядко, обикновено за болни.
“Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз“.
Европейски социален фонд “Инвестира във вашето бъдеще” Оперативна програма развитие на човешките ресурси 2007-2013 г.
3.
Селски занаятчии
Урок № 46
A.
Какво изработвали във всеки дом?
• Във всеки селски дом се изработвали и сечивата, и каруцата и покъщинатаза фамилията.
• Жените сами тъчели платно и шаяк, кроели и шиели дрехите на челядта си. Украсявали ги с везба, плетени дантели, мъниста.
• Материалите си боядисвали с природни багрила, които добивали сами.
Инструменти на ковач
Б.
Какви занаяти се развивали на село?
• По един ковач на няколко села произвеждал металните части, подкови, оръдия на труда. • Макар и рядко се срещали терзии, шивачи.
• Парите, които получавали за продукцията си, не харчели, ами пестяли, обикновено ги закопавали.
• Те им давали сигурност при лоша година, епидемия, или бягство при опасност от насилие.
Тъкани с шевици Гайтанджийска работилница “Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз“.
Урок № 46
Европейски социален фонд “Инвестира във вашето бъдеще” Оперативна програма развитие на човешките ресурси 2007-2013 г.
4.
Бит на българи и турци A.
Животът в града
• В градовете се живеело по-добре, но и по- опасно, защото били средища на чиновници, еничари, чифликчии- представители на османската власт.
• С неуморен труд българинът се замогвал, на трудно скривал богатството си от обирници.
• Но в града имало водопровод, топла баня, калдъръм, кафенета и кръчми.
• Най- жестока напаст за хората били епидемиите, които лекували с молитви, баяне, билки и магии. Понякога едрата шарка отнасяла половината деца, но най- страшна била чумата, която нападала на вълни европейските земи.
Б.
Животът на жените
• Българите се разхождали по чаршията и купували вносни стоки, мюсюлманките си седели вкъщи или притичвали целите забулени до някой дюкян.
• Мюсюлманките били откъснати от живота, част от тях живеели общо в харем, защото видни турци имали до четири съпруги.
• Този начин на живот за българките бил мъка и обида, затова ако някой бей грабвал момиче за харема си, близките го оплаквали, сякаш е мъртво. Български девойка • Българките се развивали наравно с мъжете, защото поемали и отговорности, наравно с тях.
В.
Отношенията на двата народа
• Празниците си двата народа отбелязвали поотделно, но по обичай хри стияните дарявали на Великден червени яйца на съседа турчин, а той им връщал с курбан по Байрам. • В града българи и турци се различавали и по труда си. Мюсюлманите били поучавани, че са родени господари, често богатеели от лихварство или данъците на раята, докато християните оцелявали чрез усилна работа.
Почивали само в неделя, когато непременно ходели на черква.
Настрадин Ходжа- турска миниатюра “Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз“.
Европейски социален фонд “Инвестира във вашето бъдеще” Оперативна програма развитие на човешките ресурси 2007-2013 г.
Урок № 46
Бродерия Селски дом Мелене на брашно Тъкани с шевици Занаятчийски дюкян
Бичкиджийница “Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз“.
Урок № 46
Речник:
Порта
–
Европейски социален фонд “Инвестира във вашето бъдеще” Оперативна програма развитие на човешките ресурси 2007-2013 г.
Челяд
–
Семейство
Калдъръм
–
Улица с каменни плочи
Лихва
–
Процент, добавен върху взети назаем пари
Яхър
–
Обор, конюшня
Воденица “Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз“.
Урок № 46
Европейски социален фонд “Инвестира във вашето бъдеще” Оперативна програма развитие на човешките ресурси 2007-2013 г.
Въпроси и задачи:
1.
Как изглеждали българските селища под властта на турците? 2. Какви били домовете на българите?
3. С какво се хранел българинът?
4. Какви храни произвеждал? 5. Кои били новите култури по нашите земи?
6. Какви били селските занаятчии? С какво се занимавали?
7. С какво се отличавал селския живот от градския?
8. Как живеели българките в османската империя? А мюсюлманките?
9. Коя била най- жестоката напаст за хората през ония векове?
10. Как лекували страшните болести?
11. Как отбелязвали празниците си двата народа?
12. По какво се различавал труда на българи и труци?
“Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз“.
Европейски социален фонд “Инвестира във вашето бъдеще” Оперативна програма развитие на човешките ресурси 2007-2013 г.
Това вече го знаем
Урок № 46
• • • Във времето, когато в Европа
градовете
• И
църквите
и
домовете
се благоустройвали, по нашите земи западнали.
били ниски едноетажни, без външна украса, от улицата без прозорци.
Улиците
приличали на дълги коридори с глинени стени и тук-там здраво залостени врати.
Домовете
били прости, от груби греди, плет и глина, в приземието зимувал добитъка. В домовете хората държали добитък за прехрана, за вълна, кожух и цървули, кокошарниците били пълни с птици.
Семействата
преживявали с това, което дружно изработвали на своите ниви, лозе и овощна градина. От Азия и Америка проникнали ориза, пъпеша, кайсията и т.н.
нови култури
- царевица, картофи, чушки, домати и др.;турците донесли •
Трапезата
на тогавашния българин била бедна, дори хлябът не приличал на днешния. Хранели се с варено жито, кисело зеле, зелева чорба, солена сланина. • Във всеки дом си
изработвали
и дрехите, и покъщината, и сечивата и каруцата. По едни
ковач
на няколко села произвеждал металните части, подкови, оръдия на труда. Срещали се и
терзии, шивачи
, но рядко, защото жените сами тъчели, кроели и шиели дрехите, боядисвали ги и ги украсявали с везба и дантели, мъниста. • •
В градовете
имало повече удобства, но било по- опасно, защото били средища на османската власт.
Българските занаятчии
, които се замогвали с неуморен труд, трябвало да крият богатството си. •
Българките
се разхождали по чаршията, купували стока, носели и отговорности като мъжете.
Мюсюл манките
си седели вкъщи, и откъснати от живота, западали.
• За цяла Европа най- жестока напаст били
епидемиите
, които лекували с молитви, баяне, билки и магии. • • Най- страшна била
чумата
, която нападала на вълни европейските земи.
Празниците
си двата народа отбелязвали отделно, но по обичай християните дарявали по
Великден
чер вени яйца на съседите си турци, а те им отвръщали с курбан по
Байрам
.
В града
българи
и
турци
се различавали и по труда си. Мюсюлманите били поучавани от духовниците, че са
господари
, и богатеели от
лихварство
и данъците на раята, докато християните изкарвали прехраната си
с усилена работа
. Почивали си само в неделя, когато задължително ходели на църква. “Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз“.
Европейски социален фонд “Инвестира във вашето бъдеще” Оперативна програма развитие на човешките ресурси 2007-2013 г.
Урок № 46
Филмотека
Филм Филм Филм 3.41 мин . - Българските занаяти 4.59 мин . - Музеят на занаятите и приложните изкуства в Троян 9.42 мин . - Арабски халифат. Част 1 - възникване на Исляма Филм Филм Филм Филм Филм Филм 11.39 мин . - Арабски халифат. Част 2 - Възход на арабския свят 43.37 мин 1.16.37 м 11.25 мин . - Ислямът - Империя На Вярата 1 . - Правата на жените в Исляма .- Християнството в Османската империя 11.52 мин . - Българската аристокрация след османското завоевание 3.31 мин . - Светът на българина през XVI - XVII век
К р а й “Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз“.