Transcript Ран Босилек - поет на детската радост
Slide 1
РАН БОСИЛЕК
ПОЕТ НА ДЕТСКАТА РАДОСТ
/1886-1958/
Slide 2
На 26 септември се навършиха
125 години от рождението на
един от най-изявените творци
в българската детска
литература – Ран Босилек
(1886 - 1958).
Истинското му име е Генчо
Станчов Негенцов.
Slide 3
Той е роден на 26 септември 1886 г.
в Габрово. Баща му – опълченец в
Руско-турската освободителна война,
умира, когато момчето е 7-годишно.
Майка му – будна и сладкодумна
българка, през деня работи по чужди
къщи, за да изхранва петте си деца, а
вечер им разказва приказки. Малкият
Генчо е запленен от техния чар и през
целия си живот не престава да събира,
преразказва или преработва в
ритмическа проза десетки български
народни приказки.
Slide 4
Завършва прочутата Априловска гимназия в родния си град и става
начален учител. Шест години той обучава малките ученици, силно се
привързва към тях и открива, че “в душата на всяко дете живее поет”.
Петгодишната Минка често идвала заедно със сестричката си в
училище. Веднъж тя моли младия учител:
- Учителю, напиши едно стихотворение и за мен!...
- Какво стихотворение, Минке? – усмихва се топло господин Негенцов,
като милва по косите русокосото момиченце.
- Такова, като тия дето днес ни чете в клас. Кака ще ме научи да го
казвам.
Slide 5
Същата вечер лампата в “бяла спретната
къщурка” на учителя свети до късно. А на
другия ден той прочита на учениците си
своето първо стихотворение “На косичка”
(Днеска вече / втори път / наша Кичка / на
косичка / как плетат.).
Скоро то е отпечатано в списание
“Светулка”, подписано с поетичния
псевдоним Ран Босилек. Годината е 1906.
Slide 6
Оттогава, в продължение на половин век Ран
Босилек твори изключително за деца. Нито
следването в чужбина (той завършва право в
Брюксел), нито адвокатската практика прекъсват
връзката му с българските деца. В периодичния
печат непрекъснато се появяват ту негови
благозвучни и жизнерадостни стихотворения, ту
весели и остроумни приказки.
Slide 7
През 1923 год. юристът Генчо
Негенцов изцяло отстъпва пред
писателя Ран Босилек. Той става
главен редактор на списание “Детска
радост” и се посвещава на българската
детска литература.
В продължение на 25 години, до 1947
г., той привлича на неговите страници
такива писатели като Дора Габе, Ангел
Каралийчев, Асен Разцветников, Асен
Босев, Веса Паспалеева и др.
Slide 8
На страниците на “Детска
радост” по настояване на Ран
Босилек се появяват
илюстрациите на Александър
Божинов, Вадим Лазаркевич,
Стоян Венев, Георги
Атанасов (илюстрирал
“Неродена мома”, “Жива
вода” и “Незнаен юнак”),
които и до днес красят
детските книжки.
Slide 9
В периода между двете световни войни Ран Босилек
работи като редактор в издателство “Хемус”, където
се отпечатва и сп. “Детска радост”. Поставя началото
на художествено оформената българска детска книга.
Доказателство за това е и международната награда за
най-хубаво издадена книга “Шумейкър” за сборника с
приказки “Неродена мома”.
Председател е на Дружеството на българските детски
писатели.
Slide 10
Ран Босилек оставя богато литературно
наследство за деца – поезия и проза. Връх в
поетичното му творчество са стихотворенията
“Родна реч” (Родна реч, омайна сладка, / що
звучи навред към мен;), “Родна стряха” (Бяла,
спретната къщурка./ Две липи отпред.) и “Я
кажи ми” (Я кажи ми, облаче ле бяло, / отде
идеш, де си ми летяло?), посветени на родния
език и на родния дом.
Slide 11
Поетът възпява красивата родна природа: “Обичам, горо, обичам”
(Обичам, горо, обичам / твоитебуки зелени, / твоите води студени,),
“Пеперуда”, Нощ и ден”, “В гората” и др. Пресъздава годишните
сезони: “Малък Сечко” (Малък Сечко юначина – / сняг насипва два
аршина), “Снежинки” (Хвъркат белите снежинки, махат ми с крила: /
нии сме весели и луди, вън при нас ела!), “Кокиченца”, “Ронобудниче”
(Февруарски вятър вее, / сребърно звънче люлее.), “Пролетен вятър”,
“Пролет”, “Чичо-Пей” (Топъл вятър щом повей / и кокиче занаднича, /
глас извива малко птиче: / - Чичо- Пей! Чичо Пей!), “Пътници” (-Хей,
щъркели, / поспрете се, поспрете се!), “Есен”, “Златокоса есен”
(Златокоса и засмяна, /дар-дарува есента: / кичи с гиздава премяна /
дървеса, треви, цветя.)
Slide 12
Любима тема в поезията на Ран Босилек са
жизнерадостните весели игри и забавления на
децата: “Моите песни” (Обичам да лудувам, /
обичам да палувам), “Моята свирка”
(Свирчице ле чудновата, / ти ми веселиш
душата, /обичам и цветята,/ на птичките
гласа.), “Какво обичам” (Обичам аз играта /
под сини небеса), “Сапунени мехурчета” (Туй
мехурче е за мене... / Вижте двенки заловени),
“Чрешки” (Избирам, намирам / черешки
червенки - / по тринки, по двенки / с опашки
зеленки.) и още мн. др.
Slide 13
Огромен е приносът на Ран Босилек за съхраняването и
популяризирането на българските приказки. “Народните
приказки са първата здрава духовна храна за малките –
пише Ран Босилек. – Разказани на звучен и сладък език,
те са като майчино мляко, като роден планински въздух
за детето.” Преразказани от големия майстор на
словото стегнато (с кратки изречения), живо и
увлекателно, те се четат на един дъх. Част от тях са
римувани и това ги прави още по-интересни и лесно
запомнящи се – “Дядо и ряпа” (Дядо белобради ряпа взе
да вади. С две ръце я хваща, силно се напъва, пъшка и
опъва – тя се не поклаща...), “Косе Босе” (Направило си
Косенцето Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица....)
Slide 14
В сборниците “Клан-недоклан”, “Косе Босе” и
“Бабиното петленце” са поместени много любими
приказки за животни като: “Кумчо Вълчо рибар”,
“И аз съм като баща си”, “Кума Лиса кръстница”
както и чудесните битови приказки “Който не
работи, не трябва да яде”, “Гъргалчо”, “Сливи за
смет”, “Неволя”, “Умното овчарче”, “Дядо ряпа
вади” и други, в които се осмиват мързела и
глупостта и се възхваляват трудолюбието и умът.
Slide 15
Авторските сборници “Незнаен
юнак”, “Неродена мома” и “Жива
вода” потапят малките читатели във
вълшебния свят и силата на магията
на неродената мома, незнайния юнак,
живата вода, момчето и вятъра,
златната ябълка и чудната кутийка.
Slide 16
Изключително интересни, написана в римувана
проза, изпълнени с безброй детски шеги и
лудории, са писмата на Патилан и Патиланчо
Данчо до Смехурко, поместени в сборниците
“Патиланци”, “Патиланско царство”, “Бате
Патилане”, “Патиланчо Данчо”, “Патиланчо
на училище” и “Патиланско училище”.
Талантливият писател разкрива красотата и
магията на детството, показва колко находчиви,
остроумни, непосредствени и чистосърдечни са
децата, колко важни за тях са смехът и играта.
Slide 17
В писмата си Патилан описва поредица от
лудории, пакости и премеждие, породени от
детската палавост, изобретателност и
любопитство. Доста често изпълнените с детски
смях игри завършват злощастно – строгата и
припряна баба Цоцолана раздава
“справедливост” със своята “ръчичка”, която
“възтежичка” пада. Но лошото бързо се забравя.
Остават обичта, веселието, задружният труд,
топлата привързаност между малчуганите и
любимата им баба.
Slide 18
Ран Босилек е един от най-добрите български преводачи на световната
литературна класика за деца. Превежда или побългарява чрез преразказ
творби от Братя Грим, Марк Твен, Пушкин, Чехов, Омир. Освен
български народни приказки Ран Босилек преразказва и руски, немски,
японски, индийски, шведски, норвежки и други приказки и легенди.
Slide 19
Някога Ран Босилек нарече света на
малките “Детски остров”:
“Ние всички знаем този пленителен
остров. Ние всички знаем Детския
остров. Защото всички сме били някога
там. А децата се привързват от сърце
само към сладкодумните гости на своя
остров, които ги обичат и разбират.”
Ран Босилек е от онези
истински верни приятели на
Детския остров, които с
творчеството си остават негови
вечни, почетни жители.
РАН БОСИЛЕК
ПОЕТ НА ДЕТСКАТА РАДОСТ
/1886-1958/
Slide 2
На 26 септември се навършиха
125 години от рождението на
един от най-изявените творци
в българската детска
литература – Ран Босилек
(1886 - 1958).
Истинското му име е Генчо
Станчов Негенцов.
Slide 3
Той е роден на 26 септември 1886 г.
в Габрово. Баща му – опълченец в
Руско-турската освободителна война,
умира, когато момчето е 7-годишно.
Майка му – будна и сладкодумна
българка, през деня работи по чужди
къщи, за да изхранва петте си деца, а
вечер им разказва приказки. Малкият
Генчо е запленен от техния чар и през
целия си живот не престава да събира,
преразказва или преработва в
ритмическа проза десетки български
народни приказки.
Slide 4
Завършва прочутата Априловска гимназия в родния си град и става
начален учител. Шест години той обучава малките ученици, силно се
привързва към тях и открива, че “в душата на всяко дете живее поет”.
Петгодишната Минка често идвала заедно със сестричката си в
училище. Веднъж тя моли младия учител:
- Учителю, напиши едно стихотворение и за мен!...
- Какво стихотворение, Минке? – усмихва се топло господин Негенцов,
като милва по косите русокосото момиченце.
- Такова, като тия дето днес ни чете в клас. Кака ще ме научи да го
казвам.
Slide 5
Същата вечер лампата в “бяла спретната
къщурка” на учителя свети до късно. А на
другия ден той прочита на учениците си
своето първо стихотворение “На косичка”
(Днеска вече / втори път / наша Кичка / на
косичка / как плетат.).
Скоро то е отпечатано в списание
“Светулка”, подписано с поетичния
псевдоним Ран Босилек. Годината е 1906.
Slide 6
Оттогава, в продължение на половин век Ран
Босилек твори изключително за деца. Нито
следването в чужбина (той завършва право в
Брюксел), нито адвокатската практика прекъсват
връзката му с българските деца. В периодичния
печат непрекъснато се появяват ту негови
благозвучни и жизнерадостни стихотворения, ту
весели и остроумни приказки.
Slide 7
През 1923 год. юристът Генчо
Негенцов изцяло отстъпва пред
писателя Ран Босилек. Той става
главен редактор на списание “Детска
радост” и се посвещава на българската
детска литература.
В продължение на 25 години, до 1947
г., той привлича на неговите страници
такива писатели като Дора Габе, Ангел
Каралийчев, Асен Разцветников, Асен
Босев, Веса Паспалеева и др.
Slide 8
На страниците на “Детска
радост” по настояване на Ран
Босилек се появяват
илюстрациите на Александър
Божинов, Вадим Лазаркевич,
Стоян Венев, Георги
Атанасов (илюстрирал
“Неродена мома”, “Жива
вода” и “Незнаен юнак”),
които и до днес красят
детските книжки.
Slide 9
В периода между двете световни войни Ран Босилек
работи като редактор в издателство “Хемус”, където
се отпечатва и сп. “Детска радост”. Поставя началото
на художествено оформената българска детска книга.
Доказателство за това е и международната награда за
най-хубаво издадена книга “Шумейкър” за сборника с
приказки “Неродена мома”.
Председател е на Дружеството на българските детски
писатели.
Slide 10
Ран Босилек оставя богато литературно
наследство за деца – поезия и проза. Връх в
поетичното му творчество са стихотворенията
“Родна реч” (Родна реч, омайна сладка, / що
звучи навред към мен;), “Родна стряха” (Бяла,
спретната къщурка./ Две липи отпред.) и “Я
кажи ми” (Я кажи ми, облаче ле бяло, / отде
идеш, де си ми летяло?), посветени на родния
език и на родния дом.
Slide 11
Поетът възпява красивата родна природа: “Обичам, горо, обичам”
(Обичам, горо, обичам / твоитебуки зелени, / твоите води студени,),
“Пеперуда”, Нощ и ден”, “В гората” и др. Пресъздава годишните
сезони: “Малък Сечко” (Малък Сечко юначина – / сняг насипва два
аршина), “Снежинки” (Хвъркат белите снежинки, махат ми с крила: /
нии сме весели и луди, вън при нас ела!), “Кокиченца”, “Ронобудниче”
(Февруарски вятър вее, / сребърно звънче люлее.), “Пролетен вятър”,
“Пролет”, “Чичо-Пей” (Топъл вятър щом повей / и кокиче занаднича, /
глас извива малко птиче: / - Чичо- Пей! Чичо Пей!), “Пътници” (-Хей,
щъркели, / поспрете се, поспрете се!), “Есен”, “Златокоса есен”
(Златокоса и засмяна, /дар-дарува есента: / кичи с гиздава премяна /
дървеса, треви, цветя.)
Slide 12
Любима тема в поезията на Ран Босилек са
жизнерадостните весели игри и забавления на
децата: “Моите песни” (Обичам да лудувам, /
обичам да палувам), “Моята свирка”
(Свирчице ле чудновата, / ти ми веселиш
душата, /обичам и цветята,/ на птичките
гласа.), “Какво обичам” (Обичам аз играта /
под сини небеса), “Сапунени мехурчета” (Туй
мехурче е за мене... / Вижте двенки заловени),
“Чрешки” (Избирам, намирам / черешки
червенки - / по тринки, по двенки / с опашки
зеленки.) и още мн. др.
Slide 13
Огромен е приносът на Ран Босилек за съхраняването и
популяризирането на българските приказки. “Народните
приказки са първата здрава духовна храна за малките –
пише Ран Босилек. – Разказани на звучен и сладък език,
те са като майчино мляко, като роден планински въздух
за детето.” Преразказани от големия майстор на
словото стегнато (с кратки изречения), живо и
увлекателно, те се четат на един дъх. Част от тях са
римувани и това ги прави още по-интересни и лесно
запомнящи се – “Дядо и ряпа” (Дядо белобради ряпа взе
да вади. С две ръце я хваща, силно се напъва, пъшка и
опъва – тя се не поклаща...), “Косе Босе” (Направило си
Косенцето Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица....)
Slide 14
В сборниците “Клан-недоклан”, “Косе Босе” и
“Бабиното петленце” са поместени много любими
приказки за животни като: “Кумчо Вълчо рибар”,
“И аз съм като баща си”, “Кума Лиса кръстница”
както и чудесните битови приказки “Който не
работи, не трябва да яде”, “Гъргалчо”, “Сливи за
смет”, “Неволя”, “Умното овчарче”, “Дядо ряпа
вади” и други, в които се осмиват мързела и
глупостта и се възхваляват трудолюбието и умът.
Slide 15
Авторските сборници “Незнаен
юнак”, “Неродена мома” и “Жива
вода” потапят малките читатели във
вълшебния свят и силата на магията
на неродената мома, незнайния юнак,
живата вода, момчето и вятъра,
златната ябълка и чудната кутийка.
Slide 16
Изключително интересни, написана в римувана
проза, изпълнени с безброй детски шеги и
лудории, са писмата на Патилан и Патиланчо
Данчо до Смехурко, поместени в сборниците
“Патиланци”, “Патиланско царство”, “Бате
Патилане”, “Патиланчо Данчо”, “Патиланчо
на училище” и “Патиланско училище”.
Талантливият писател разкрива красотата и
магията на детството, показва колко находчиви,
остроумни, непосредствени и чистосърдечни са
децата, колко важни за тях са смехът и играта.
Slide 17
В писмата си Патилан описва поредица от
лудории, пакости и премеждие, породени от
детската палавост, изобретателност и
любопитство. Доста често изпълнените с детски
смях игри завършват злощастно – строгата и
припряна баба Цоцолана раздава
“справедливост” със своята “ръчичка”, която
“възтежичка” пада. Но лошото бързо се забравя.
Остават обичта, веселието, задружният труд,
топлата привързаност между малчуганите и
любимата им баба.
Slide 18
Ран Босилек е един от най-добрите български преводачи на световната
литературна класика за деца. Превежда или побългарява чрез преразказ
творби от Братя Грим, Марк Твен, Пушкин, Чехов, Омир. Освен
български народни приказки Ран Босилек преразказва и руски, немски,
японски, индийски, шведски, норвежки и други приказки и легенди.
Slide 19
Някога Ран Босилек нарече света на
малките “Детски остров”:
“Ние всички знаем този пленителен
остров. Ние всички знаем Детския
остров. Защото всички сме били някога
там. А децата се привързват от сърце
само към сладкодумните гости на своя
остров, които ги обичат и разбират.”
Ран Босилек е от онези
истински верни приятели на
Детския остров, които с
творчеството си остават негови
вечни, почетни жители.