Transcript ppt
Динамика на потребителското търсене на читателската аудитория от 7 до 19 години в Регионална библиотека Монтана Защо изследвахме читателските потребности • Библиотеките са едни от най-важните институции- защо? • Обществото - пред нови възможности и предизвикателства. • PISA 2009- тревожни данни! • Манифеста на Юнеско - създаване и стимулиране на навици на четене у децата от ранна възраст. • Най- добрия начин да се установят нагласите при четенето , тенденциите в новото информационно общество и посоката на промяна на читателското поведение, в институцията библиотека, е като се изследва динамиката на читателските потребности. • Динамиката на читателската аудитория и нейните потребности са многопластови!!! Защо изследвахме… - 2 • Целите - да се установи удовлетвореността на читататели от 7 до 19 години от библиотечния фонд и библиотечното обслужване в Регионална библиотека „Гео Милев” – Монтана. А така също да очертае границите на промененото читателско поведение на изследваните групи и да установи причините за спада в ползването на библиотеката, с която четенето институционално е свързано. • Както и да се разкрие готовността на библиотеката да посрещне съвременните читателски потребности и изисквания на учениците от 7 до 19 години, а така също и изясняване на позицията на самите читатели относно релевантността на услугите в библиотеката, като по този начин да се очертаят основните тенденции за промяна на библиотечните услуги, с цел – библиотеката да е по- привлекателно място за младите хора. • Ще се разкрият тенденциите в динамиката на читателската аудитория сред учениците от 7 до 19 години,ще се установят възможностите на Регионална библиотека „Гео Милев“- град Монтана за задоволяване на потребителските търсения и изисквания на изследваната аудитория, ще бъде направен опит да се изяснят факторите и причините за отрицателните тенденции в ползването на библиотечните услуги сред читателите на възраст от 7 до 19 години. И не на последно място, ще се предложат идеи за оптимизиране услугите и дейностите на библиотеката в живота на учениците. Модел на изследване • период на провеждане на терен- 11-21 април 2011 г. • представителност- извадков метод • обем на извадката- 48 ученици- читатели • метод на формиране на извадката-квота възоснова на всеки десети • метод за набиране на информацията-пряка индивидуална анкета Метод на изследване-2 • • • • -от 7 до 10 г., - 167 ученици, т.е 17 анкетирани; - от 11 до 14 г., -138, т.е 14 анкетирани; - от 15 до 19 г-. – 171 т.е 17 анкетирани. Възрастовите групи са избрани да съответстват на степените на образование: • - начално (от 7 до 10 години вкл.); • - основно (от 11 – 14 години вкл.); • - средно (от 15 – 19 години). Върнали -невзели • период на провеждане на терен-21 април1 май 2011 г. • представителност-извадков метод • обем на извадката- 97 ученици-читатели • метод на формиране на извадката-квота възоснова на всеки десети • метод за набиране на информациятаинтервю по телефон, имейл В дълбочина • Използвани качествени методи: - Една фокус група с читатели на Регионална библиотека „Гео Милев”гр.Монтана на възраст между 15-19 години; - Експертни мнения на библиотекари, работещи в отделите, които обслужват изследваните групи. Резултати • • • • • „Промениха ли Ви се читателските навици и как”-Изразените позиции не отричат обаче и не заменят категорично традиционните с електронните носители на информация, осъзнават взаимното допълване и ноебходимостта от баланс между възможностите. Това може да се обясни с факта, че респондентите от изследването са предимно редовни читатели, изкушени от досега с книги. Налага се и поведението на повзискателни читатели- а именно, да правят по-внимателен подбор на това, което четат. За щастие, малък е делът на тези, които са престанали да четат изобщо- от 4,9% до 11, 9%- съответно от първата до третата изследвана група. В групата на децата от 7 до 10 години, на 29.3% съвременното общество не е променило отношението към книгата, почти същия процент – 28.3% отчитат своите предпочитания за по-внимателен подбор за водещ при избора на това, което четат. Влиянието на интернет е все още със сравнително малък дял- 18.9%. Но тези показатели се променят при третата изследвана група на 15-19 годишните, за да достигне до 36.3% - на такъв дял от респодентите им пречи интернет, за да четат и едва 12.4% от тях са запазили традиционните си читателски навици. В групата на 11-14 годишните се очертават тенденциите към промяна от традиционни читателски навици към промяна и влияние на информатизацията- 27.7% от тях са променили читателските си навици заради интернет. Във всички групи обаче относителния дял на тези, които „престанах да чета“ е много малък, което носи оптимизъм. И по-скоро изследваната група е променила източниците на информация, отколкото навика да чете изобщо. При младите читатели от изследваните групи се наблюдава аномално отношение между норма на читателско поведение и реална читателска практика. При отговора на въпроса- „Достатъчно ли четете?(зададен при разговора при прякото индивидуално анкетиране)“, отговорът „чета достатъчно“ се среща рядко и те рядко сами одобряват своето читателско поведение. Това показва ниско ниво на читателско себе- одобрение, добавено и от съзнаването, че не четат достатъчно и имат позиция и намерение да променят това положение- „чета малко, но трябва да започна да чета повече“. Свободното време • • • С изключително динамичното развитие на редица развлекателни индустрии, четенето е поставено в една силно конкурентна среда, в която се състезава както за времето и за средствата, така и за вниманието на потребителите. Изследвахме и честотата, с която учениците от изследваните групи, практикуват отделните занимания на свободното време и как те се конкурират с четенето. Представителите и на трите възрастови групи много по- активно прекарват свободното си време извън дома- ходят на дискотека, концерти, кино, спортуват, пътуват, излизат да похапнат навън, или се срещат на кафе с приятели, посещават спортни състезания на живо. Те по- малко отделят време за телевизия и по- слабо отдават значение на времето, прекарано със семейството. Накратко, младежите са групата, която в най- голяма степен цени контактите с връстниците си и там, където директното общуване не е възможно, по- скоро е заменено с виртуално (чатове, Facebook и други социални мрежи), отколкото да се отдаде време на индивидуални занимания, каквото е и четенето. Общите теми на разговор в тези групи все повече се диктуват от киното, модата, забавленията и много по- малко от книгите. Интерес е да се проследи тенденцията, как от 31,2% при най- малките, делът на тези които четат книги през свободното си време намалява критично до 14,4% при 15-19 годишните, което отново показва, че връзката книга- ученик се „къса“ след началното образование Фактори,ограничаващи четенето! Четене без прекъсване • Резултатите показват, че в първата изследвана група на 7-10 годишните- 23,7% от децата четат до час без прекъсване, почти толкова четат и по- малко- до 15-30 минути, а именно- 24.6%, което се обуславя от възрастта им и възможностите им за съсредоточаване върху писмен текст. • Тревожни стават резултатите от следващите групи, в които учениците натрупали познавателни умения, изградили подход към текста и неговото осмисляне, 33.9% от 11-14 години и 31.5% от 15-19 годишните са отговорили, че четат не повече от час и едва 6.7% при третата възрастова група, четат над 2 часа без прекъсване. Обичате ли да препрочитате книги Но 67.2% от анкетираните от всички изследвани групи обичат да препрочитат книги.Книгите са основа на мечти и фантазии за много голям процент и от трите изследвани групи- съответно 85.2%, 73.2% и 75.3%. Книгата като удоволствие и лично преживяване • Обичате ли да четете за удоволствие? отговори-всички групи,% • Не-24,4% • Рядко-29,4% • Често-34,2% • хоби ми е-12,2% Какво четат най-често? Най - често използвани източници на информация Информационното общество влияе не само на читателската ориентация към библиотеките, но и на ползването на източници за информация- традиционни и нови- продукт на информационните технологии. Изследването сочи, че 30.9% от анкетираните от трите изследвани групи ползват предимно трaдиционните източници на информациякниги, речници, енциклопедии, учебни помагала, художествена литература. Относителния дял на ползващите новите технологии е 26.2%. Но неудовлетвореността от получената информация във Интернет е твърде висока. 58.9% от респондентите са с неудовлетворени читателски потребности в мрежата. Източници на информация Причина..задължение..мотив…??? Кой мотивира и насърчава? Защо ползват библиотеката- функции • Най-голям е броят на респондентите и от трите изследвани групи, които ползват библиотеката за образователни целисъответно 32.3%, 37.1% и 37.2%; • 30.1%, 25.5% и 28.9% от анкетираните от съответните три групи търсят библиотеката за получаване на информация; • Едва 1.9% , 1.6 и 1.3%, за да ползват интернет; • И за езиково обучение- едва 5,2%, 5,6% и 9,4%. А защо не ползвам????!!!! • • • • • • • • • • ползвам други библиотеки-9,3% имам богата домашна б-ка-10,7% заемам книги от приятели-15,2% не намирам нови заглавия-24,5% пропуски в набавянето-10,3% затруднявам се да идвам-6,4% интернет връзка-бавна-3,2% недостиг на комп.места-2,3% бавно обслужване-3,4% неприветливо място-6,7% Характеристика на читателската аудитория Колко пъти?един ли сто ли.. Как оценявате обстановката в Регионална библиотека „Гео Милев“- гр. Монтана?“ Доволни ли сте от обслужването в Регионална библиотека „Гео Милев“ Монтана ? Обслужващи звена на Регионална библиотека „Гео Милев По какви причини ползвате Заемната за дома? Специализираните отдели www.montanalib.com • За 30.2% от анкетираните и от трите групи, липсва каквото и да е информация за него, т.е не знаят за съществуването му; • Липсва нагласа и навик да го ползват като информационен ресурс на библиотеката, предпочитат традиционните ресурси и не намират полезна информация или пък тя не е достатъчна; • Не особено положителната оценка на изследваните групи, се отнася не само до структурата, но и до съдържанието на сайта и възможностите за достъп до чужди бази данни. Това посочват 23.2% от анкетираните. • Анализът на тези резултати има и друга плоскост- от една страна, че учениците не ползват Интернет в библиотеката. Както стана ясно от отговорите на по-горен въпрос в анкетното проучване- „защо ползват библиотеката“, само 1,9%, 1,6%, 1,3% от съответните изследвани групи, са посочили, че причината е Интернет. Културната функция • Читателите от първата група 7-10 години са по-активни в участието си в културния живот на библиотеката. Но е много висок относителния дял на анкетираните, които не проявяват интерес към тези прояви - 58.4%. При другите две групи, резултатите са още по-негативни и 82.4% тревожни, защото достигат до относителен дял на непосещаващите културни прояви ученици на възраст от 15 до 19 години; • Въпреки целенасочените усилия на отделите в библиотеката, часове с приказки, конкурси за есе, рисунки, представяне на детски и младежки книги, начинанията не намират отзвук сред аудиторията, към която са насочени. Маратона Библиотека за всички..и не съвсем… • • • • И в трите изследвани групи най-висок е относителния дял на анкетираните читатели, които винаги намират търсените от тях заглавия. При читателите деца от 7 до 10 години ситуацията е най-благоприятна- 72.9% намират търсените и необходимите материали. При третата група15-19 годишните, относителния дял на ненамиращите нужните им заглавия тревожно достига до 1/3 от анкетираните; Относителния дял на доволните от атмосферата в Регионална библиотека „Гео Милев“- гр. Монтана е много висок- 91.5%, 89.2% и 90.8% за трите изследвани групи. Само 8.5% и 10.8 и 9.2% съответно от трите групи респонденти не са доволни изобщо; Интересни са реакциите на читателите на трите групи при получаване на отказ. Преобладаващата част от читателите проявяват разбиране, но при читателите от 7-10 години и от 11 до 14 години толерантността е по-голяма, в сравнение с тези на читателите от 15-19 години, когато получават отказ.Читателите от първите две изследвани групи са по-търпеливи, готови да изчакат връщането на книгата и по-скоро не са склонни да търсят услугите на други библиотеки; Читателите от 15 до 19 години са нетърпеливи, търсят други библиотеки, само 15.4% са склонни да чакат връщането на търсената от тях книга. При тази група е висок и относителния дял на тези, за които отказът става повод да се откажат от услугите на библиотеката изобщо 31.1%.- един категоричен негативен резултат като реакция от ненамерен материал. Какво харесвате и одобрявате в обстановката в Регионална библиотека „Гео Милев-“ Монтана Позитивно • На въпроса „Доволни ли сте от обслужването в Регионална библиотека „Гео Милев“ като цяло?“резултатите свидетелстват за положителна оценка за удовлетвореността на читателите от работата на библиотекарите, а именно: • Отговори-всички групи,% • Да-64,8% • Не-18,2% • не мога да преценя-17,0% Негативно… • - Отговори-всички групи,% некомпетентност-35,5% недостатъчно компютърни знания-13,4% не знаят чужди езици-7,3% снизходителни и високомерни-18,2% с формално отношение-11,1% с неподходящо поведение-14,5% Ако не знаете,попитайте библиотекаря Изводи…за библиотекарите… • • • Тези данни сочат, че библиотекарите според изследваните групи са способни най-вече да ориентират читателите във фондовете, като по този начин читателят сам и с увереност ползва ресурсите на библиотеката (24.4%, 27.8%, 34.5% за съответните три групи); Така също е висок и относителен дял от учениците, които посочват, че библиотекарят успява да им намери необходимата информация в помощ на учебния процес- найважното за тях, в този период от живота и развитието им. Т.е 32.5%, 18.8% и 24.5% от учениците от съответните изследвани групи смятат, че библиотеката и библиотекарят подпомагат процеса им на учене и по този начин активно подкрепят и участват в дейностите за преодоляване на неграмотността, тъй като грамотността е ключът към образованието и знанието; Неграмотността е сериозен проблем и за България. Според официални данни от последната година, неграмотността е достигнала значителни размери. Освен това липсата на достатъчно училищни библиотеки, или наличните са слабо развити и организирани, води до поемането на тези функции от обществената библиотека. Тревожен е факта, че при втората група читатели 10-14 годишните, процента е почти наполовина по-малък, т.е на тях библиотеката не успява добре да подпомага учебния процес и да е адекватна на читателските им потребности. Насърчава ли Регионална библиотека „Гео Милев“гр. Монтана, читателите си да четат повече, с помощта на организираните дейности, програми и услуги Защо …ви изгубихме…??? • • • Получените отговори, систематизирани в резултат на интервюто, ясно и категорично открояват едни отговор- а именно, че респондентите и от трите изследвани групи просто са спрели да четат. Друга причина, която ограничава ползването на библиотеката е и това, че читателите търсят алтернативи и ползват и други библиотеки- лични и обществени; За 10,4% от читателите от 7-10 години причината е, че не намират нова информация, но този дял тревожно се увеличава при другите две групи- и достига 23,5%. Очевидно за тях библиотеката не набавя нови и актуални книги и други информационни ресурси.И по този начин не е релеватна на техните потребности като читатели; Ето някои от мненията: „много стари книги, фондът трябва да се обнови”; „до мен обикновено не достигат дори заглавията от училище”; „много са грозни някои книги- скъсани и мръсни”; „зимата ми е студено в Детския отдел”; „нужен е ремонт- много е овехтяло”; „защо не работят и до по-късно”; „мисля, че там е много прашно”; „няма кафене, където просто да си прочета нещо интересно с приятелки”; „библиотекарите ми харесват, не съм попадал на лоши;, „библиотекарят винаги ми помага”. „ Кога за последен път четохте книга? На този въпрос отговорите и в трите изследвани групи са съсредоточени около отговора- „преди 6 месеца”, който факт не е крайно тревожен, освен това процента на отговорилите „изобщо не чета”, е около 20% и за трите изследвани групи. Успява ли училището да Ви мотивира да изградите навици на активно читателско поведение? • Този въпрос отново показва тенденцията, че съвременната образователна система по всяка вероятност не насърчава и не налага търсенето на допълнителна литература за подготовка. От 47,9% до 78,5% от респондентите смятат, че училището не създава позитивно отношение у тях към книгата и четенето и не ги насърчава да четат повече. • Според тях авторитетът на учителите е нисък и те като цяло не успяват да станат авторитет за учениците, както и смятат, че изучаваните в училище четива не отговорят на интересите им в съвременната епоха. Все пак от 52,1% до 21,5%, движейки се от 7-10 годишните до 15-19 годишните, признават авторитет на някои конкретни учители, както и нуждата от някои конкретни четива от училищния литературен канон. Подобни отговори говорят, че позитивните моменти са резултат не от системни действия на образователната политика, а по-скоро са случайни по отношение на нея и са резултат от индивидуалното поведение на определени учители. Промяната…възможна??? Фокус Изводи: Проведената фокус- група дава възможност за следните изводи: • • • Структурата на свободното време на изследваната група ученици е един от ключовете за ориентация в техните потребности, интереси и желания. Приоритетна е позицията „стоене в Интернет”, а само един ученик запълва свободното си време с четене на книги, но всички посещават някаква извънкласна форма(пеене, журналистически клуб). През часовете посочени от тях, свободни в денонощието им са от 2 до 5 часа, в зависимост от смяната, която са на училище. Но относно мрежата Интернет, учениците го оценяват като „загуба на време” и „невярвам на намерената информация в нета, обикновено е проверявам на още дветри места”, само един от учениците обаче проверява в източник от библиотеката. Предпочитат да ползват Интернет вкъщи на собствените си компютри- „на моя си компютър”, в редки случаи в училище или библиотеката- „за нещо спешно”. Не харесват четенето на художествен текст на компютъра, „предпочитам да взема удобна поза и да чета на хартия”. Ползват Интернет за комуникация, но „важните разговори, провеждам на живо”. Относно читателските навици, на въпроса „Кога четохте за последно книга?”, отговорите са хаотични- „не помня”; „половин година чета Железния светилник”; „започвам да чета една книга и забравям докъде съм стигнала”. Четат книги, които са „модни и нашумели”, препоръчани от съученици или обсъждани във форумите в Интернет. Предпочитат художествената литература, защото тя им дава възможност да мечтаят и фантазират и да съпреживяват случващото се с героите- „представям си, че съм вътре в книгата ”; „все едно съм страничен наблюдател и следя развитието на сюжета”. 300 страници текст, ако им е интересен, биха прочели за седмица. Купуват и подаряват книга- „смятам книгата за интересен и ценен подарък”. Фокус-2 • • • • • • Отношението към библиотеката- през лятото посещават библиотеката по- често, защото не трябва да четат по задължение. Не винаги намират достатъчно екземпляри от изучаваните в училище заглавия и това ги демотивира да отидат пак. Средно по веднъж на две седмици посещават библиотеката в града, но- „се чувствам неудобно, ако съм просрочила датата на връщане и отлагам всеки ден”. Искат да намират в библиотеката новите, съвременни заглавия от книжния пазар и да има достатъчно екземпляри. Харесват библиотекарите и смятат, че са „добре образовани, за да ми намират информация по търсените теми”. Особено мили и сантиментални спомени имат от Детския отдел преди време и точно там са им създали читателски навици, „библиотеката е хубаво, възвишено място”. Смятат, че трябва да се пази тишина в залите, „да е като храм”. Предпочитат да намерят нужната им книга и не ги интересува интериора. Само един от групата знае и е участвал в кампании на библиотеката „бях клоун и раздавах рекламни материали за услугите на библиотеката” (по време на Националната библиотечна седмица). Почти никой незнае за културните прояви на библиотеката, а биха искали да присъстват. Незнаят, че библиотеката има сайт, но предпочитат да научат от него полезна информация, каталога и културните събития, а не самите текстове- „аз искам да си ида на живо в библиотеката”. Смятат, че в услугата „Попитай библиотекаря”, трябва да се задават само „сложни и важни въпроси”. А книгите и другите материали в библиотеката да бъдат на видимо място и лесно достъпни. Една част от изследваните ученици са били стимулирани от семействата си да четат, други сами са усетили необходимостта. Всички имат книги вкъщи. Не смятат обаче, че учителите им четат, както и това, че биха оценили допълнителните им знания по даден урок. Експертно мнение Изводи: всеобщото мнение на библиотекарите от Регионална библиотека • • • • • „Гео Милев“ в град Монтана, които ежедневно работят с учениците от изследваните групи, могат да се обобщят ето така: отлив на читатели и спад на посещения и използвани библиотечни и информационни ресурси; неподържана материално- техническа база, което води до една непривлекателност на библиотеката; читателите все пак четат, но всъщност въпроса е не колко, а какво и какт.е изниква въпроса за „истинското и стойностно четене“, което е в криза; проблем в четенето има, но той не е индивидуален, а е проблем на цялостната българска културна и социална среда. Винаги ще се чете, но в момента външната среда в България не стимулира четенето, то не е престижна дейност. проблема с четенето обаче, не е само наш, български, а е и световен, навсякъде по света не е престижно да си културен и да четеш. А сега накъде?