Slide 1

ОСКАР УАЙЛД
и неговите приказки

1854 - 1900

Оскар Уайлд е изтъкнат ирландски
писател – поет, драматург и
романист.
Роден е в Дъблин. Баща му е
лекар, човек с разностранни
интереси, който пътува много,
пише пътеводители, исторически
съчинения, стихове, издава две
книги. Майка му е поетеса,
критичка, преводачка и борец за
правата на жените. На нея Оскар
дължи изисканите си маниери,
взискателния поглед към нещата,
умението да говори и пише.
Дъблин - Ирландия

Оксфордски университет

Лондон - Великобритания

Оскар Уайлд израства в
интелектуална среда, получава
отлично образование в престижния
Оксфордски университет и рано
спечелва славата на неповторим
събеседник, майстор на
остроумната и изискана реч. Найплодотворната част от живота си
прекарва в аристократичната
английска столица Лондон.

Първата книга на Оскар Уайлд това е
“Стихотворения”(1881 г.). Първият му
сборник с приказки е “Щастливият принц и
други истории”(1888 г.), а вторият
“Къщата с наровете”(1891 г.); следват
“Гранатовият дом”(1892 г.); прочутият му и
единствен роман “Портретът на Дориан
Грей”; няколко комедии, една изповед „De
rofundis“ (1897); поема и много афоризми и
анекдоти.

Особено ярко талантът на Уайлд се
изявява чрез приказките. Той никога не
ги нарича приказки. За него те са просто
“истории”. Синовете му Вивиан и Сесил,
първите му възторжени слушатели, ги
възприемат като приказки, защото в тях
има всичко за една приказка – млади
крале и разглезени красиви принцеси
(“Младият крал”; “Рожденият ден на
инфантата”), разговарящи животни,
цветя и даже статуи (“Славеят и
розата”, “Забележителната ракета”,
“Щастливият принц”), фантастични
събития и чудодейни превъплъщения
(“Славеят и розата”, “Звездното
дете”).

В авторските си приказки Оскар Уайлд използва характерните за
народното творчество изразни средства – олицетворение,
хипербола, фантастика. Стилът му се отличава с необикновена
живописност, изящество и изисканост. Всяка от приказките е
малък шедьовър, съхранил в себе си човешкия порив към красота
и висок морал, към християнско смирение и обич.

“Рожденият ден
на инфантата”

“Необикновената
ракета”

За разлика от традиционните
приказки, неговите обикновено
имат тъжна развръзка, която
съдържа дълбока житейска
поука. Щастието на
принца(“Щастливият принц”)
е в неговата саможертва в полза
на бедните и страдащите. Той се
отказва от своя блясък, птичката
умира, но не го изоставя в
благородните му цели, затова и
двамата спечелват вечен живот.

Младият крал от едноименната приказка добива истинско
право на власт сред своите поданици едва след като
мъчително осъзнава цената на богатството, създавано от
кървавия труд на бедния народ. Просветлението идва, когато
душата му се изпълва с любов и съчувствие.

Надарен с оригинален талант и необичайна литературна
дарба, ирландецът поразява английската аристократична
среда с изтънчения си външен вид и с изисканите си
маниери. Всички се страхуват от неговото хапливо
остроумие. Той често критикува времена и нрави и налага
своята оригинална позиция към живота.

Уайлд се стреми да придаде
красота и артистично
съвършенство на всичко, което
създава, дори да превърне
своя живот и самия себе си в
произведение на изкуството.
Затова не е чудно, че неговият
“щастлив принц” пожелава да
свали скъпоценните камъни и
златото от себе си, за да ги
дари за спасението на
бедните, гладните, болните,
унизените.

Писателят, наречен
“императорът на модата”,
създава уникален герой на
добродетелността,
милосърдието, състраданието
и саможертвата, като се лишава
от блясъка на прекрасната
външност в името на
нравствено красивото. В
творбите на Оскар Уайлд
винаги се долавя и една
копнежна тъга по прекрасното.

Невероятно, но факт! Оскар
Уайлд е написал Сонет,
посветен на жертвите от
Априлското въстание
On The Massacre Of The Christians In Bulgaria
CHRIST, dost thou live indeed? or are thy bones
Still straightened in their rock-hewn sepulcher?
And was thy Rising only dreamed by Her
Whose love of thee for all her sin atones?
For here the air is horrid with men's groans,
The priests who call upon thy name are slain,
Dost thou not hear the bitter wail of pain
From those whose children lie upon the stones?
Come down, O Son of God! incestuous gloom
Curtains the land, and through the starless night
Over thy Cross the Crescent moon I see!
If thou in very truth didst burst the tomb
Come down, O Son of Man! and show thy might,
Lest Mahomet be crowned instead of Thee!
Оригинал - Оскар Уайлд

Сонет
за избиването на християните в България
Исусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойте възкресение не бе ли
сън само, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно
– черна
е плъзнал полумесецът проклет
Ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ
безмерна
преди да те измести Мохамед.

Оскар Уайлд умира в бедност на 30 ноември 1900 г. в Париж,
Франция, но ни завещава своя свят от фантазии, в който ние,
съвременните читатели, все още търсим отговори на
въпросите кое е прекрасно и как човекът може да намери
пътя към него.


Slide 2

ОСКАР УАЙЛД
и неговите приказки

1854 - 1900

Оскар Уайлд е изтъкнат ирландски
писател – поет, драматург и
романист.
Роден е в Дъблин. Баща му е
лекар, човек с разностранни
интереси, който пътува много,
пише пътеводители, исторически
съчинения, стихове, издава две
книги. Майка му е поетеса,
критичка, преводачка и борец за
правата на жените. На нея Оскар
дължи изисканите си маниери,
взискателния поглед към нещата,
умението да говори и пише.
Дъблин - Ирландия

Оксфордски университет

Лондон - Великобритания

Оскар Уайлд израства в
интелектуална среда, получава
отлично образование в престижния
Оксфордски университет и рано
спечелва славата на неповторим
събеседник, майстор на
остроумната и изискана реч. Найплодотворната част от живота си
прекарва в аристократичната
английска столица Лондон.

Първата книга на Оскар Уайлд това е
“Стихотворения”(1881 г.). Първият му
сборник с приказки е “Щастливият принц и
други истории”(1888 г.), а вторият
“Къщата с наровете”(1891 г.); следват
“Гранатовият дом”(1892 г.); прочутият му и
единствен роман “Портретът на Дориан
Грей”; няколко комедии, една изповед „De
rofundis“ (1897); поема и много афоризми и
анекдоти.

Особено ярко талантът на Уайлд се
изявява чрез приказките. Той никога не
ги нарича приказки. За него те са просто
“истории”. Синовете му Вивиан и Сесил,
първите му възторжени слушатели, ги
възприемат като приказки, защото в тях
има всичко за една приказка – млади
крале и разглезени красиви принцеси
(“Младият крал”; “Рожденият ден на
инфантата”), разговарящи животни,
цветя и даже статуи (“Славеят и
розата”, “Забележителната ракета”,
“Щастливият принц”), фантастични
събития и чудодейни превъплъщения
(“Славеят и розата”, “Звездното
дете”).

В авторските си приказки Оскар Уайлд използва характерните за
народното творчество изразни средства – олицетворение,
хипербола, фантастика. Стилът му се отличава с необикновена
живописност, изящество и изисканост. Всяка от приказките е
малък шедьовър, съхранил в себе си човешкия порив към красота
и висок морал, към християнско смирение и обич.

“Рожденият ден
на инфантата”

“Необикновената
ракета”

За разлика от традиционните
приказки, неговите обикновено
имат тъжна развръзка, която
съдържа дълбока житейска
поука. Щастието на
принца(“Щастливият принц”)
е в неговата саможертва в полза
на бедните и страдащите. Той се
отказва от своя блясък, птичката
умира, но не го изоставя в
благородните му цели, затова и
двамата спечелват вечен живот.

Младият крал от едноименната приказка добива истинско
право на власт сред своите поданици едва след като
мъчително осъзнава цената на богатството, създавано от
кървавия труд на бедния народ. Просветлението идва, когато
душата му се изпълва с любов и съчувствие.

Надарен с оригинален талант и необичайна литературна
дарба, ирландецът поразява английската аристократична
среда с изтънчения си външен вид и с изисканите си
маниери. Всички се страхуват от неговото хапливо
остроумие. Той често критикува времена и нрави и налага
своята оригинална позиция към живота.

Уайлд се стреми да придаде
красота и артистично
съвършенство на всичко, което
създава, дори да превърне
своя живот и самия себе си в
произведение на изкуството.
Затова не е чудно, че неговият
“щастлив принц” пожелава да
свали скъпоценните камъни и
златото от себе си, за да ги
дари за спасението на
бедните, гладните, болните,
унизените.

Писателят, наречен
“императорът на модата”,
създава уникален герой на
добродетелността,
милосърдието, състраданието
и саможертвата, като се лишава
от блясъка на прекрасната
външност в името на
нравствено красивото. В
творбите на Оскар Уайлд
винаги се долавя и една
копнежна тъга по прекрасното.

Невероятно, но факт! Оскар
Уайлд е написал Сонет,
посветен на жертвите от
Априлското въстание
On The Massacre Of The Christians In Bulgaria
CHRIST, dost thou live indeed? or are thy bones
Still straightened in their rock-hewn sepulcher?
And was thy Rising only dreamed by Her
Whose love of thee for all her sin atones?
For here the air is horrid with men's groans,
The priests who call upon thy name are slain,
Dost thou not hear the bitter wail of pain
From those whose children lie upon the stones?
Come down, O Son of God! incestuous gloom
Curtains the land, and through the starless night
Over thy Cross the Crescent moon I see!
If thou in very truth didst burst the tomb
Come down, O Son of Man! and show thy might,
Lest Mahomet be crowned instead of Thee!
Оригинал - Оскар Уайлд

Сонет
за избиването на християните в България
Исусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойте възкресение не бе ли
сън само, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно
– черна
е плъзнал полумесецът проклет
Ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ
безмерна
преди да те измести Мохамед.

Оскар Уайлд умира в бедност на 30 ноември 1900 г. в Париж,
Франция, но ни завещава своя свят от фантазии, в който ние,
съвременните читатели, все още търсим отговори на
въпросите кое е прекрасно и как човекът може да намери
пътя към него.


Slide 3

ОСКАР УАЙЛД
и неговите приказки

1854 - 1900

Оскар Уайлд е изтъкнат ирландски
писател – поет, драматург и
романист.
Роден е в Дъблин. Баща му е
лекар, човек с разностранни
интереси, който пътува много,
пише пътеводители, исторически
съчинения, стихове, издава две
книги. Майка му е поетеса,
критичка, преводачка и борец за
правата на жените. На нея Оскар
дължи изисканите си маниери,
взискателния поглед към нещата,
умението да говори и пише.
Дъблин - Ирландия

Оксфордски университет

Лондон - Великобритания

Оскар Уайлд израства в
интелектуална среда, получава
отлично образование в престижния
Оксфордски университет и рано
спечелва славата на неповторим
събеседник, майстор на
остроумната и изискана реч. Найплодотворната част от живота си
прекарва в аристократичната
английска столица Лондон.

Първата книга на Оскар Уайлд това е
“Стихотворения”(1881 г.). Първият му
сборник с приказки е “Щастливият принц и
други истории”(1888 г.), а вторият
“Къщата с наровете”(1891 г.); следват
“Гранатовият дом”(1892 г.); прочутият му и
единствен роман “Портретът на Дориан
Грей”; няколко комедии, една изповед „De
rofundis“ (1897); поема и много афоризми и
анекдоти.

Особено ярко талантът на Уайлд се
изявява чрез приказките. Той никога не
ги нарича приказки. За него те са просто
“истории”. Синовете му Вивиан и Сесил,
първите му възторжени слушатели, ги
възприемат като приказки, защото в тях
има всичко за една приказка – млади
крале и разглезени красиви принцеси
(“Младият крал”; “Рожденият ден на
инфантата”), разговарящи животни,
цветя и даже статуи (“Славеят и
розата”, “Забележителната ракета”,
“Щастливият принц”), фантастични
събития и чудодейни превъплъщения
(“Славеят и розата”, “Звездното
дете”).

В авторските си приказки Оскар Уайлд използва характерните за
народното творчество изразни средства – олицетворение,
хипербола, фантастика. Стилът му се отличава с необикновена
живописност, изящество и изисканост. Всяка от приказките е
малък шедьовър, съхранил в себе си човешкия порив към красота
и висок морал, към християнско смирение и обич.

“Рожденият ден
на инфантата”

“Необикновената
ракета”

За разлика от традиционните
приказки, неговите обикновено
имат тъжна развръзка, която
съдържа дълбока житейска
поука. Щастието на
принца(“Щастливият принц”)
е в неговата саможертва в полза
на бедните и страдащите. Той се
отказва от своя блясък, птичката
умира, но не го изоставя в
благородните му цели, затова и
двамата спечелват вечен живот.

Младият крал от едноименната приказка добива истинско
право на власт сред своите поданици едва след като
мъчително осъзнава цената на богатството, създавано от
кървавия труд на бедния народ. Просветлението идва, когато
душата му се изпълва с любов и съчувствие.

Надарен с оригинален талант и необичайна литературна
дарба, ирландецът поразява английската аристократична
среда с изтънчения си външен вид и с изисканите си
маниери. Всички се страхуват от неговото хапливо
остроумие. Той често критикува времена и нрави и налага
своята оригинална позиция към живота.

Уайлд се стреми да придаде
красота и артистично
съвършенство на всичко, което
създава, дори да превърне
своя живот и самия себе си в
произведение на изкуството.
Затова не е чудно, че неговият
“щастлив принц” пожелава да
свали скъпоценните камъни и
златото от себе си, за да ги
дари за спасението на
бедните, гладните, болните,
унизените.

Писателят, наречен
“императорът на модата”,
създава уникален герой на
добродетелността,
милосърдието, състраданието
и саможертвата, като се лишава
от блясъка на прекрасната
външност в името на
нравствено красивото. В
творбите на Оскар Уайлд
винаги се долавя и една
копнежна тъга по прекрасното.

Невероятно, но факт! Оскар
Уайлд е написал Сонет,
посветен на жертвите от
Априлското въстание
On The Massacre Of The Christians In Bulgaria
CHRIST, dost thou live indeed? or are thy bones
Still straightened in their rock-hewn sepulcher?
And was thy Rising only dreamed by Her
Whose love of thee for all her sin atones?
For here the air is horrid with men's groans,
The priests who call upon thy name are slain,
Dost thou not hear the bitter wail of pain
From those whose children lie upon the stones?
Come down, O Son of God! incestuous gloom
Curtains the land, and through the starless night
Over thy Cross the Crescent moon I see!
If thou in very truth didst burst the tomb
Come down, O Son of Man! and show thy might,
Lest Mahomet be crowned instead of Thee!
Оригинал - Оскар Уайлд

Сонет
за избиването на християните в България
Исусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойте възкресение не бе ли
сън само, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно
– черна
е плъзнал полумесецът проклет
Ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ
безмерна
преди да те измести Мохамед.

Оскар Уайлд умира в бедност на 30 ноември 1900 г. в Париж,
Франция, но ни завещава своя свят от фантазии, в който ние,
съвременните читатели, все още търсим отговори на
въпросите кое е прекрасно и как човекът може да намери
пътя към него.


Slide 4

ОСКАР УАЙЛД
и неговите приказки

1854 - 1900

Оскар Уайлд е изтъкнат ирландски
писател – поет, драматург и
романист.
Роден е в Дъблин. Баща му е
лекар, човек с разностранни
интереси, който пътува много,
пише пътеводители, исторически
съчинения, стихове, издава две
книги. Майка му е поетеса,
критичка, преводачка и борец за
правата на жените. На нея Оскар
дължи изисканите си маниери,
взискателния поглед към нещата,
умението да говори и пише.
Дъблин - Ирландия

Оксфордски университет

Лондон - Великобритания

Оскар Уайлд израства в
интелектуална среда, получава
отлично образование в престижния
Оксфордски университет и рано
спечелва славата на неповторим
събеседник, майстор на
остроумната и изискана реч. Найплодотворната част от живота си
прекарва в аристократичната
английска столица Лондон.

Първата книга на Оскар Уайлд това е
“Стихотворения”(1881 г.). Първият му
сборник с приказки е “Щастливият принц и
други истории”(1888 г.), а вторият
“Къщата с наровете”(1891 г.); следват
“Гранатовият дом”(1892 г.); прочутият му и
единствен роман “Портретът на Дориан
Грей”; няколко комедии, една изповед „De
rofundis“ (1897); поема и много афоризми и
анекдоти.

Особено ярко талантът на Уайлд се
изявява чрез приказките. Той никога не
ги нарича приказки. За него те са просто
“истории”. Синовете му Вивиан и Сесил,
първите му възторжени слушатели, ги
възприемат като приказки, защото в тях
има всичко за една приказка – млади
крале и разглезени красиви принцеси
(“Младият крал”; “Рожденият ден на
инфантата”), разговарящи животни,
цветя и даже статуи (“Славеят и
розата”, “Забележителната ракета”,
“Щастливият принц”), фантастични
събития и чудодейни превъплъщения
(“Славеят и розата”, “Звездното
дете”).

В авторските си приказки Оскар Уайлд използва характерните за
народното творчество изразни средства – олицетворение,
хипербола, фантастика. Стилът му се отличава с необикновена
живописност, изящество и изисканост. Всяка от приказките е
малък шедьовър, съхранил в себе си човешкия порив към красота
и висок морал, към християнско смирение и обич.

“Рожденият ден
на инфантата”

“Необикновената
ракета”

За разлика от традиционните
приказки, неговите обикновено
имат тъжна развръзка, която
съдържа дълбока житейска
поука. Щастието на
принца(“Щастливият принц”)
е в неговата саможертва в полза
на бедните и страдащите. Той се
отказва от своя блясък, птичката
умира, но не го изоставя в
благородните му цели, затова и
двамата спечелват вечен живот.

Младият крал от едноименната приказка добива истинско
право на власт сред своите поданици едва след като
мъчително осъзнава цената на богатството, създавано от
кървавия труд на бедния народ. Просветлението идва, когато
душата му се изпълва с любов и съчувствие.

Надарен с оригинален талант и необичайна литературна
дарба, ирландецът поразява английската аристократична
среда с изтънчения си външен вид и с изисканите си
маниери. Всички се страхуват от неговото хапливо
остроумие. Той често критикува времена и нрави и налага
своята оригинална позиция към живота.

Уайлд се стреми да придаде
красота и артистично
съвършенство на всичко, което
създава, дори да превърне
своя живот и самия себе си в
произведение на изкуството.
Затова не е чудно, че неговият
“щастлив принц” пожелава да
свали скъпоценните камъни и
златото от себе си, за да ги
дари за спасението на
бедните, гладните, болните,
унизените.

Писателят, наречен
“императорът на модата”,
създава уникален герой на
добродетелността,
милосърдието, състраданието
и саможертвата, като се лишава
от блясъка на прекрасната
външност в името на
нравствено красивото. В
творбите на Оскар Уайлд
винаги се долавя и една
копнежна тъга по прекрасното.

Невероятно, но факт! Оскар
Уайлд е написал Сонет,
посветен на жертвите от
Априлското въстание
On The Massacre Of The Christians In Bulgaria
CHRIST, dost thou live indeed? or are thy bones
Still straightened in their rock-hewn sepulcher?
And was thy Rising only dreamed by Her
Whose love of thee for all her sin atones?
For here the air is horrid with men's groans,
The priests who call upon thy name are slain,
Dost thou not hear the bitter wail of pain
From those whose children lie upon the stones?
Come down, O Son of God! incestuous gloom
Curtains the land, and through the starless night
Over thy Cross the Crescent moon I see!
If thou in very truth didst burst the tomb
Come down, O Son of Man! and show thy might,
Lest Mahomet be crowned instead of Thee!
Оригинал - Оскар Уайлд

Сонет
за избиването на християните в България
Исусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойте възкресение не бе ли
сън само, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно
– черна
е плъзнал полумесецът проклет
Ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ
безмерна
преди да те измести Мохамед.

Оскар Уайлд умира в бедност на 30 ноември 1900 г. в Париж,
Франция, но ни завещава своя свят от фантазии, в който ние,
съвременните читатели, все още търсим отговори на
въпросите кое е прекрасно и как човекът може да намери
пътя към него.


Slide 5

ОСКАР УАЙЛД
и неговите приказки

1854 - 1900

Оскар Уайлд е изтъкнат ирландски
писател – поет, драматург и
романист.
Роден е в Дъблин. Баща му е
лекар, човек с разностранни
интереси, който пътува много,
пише пътеводители, исторически
съчинения, стихове, издава две
книги. Майка му е поетеса,
критичка, преводачка и борец за
правата на жените. На нея Оскар
дължи изисканите си маниери,
взискателния поглед към нещата,
умението да говори и пише.
Дъблин - Ирландия

Оксфордски университет

Лондон - Великобритания

Оскар Уайлд израства в
интелектуална среда, получава
отлично образование в престижния
Оксфордски университет и рано
спечелва славата на неповторим
събеседник, майстор на
остроумната и изискана реч. Найплодотворната част от живота си
прекарва в аристократичната
английска столица Лондон.

Първата книга на Оскар Уайлд това е
“Стихотворения”(1881 г.). Първият му
сборник с приказки е “Щастливият принц и
други истории”(1888 г.), а вторият
“Къщата с наровете”(1891 г.); следват
“Гранатовият дом”(1892 г.); прочутият му и
единствен роман “Портретът на Дориан
Грей”; няколко комедии, една изповед „De
rofundis“ (1897); поема и много афоризми и
анекдоти.

Особено ярко талантът на Уайлд се
изявява чрез приказките. Той никога не
ги нарича приказки. За него те са просто
“истории”. Синовете му Вивиан и Сесил,
първите му възторжени слушатели, ги
възприемат като приказки, защото в тях
има всичко за една приказка – млади
крале и разглезени красиви принцеси
(“Младият крал”; “Рожденият ден на
инфантата”), разговарящи животни,
цветя и даже статуи (“Славеят и
розата”, “Забележителната ракета”,
“Щастливият принц”), фантастични
събития и чудодейни превъплъщения
(“Славеят и розата”, “Звездното
дете”).

В авторските си приказки Оскар Уайлд използва характерните за
народното творчество изразни средства – олицетворение,
хипербола, фантастика. Стилът му се отличава с необикновена
живописност, изящество и изисканост. Всяка от приказките е
малък шедьовър, съхранил в себе си човешкия порив към красота
и висок морал, към християнско смирение и обич.

“Рожденият ден
на инфантата”

“Необикновената
ракета”

За разлика от традиционните
приказки, неговите обикновено
имат тъжна развръзка, която
съдържа дълбока житейска
поука. Щастието на
принца(“Щастливият принц”)
е в неговата саможертва в полза
на бедните и страдащите. Той се
отказва от своя блясък, птичката
умира, но не го изоставя в
благородните му цели, затова и
двамата спечелват вечен живот.

Младият крал от едноименната приказка добива истинско
право на власт сред своите поданици едва след като
мъчително осъзнава цената на богатството, създавано от
кървавия труд на бедния народ. Просветлението идва, когато
душата му се изпълва с любов и съчувствие.

Надарен с оригинален талант и необичайна литературна
дарба, ирландецът поразява английската аристократична
среда с изтънчения си външен вид и с изисканите си
маниери. Всички се страхуват от неговото хапливо
остроумие. Той често критикува времена и нрави и налага
своята оригинална позиция към живота.

Уайлд се стреми да придаде
красота и артистично
съвършенство на всичко, което
създава, дори да превърне
своя живот и самия себе си в
произведение на изкуството.
Затова не е чудно, че неговият
“щастлив принц” пожелава да
свали скъпоценните камъни и
златото от себе си, за да ги
дари за спасението на
бедните, гладните, болните,
унизените.

Писателят, наречен
“императорът на модата”,
създава уникален герой на
добродетелността,
милосърдието, състраданието
и саможертвата, като се лишава
от блясъка на прекрасната
външност в името на
нравствено красивото. В
творбите на Оскар Уайлд
винаги се долавя и една
копнежна тъга по прекрасното.

Невероятно, но факт! Оскар
Уайлд е написал Сонет,
посветен на жертвите от
Априлското въстание
On The Massacre Of The Christians In Bulgaria
CHRIST, dost thou live indeed? or are thy bones
Still straightened in their rock-hewn sepulcher?
And was thy Rising only dreamed by Her
Whose love of thee for all her sin atones?
For here the air is horrid with men's groans,
The priests who call upon thy name are slain,
Dost thou not hear the bitter wail of pain
From those whose children lie upon the stones?
Come down, O Son of God! incestuous gloom
Curtains the land, and through the starless night
Over thy Cross the Crescent moon I see!
If thou in very truth didst burst the tomb
Come down, O Son of Man! and show thy might,
Lest Mahomet be crowned instead of Thee!
Оригинал - Оскар Уайлд

Сонет
за избиването на християните в България
Исусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойте възкресение не бе ли
сън само, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно
– черна
е плъзнал полумесецът проклет
Ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ
безмерна
преди да те измести Мохамед.

Оскар Уайлд умира в бедност на 30 ноември 1900 г. в Париж,
Франция, но ни завещава своя свят от фантазии, в който ние,
съвременните читатели, все още търсим отговори на
въпросите кое е прекрасно и как човекът може да намери
пътя към него.


Slide 6

ОСКАР УАЙЛД
и неговите приказки

1854 - 1900

Оскар Уайлд е изтъкнат ирландски
писател – поет, драматург и
романист.
Роден е в Дъблин. Баща му е
лекар, човек с разностранни
интереси, който пътува много,
пише пътеводители, исторически
съчинения, стихове, издава две
книги. Майка му е поетеса,
критичка, преводачка и борец за
правата на жените. На нея Оскар
дължи изисканите си маниери,
взискателния поглед към нещата,
умението да говори и пише.
Дъблин - Ирландия

Оксфордски университет

Лондон - Великобритания

Оскар Уайлд израства в
интелектуална среда, получава
отлично образование в престижния
Оксфордски университет и рано
спечелва славата на неповторим
събеседник, майстор на
остроумната и изискана реч. Найплодотворната част от живота си
прекарва в аристократичната
английска столица Лондон.

Първата книга на Оскар Уайлд това е
“Стихотворения”(1881 г.). Първият му
сборник с приказки е “Щастливият принц и
други истории”(1888 г.), а вторият
“Къщата с наровете”(1891 г.); следват
“Гранатовият дом”(1892 г.); прочутият му и
единствен роман “Портретът на Дориан
Грей”; няколко комедии, една изповед „De
rofundis“ (1897); поема и много афоризми и
анекдоти.

Особено ярко талантът на Уайлд се
изявява чрез приказките. Той никога не
ги нарича приказки. За него те са просто
“истории”. Синовете му Вивиан и Сесил,
първите му възторжени слушатели, ги
възприемат като приказки, защото в тях
има всичко за една приказка – млади
крале и разглезени красиви принцеси
(“Младият крал”; “Рожденият ден на
инфантата”), разговарящи животни,
цветя и даже статуи (“Славеят и
розата”, “Забележителната ракета”,
“Щастливият принц”), фантастични
събития и чудодейни превъплъщения
(“Славеят и розата”, “Звездното
дете”).

В авторските си приказки Оскар Уайлд използва характерните за
народното творчество изразни средства – олицетворение,
хипербола, фантастика. Стилът му се отличава с необикновена
живописност, изящество и изисканост. Всяка от приказките е
малък шедьовър, съхранил в себе си човешкия порив към красота
и висок морал, към християнско смирение и обич.

“Рожденият ден
на инфантата”

“Необикновената
ракета”

За разлика от традиционните
приказки, неговите обикновено
имат тъжна развръзка, която
съдържа дълбока житейска
поука. Щастието на
принца(“Щастливият принц”)
е в неговата саможертва в полза
на бедните и страдащите. Той се
отказва от своя блясък, птичката
умира, но не го изоставя в
благородните му цели, затова и
двамата спечелват вечен живот.

Младият крал от едноименната приказка добива истинско
право на власт сред своите поданици едва след като
мъчително осъзнава цената на богатството, създавано от
кървавия труд на бедния народ. Просветлението идва, когато
душата му се изпълва с любов и съчувствие.

Надарен с оригинален талант и необичайна литературна
дарба, ирландецът поразява английската аристократична
среда с изтънчения си външен вид и с изисканите си
маниери. Всички се страхуват от неговото хапливо
остроумие. Той често критикува времена и нрави и налага
своята оригинална позиция към живота.

Уайлд се стреми да придаде
красота и артистично
съвършенство на всичко, което
създава, дори да превърне
своя живот и самия себе си в
произведение на изкуството.
Затова не е чудно, че неговият
“щастлив принц” пожелава да
свали скъпоценните камъни и
златото от себе си, за да ги
дари за спасението на
бедните, гладните, болните,
унизените.

Писателят, наречен
“императорът на модата”,
създава уникален герой на
добродетелността,
милосърдието, състраданието
и саможертвата, като се лишава
от блясъка на прекрасната
външност в името на
нравствено красивото. В
творбите на Оскар Уайлд
винаги се долавя и една
копнежна тъга по прекрасното.

Невероятно, но факт! Оскар
Уайлд е написал Сонет,
посветен на жертвите от
Априлското въстание
On The Massacre Of The Christians In Bulgaria
CHRIST, dost thou live indeed? or are thy bones
Still straightened in their rock-hewn sepulcher?
And was thy Rising only dreamed by Her
Whose love of thee for all her sin atones?
For here the air is horrid with men's groans,
The priests who call upon thy name are slain,
Dost thou not hear the bitter wail of pain
From those whose children lie upon the stones?
Come down, O Son of God! incestuous gloom
Curtains the land, and through the starless night
Over thy Cross the Crescent moon I see!
If thou in very truth didst burst the tomb
Come down, O Son of Man! and show thy might,
Lest Mahomet be crowned instead of Thee!
Оригинал - Оскар Уайлд

Сонет
за избиването на християните в България
Исусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойте възкресение не бе ли
сън само, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно
– черна
е плъзнал полумесецът проклет
Ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ
безмерна
преди да те измести Мохамед.

Оскар Уайлд умира в бедност на 30 ноември 1900 г. в Париж,
Франция, но ни завещава своя свят от фантазии, в който ние,
съвременните читатели, все още търсим отговори на
въпросите кое е прекрасно и как човекът може да намери
пътя към него.


Slide 7

ОСКАР УАЙЛД
и неговите приказки

1854 - 1900

Оскар Уайлд е изтъкнат ирландски
писател – поет, драматург и
романист.
Роден е в Дъблин. Баща му е
лекар, човек с разностранни
интереси, който пътува много,
пише пътеводители, исторически
съчинения, стихове, издава две
книги. Майка му е поетеса,
критичка, преводачка и борец за
правата на жените. На нея Оскар
дължи изисканите си маниери,
взискателния поглед към нещата,
умението да говори и пише.
Дъблин - Ирландия

Оксфордски университет

Лондон - Великобритания

Оскар Уайлд израства в
интелектуална среда, получава
отлично образование в престижния
Оксфордски университет и рано
спечелва славата на неповторим
събеседник, майстор на
остроумната и изискана реч. Найплодотворната част от живота си
прекарва в аристократичната
английска столица Лондон.

Първата книга на Оскар Уайлд това е
“Стихотворения”(1881 г.). Първият му
сборник с приказки е “Щастливият принц и
други истории”(1888 г.), а вторият
“Къщата с наровете”(1891 г.); следват
“Гранатовият дом”(1892 г.); прочутият му и
единствен роман “Портретът на Дориан
Грей”; няколко комедии, една изповед „De
rofundis“ (1897); поема и много афоризми и
анекдоти.

Особено ярко талантът на Уайлд се
изявява чрез приказките. Той никога не
ги нарича приказки. За него те са просто
“истории”. Синовете му Вивиан и Сесил,
първите му възторжени слушатели, ги
възприемат като приказки, защото в тях
има всичко за една приказка – млади
крале и разглезени красиви принцеси
(“Младият крал”; “Рожденият ден на
инфантата”), разговарящи животни,
цветя и даже статуи (“Славеят и
розата”, “Забележителната ракета”,
“Щастливият принц”), фантастични
събития и чудодейни превъплъщения
(“Славеят и розата”, “Звездното
дете”).

В авторските си приказки Оскар Уайлд използва характерните за
народното творчество изразни средства – олицетворение,
хипербола, фантастика. Стилът му се отличава с необикновена
живописност, изящество и изисканост. Всяка от приказките е
малък шедьовър, съхранил в себе си човешкия порив към красота
и висок морал, към християнско смирение и обич.

“Рожденият ден
на инфантата”

“Необикновената
ракета”

За разлика от традиционните
приказки, неговите обикновено
имат тъжна развръзка, която
съдържа дълбока житейска
поука. Щастието на
принца(“Щастливият принц”)
е в неговата саможертва в полза
на бедните и страдащите. Той се
отказва от своя блясък, птичката
умира, но не го изоставя в
благородните му цели, затова и
двамата спечелват вечен живот.

Младият крал от едноименната приказка добива истинско
право на власт сред своите поданици едва след като
мъчително осъзнава цената на богатството, създавано от
кървавия труд на бедния народ. Просветлението идва, когато
душата му се изпълва с любов и съчувствие.

Надарен с оригинален талант и необичайна литературна
дарба, ирландецът поразява английската аристократична
среда с изтънчения си външен вид и с изисканите си
маниери. Всички се страхуват от неговото хапливо
остроумие. Той често критикува времена и нрави и налага
своята оригинална позиция към живота.

Уайлд се стреми да придаде
красота и артистично
съвършенство на всичко, което
създава, дори да превърне
своя живот и самия себе си в
произведение на изкуството.
Затова не е чудно, че неговият
“щастлив принц” пожелава да
свали скъпоценните камъни и
златото от себе си, за да ги
дари за спасението на
бедните, гладните, болните,
унизените.

Писателят, наречен
“императорът на модата”,
създава уникален герой на
добродетелността,
милосърдието, състраданието
и саможертвата, като се лишава
от блясъка на прекрасната
външност в името на
нравствено красивото. В
творбите на Оскар Уайлд
винаги се долавя и една
копнежна тъга по прекрасното.

Невероятно, но факт! Оскар
Уайлд е написал Сонет,
посветен на жертвите от
Априлското въстание
On The Massacre Of The Christians In Bulgaria
CHRIST, dost thou live indeed? or are thy bones
Still straightened in their rock-hewn sepulcher?
And was thy Rising only dreamed by Her
Whose love of thee for all her sin atones?
For here the air is horrid with men's groans,
The priests who call upon thy name are slain,
Dost thou not hear the bitter wail of pain
From those whose children lie upon the stones?
Come down, O Son of God! incestuous gloom
Curtains the land, and through the starless night
Over thy Cross the Crescent moon I see!
If thou in very truth didst burst the tomb
Come down, O Son of Man! and show thy might,
Lest Mahomet be crowned instead of Thee!
Оригинал - Оскар Уайлд

Сонет
за избиването на християните в България
Исусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойте възкресение не бе ли
сън само, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно
– черна
е плъзнал полумесецът проклет
Ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ
безмерна
преди да те измести Мохамед.

Оскар Уайлд умира в бедност на 30 ноември 1900 г. в Париж,
Франция, но ни завещава своя свят от фантазии, в който ние,
съвременните читатели, все още търсим отговори на
въпросите кое е прекрасно и как човекът може да намери
пътя към него.


Slide 8

ОСКАР УАЙЛД
и неговите приказки

1854 - 1900

Оскар Уайлд е изтъкнат ирландски
писател – поет, драматург и
романист.
Роден е в Дъблин. Баща му е
лекар, човек с разностранни
интереси, който пътува много,
пише пътеводители, исторически
съчинения, стихове, издава две
книги. Майка му е поетеса,
критичка, преводачка и борец за
правата на жените. На нея Оскар
дължи изисканите си маниери,
взискателния поглед към нещата,
умението да говори и пише.
Дъблин - Ирландия

Оксфордски университет

Лондон - Великобритания

Оскар Уайлд израства в
интелектуална среда, получава
отлично образование в престижния
Оксфордски университет и рано
спечелва славата на неповторим
събеседник, майстор на
остроумната и изискана реч. Найплодотворната част от живота си
прекарва в аристократичната
английска столица Лондон.

Първата книга на Оскар Уайлд това е
“Стихотворения”(1881 г.). Първият му
сборник с приказки е “Щастливият принц и
други истории”(1888 г.), а вторият
“Къщата с наровете”(1891 г.); следват
“Гранатовият дом”(1892 г.); прочутият му и
единствен роман “Портретът на Дориан
Грей”; няколко комедии, една изповед „De
rofundis“ (1897); поема и много афоризми и
анекдоти.

Особено ярко талантът на Уайлд се
изявява чрез приказките. Той никога не
ги нарича приказки. За него те са просто
“истории”. Синовете му Вивиан и Сесил,
първите му възторжени слушатели, ги
възприемат като приказки, защото в тях
има всичко за една приказка – млади
крале и разглезени красиви принцеси
(“Младият крал”; “Рожденият ден на
инфантата”), разговарящи животни,
цветя и даже статуи (“Славеят и
розата”, “Забележителната ракета”,
“Щастливият принц”), фантастични
събития и чудодейни превъплъщения
(“Славеят и розата”, “Звездното
дете”).

В авторските си приказки Оскар Уайлд използва характерните за
народното творчество изразни средства – олицетворение,
хипербола, фантастика. Стилът му се отличава с необикновена
живописност, изящество и изисканост. Всяка от приказките е
малък шедьовър, съхранил в себе си човешкия порив към красота
и висок морал, към християнско смирение и обич.

“Рожденият ден
на инфантата”

“Необикновената
ракета”

За разлика от традиционните
приказки, неговите обикновено
имат тъжна развръзка, която
съдържа дълбока житейска
поука. Щастието на
принца(“Щастливият принц”)
е в неговата саможертва в полза
на бедните и страдащите. Той се
отказва от своя блясък, птичката
умира, но не го изоставя в
благородните му цели, затова и
двамата спечелват вечен живот.

Младият крал от едноименната приказка добива истинско
право на власт сред своите поданици едва след като
мъчително осъзнава цената на богатството, създавано от
кървавия труд на бедния народ. Просветлението идва, когато
душата му се изпълва с любов и съчувствие.

Надарен с оригинален талант и необичайна литературна
дарба, ирландецът поразява английската аристократична
среда с изтънчения си външен вид и с изисканите си
маниери. Всички се страхуват от неговото хапливо
остроумие. Той често критикува времена и нрави и налага
своята оригинална позиция към живота.

Уайлд се стреми да придаде
красота и артистично
съвършенство на всичко, което
създава, дори да превърне
своя живот и самия себе си в
произведение на изкуството.
Затова не е чудно, че неговият
“щастлив принц” пожелава да
свали скъпоценните камъни и
златото от себе си, за да ги
дари за спасението на
бедните, гладните, болните,
унизените.

Писателят, наречен
“императорът на модата”,
създава уникален герой на
добродетелността,
милосърдието, състраданието
и саможертвата, като се лишава
от блясъка на прекрасната
външност в името на
нравствено красивото. В
творбите на Оскар Уайлд
винаги се долавя и една
копнежна тъга по прекрасното.

Невероятно, но факт! Оскар
Уайлд е написал Сонет,
посветен на жертвите от
Априлското въстание
On The Massacre Of The Christians In Bulgaria
CHRIST, dost thou live indeed? or are thy bones
Still straightened in their rock-hewn sepulcher?
And was thy Rising only dreamed by Her
Whose love of thee for all her sin atones?
For here the air is horrid with men's groans,
The priests who call upon thy name are slain,
Dost thou not hear the bitter wail of pain
From those whose children lie upon the stones?
Come down, O Son of God! incestuous gloom
Curtains the land, and through the starless night
Over thy Cross the Crescent moon I see!
If thou in very truth didst burst the tomb
Come down, O Son of Man! and show thy might,
Lest Mahomet be crowned instead of Thee!
Оригинал - Оскар Уайлд

Сонет
за избиването на християните в България
Исусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойте възкресение не бе ли
сън само, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно
– черна
е плъзнал полумесецът проклет
Ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ
безмерна
преди да те измести Мохамед.

Оскар Уайлд умира в бедност на 30 ноември 1900 г. в Париж,
Франция, но ни завещава своя свят от фантазии, в който ние,
съвременните читатели, все още търсим отговори на
въпросите кое е прекрасно и как човекът може да намери
пътя към него.


Slide 9

ОСКАР УАЙЛД
и неговите приказки

1854 - 1900

Оскар Уайлд е изтъкнат ирландски
писател – поет, драматург и
романист.
Роден е в Дъблин. Баща му е
лекар, човек с разностранни
интереси, който пътува много,
пише пътеводители, исторически
съчинения, стихове, издава две
книги. Майка му е поетеса,
критичка, преводачка и борец за
правата на жените. На нея Оскар
дължи изисканите си маниери,
взискателния поглед към нещата,
умението да говори и пише.
Дъблин - Ирландия

Оксфордски университет

Лондон - Великобритания

Оскар Уайлд израства в
интелектуална среда, получава
отлично образование в престижния
Оксфордски университет и рано
спечелва славата на неповторим
събеседник, майстор на
остроумната и изискана реч. Найплодотворната част от живота си
прекарва в аристократичната
английска столица Лондон.

Първата книга на Оскар Уайлд това е
“Стихотворения”(1881 г.). Първият му
сборник с приказки е “Щастливият принц и
други истории”(1888 г.), а вторият
“Къщата с наровете”(1891 г.); следват
“Гранатовият дом”(1892 г.); прочутият му и
единствен роман “Портретът на Дориан
Грей”; няколко комедии, една изповед „De
rofundis“ (1897); поема и много афоризми и
анекдоти.

Особено ярко талантът на Уайлд се
изявява чрез приказките. Той никога не
ги нарича приказки. За него те са просто
“истории”. Синовете му Вивиан и Сесил,
първите му възторжени слушатели, ги
възприемат като приказки, защото в тях
има всичко за една приказка – млади
крале и разглезени красиви принцеси
(“Младият крал”; “Рожденият ден на
инфантата”), разговарящи животни,
цветя и даже статуи (“Славеят и
розата”, “Забележителната ракета”,
“Щастливият принц”), фантастични
събития и чудодейни превъплъщения
(“Славеят и розата”, “Звездното
дете”).

В авторските си приказки Оскар Уайлд използва характерните за
народното творчество изразни средства – олицетворение,
хипербола, фантастика. Стилът му се отличава с необикновена
живописност, изящество и изисканост. Всяка от приказките е
малък шедьовър, съхранил в себе си човешкия порив към красота
и висок морал, към християнско смирение и обич.

“Рожденият ден
на инфантата”

“Необикновената
ракета”

За разлика от традиционните
приказки, неговите обикновено
имат тъжна развръзка, която
съдържа дълбока житейска
поука. Щастието на
принца(“Щастливият принц”)
е в неговата саможертва в полза
на бедните и страдащите. Той се
отказва от своя блясък, птичката
умира, но не го изоставя в
благородните му цели, затова и
двамата спечелват вечен живот.

Младият крал от едноименната приказка добива истинско
право на власт сред своите поданици едва след като
мъчително осъзнава цената на богатството, създавано от
кървавия труд на бедния народ. Просветлението идва, когато
душата му се изпълва с любов и съчувствие.

Надарен с оригинален талант и необичайна литературна
дарба, ирландецът поразява английската аристократична
среда с изтънчения си външен вид и с изисканите си
маниери. Всички се страхуват от неговото хапливо
остроумие. Той често критикува времена и нрави и налага
своята оригинална позиция към живота.

Уайлд се стреми да придаде
красота и артистично
съвършенство на всичко, което
създава, дори да превърне
своя живот и самия себе си в
произведение на изкуството.
Затова не е чудно, че неговият
“щастлив принц” пожелава да
свали скъпоценните камъни и
златото от себе си, за да ги
дари за спасението на
бедните, гладните, болните,
унизените.

Писателят, наречен
“императорът на модата”,
създава уникален герой на
добродетелността,
милосърдието, състраданието
и саможертвата, като се лишава
от блясъка на прекрасната
външност в името на
нравствено красивото. В
творбите на Оскар Уайлд
винаги се долавя и една
копнежна тъга по прекрасното.

Невероятно, но факт! Оскар
Уайлд е написал Сонет,
посветен на жертвите от
Априлското въстание
On The Massacre Of The Christians In Bulgaria
CHRIST, dost thou live indeed? or are thy bones
Still straightened in their rock-hewn sepulcher?
And was thy Rising only dreamed by Her
Whose love of thee for all her sin atones?
For here the air is horrid with men's groans,
The priests who call upon thy name are slain,
Dost thou not hear the bitter wail of pain
From those whose children lie upon the stones?
Come down, O Son of God! incestuous gloom
Curtains the land, and through the starless night
Over thy Cross the Crescent moon I see!
If thou in very truth didst burst the tomb
Come down, O Son of Man! and show thy might,
Lest Mahomet be crowned instead of Thee!
Оригинал - Оскар Уайлд

Сонет
за избиването на християните в България
Исусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойте възкресение не бе ли
сън само, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно
– черна
е плъзнал полумесецът проклет
Ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ
безмерна
преди да те измести Мохамед.

Оскар Уайлд умира в бедност на 30 ноември 1900 г. в Париж,
Франция, но ни завещава своя свят от фантазии, в който ние,
съвременните читатели, все още търсим отговори на
въпросите кое е прекрасно и как човекът може да намери
пътя към него.


Slide 10

ОСКАР УАЙЛД
и неговите приказки

1854 - 1900

Оскар Уайлд е изтъкнат ирландски
писател – поет, драматург и
романист.
Роден е в Дъблин. Баща му е
лекар, човек с разностранни
интереси, който пътува много,
пише пътеводители, исторически
съчинения, стихове, издава две
книги. Майка му е поетеса,
критичка, преводачка и борец за
правата на жените. На нея Оскар
дължи изисканите си маниери,
взискателния поглед към нещата,
умението да говори и пише.
Дъблин - Ирландия

Оксфордски университет

Лондон - Великобритания

Оскар Уайлд израства в
интелектуална среда, получава
отлично образование в престижния
Оксфордски университет и рано
спечелва славата на неповторим
събеседник, майстор на
остроумната и изискана реч. Найплодотворната част от живота си
прекарва в аристократичната
английска столица Лондон.

Първата книга на Оскар Уайлд това е
“Стихотворения”(1881 г.). Първият му
сборник с приказки е “Щастливият принц и
други истории”(1888 г.), а вторият
“Къщата с наровете”(1891 г.); следват
“Гранатовият дом”(1892 г.); прочутият му и
единствен роман “Портретът на Дориан
Грей”; няколко комедии, една изповед „De
rofundis“ (1897); поема и много афоризми и
анекдоти.

Особено ярко талантът на Уайлд се
изявява чрез приказките. Той никога не
ги нарича приказки. За него те са просто
“истории”. Синовете му Вивиан и Сесил,
първите му възторжени слушатели, ги
възприемат като приказки, защото в тях
има всичко за една приказка – млади
крале и разглезени красиви принцеси
(“Младият крал”; “Рожденият ден на
инфантата”), разговарящи животни,
цветя и даже статуи (“Славеят и
розата”, “Забележителната ракета”,
“Щастливият принц”), фантастични
събития и чудодейни превъплъщения
(“Славеят и розата”, “Звездното
дете”).

В авторските си приказки Оскар Уайлд използва характерните за
народното творчество изразни средства – олицетворение,
хипербола, фантастика. Стилът му се отличава с необикновена
живописност, изящество и изисканост. Всяка от приказките е
малък шедьовър, съхранил в себе си човешкия порив към красота
и висок морал, към християнско смирение и обич.

“Рожденият ден
на инфантата”

“Необикновената
ракета”

За разлика от традиционните
приказки, неговите обикновено
имат тъжна развръзка, която
съдържа дълбока житейска
поука. Щастието на
принца(“Щастливият принц”)
е в неговата саможертва в полза
на бедните и страдащите. Той се
отказва от своя блясък, птичката
умира, но не го изоставя в
благородните му цели, затова и
двамата спечелват вечен живот.

Младият крал от едноименната приказка добива истинско
право на власт сред своите поданици едва след като
мъчително осъзнава цената на богатството, създавано от
кървавия труд на бедния народ. Просветлението идва, когато
душата му се изпълва с любов и съчувствие.

Надарен с оригинален талант и необичайна литературна
дарба, ирландецът поразява английската аристократична
среда с изтънчения си външен вид и с изисканите си
маниери. Всички се страхуват от неговото хапливо
остроумие. Той често критикува времена и нрави и налага
своята оригинална позиция към живота.

Уайлд се стреми да придаде
красота и артистично
съвършенство на всичко, което
създава, дори да превърне
своя живот и самия себе си в
произведение на изкуството.
Затова не е чудно, че неговият
“щастлив принц” пожелава да
свали скъпоценните камъни и
златото от себе си, за да ги
дари за спасението на
бедните, гладните, болните,
унизените.

Писателят, наречен
“императорът на модата”,
създава уникален герой на
добродетелността,
милосърдието, състраданието
и саможертвата, като се лишава
от блясъка на прекрасната
външност в името на
нравствено красивото. В
творбите на Оскар Уайлд
винаги се долавя и една
копнежна тъга по прекрасното.

Невероятно, но факт! Оскар
Уайлд е написал Сонет,
посветен на жертвите от
Априлското въстание
On The Massacre Of The Christians In Bulgaria
CHRIST, dost thou live indeed? or are thy bones
Still straightened in their rock-hewn sepulcher?
And was thy Rising only dreamed by Her
Whose love of thee for all her sin atones?
For here the air is horrid with men's groans,
The priests who call upon thy name are slain,
Dost thou not hear the bitter wail of pain
From those whose children lie upon the stones?
Come down, O Son of God! incestuous gloom
Curtains the land, and through the starless night
Over thy Cross the Crescent moon I see!
If thou in very truth didst burst the tomb
Come down, O Son of Man! and show thy might,
Lest Mahomet be crowned instead of Thee!
Оригинал - Оскар Уайлд

Сонет
за избиването на християните в България
Исусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойте възкресение не бе ли
сън само, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно
– черна
е плъзнал полумесецът проклет
Ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ
безмерна
преди да те измести Мохамед.

Оскар Уайлд умира в бедност на 30 ноември 1900 г. в Париж,
Франция, но ни завещава своя свят от фантазии, в който ние,
съвременните читатели, все още търсим отговори на
въпросите кое е прекрасно и как човекът може да намери
пътя към него.


Slide 11

ОСКАР УАЙЛД
и неговите приказки

1854 - 1900

Оскар Уайлд е изтъкнат ирландски
писател – поет, драматург и
романист.
Роден е в Дъблин. Баща му е
лекар, човек с разностранни
интереси, който пътува много,
пише пътеводители, исторически
съчинения, стихове, издава две
книги. Майка му е поетеса,
критичка, преводачка и борец за
правата на жените. На нея Оскар
дължи изисканите си маниери,
взискателния поглед към нещата,
умението да говори и пише.
Дъблин - Ирландия

Оксфордски университет

Лондон - Великобритания

Оскар Уайлд израства в
интелектуална среда, получава
отлично образование в престижния
Оксфордски университет и рано
спечелва славата на неповторим
събеседник, майстор на
остроумната и изискана реч. Найплодотворната част от живота си
прекарва в аристократичната
английска столица Лондон.

Първата книга на Оскар Уайлд това е
“Стихотворения”(1881 г.). Първият му
сборник с приказки е “Щастливият принц и
други истории”(1888 г.), а вторият
“Къщата с наровете”(1891 г.); следват
“Гранатовият дом”(1892 г.); прочутият му и
единствен роман “Портретът на Дориан
Грей”; няколко комедии, една изповед „De
rofundis“ (1897); поема и много афоризми и
анекдоти.

Особено ярко талантът на Уайлд се
изявява чрез приказките. Той никога не
ги нарича приказки. За него те са просто
“истории”. Синовете му Вивиан и Сесил,
първите му възторжени слушатели, ги
възприемат като приказки, защото в тях
има всичко за една приказка – млади
крале и разглезени красиви принцеси
(“Младият крал”; “Рожденият ден на
инфантата”), разговарящи животни,
цветя и даже статуи (“Славеят и
розата”, “Забележителната ракета”,
“Щастливият принц”), фантастични
събития и чудодейни превъплъщения
(“Славеят и розата”, “Звездното
дете”).

В авторските си приказки Оскар Уайлд използва характерните за
народното творчество изразни средства – олицетворение,
хипербола, фантастика. Стилът му се отличава с необикновена
живописност, изящество и изисканост. Всяка от приказките е
малък шедьовър, съхранил в себе си човешкия порив към красота
и висок морал, към християнско смирение и обич.

“Рожденият ден
на инфантата”

“Необикновената
ракета”

За разлика от традиционните
приказки, неговите обикновено
имат тъжна развръзка, която
съдържа дълбока житейска
поука. Щастието на
принца(“Щастливият принц”)
е в неговата саможертва в полза
на бедните и страдащите. Той се
отказва от своя блясък, птичката
умира, но не го изоставя в
благородните му цели, затова и
двамата спечелват вечен живот.

Младият крал от едноименната приказка добива истинско
право на власт сред своите поданици едва след като
мъчително осъзнава цената на богатството, създавано от
кървавия труд на бедния народ. Просветлението идва, когато
душата му се изпълва с любов и съчувствие.

Надарен с оригинален талант и необичайна литературна
дарба, ирландецът поразява английската аристократична
среда с изтънчения си външен вид и с изисканите си
маниери. Всички се страхуват от неговото хапливо
остроумие. Той често критикува времена и нрави и налага
своята оригинална позиция към живота.

Уайлд се стреми да придаде
красота и артистично
съвършенство на всичко, което
създава, дори да превърне
своя живот и самия себе си в
произведение на изкуството.
Затова не е чудно, че неговият
“щастлив принц” пожелава да
свали скъпоценните камъни и
златото от себе си, за да ги
дари за спасението на
бедните, гладните, болните,
унизените.

Писателят, наречен
“императорът на модата”,
създава уникален герой на
добродетелността,
милосърдието, състраданието
и саможертвата, като се лишава
от блясъка на прекрасната
външност в името на
нравствено красивото. В
творбите на Оскар Уайлд
винаги се долавя и една
копнежна тъга по прекрасното.

Невероятно, но факт! Оскар
Уайлд е написал Сонет,
посветен на жертвите от
Априлското въстание
On The Massacre Of The Christians In Bulgaria
CHRIST, dost thou live indeed? or are thy bones
Still straightened in their rock-hewn sepulcher?
And was thy Rising only dreamed by Her
Whose love of thee for all her sin atones?
For here the air is horrid with men's groans,
The priests who call upon thy name are slain,
Dost thou not hear the bitter wail of pain
From those whose children lie upon the stones?
Come down, O Son of God! incestuous gloom
Curtains the land, and through the starless night
Over thy Cross the Crescent moon I see!
If thou in very truth didst burst the tomb
Come down, O Son of Man! and show thy might,
Lest Mahomet be crowned instead of Thee!
Оригинал - Оскар Уайлд

Сонет
за избиването на християните в България
Исусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойте възкресение не бе ли
сън само, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно
– черна
е плъзнал полумесецът проклет
Ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ
безмерна
преди да те измести Мохамед.

Оскар Уайлд умира в бедност на 30 ноември 1900 г. в Париж,
Франция, но ни завещава своя свят от фантазии, в който ние,
съвременните читатели, все още търсим отговори на
въпросите кое е прекрасно и как човекът може да намери
пътя към него.


Slide 12

ОСКАР УАЙЛД
и неговите приказки

1854 - 1900

Оскар Уайлд е изтъкнат ирландски
писател – поет, драматург и
романист.
Роден е в Дъблин. Баща му е
лекар, човек с разностранни
интереси, който пътува много,
пише пътеводители, исторически
съчинения, стихове, издава две
книги. Майка му е поетеса,
критичка, преводачка и борец за
правата на жените. На нея Оскар
дължи изисканите си маниери,
взискателния поглед към нещата,
умението да говори и пише.
Дъблин - Ирландия

Оксфордски университет

Лондон - Великобритания

Оскар Уайлд израства в
интелектуална среда, получава
отлично образование в престижния
Оксфордски университет и рано
спечелва славата на неповторим
събеседник, майстор на
остроумната и изискана реч. Найплодотворната част от живота си
прекарва в аристократичната
английска столица Лондон.

Първата книга на Оскар Уайлд това е
“Стихотворения”(1881 г.). Първият му
сборник с приказки е “Щастливият принц и
други истории”(1888 г.), а вторият
“Къщата с наровете”(1891 г.); следват
“Гранатовият дом”(1892 г.); прочутият му и
единствен роман “Портретът на Дориан
Грей”; няколко комедии, една изповед „De
rofundis“ (1897); поема и много афоризми и
анекдоти.

Особено ярко талантът на Уайлд се
изявява чрез приказките. Той никога не
ги нарича приказки. За него те са просто
“истории”. Синовете му Вивиан и Сесил,
първите му възторжени слушатели, ги
възприемат като приказки, защото в тях
има всичко за една приказка – млади
крале и разглезени красиви принцеси
(“Младият крал”; “Рожденият ден на
инфантата”), разговарящи животни,
цветя и даже статуи (“Славеят и
розата”, “Забележителната ракета”,
“Щастливият принц”), фантастични
събития и чудодейни превъплъщения
(“Славеят и розата”, “Звездното
дете”).

В авторските си приказки Оскар Уайлд използва характерните за
народното творчество изразни средства – олицетворение,
хипербола, фантастика. Стилът му се отличава с необикновена
живописност, изящество и изисканост. Всяка от приказките е
малък шедьовър, съхранил в себе си човешкия порив към красота
и висок морал, към християнско смирение и обич.

“Рожденият ден
на инфантата”

“Необикновената
ракета”

За разлика от традиционните
приказки, неговите обикновено
имат тъжна развръзка, която
съдържа дълбока житейска
поука. Щастието на
принца(“Щастливият принц”)
е в неговата саможертва в полза
на бедните и страдащите. Той се
отказва от своя блясък, птичката
умира, но не го изоставя в
благородните му цели, затова и
двамата спечелват вечен живот.

Младият крал от едноименната приказка добива истинско
право на власт сред своите поданици едва след като
мъчително осъзнава цената на богатството, създавано от
кървавия труд на бедния народ. Просветлението идва, когато
душата му се изпълва с любов и съчувствие.

Надарен с оригинален талант и необичайна литературна
дарба, ирландецът поразява английската аристократична
среда с изтънчения си външен вид и с изисканите си
маниери. Всички се страхуват от неговото хапливо
остроумие. Той често критикува времена и нрави и налага
своята оригинална позиция към живота.

Уайлд се стреми да придаде
красота и артистично
съвършенство на всичко, което
създава, дори да превърне
своя живот и самия себе си в
произведение на изкуството.
Затова не е чудно, че неговият
“щастлив принц” пожелава да
свали скъпоценните камъни и
златото от себе си, за да ги
дари за спасението на
бедните, гладните, болните,
унизените.

Писателят, наречен
“императорът на модата”,
създава уникален герой на
добродетелността,
милосърдието, състраданието
и саможертвата, като се лишава
от блясъка на прекрасната
външност в името на
нравствено красивото. В
творбите на Оскар Уайлд
винаги се долавя и една
копнежна тъга по прекрасното.

Невероятно, но факт! Оскар
Уайлд е написал Сонет,
посветен на жертвите от
Априлското въстание
On The Massacre Of The Christians In Bulgaria
CHRIST, dost thou live indeed? or are thy bones
Still straightened in their rock-hewn sepulcher?
And was thy Rising only dreamed by Her
Whose love of thee for all her sin atones?
For here the air is horrid with men's groans,
The priests who call upon thy name are slain,
Dost thou not hear the bitter wail of pain
From those whose children lie upon the stones?
Come down, O Son of God! incestuous gloom
Curtains the land, and through the starless night
Over thy Cross the Crescent moon I see!
If thou in very truth didst burst the tomb
Come down, O Son of Man! and show thy might,
Lest Mahomet be crowned instead of Thee!
Оригинал - Оскар Уайлд

Сонет
за избиването на християните в България
Исусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойте възкресение не бе ли
сън само, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно
– черна
е плъзнал полумесецът проклет
Ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ
безмерна
преди да те измести Мохамед.

Оскар Уайлд умира в бедност на 30 ноември 1900 г. в Париж,
Франция, но ни завещава своя свят от фантазии, в който ние,
съвременните читатели, все още търсим отговори на
въпросите кое е прекрасно и как човекът може да намери
пътя към него.


Slide 13

ОСКАР УАЙЛД
и неговите приказки

1854 - 1900

Оскар Уайлд е изтъкнат ирландски
писател – поет, драматург и
романист.
Роден е в Дъблин. Баща му е
лекар, човек с разностранни
интереси, който пътува много,
пише пътеводители, исторически
съчинения, стихове, издава две
книги. Майка му е поетеса,
критичка, преводачка и борец за
правата на жените. На нея Оскар
дължи изисканите си маниери,
взискателния поглед към нещата,
умението да говори и пише.
Дъблин - Ирландия

Оксфордски университет

Лондон - Великобритания

Оскар Уайлд израства в
интелектуална среда, получава
отлично образование в престижния
Оксфордски университет и рано
спечелва славата на неповторим
събеседник, майстор на
остроумната и изискана реч. Найплодотворната част от живота си
прекарва в аристократичната
английска столица Лондон.

Първата книга на Оскар Уайлд това е
“Стихотворения”(1881 г.). Първият му
сборник с приказки е “Щастливият принц и
други истории”(1888 г.), а вторият
“Къщата с наровете”(1891 г.); следват
“Гранатовият дом”(1892 г.); прочутият му и
единствен роман “Портретът на Дориан
Грей”; няколко комедии, една изповед „De
rofundis“ (1897); поема и много афоризми и
анекдоти.

Особено ярко талантът на Уайлд се
изявява чрез приказките. Той никога не
ги нарича приказки. За него те са просто
“истории”. Синовете му Вивиан и Сесил,
първите му възторжени слушатели, ги
възприемат като приказки, защото в тях
има всичко за една приказка – млади
крале и разглезени красиви принцеси
(“Младият крал”; “Рожденият ден на
инфантата”), разговарящи животни,
цветя и даже статуи (“Славеят и
розата”, “Забележителната ракета”,
“Щастливият принц”), фантастични
събития и чудодейни превъплъщения
(“Славеят и розата”, “Звездното
дете”).

В авторските си приказки Оскар Уайлд използва характерните за
народното творчество изразни средства – олицетворение,
хипербола, фантастика. Стилът му се отличава с необикновена
живописност, изящество и изисканост. Всяка от приказките е
малък шедьовър, съхранил в себе си човешкия порив към красота
и висок морал, към християнско смирение и обич.

“Рожденият ден
на инфантата”

“Необикновената
ракета”

За разлика от традиционните
приказки, неговите обикновено
имат тъжна развръзка, която
съдържа дълбока житейска
поука. Щастието на
принца(“Щастливият принц”)
е в неговата саможертва в полза
на бедните и страдащите. Той се
отказва от своя блясък, птичката
умира, но не го изоставя в
благородните му цели, затова и
двамата спечелват вечен живот.

Младият крал от едноименната приказка добива истинско
право на власт сред своите поданици едва след като
мъчително осъзнава цената на богатството, създавано от
кървавия труд на бедния народ. Просветлението идва, когато
душата му се изпълва с любов и съчувствие.

Надарен с оригинален талант и необичайна литературна
дарба, ирландецът поразява английската аристократична
среда с изтънчения си външен вид и с изисканите си
маниери. Всички се страхуват от неговото хапливо
остроумие. Той често критикува времена и нрави и налага
своята оригинална позиция към живота.

Уайлд се стреми да придаде
красота и артистично
съвършенство на всичко, което
създава, дори да превърне
своя живот и самия себе си в
произведение на изкуството.
Затова не е чудно, че неговият
“щастлив принц” пожелава да
свали скъпоценните камъни и
златото от себе си, за да ги
дари за спасението на
бедните, гладните, болните,
унизените.

Писателят, наречен
“императорът на модата”,
създава уникален герой на
добродетелността,
милосърдието, състраданието
и саможертвата, като се лишава
от блясъка на прекрасната
външност в името на
нравствено красивото. В
творбите на Оскар Уайлд
винаги се долавя и една
копнежна тъга по прекрасното.

Невероятно, но факт! Оскар
Уайлд е написал Сонет,
посветен на жертвите от
Априлското въстание
On The Massacre Of The Christians In Bulgaria
CHRIST, dost thou live indeed? or are thy bones
Still straightened in their rock-hewn sepulcher?
And was thy Rising only dreamed by Her
Whose love of thee for all her sin atones?
For here the air is horrid with men's groans,
The priests who call upon thy name are slain,
Dost thou not hear the bitter wail of pain
From those whose children lie upon the stones?
Come down, O Son of God! incestuous gloom
Curtains the land, and through the starless night
Over thy Cross the Crescent moon I see!
If thou in very truth didst burst the tomb
Come down, O Son of Man! and show thy might,
Lest Mahomet be crowned instead of Thee!
Оригинал - Оскар Уайлд

Сонет
за избиването на християните в България
Исусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойте възкресение не бе ли
сън само, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно
– черна
е плъзнал полумесецът проклет
Ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ
безмерна
преди да те измести Мохамед.

Оскар Уайлд умира в бедност на 30 ноември 1900 г. в Париж,
Франция, но ни завещава своя свят от фантазии, в който ние,
съвременните читатели, все още търсим отговори на
въпросите кое е прекрасно и как човекът може да намери
пътя към него.