Slide 1

6 декември - Никулден

Св. Николай Чудотворец
Св. Николай Чудотворец се родил в знатно и богато семейство в края на 3 в. в
Мала Азия, в градчето Патара – пристанище на Средиземно море, в района на Мир
Ликийски (днес част от гр. Демре в Турция), който по това време влиза в римската
провинция Азия. Името му буквално означава „победа на народа”. Точната година, в
която се е родил светецът, за нас остава неизвестна, въпреки че в много справочници
е посочена 270 или 280 като година на неговото раждане. Не е известна и точната
година на неговата смърт, която различните издания посочват като 343, 345 или
дори 352 г. За сметка на това със сигурност знаем от достигналите до нас различни
житийни документи датата на неговата смърт – 6 декември. Това е денят, в който
и до ден днешен Светата Църква почита паметта му.

град Патара – останки от миналото

Руини от храма “Свети Николай“ - гр. Демре, Турция

Саркофагът, в който историците предполагат, че се намирали
мощите на св. Николай, преди да бъдат пренесени в гр.Бари, Италия

Когато Николай стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ на град
Патара, уговорил родителите му да посветят сина си на служение към Бога. Чичото приел
Николай в храма и от този момент нататък той му служил вярно до края на дните си.
Всичките дела на светеца до края на живота му през 342 г. били с благородната цел да
помага на страдащите, да защитава невинните, да укрепява слабите със словото на
истината и вярата, да умиротворява, да закриля изпадналите в беда, да дава изцеление на
болните. И с каквото се заемел той, всичко постигал с чудна лекота, затова го наричали
Николай Чудотворец.
След като родителите му починали и му оставили всичкото си имане, Св. Никола
използвал цялото си богато наследство, за да върши добри дела. При това винаги се стараел
да остане анонимен и тези, на които правел благодеяния, да не разберат, кой им е помогнал.
Защото помнел онази Божия заповед - да правим добро скришом и да не търсим за него
светска слава.

Старо предание разказва, че веднъж един много заможен жител на град Патара
ненадейно изгубил състоянието си. И тъй като преди това бил привикнал към
богат и охолен живот, след разорението си изпаднал в голяма беднотия и не
успявал да се справи с грижите за семейството си. Трудно му било да се пребори с
изкушенията на бедността и започнал все по-често да се замисля, как по-лесно,
макар и по безчестни пътища, да си осигури нужните му средства за препитание
на семейството си, което се състояло от три дъщери. След като узнал за
бедственото състояние на това семейство, една нощ Божият служител
подхвърлил през прозореца на къщата им голяма кесия с жълтици. Тези пари
помогнали на нещастния баща да оправи личните си дела и да омъжи найголямата си дъщеря. Виждайки, как са се наредили нещата, Св. Николай решил по
същия начин да устрои съдбата и на останалите дъщери.

След известно време той пак подхвърлил такава кесия със злато. Наредена била честно и
втората дъщеря, и зарадваният баща излял пред Бога своите чувства на благодарност.
“ Милосърдни Боже, Който си ни изкупил със Своята кръв и сега ме удържаш от грях и
безчестие - молил се той, - покажи ни тоя, който служи за оръдие на Твоята благост; покажи
ни тоя земен ангел, който ни спасява от грях и освобождава от порочни замисли! “
Това желание било изпълнено. Една нощ той чул как някой отворил прозореца и хвърлил
също такава кесия, както и по-рано. Бързо станал, затичал се подир своя благодетел, и познал
Николай. Тогава осъзнал, че действително само такъв можел да бъде той, защото само свят
можел да бъде неочакваният дар, който го спасил от грях. Вероятно оттогава е останала
традицията да почитат Св. Николай като закрилник на имота и парите и на този ден да
празнуват всички търговци, банкери и дарители.

Друга легенда пък разказва, как веднъж
Николай Чудотворец тръгнал да се поклони на
Божи гроб. Но в морето се разярила страшна
буря, залюшкал се корабът сред огромните
вълни и един от моряците паднал от върха на
мачтатата в бурните води. Виждайки, как
стихията го поглъща, всички помислили, че е
умрял. Тогава Свети Никола отправил своите
молитви към морето, успокоил бурните вълни и
възкресил моряка от мъртвите за нов живот.
Оттогава пък е останала славата на светеца,
като повелител на морските бури и закрилник
на рибарите и моряците.

Затова още от древни времена, по време на морска буря жените на рибарите излизали на
брега с иконата на Свети Никола и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да
се върнат мъжете им живи и здрави обратно вкъщи. И до ден днешен има поверие, че когато
се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Свети Никола. Вярва се, че тя ще
пази живи и здрави лодката и хората в нея от бурите и ветровете.

В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са
производни или близки до името Николай - Никол, Никола, Нейчо, Николина,
Николета, Кольо, Нина, Ния, Ница и др. На празника, за да уважат именика в дома му
идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.
Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именик. В
традицията на празничната маса се сервират рибни ястия, най-често –
пълнен шаран с орехи.

Честит имен ден!
На този ден празнуват:

Николай, Никола,
Николина, Нина, Нино,
Ненка, Нено, Кольо и др.

За вас презентира:
Анелия Асенова - 54 СОУ “Св. ИванРилски”


Slide 2

6 декември - Никулден

Св. Николай Чудотворец
Св. Николай Чудотворец се родил в знатно и богато семейство в края на 3 в. в
Мала Азия, в градчето Патара – пристанище на Средиземно море, в района на Мир
Ликийски (днес част от гр. Демре в Турция), който по това време влиза в римската
провинция Азия. Името му буквално означава „победа на народа”. Точната година, в
която се е родил светецът, за нас остава неизвестна, въпреки че в много справочници
е посочена 270 или 280 като година на неговото раждане. Не е известна и точната
година на неговата смърт, която различните издания посочват като 343, 345 или
дори 352 г. За сметка на това със сигурност знаем от достигналите до нас различни
житийни документи датата на неговата смърт – 6 декември. Това е денят, в който
и до ден днешен Светата Църква почита паметта му.

град Патара – останки от миналото

Руини от храма “Свети Николай“ - гр. Демре, Турция

Саркофагът, в който историците предполагат, че се намирали
мощите на св. Николай, преди да бъдат пренесени в гр.Бари, Италия

Когато Николай стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ на град
Патара, уговорил родителите му да посветят сина си на служение към Бога. Чичото приел
Николай в храма и от този момент нататък той му служил вярно до края на дните си.
Всичките дела на светеца до края на живота му през 342 г. били с благородната цел да
помага на страдащите, да защитава невинните, да укрепява слабите със словото на
истината и вярата, да умиротворява, да закриля изпадналите в беда, да дава изцеление на
болните. И с каквото се заемел той, всичко постигал с чудна лекота, затова го наричали
Николай Чудотворец.
След като родителите му починали и му оставили всичкото си имане, Св. Никола
използвал цялото си богато наследство, за да върши добри дела. При това винаги се стараел
да остане анонимен и тези, на които правел благодеяния, да не разберат, кой им е помогнал.
Защото помнел онази Божия заповед - да правим добро скришом и да не търсим за него
светска слава.

Старо предание разказва, че веднъж един много заможен жител на град Патара
ненадейно изгубил състоянието си. И тъй като преди това бил привикнал към
богат и охолен живот, след разорението си изпаднал в голяма беднотия и не
успявал да се справи с грижите за семейството си. Трудно му било да се пребори с
изкушенията на бедността и започнал все по-често да се замисля, как по-лесно,
макар и по безчестни пътища, да си осигури нужните му средства за препитание
на семейството си, което се състояло от три дъщери. След като узнал за
бедственото състояние на това семейство, една нощ Божият служител
подхвърлил през прозореца на къщата им голяма кесия с жълтици. Тези пари
помогнали на нещастния баща да оправи личните си дела и да омъжи найголямата си дъщеря. Виждайки, как са се наредили нещата, Св. Николай решил по
същия начин да устрои съдбата и на останалите дъщери.

След известно време той пак подхвърлил такава кесия със злато. Наредена била честно и
втората дъщеря, и зарадваният баща излял пред Бога своите чувства на благодарност.
“ Милосърдни Боже, Който си ни изкупил със Своята кръв и сега ме удържаш от грях и
безчестие - молил се той, - покажи ни тоя, който служи за оръдие на Твоята благост; покажи
ни тоя земен ангел, който ни спасява от грях и освобождава от порочни замисли! “
Това желание било изпълнено. Една нощ той чул как някой отворил прозореца и хвърлил
също такава кесия, както и по-рано. Бързо станал, затичал се подир своя благодетел, и познал
Николай. Тогава осъзнал, че действително само такъв можел да бъде той, защото само свят
можел да бъде неочакваният дар, който го спасил от грях. Вероятно оттогава е останала
традицията да почитат Св. Николай като закрилник на имота и парите и на този ден да
празнуват всички търговци, банкери и дарители.

Друга легенда пък разказва, как веднъж
Николай Чудотворец тръгнал да се поклони на
Божи гроб. Но в морето се разярила страшна
буря, залюшкал се корабът сред огромните
вълни и един от моряците паднал от върха на
мачтатата в бурните води. Виждайки, как
стихията го поглъща, всички помислили, че е
умрял. Тогава Свети Никола отправил своите
молитви към морето, успокоил бурните вълни и
възкресил моряка от мъртвите за нов живот.
Оттогава пък е останала славата на светеца,
като повелител на морските бури и закрилник
на рибарите и моряците.

Затова още от древни времена, по време на морска буря жените на рибарите излизали на
брега с иконата на Свети Никола и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да
се върнат мъжете им живи и здрави обратно вкъщи. И до ден днешен има поверие, че когато
се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Свети Никола. Вярва се, че тя ще
пази живи и здрави лодката и хората в нея от бурите и ветровете.

В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са
производни или близки до името Николай - Никол, Никола, Нейчо, Николина,
Николета, Кольо, Нина, Ния, Ница и др. На празника, за да уважат именика в дома му
идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.
Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именик. В
традицията на празничната маса се сервират рибни ястия, най-често –
пълнен шаран с орехи.

Честит имен ден!
На този ден празнуват:

Николай, Никола,
Николина, Нина, Нино,
Ненка, Нено, Кольо и др.

За вас презентира:
Анелия Асенова - 54 СОУ “Св. ИванРилски”


Slide 3

6 декември - Никулден

Св. Николай Чудотворец
Св. Николай Чудотворец се родил в знатно и богато семейство в края на 3 в. в
Мала Азия, в градчето Патара – пристанище на Средиземно море, в района на Мир
Ликийски (днес част от гр. Демре в Турция), който по това време влиза в римската
провинция Азия. Името му буквално означава „победа на народа”. Точната година, в
която се е родил светецът, за нас остава неизвестна, въпреки че в много справочници
е посочена 270 или 280 като година на неговото раждане. Не е известна и точната
година на неговата смърт, която различните издания посочват като 343, 345 или
дори 352 г. За сметка на това със сигурност знаем от достигналите до нас различни
житийни документи датата на неговата смърт – 6 декември. Това е денят, в който
и до ден днешен Светата Църква почита паметта му.

град Патара – останки от миналото

Руини от храма “Свети Николай“ - гр. Демре, Турция

Саркофагът, в който историците предполагат, че се намирали
мощите на св. Николай, преди да бъдат пренесени в гр.Бари, Италия

Когато Николай стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ на град
Патара, уговорил родителите му да посветят сина си на служение към Бога. Чичото приел
Николай в храма и от този момент нататък той му служил вярно до края на дните си.
Всичките дела на светеца до края на живота му през 342 г. били с благородната цел да
помага на страдащите, да защитава невинните, да укрепява слабите със словото на
истината и вярата, да умиротворява, да закриля изпадналите в беда, да дава изцеление на
болните. И с каквото се заемел той, всичко постигал с чудна лекота, затова го наричали
Николай Чудотворец.
След като родителите му починали и му оставили всичкото си имане, Св. Никола
използвал цялото си богато наследство, за да върши добри дела. При това винаги се стараел
да остане анонимен и тези, на които правел благодеяния, да не разберат, кой им е помогнал.
Защото помнел онази Божия заповед - да правим добро скришом и да не търсим за него
светска слава.

Старо предание разказва, че веднъж един много заможен жител на град Патара
ненадейно изгубил състоянието си. И тъй като преди това бил привикнал към
богат и охолен живот, след разорението си изпаднал в голяма беднотия и не
успявал да се справи с грижите за семейството си. Трудно му било да се пребори с
изкушенията на бедността и започнал все по-често да се замисля, как по-лесно,
макар и по безчестни пътища, да си осигури нужните му средства за препитание
на семейството си, което се състояло от три дъщери. След като узнал за
бедственото състояние на това семейство, една нощ Божият служител
подхвърлил през прозореца на къщата им голяма кесия с жълтици. Тези пари
помогнали на нещастния баща да оправи личните си дела и да омъжи найголямата си дъщеря. Виждайки, как са се наредили нещата, Св. Николай решил по
същия начин да устрои съдбата и на останалите дъщери.

След известно време той пак подхвърлил такава кесия със злато. Наредена била честно и
втората дъщеря, и зарадваният баща излял пред Бога своите чувства на благодарност.
“ Милосърдни Боже, Който си ни изкупил със Своята кръв и сега ме удържаш от грях и
безчестие - молил се той, - покажи ни тоя, който служи за оръдие на Твоята благост; покажи
ни тоя земен ангел, който ни спасява от грях и освобождава от порочни замисли! “
Това желание било изпълнено. Една нощ той чул как някой отворил прозореца и хвърлил
също такава кесия, както и по-рано. Бързо станал, затичал се подир своя благодетел, и познал
Николай. Тогава осъзнал, че действително само такъв можел да бъде той, защото само свят
можел да бъде неочакваният дар, който го спасил от грях. Вероятно оттогава е останала
традицията да почитат Св. Николай като закрилник на имота и парите и на този ден да
празнуват всички търговци, банкери и дарители.

Друга легенда пък разказва, как веднъж
Николай Чудотворец тръгнал да се поклони на
Божи гроб. Но в морето се разярила страшна
буря, залюшкал се корабът сред огромните
вълни и един от моряците паднал от върха на
мачтатата в бурните води. Виждайки, как
стихията го поглъща, всички помислили, че е
умрял. Тогава Свети Никола отправил своите
молитви към морето, успокоил бурните вълни и
възкресил моряка от мъртвите за нов живот.
Оттогава пък е останала славата на светеца,
като повелител на морските бури и закрилник
на рибарите и моряците.

Затова още от древни времена, по време на морска буря жените на рибарите излизали на
брега с иконата на Свети Никола и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да
се върнат мъжете им живи и здрави обратно вкъщи. И до ден днешен има поверие, че когато
се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Свети Никола. Вярва се, че тя ще
пази живи и здрави лодката и хората в нея от бурите и ветровете.

В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са
производни или близки до името Николай - Никол, Никола, Нейчо, Николина,
Николета, Кольо, Нина, Ния, Ница и др. На празника, за да уважат именика в дома му
идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.
Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именик. В
традицията на празничната маса се сервират рибни ястия, най-често –
пълнен шаран с орехи.

Честит имен ден!
На този ден празнуват:

Николай, Никола,
Николина, Нина, Нино,
Ненка, Нено, Кольо и др.

За вас презентира:
Анелия Асенова - 54 СОУ “Св. ИванРилски”


Slide 4

6 декември - Никулден

Св. Николай Чудотворец
Св. Николай Чудотворец се родил в знатно и богато семейство в края на 3 в. в
Мала Азия, в градчето Патара – пристанище на Средиземно море, в района на Мир
Ликийски (днес част от гр. Демре в Турция), който по това време влиза в римската
провинция Азия. Името му буквално означава „победа на народа”. Точната година, в
която се е родил светецът, за нас остава неизвестна, въпреки че в много справочници
е посочена 270 или 280 като година на неговото раждане. Не е известна и точната
година на неговата смърт, която различните издания посочват като 343, 345 или
дори 352 г. За сметка на това със сигурност знаем от достигналите до нас различни
житийни документи датата на неговата смърт – 6 декември. Това е денят, в който
и до ден днешен Светата Църква почита паметта му.

град Патара – останки от миналото

Руини от храма “Свети Николай“ - гр. Демре, Турция

Саркофагът, в който историците предполагат, че се намирали
мощите на св. Николай, преди да бъдат пренесени в гр.Бари, Италия

Когато Николай стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ на град
Патара, уговорил родителите му да посветят сина си на служение към Бога. Чичото приел
Николай в храма и от този момент нататък той му служил вярно до края на дните си.
Всичките дела на светеца до края на живота му през 342 г. били с благородната цел да
помага на страдащите, да защитава невинните, да укрепява слабите със словото на
истината и вярата, да умиротворява, да закриля изпадналите в беда, да дава изцеление на
болните. И с каквото се заемел той, всичко постигал с чудна лекота, затова го наричали
Николай Чудотворец.
След като родителите му починали и му оставили всичкото си имане, Св. Никола
използвал цялото си богато наследство, за да върши добри дела. При това винаги се стараел
да остане анонимен и тези, на които правел благодеяния, да не разберат, кой им е помогнал.
Защото помнел онази Божия заповед - да правим добро скришом и да не търсим за него
светска слава.

Старо предание разказва, че веднъж един много заможен жител на град Патара
ненадейно изгубил състоянието си. И тъй като преди това бил привикнал към
богат и охолен живот, след разорението си изпаднал в голяма беднотия и не
успявал да се справи с грижите за семейството си. Трудно му било да се пребори с
изкушенията на бедността и започнал все по-често да се замисля, как по-лесно,
макар и по безчестни пътища, да си осигури нужните му средства за препитание
на семейството си, което се състояло от три дъщери. След като узнал за
бедственото състояние на това семейство, една нощ Божият служител
подхвърлил през прозореца на къщата им голяма кесия с жълтици. Тези пари
помогнали на нещастния баща да оправи личните си дела и да омъжи найголямата си дъщеря. Виждайки, как са се наредили нещата, Св. Николай решил по
същия начин да устрои съдбата и на останалите дъщери.

След известно време той пак подхвърлил такава кесия със злато. Наредена била честно и
втората дъщеря, и зарадваният баща излял пред Бога своите чувства на благодарност.
“ Милосърдни Боже, Който си ни изкупил със Своята кръв и сега ме удържаш от грях и
безчестие - молил се той, - покажи ни тоя, който служи за оръдие на Твоята благост; покажи
ни тоя земен ангел, който ни спасява от грях и освобождава от порочни замисли! “
Това желание било изпълнено. Една нощ той чул как някой отворил прозореца и хвърлил
също такава кесия, както и по-рано. Бързо станал, затичал се подир своя благодетел, и познал
Николай. Тогава осъзнал, че действително само такъв можел да бъде той, защото само свят
можел да бъде неочакваният дар, който го спасил от грях. Вероятно оттогава е останала
традицията да почитат Св. Николай като закрилник на имота и парите и на този ден да
празнуват всички търговци, банкери и дарители.

Друга легенда пък разказва, как веднъж
Николай Чудотворец тръгнал да се поклони на
Божи гроб. Но в морето се разярила страшна
буря, залюшкал се корабът сред огромните
вълни и един от моряците паднал от върха на
мачтатата в бурните води. Виждайки, как
стихията го поглъща, всички помислили, че е
умрял. Тогава Свети Никола отправил своите
молитви към морето, успокоил бурните вълни и
възкресил моряка от мъртвите за нов живот.
Оттогава пък е останала славата на светеца,
като повелител на морските бури и закрилник
на рибарите и моряците.

Затова още от древни времена, по време на морска буря жените на рибарите излизали на
брега с иконата на Свети Никола и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да
се върнат мъжете им живи и здрави обратно вкъщи. И до ден днешен има поверие, че когато
се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Свети Никола. Вярва се, че тя ще
пази живи и здрави лодката и хората в нея от бурите и ветровете.

В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са
производни или близки до името Николай - Никол, Никола, Нейчо, Николина,
Николета, Кольо, Нина, Ния, Ница и др. На празника, за да уважат именика в дома му
идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.
Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именик. В
традицията на празничната маса се сервират рибни ястия, най-често –
пълнен шаран с орехи.

Честит имен ден!
На този ден празнуват:

Николай, Никола,
Николина, Нина, Нино,
Ненка, Нено, Кольо и др.

За вас презентира:
Анелия Асенова - 54 СОУ “Св. ИванРилски”


Slide 5

6 декември - Никулден

Св. Николай Чудотворец
Св. Николай Чудотворец се родил в знатно и богато семейство в края на 3 в. в
Мала Азия, в градчето Патара – пристанище на Средиземно море, в района на Мир
Ликийски (днес част от гр. Демре в Турция), който по това време влиза в римската
провинция Азия. Името му буквално означава „победа на народа”. Точната година, в
която се е родил светецът, за нас остава неизвестна, въпреки че в много справочници
е посочена 270 или 280 като година на неговото раждане. Не е известна и точната
година на неговата смърт, която различните издания посочват като 343, 345 или
дори 352 г. За сметка на това със сигурност знаем от достигналите до нас различни
житийни документи датата на неговата смърт – 6 декември. Това е денят, в който
и до ден днешен Светата Църква почита паметта му.

град Патара – останки от миналото

Руини от храма “Свети Николай“ - гр. Демре, Турция

Саркофагът, в който историците предполагат, че се намирали
мощите на св. Николай, преди да бъдат пренесени в гр.Бари, Италия

Когато Николай стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ на град
Патара, уговорил родителите му да посветят сина си на служение към Бога. Чичото приел
Николай в храма и от този момент нататък той му служил вярно до края на дните си.
Всичките дела на светеца до края на живота му през 342 г. били с благородната цел да
помага на страдащите, да защитава невинните, да укрепява слабите със словото на
истината и вярата, да умиротворява, да закриля изпадналите в беда, да дава изцеление на
болните. И с каквото се заемел той, всичко постигал с чудна лекота, затова го наричали
Николай Чудотворец.
След като родителите му починали и му оставили всичкото си имане, Св. Никола
използвал цялото си богато наследство, за да върши добри дела. При това винаги се стараел
да остане анонимен и тези, на които правел благодеяния, да не разберат, кой им е помогнал.
Защото помнел онази Божия заповед - да правим добро скришом и да не търсим за него
светска слава.

Старо предание разказва, че веднъж един много заможен жител на град Патара
ненадейно изгубил състоянието си. И тъй като преди това бил привикнал към
богат и охолен живот, след разорението си изпаднал в голяма беднотия и не
успявал да се справи с грижите за семейството си. Трудно му било да се пребори с
изкушенията на бедността и започнал все по-често да се замисля, как по-лесно,
макар и по безчестни пътища, да си осигури нужните му средства за препитание
на семейството си, което се състояло от три дъщери. След като узнал за
бедственото състояние на това семейство, една нощ Божият служител
подхвърлил през прозореца на къщата им голяма кесия с жълтици. Тези пари
помогнали на нещастния баща да оправи личните си дела и да омъжи найголямата си дъщеря. Виждайки, как са се наредили нещата, Св. Николай решил по
същия начин да устрои съдбата и на останалите дъщери.

След известно време той пак подхвърлил такава кесия със злато. Наредена била честно и
втората дъщеря, и зарадваният баща излял пред Бога своите чувства на благодарност.
“ Милосърдни Боже, Който си ни изкупил със Своята кръв и сега ме удържаш от грях и
безчестие - молил се той, - покажи ни тоя, който служи за оръдие на Твоята благост; покажи
ни тоя земен ангел, който ни спасява от грях и освобождава от порочни замисли! “
Това желание било изпълнено. Една нощ той чул как някой отворил прозореца и хвърлил
също такава кесия, както и по-рано. Бързо станал, затичал се подир своя благодетел, и познал
Николай. Тогава осъзнал, че действително само такъв можел да бъде той, защото само свят
можел да бъде неочакваният дар, който го спасил от грях. Вероятно оттогава е останала
традицията да почитат Св. Николай като закрилник на имота и парите и на този ден да
празнуват всички търговци, банкери и дарители.

Друга легенда пък разказва, как веднъж
Николай Чудотворец тръгнал да се поклони на
Божи гроб. Но в морето се разярила страшна
буря, залюшкал се корабът сред огромните
вълни и един от моряците паднал от върха на
мачтатата в бурните води. Виждайки, как
стихията го поглъща, всички помислили, че е
умрял. Тогава Свети Никола отправил своите
молитви към морето, успокоил бурните вълни и
възкресил моряка от мъртвите за нов живот.
Оттогава пък е останала славата на светеца,
като повелител на морските бури и закрилник
на рибарите и моряците.

Затова още от древни времена, по време на морска буря жените на рибарите излизали на
брега с иконата на Свети Никола и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да
се върнат мъжете им живи и здрави обратно вкъщи. И до ден днешен има поверие, че когато
се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Свети Никола. Вярва се, че тя ще
пази живи и здрави лодката и хората в нея от бурите и ветровете.

В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са
производни или близки до името Николай - Никол, Никола, Нейчо, Николина,
Николета, Кольо, Нина, Ния, Ница и др. На празника, за да уважат именика в дома му
идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.
Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именик. В
традицията на празничната маса се сервират рибни ястия, най-често –
пълнен шаран с орехи.

Честит имен ден!
На този ден празнуват:

Николай, Никола,
Николина, Нина, Нино,
Ненка, Нено, Кольо и др.

За вас презентира:
Анелия Асенова - 54 СОУ “Св. ИванРилски”


Slide 6

6 декември - Никулден

Св. Николай Чудотворец
Св. Николай Чудотворец се родил в знатно и богато семейство в края на 3 в. в
Мала Азия, в градчето Патара – пристанище на Средиземно море, в района на Мир
Ликийски (днес част от гр. Демре в Турция), който по това време влиза в римската
провинция Азия. Името му буквално означава „победа на народа”. Точната година, в
която се е родил светецът, за нас остава неизвестна, въпреки че в много справочници
е посочена 270 или 280 като година на неговото раждане. Не е известна и точната
година на неговата смърт, която различните издания посочват като 343, 345 или
дори 352 г. За сметка на това със сигурност знаем от достигналите до нас различни
житийни документи датата на неговата смърт – 6 декември. Това е денят, в който
и до ден днешен Светата Църква почита паметта му.

град Патара – останки от миналото

Руини от храма “Свети Николай“ - гр. Демре, Турция

Саркофагът, в който историците предполагат, че се намирали
мощите на св. Николай, преди да бъдат пренесени в гр.Бари, Италия

Когато Николай стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ на град
Патара, уговорил родителите му да посветят сина си на служение към Бога. Чичото приел
Николай в храма и от този момент нататък той му служил вярно до края на дните си.
Всичките дела на светеца до края на живота му през 342 г. били с благородната цел да
помага на страдащите, да защитава невинните, да укрепява слабите със словото на
истината и вярата, да умиротворява, да закриля изпадналите в беда, да дава изцеление на
болните. И с каквото се заемел той, всичко постигал с чудна лекота, затова го наричали
Николай Чудотворец.
След като родителите му починали и му оставили всичкото си имане, Св. Никола
използвал цялото си богато наследство, за да върши добри дела. При това винаги се стараел
да остане анонимен и тези, на които правел благодеяния, да не разберат, кой им е помогнал.
Защото помнел онази Божия заповед - да правим добро скришом и да не търсим за него
светска слава.

Старо предание разказва, че веднъж един много заможен жител на град Патара
ненадейно изгубил състоянието си. И тъй като преди това бил привикнал към
богат и охолен живот, след разорението си изпаднал в голяма беднотия и не
успявал да се справи с грижите за семейството си. Трудно му било да се пребори с
изкушенията на бедността и започнал все по-често да се замисля, как по-лесно,
макар и по безчестни пътища, да си осигури нужните му средства за препитание
на семейството си, което се състояло от три дъщери. След като узнал за
бедственото състояние на това семейство, една нощ Божият служител
подхвърлил през прозореца на къщата им голяма кесия с жълтици. Тези пари
помогнали на нещастния баща да оправи личните си дела и да омъжи найголямата си дъщеря. Виждайки, как са се наредили нещата, Св. Николай решил по
същия начин да устрои съдбата и на останалите дъщери.

След известно време той пак подхвърлил такава кесия със злато. Наредена била честно и
втората дъщеря, и зарадваният баща излял пред Бога своите чувства на благодарност.
“ Милосърдни Боже, Който си ни изкупил със Своята кръв и сега ме удържаш от грях и
безчестие - молил се той, - покажи ни тоя, който служи за оръдие на Твоята благост; покажи
ни тоя земен ангел, който ни спасява от грях и освобождава от порочни замисли! “
Това желание било изпълнено. Една нощ той чул как някой отворил прозореца и хвърлил
също такава кесия, както и по-рано. Бързо станал, затичал се подир своя благодетел, и познал
Николай. Тогава осъзнал, че действително само такъв можел да бъде той, защото само свят
можел да бъде неочакваният дар, който го спасил от грях. Вероятно оттогава е останала
традицията да почитат Св. Николай като закрилник на имота и парите и на този ден да
празнуват всички търговци, банкери и дарители.

Друга легенда пък разказва, как веднъж
Николай Чудотворец тръгнал да се поклони на
Божи гроб. Но в морето се разярила страшна
буря, залюшкал се корабът сред огромните
вълни и един от моряците паднал от върха на
мачтатата в бурните води. Виждайки, как
стихията го поглъща, всички помислили, че е
умрял. Тогава Свети Никола отправил своите
молитви към морето, успокоил бурните вълни и
възкресил моряка от мъртвите за нов живот.
Оттогава пък е останала славата на светеца,
като повелител на морските бури и закрилник
на рибарите и моряците.

Затова още от древни времена, по време на морска буря жените на рибарите излизали на
брега с иконата на Свети Никола и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да
се върнат мъжете им живи и здрави обратно вкъщи. И до ден днешен има поверие, че когато
се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Свети Никола. Вярва се, че тя ще
пази живи и здрави лодката и хората в нея от бурите и ветровете.

В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са
производни или близки до името Николай - Никол, Никола, Нейчо, Николина,
Николета, Кольо, Нина, Ния, Ница и др. На празника, за да уважат именика в дома му
идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.
Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именик. В
традицията на празничната маса се сервират рибни ястия, най-често –
пълнен шаран с орехи.

Честит имен ден!
На този ден празнуват:

Николай, Никола,
Николина, Нина, Нино,
Ненка, Нено, Кольо и др.

За вас презентира:
Анелия Асенова - 54 СОУ “Св. ИванРилски”


Slide 7

6 декември - Никулден

Св. Николай Чудотворец
Св. Николай Чудотворец се родил в знатно и богато семейство в края на 3 в. в
Мала Азия, в градчето Патара – пристанище на Средиземно море, в района на Мир
Ликийски (днес част от гр. Демре в Турция), който по това време влиза в римската
провинция Азия. Името му буквално означава „победа на народа”. Точната година, в
която се е родил светецът, за нас остава неизвестна, въпреки че в много справочници
е посочена 270 или 280 като година на неговото раждане. Не е известна и точната
година на неговата смърт, която различните издания посочват като 343, 345 или
дори 352 г. За сметка на това със сигурност знаем от достигналите до нас различни
житийни документи датата на неговата смърт – 6 декември. Това е денят, в който
и до ден днешен Светата Църква почита паметта му.

град Патара – останки от миналото

Руини от храма “Свети Николай“ - гр. Демре, Турция

Саркофагът, в който историците предполагат, че се намирали
мощите на св. Николай, преди да бъдат пренесени в гр.Бари, Италия

Когато Николай стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ на град
Патара, уговорил родителите му да посветят сина си на служение към Бога. Чичото приел
Николай в храма и от този момент нататък той му служил вярно до края на дните си.
Всичките дела на светеца до края на живота му през 342 г. били с благородната цел да
помага на страдащите, да защитава невинните, да укрепява слабите със словото на
истината и вярата, да умиротворява, да закриля изпадналите в беда, да дава изцеление на
болните. И с каквото се заемел той, всичко постигал с чудна лекота, затова го наричали
Николай Чудотворец.
След като родителите му починали и му оставили всичкото си имане, Св. Никола
използвал цялото си богато наследство, за да върши добри дела. При това винаги се стараел
да остане анонимен и тези, на които правел благодеяния, да не разберат, кой им е помогнал.
Защото помнел онази Божия заповед - да правим добро скришом и да не търсим за него
светска слава.

Старо предание разказва, че веднъж един много заможен жител на град Патара
ненадейно изгубил състоянието си. И тъй като преди това бил привикнал към
богат и охолен живот, след разорението си изпаднал в голяма беднотия и не
успявал да се справи с грижите за семейството си. Трудно му било да се пребори с
изкушенията на бедността и започнал все по-често да се замисля, как по-лесно,
макар и по безчестни пътища, да си осигури нужните му средства за препитание
на семейството си, което се състояло от три дъщери. След като узнал за
бедственото състояние на това семейство, една нощ Божият служител
подхвърлил през прозореца на къщата им голяма кесия с жълтици. Тези пари
помогнали на нещастния баща да оправи личните си дела и да омъжи найголямата си дъщеря. Виждайки, как са се наредили нещата, Св. Николай решил по
същия начин да устрои съдбата и на останалите дъщери.

След известно време той пак подхвърлил такава кесия със злато. Наредена била честно и
втората дъщеря, и зарадваният баща излял пред Бога своите чувства на благодарност.
“ Милосърдни Боже, Който си ни изкупил със Своята кръв и сега ме удържаш от грях и
безчестие - молил се той, - покажи ни тоя, който служи за оръдие на Твоята благост; покажи
ни тоя земен ангел, който ни спасява от грях и освобождава от порочни замисли! “
Това желание било изпълнено. Една нощ той чул как някой отворил прозореца и хвърлил
също такава кесия, както и по-рано. Бързо станал, затичал се подир своя благодетел, и познал
Николай. Тогава осъзнал, че действително само такъв можел да бъде той, защото само свят
можел да бъде неочакваният дар, който го спасил от грях. Вероятно оттогава е останала
традицията да почитат Св. Николай като закрилник на имота и парите и на този ден да
празнуват всички търговци, банкери и дарители.

Друга легенда пък разказва, как веднъж
Николай Чудотворец тръгнал да се поклони на
Божи гроб. Но в морето се разярила страшна
буря, залюшкал се корабът сред огромните
вълни и един от моряците паднал от върха на
мачтатата в бурните води. Виждайки, как
стихията го поглъща, всички помислили, че е
умрял. Тогава Свети Никола отправил своите
молитви към морето, успокоил бурните вълни и
възкресил моряка от мъртвите за нов живот.
Оттогава пък е останала славата на светеца,
като повелител на морските бури и закрилник
на рибарите и моряците.

Затова още от древни времена, по време на морска буря жените на рибарите излизали на
брега с иконата на Свети Никола и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да
се върнат мъжете им живи и здрави обратно вкъщи. И до ден днешен има поверие, че когато
се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Свети Никола. Вярва се, че тя ще
пази живи и здрави лодката и хората в нея от бурите и ветровете.

В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са
производни или близки до името Николай - Никол, Никола, Нейчо, Николина,
Николета, Кольо, Нина, Ния, Ница и др. На празника, за да уважат именика в дома му
идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.
Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именик. В
традицията на празничната маса се сервират рибни ястия, най-често –
пълнен шаран с орехи.

Честит имен ден!
На този ден празнуват:

Николай, Никола,
Николина, Нина, Нино,
Ненка, Нено, Кольо и др.

За вас презентира:
Анелия Асенова - 54 СОУ “Св. ИванРилски”


Slide 8

6 декември - Никулден

Св. Николай Чудотворец
Св. Николай Чудотворец се родил в знатно и богато семейство в края на 3 в. в
Мала Азия, в градчето Патара – пристанище на Средиземно море, в района на Мир
Ликийски (днес част от гр. Демре в Турция), който по това време влиза в римската
провинция Азия. Името му буквално означава „победа на народа”. Точната година, в
която се е родил светецът, за нас остава неизвестна, въпреки че в много справочници
е посочена 270 или 280 като година на неговото раждане. Не е известна и точната
година на неговата смърт, която различните издания посочват като 343, 345 или
дори 352 г. За сметка на това със сигурност знаем от достигналите до нас различни
житийни документи датата на неговата смърт – 6 декември. Това е денят, в който
и до ден днешен Светата Църква почита паметта му.

град Патара – останки от миналото

Руини от храма “Свети Николай“ - гр. Демре, Турция

Саркофагът, в който историците предполагат, че се намирали
мощите на св. Николай, преди да бъдат пренесени в гр.Бари, Италия

Когато Николай стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ на град
Патара, уговорил родителите му да посветят сина си на служение към Бога. Чичото приел
Николай в храма и от този момент нататък той му служил вярно до края на дните си.
Всичките дела на светеца до края на живота му през 342 г. били с благородната цел да
помага на страдащите, да защитава невинните, да укрепява слабите със словото на
истината и вярата, да умиротворява, да закриля изпадналите в беда, да дава изцеление на
болните. И с каквото се заемел той, всичко постигал с чудна лекота, затова го наричали
Николай Чудотворец.
След като родителите му починали и му оставили всичкото си имане, Св. Никола
използвал цялото си богато наследство, за да върши добри дела. При това винаги се стараел
да остане анонимен и тези, на които правел благодеяния, да не разберат, кой им е помогнал.
Защото помнел онази Божия заповед - да правим добро скришом и да не търсим за него
светска слава.

Старо предание разказва, че веднъж един много заможен жител на град Патара
ненадейно изгубил състоянието си. И тъй като преди това бил привикнал към
богат и охолен живот, след разорението си изпаднал в голяма беднотия и не
успявал да се справи с грижите за семейството си. Трудно му било да се пребори с
изкушенията на бедността и започнал все по-често да се замисля, как по-лесно,
макар и по безчестни пътища, да си осигури нужните му средства за препитание
на семейството си, което се състояло от три дъщери. След като узнал за
бедственото състояние на това семейство, една нощ Божият служител
подхвърлил през прозореца на къщата им голяма кесия с жълтици. Тези пари
помогнали на нещастния баща да оправи личните си дела и да омъжи найголямата си дъщеря. Виждайки, как са се наредили нещата, Св. Николай решил по
същия начин да устрои съдбата и на останалите дъщери.

След известно време той пак подхвърлил такава кесия със злато. Наредена била честно и
втората дъщеря, и зарадваният баща излял пред Бога своите чувства на благодарност.
“ Милосърдни Боже, Който си ни изкупил със Своята кръв и сега ме удържаш от грях и
безчестие - молил се той, - покажи ни тоя, който служи за оръдие на Твоята благост; покажи
ни тоя земен ангел, който ни спасява от грях и освобождава от порочни замисли! “
Това желание било изпълнено. Една нощ той чул как някой отворил прозореца и хвърлил
също такава кесия, както и по-рано. Бързо станал, затичал се подир своя благодетел, и познал
Николай. Тогава осъзнал, че действително само такъв можел да бъде той, защото само свят
можел да бъде неочакваният дар, който го спасил от грях. Вероятно оттогава е останала
традицията да почитат Св. Николай като закрилник на имота и парите и на този ден да
празнуват всички търговци, банкери и дарители.

Друга легенда пък разказва, как веднъж
Николай Чудотворец тръгнал да се поклони на
Божи гроб. Но в морето се разярила страшна
буря, залюшкал се корабът сред огромните
вълни и един от моряците паднал от върха на
мачтатата в бурните води. Виждайки, как
стихията го поглъща, всички помислили, че е
умрял. Тогава Свети Никола отправил своите
молитви към морето, успокоил бурните вълни и
възкресил моряка от мъртвите за нов живот.
Оттогава пък е останала славата на светеца,
като повелител на морските бури и закрилник
на рибарите и моряците.

Затова още от древни времена, по време на морска буря жените на рибарите излизали на
брега с иконата на Свети Никола и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да
се върнат мъжете им живи и здрави обратно вкъщи. И до ден днешен има поверие, че когато
се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Свети Никола. Вярва се, че тя ще
пази живи и здрави лодката и хората в нея от бурите и ветровете.

В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са
производни или близки до името Николай - Никол, Никола, Нейчо, Николина,
Николета, Кольо, Нина, Ния, Ница и др. На празника, за да уважат именика в дома му
идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.
Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именик. В
традицията на празничната маса се сервират рибни ястия, най-често –
пълнен шаран с орехи.

Честит имен ден!
На този ден празнуват:

Николай, Никола,
Николина, Нина, Нино,
Ненка, Нено, Кольо и др.

За вас презентира:
Анелия Асенова - 54 СОУ “Св. ИванРилски”


Slide 9

6 декември - Никулден

Св. Николай Чудотворец
Св. Николай Чудотворец се родил в знатно и богато семейство в края на 3 в. в
Мала Азия, в градчето Патара – пристанище на Средиземно море, в района на Мир
Ликийски (днес част от гр. Демре в Турция), който по това време влиза в римската
провинция Азия. Името му буквално означава „победа на народа”. Точната година, в
която се е родил светецът, за нас остава неизвестна, въпреки че в много справочници
е посочена 270 или 280 като година на неговото раждане. Не е известна и точната
година на неговата смърт, която различните издания посочват като 343, 345 или
дори 352 г. За сметка на това със сигурност знаем от достигналите до нас различни
житийни документи датата на неговата смърт – 6 декември. Това е денят, в който
и до ден днешен Светата Църква почита паметта му.

град Патара – останки от миналото

Руини от храма “Свети Николай“ - гр. Демре, Турция

Саркофагът, в който историците предполагат, че се намирали
мощите на св. Николай, преди да бъдат пренесени в гр.Бари, Италия

Когато Николай стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ на град
Патара, уговорил родителите му да посветят сина си на служение към Бога. Чичото приел
Николай в храма и от този момент нататък той му служил вярно до края на дните си.
Всичките дела на светеца до края на живота му през 342 г. били с благородната цел да
помага на страдащите, да защитава невинните, да укрепява слабите със словото на
истината и вярата, да умиротворява, да закриля изпадналите в беда, да дава изцеление на
болните. И с каквото се заемел той, всичко постигал с чудна лекота, затова го наричали
Николай Чудотворец.
След като родителите му починали и му оставили всичкото си имане, Св. Никола
използвал цялото си богато наследство, за да върши добри дела. При това винаги се стараел
да остане анонимен и тези, на които правел благодеяния, да не разберат, кой им е помогнал.
Защото помнел онази Божия заповед - да правим добро скришом и да не търсим за него
светска слава.

Старо предание разказва, че веднъж един много заможен жител на град Патара
ненадейно изгубил състоянието си. И тъй като преди това бил привикнал към
богат и охолен живот, след разорението си изпаднал в голяма беднотия и не
успявал да се справи с грижите за семейството си. Трудно му било да се пребори с
изкушенията на бедността и започнал все по-често да се замисля, как по-лесно,
макар и по безчестни пътища, да си осигури нужните му средства за препитание
на семейството си, което се състояло от три дъщери. След като узнал за
бедственото състояние на това семейство, една нощ Божият служител
подхвърлил през прозореца на къщата им голяма кесия с жълтици. Тези пари
помогнали на нещастния баща да оправи личните си дела и да омъжи найголямата си дъщеря. Виждайки, как са се наредили нещата, Св. Николай решил по
същия начин да устрои съдбата и на останалите дъщери.

След известно време той пак подхвърлил такава кесия със злато. Наредена била честно и
втората дъщеря, и зарадваният баща излял пред Бога своите чувства на благодарност.
“ Милосърдни Боже, Който си ни изкупил със Своята кръв и сега ме удържаш от грях и
безчестие - молил се той, - покажи ни тоя, който служи за оръдие на Твоята благост; покажи
ни тоя земен ангел, който ни спасява от грях и освобождава от порочни замисли! “
Това желание било изпълнено. Една нощ той чул как някой отворил прозореца и хвърлил
също такава кесия, както и по-рано. Бързо станал, затичал се подир своя благодетел, и познал
Николай. Тогава осъзнал, че действително само такъв можел да бъде той, защото само свят
можел да бъде неочакваният дар, който го спасил от грях. Вероятно оттогава е останала
традицията да почитат Св. Николай като закрилник на имота и парите и на този ден да
празнуват всички търговци, банкери и дарители.

Друга легенда пък разказва, как веднъж
Николай Чудотворец тръгнал да се поклони на
Божи гроб. Но в морето се разярила страшна
буря, залюшкал се корабът сред огромните
вълни и един от моряците паднал от върха на
мачтатата в бурните води. Виждайки, как
стихията го поглъща, всички помислили, че е
умрял. Тогава Свети Никола отправил своите
молитви към морето, успокоил бурните вълни и
възкресил моряка от мъртвите за нов живот.
Оттогава пък е останала славата на светеца,
като повелител на морските бури и закрилник
на рибарите и моряците.

Затова още от древни времена, по време на морска буря жените на рибарите излизали на
брега с иконата на Свети Никола и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да
се върнат мъжете им живи и здрави обратно вкъщи. И до ден днешен има поверие, че когато
се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Свети Никола. Вярва се, че тя ще
пази живи и здрави лодката и хората в нея от бурите и ветровете.

В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са
производни или близки до името Николай - Никол, Никола, Нейчо, Николина,
Николета, Кольо, Нина, Ния, Ница и др. На празника, за да уважат именика в дома му
идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.
Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именик. В
традицията на празничната маса се сервират рибни ястия, най-често –
пълнен шаран с орехи.

Честит имен ден!
На този ден празнуват:

Николай, Никола,
Николина, Нина, Нино,
Ненка, Нено, Кольо и др.

За вас презентира:
Анелия Асенова - 54 СОУ “Св. ИванРилски”


Slide 10

6 декември - Никулден

Св. Николай Чудотворец
Св. Николай Чудотворец се родил в знатно и богато семейство в края на 3 в. в
Мала Азия, в градчето Патара – пристанище на Средиземно море, в района на Мир
Ликийски (днес част от гр. Демре в Турция), който по това време влиза в римската
провинция Азия. Името му буквално означава „победа на народа”. Точната година, в
която се е родил светецът, за нас остава неизвестна, въпреки че в много справочници
е посочена 270 или 280 като година на неговото раждане. Не е известна и точната
година на неговата смърт, която различните издания посочват като 343, 345 или
дори 352 г. За сметка на това със сигурност знаем от достигналите до нас различни
житийни документи датата на неговата смърт – 6 декември. Това е денят, в който
и до ден днешен Светата Църква почита паметта му.

град Патара – останки от миналото

Руини от храма “Свети Николай“ - гр. Демре, Турция

Саркофагът, в който историците предполагат, че се намирали
мощите на св. Николай, преди да бъдат пренесени в гр.Бари, Италия

Когато Николай стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ на град
Патара, уговорил родителите му да посветят сина си на служение към Бога. Чичото приел
Николай в храма и от този момент нататък той му служил вярно до края на дните си.
Всичките дела на светеца до края на живота му през 342 г. били с благородната цел да
помага на страдащите, да защитава невинните, да укрепява слабите със словото на
истината и вярата, да умиротворява, да закриля изпадналите в беда, да дава изцеление на
болните. И с каквото се заемел той, всичко постигал с чудна лекота, затова го наричали
Николай Чудотворец.
След като родителите му починали и му оставили всичкото си имане, Св. Никола
използвал цялото си богато наследство, за да върши добри дела. При това винаги се стараел
да остане анонимен и тези, на които правел благодеяния, да не разберат, кой им е помогнал.
Защото помнел онази Божия заповед - да правим добро скришом и да не търсим за него
светска слава.

Старо предание разказва, че веднъж един много заможен жител на град Патара
ненадейно изгубил състоянието си. И тъй като преди това бил привикнал към
богат и охолен живот, след разорението си изпаднал в голяма беднотия и не
успявал да се справи с грижите за семейството си. Трудно му било да се пребори с
изкушенията на бедността и започнал все по-често да се замисля, как по-лесно,
макар и по безчестни пътища, да си осигури нужните му средства за препитание
на семейството си, което се състояло от три дъщери. След като узнал за
бедственото състояние на това семейство, една нощ Божият служител
подхвърлил през прозореца на къщата им голяма кесия с жълтици. Тези пари
помогнали на нещастния баща да оправи личните си дела и да омъжи найголямата си дъщеря. Виждайки, как са се наредили нещата, Св. Николай решил по
същия начин да устрои съдбата и на останалите дъщери.

След известно време той пак подхвърлил такава кесия със злато. Наредена била честно и
втората дъщеря, и зарадваният баща излял пред Бога своите чувства на благодарност.
“ Милосърдни Боже, Който си ни изкупил със Своята кръв и сега ме удържаш от грях и
безчестие - молил се той, - покажи ни тоя, който служи за оръдие на Твоята благост; покажи
ни тоя земен ангел, който ни спасява от грях и освобождава от порочни замисли! “
Това желание било изпълнено. Една нощ той чул как някой отворил прозореца и хвърлил
също такава кесия, както и по-рано. Бързо станал, затичал се подир своя благодетел, и познал
Николай. Тогава осъзнал, че действително само такъв можел да бъде той, защото само свят
можел да бъде неочакваният дар, който го спасил от грях. Вероятно оттогава е останала
традицията да почитат Св. Николай като закрилник на имота и парите и на този ден да
празнуват всички търговци, банкери и дарители.

Друга легенда пък разказва, как веднъж
Николай Чудотворец тръгнал да се поклони на
Божи гроб. Но в морето се разярила страшна
буря, залюшкал се корабът сред огромните
вълни и един от моряците паднал от върха на
мачтатата в бурните води. Виждайки, как
стихията го поглъща, всички помислили, че е
умрял. Тогава Свети Никола отправил своите
молитви към морето, успокоил бурните вълни и
възкресил моряка от мъртвите за нов живот.
Оттогава пък е останала славата на светеца,
като повелител на морските бури и закрилник
на рибарите и моряците.

Затова още от древни времена, по време на морска буря жените на рибарите излизали на
брега с иконата на Свети Никола и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да
се върнат мъжете им живи и здрави обратно вкъщи. И до ден днешен има поверие, че когато
се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Свети Никола. Вярва се, че тя ще
пази живи и здрави лодката и хората в нея от бурите и ветровете.

В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са
производни или близки до името Николай - Никол, Никола, Нейчо, Николина,
Николета, Кольо, Нина, Ния, Ница и др. На празника, за да уважат именика в дома му
идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.
Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именик. В
традицията на празничната маса се сервират рибни ястия, най-често –
пълнен шаран с орехи.

Честит имен ден!
На този ден празнуват:

Николай, Никола,
Николина, Нина, Нино,
Ненка, Нено, Кольо и др.

За вас презентира:
Анелия Асенова - 54 СОУ “Св. ИванРилски”


Slide 11

6 декември - Никулден

Св. Николай Чудотворец
Св. Николай Чудотворец се родил в знатно и богато семейство в края на 3 в. в
Мала Азия, в градчето Патара – пристанище на Средиземно море, в района на Мир
Ликийски (днес част от гр. Демре в Турция), който по това време влиза в римската
провинция Азия. Името му буквално означава „победа на народа”. Точната година, в
която се е родил светецът, за нас остава неизвестна, въпреки че в много справочници
е посочена 270 или 280 като година на неговото раждане. Не е известна и точната
година на неговата смърт, която различните издания посочват като 343, 345 или
дори 352 г. За сметка на това със сигурност знаем от достигналите до нас различни
житийни документи датата на неговата смърт – 6 декември. Това е денят, в който
и до ден днешен Светата Църква почита паметта му.

град Патара – останки от миналото

Руини от храма “Свети Николай“ - гр. Демре, Турция

Саркофагът, в който историците предполагат, че се намирали
мощите на св. Николай, преди да бъдат пренесени в гр.Бари, Италия

Когато Николай стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ на град
Патара, уговорил родителите му да посветят сина си на служение към Бога. Чичото приел
Николай в храма и от този момент нататък той му служил вярно до края на дните си.
Всичките дела на светеца до края на живота му през 342 г. били с благородната цел да
помага на страдащите, да защитава невинните, да укрепява слабите със словото на
истината и вярата, да умиротворява, да закриля изпадналите в беда, да дава изцеление на
болните. И с каквото се заемел той, всичко постигал с чудна лекота, затова го наричали
Николай Чудотворец.
След като родителите му починали и му оставили всичкото си имане, Св. Никола
използвал цялото си богато наследство, за да върши добри дела. При това винаги се стараел
да остане анонимен и тези, на които правел благодеяния, да не разберат, кой им е помогнал.
Защото помнел онази Божия заповед - да правим добро скришом и да не търсим за него
светска слава.

Старо предание разказва, че веднъж един много заможен жител на град Патара
ненадейно изгубил състоянието си. И тъй като преди това бил привикнал към
богат и охолен живот, след разорението си изпаднал в голяма беднотия и не
успявал да се справи с грижите за семейството си. Трудно му било да се пребори с
изкушенията на бедността и започнал все по-често да се замисля, как по-лесно,
макар и по безчестни пътища, да си осигури нужните му средства за препитание
на семейството си, което се състояло от три дъщери. След като узнал за
бедственото състояние на това семейство, една нощ Божият служител
подхвърлил през прозореца на къщата им голяма кесия с жълтици. Тези пари
помогнали на нещастния баща да оправи личните си дела и да омъжи найголямата си дъщеря. Виждайки, как са се наредили нещата, Св. Николай решил по
същия начин да устрои съдбата и на останалите дъщери.

След известно време той пак подхвърлил такава кесия със злато. Наредена била честно и
втората дъщеря, и зарадваният баща излял пред Бога своите чувства на благодарност.
“ Милосърдни Боже, Който си ни изкупил със Своята кръв и сега ме удържаш от грях и
безчестие - молил се той, - покажи ни тоя, който служи за оръдие на Твоята благост; покажи
ни тоя земен ангел, който ни спасява от грях и освобождава от порочни замисли! “
Това желание било изпълнено. Една нощ той чул как някой отворил прозореца и хвърлил
също такава кесия, както и по-рано. Бързо станал, затичал се подир своя благодетел, и познал
Николай. Тогава осъзнал, че действително само такъв можел да бъде той, защото само свят
можел да бъде неочакваният дар, който го спасил от грях. Вероятно оттогава е останала
традицията да почитат Св. Николай като закрилник на имота и парите и на този ден да
празнуват всички търговци, банкери и дарители.

Друга легенда пък разказва, как веднъж
Николай Чудотворец тръгнал да се поклони на
Божи гроб. Но в морето се разярила страшна
буря, залюшкал се корабът сред огромните
вълни и един от моряците паднал от върха на
мачтатата в бурните води. Виждайки, как
стихията го поглъща, всички помислили, че е
умрял. Тогава Свети Никола отправил своите
молитви към морето, успокоил бурните вълни и
възкресил моряка от мъртвите за нов живот.
Оттогава пък е останала славата на светеца,
като повелител на морските бури и закрилник
на рибарите и моряците.

Затова още от древни времена, по време на морска буря жените на рибарите излизали на
брега с иконата на Свети Никола и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да
се върнат мъжете им живи и здрави обратно вкъщи. И до ден днешен има поверие, че когато
се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Свети Никола. Вярва се, че тя ще
пази живи и здрави лодката и хората в нея от бурите и ветровете.

В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са
производни или близки до името Николай - Никол, Никола, Нейчо, Николина,
Николета, Кольо, Нина, Ния, Ница и др. На празника, за да уважат именика в дома му
идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.
Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именик. В
традицията на празничната маса се сервират рибни ястия, най-често –
пълнен шаран с орехи.

Честит имен ден!
На този ден празнуват:

Николай, Никола,
Николина, Нина, Нино,
Ненка, Нено, Кольо и др.

За вас презентира:
Анелия Асенова - 54 СОУ “Св. ИванРилски”


Slide 12

6 декември - Никулден

Св. Николай Чудотворец
Св. Николай Чудотворец се родил в знатно и богато семейство в края на 3 в. в
Мала Азия, в градчето Патара – пристанище на Средиземно море, в района на Мир
Ликийски (днес част от гр. Демре в Турция), който по това време влиза в римската
провинция Азия. Името му буквално означава „победа на народа”. Точната година, в
която се е родил светецът, за нас остава неизвестна, въпреки че в много справочници
е посочена 270 или 280 като година на неговото раждане. Не е известна и точната
година на неговата смърт, която различните издания посочват като 343, 345 или
дори 352 г. За сметка на това със сигурност знаем от достигналите до нас различни
житийни документи датата на неговата смърт – 6 декември. Това е денят, в който
и до ден днешен Светата Църква почита паметта му.

град Патара – останки от миналото

Руини от храма “Свети Николай“ - гр. Демре, Турция

Саркофагът, в който историците предполагат, че се намирали
мощите на св. Николай, преди да бъдат пренесени в гр.Бари, Италия

Когато Николай стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ на град
Патара, уговорил родителите му да посветят сина си на служение към Бога. Чичото приел
Николай в храма и от този момент нататък той му служил вярно до края на дните си.
Всичките дела на светеца до края на живота му през 342 г. били с благородната цел да
помага на страдащите, да защитава невинните, да укрепява слабите със словото на
истината и вярата, да умиротворява, да закриля изпадналите в беда, да дава изцеление на
болните. И с каквото се заемел той, всичко постигал с чудна лекота, затова го наричали
Николай Чудотворец.
След като родителите му починали и му оставили всичкото си имане, Св. Никола
използвал цялото си богато наследство, за да върши добри дела. При това винаги се стараел
да остане анонимен и тези, на които правел благодеяния, да не разберат, кой им е помогнал.
Защото помнел онази Божия заповед - да правим добро скришом и да не търсим за него
светска слава.

Старо предание разказва, че веднъж един много заможен жител на град Патара
ненадейно изгубил състоянието си. И тъй като преди това бил привикнал към
богат и охолен живот, след разорението си изпаднал в голяма беднотия и не
успявал да се справи с грижите за семейството си. Трудно му било да се пребори с
изкушенията на бедността и започнал все по-често да се замисля, как по-лесно,
макар и по безчестни пътища, да си осигури нужните му средства за препитание
на семейството си, което се състояло от три дъщери. След като узнал за
бедственото състояние на това семейство, една нощ Божият служител
подхвърлил през прозореца на къщата им голяма кесия с жълтици. Тези пари
помогнали на нещастния баща да оправи личните си дела и да омъжи найголямата си дъщеря. Виждайки, как са се наредили нещата, Св. Николай решил по
същия начин да устрои съдбата и на останалите дъщери.

След известно време той пак подхвърлил такава кесия със злато. Наредена била честно и
втората дъщеря, и зарадваният баща излял пред Бога своите чувства на благодарност.
“ Милосърдни Боже, Който си ни изкупил със Своята кръв и сега ме удържаш от грях и
безчестие - молил се той, - покажи ни тоя, който служи за оръдие на Твоята благост; покажи
ни тоя земен ангел, който ни спасява от грях и освобождава от порочни замисли! “
Това желание било изпълнено. Една нощ той чул как някой отворил прозореца и хвърлил
също такава кесия, както и по-рано. Бързо станал, затичал се подир своя благодетел, и познал
Николай. Тогава осъзнал, че действително само такъв можел да бъде той, защото само свят
можел да бъде неочакваният дар, който го спасил от грях. Вероятно оттогава е останала
традицията да почитат Св. Николай като закрилник на имота и парите и на този ден да
празнуват всички търговци, банкери и дарители.

Друга легенда пък разказва, как веднъж
Николай Чудотворец тръгнал да се поклони на
Божи гроб. Но в морето се разярила страшна
буря, залюшкал се корабът сред огромните
вълни и един от моряците паднал от върха на
мачтатата в бурните води. Виждайки, как
стихията го поглъща, всички помислили, че е
умрял. Тогава Свети Никола отправил своите
молитви към морето, успокоил бурните вълни и
възкресил моряка от мъртвите за нов живот.
Оттогава пък е останала славата на светеца,
като повелител на морските бури и закрилник
на рибарите и моряците.

Затова още от древни времена, по време на морска буря жените на рибарите излизали на
брега с иконата на Свети Никола и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да
се върнат мъжете им живи и здрави обратно вкъщи. И до ден днешен има поверие, че когато
се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Свети Никола. Вярва се, че тя ще
пази живи и здрави лодката и хората в нея от бурите и ветровете.

В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са
производни или близки до името Николай - Никол, Никола, Нейчо, Николина,
Николета, Кольо, Нина, Ния, Ница и др. На празника, за да уважат именика в дома му
идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.
Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именик. В
традицията на празничната маса се сервират рибни ястия, най-често –
пълнен шаран с орехи.

Честит имен ден!
На този ден празнуват:

Николай, Никола,
Николина, Нина, Нино,
Ненка, Нено, Кольо и др.

За вас презентира:
Анелия Асенова - 54 СОУ “Св. ИванРилски”


Slide 13

6 декември - Никулден

Св. Николай Чудотворец
Св. Николай Чудотворец се родил в знатно и богато семейство в края на 3 в. в
Мала Азия, в градчето Патара – пристанище на Средиземно море, в района на Мир
Ликийски (днес част от гр. Демре в Турция), който по това време влиза в римската
провинция Азия. Името му буквално означава „победа на народа”. Точната година, в
която се е родил светецът, за нас остава неизвестна, въпреки че в много справочници
е посочена 270 или 280 като година на неговото раждане. Не е известна и точната
година на неговата смърт, която различните издания посочват като 343, 345 или
дори 352 г. За сметка на това със сигурност знаем от достигналите до нас различни
житийни документи датата на неговата смърт – 6 декември. Това е денят, в който
и до ден днешен Светата Църква почита паметта му.

град Патара – останки от миналото

Руини от храма “Свети Николай“ - гр. Демре, Турция

Саркофагът, в който историците предполагат, че се намирали
мощите на св. Николай, преди да бъдат пренесени в гр.Бари, Италия

Когато Николай стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ на град
Патара, уговорил родителите му да посветят сина си на служение към Бога. Чичото приел
Николай в храма и от този момент нататък той му служил вярно до края на дните си.
Всичките дела на светеца до края на живота му през 342 г. били с благородната цел да
помага на страдащите, да защитава невинните, да укрепява слабите със словото на
истината и вярата, да умиротворява, да закриля изпадналите в беда, да дава изцеление на
болните. И с каквото се заемел той, всичко постигал с чудна лекота, затова го наричали
Николай Чудотворец.
След като родителите му починали и му оставили всичкото си имане, Св. Никола
използвал цялото си богато наследство, за да върши добри дела. При това винаги се стараел
да остане анонимен и тези, на които правел благодеяния, да не разберат, кой им е помогнал.
Защото помнел онази Божия заповед - да правим добро скришом и да не търсим за него
светска слава.

Старо предание разказва, че веднъж един много заможен жител на град Патара
ненадейно изгубил състоянието си. И тъй като преди това бил привикнал към
богат и охолен живот, след разорението си изпаднал в голяма беднотия и не
успявал да се справи с грижите за семейството си. Трудно му било да се пребори с
изкушенията на бедността и започнал все по-често да се замисля, как по-лесно,
макар и по безчестни пътища, да си осигури нужните му средства за препитание
на семейството си, което се състояло от три дъщери. След като узнал за
бедственото състояние на това семейство, една нощ Божият служител
подхвърлил през прозореца на къщата им голяма кесия с жълтици. Тези пари
помогнали на нещастния баща да оправи личните си дела и да омъжи найголямата си дъщеря. Виждайки, как са се наредили нещата, Св. Николай решил по
същия начин да устрои съдбата и на останалите дъщери.

След известно време той пак подхвърлил такава кесия със злато. Наредена била честно и
втората дъщеря, и зарадваният баща излял пред Бога своите чувства на благодарност.
“ Милосърдни Боже, Който си ни изкупил със Своята кръв и сега ме удържаш от грях и
безчестие - молил се той, - покажи ни тоя, който служи за оръдие на Твоята благост; покажи
ни тоя земен ангел, който ни спасява от грях и освобождава от порочни замисли! “
Това желание било изпълнено. Една нощ той чул как някой отворил прозореца и хвърлил
също такава кесия, както и по-рано. Бързо станал, затичал се подир своя благодетел, и познал
Николай. Тогава осъзнал, че действително само такъв можел да бъде той, защото само свят
можел да бъде неочакваният дар, който го спасил от грях. Вероятно оттогава е останала
традицията да почитат Св. Николай като закрилник на имота и парите и на този ден да
празнуват всички търговци, банкери и дарители.

Друга легенда пък разказва, как веднъж
Николай Чудотворец тръгнал да се поклони на
Божи гроб. Но в морето се разярила страшна
буря, залюшкал се корабът сред огромните
вълни и един от моряците паднал от върха на
мачтатата в бурните води. Виждайки, как
стихията го поглъща, всички помислили, че е
умрял. Тогава Свети Никола отправил своите
молитви към морето, успокоил бурните вълни и
възкресил моряка от мъртвите за нов живот.
Оттогава пък е останала славата на светеца,
като повелител на морските бури и закрилник
на рибарите и моряците.

Затова още от древни времена, по време на морска буря жените на рибарите излизали на
брега с иконата на Свети Никола и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да
се върнат мъжете им живи и здрави обратно вкъщи. И до ден днешен има поверие, че когато
се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Свети Никола. Вярва се, че тя ще
пази живи и здрави лодката и хората в нея от бурите и ветровете.

В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са
производни или близки до името Николай - Никол, Никола, Нейчо, Николина,
Николета, Кольо, Нина, Ния, Ница и др. На празника, за да уважат именика в дома му
идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.
Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именик. В
традицията на празничната маса се сервират рибни ястия, най-често –
пълнен шаран с орехи.

Честит имен ден!
На този ден празнуват:

Николай, Никола,
Николина, Нина, Нино,
Ненка, Нено, Кольо и др.

За вас презентира:
Анелия Асенова - 54 СОУ “Св. ИванРилски”