Тема № 17 Философски анализ на теоретичните обяснения в социалните науки План на лекцията 1.
Download ReportTranscript Тема № 17 Философски анализ на теоретичните обяснения в социалните науки План на лекцията 1.
Slide 1
Тема № 17
Философски анализ на
теоретичните обяснения в
социалните науки
Slide 2
План на лекцията
1. Причинното обяснение на
индивидуалното поведение
2. Характер и специфика на
обяснението в социалните науки
3. Типове обяснения в социалните
науки
Slide 3
1. Причинното обяснение на
индивидуалното поведение
Каузалното разбиране на действията на
индивидите и социалните науки
Антиредукционизъм
Импликации на проблема за
отношението между душата и тялото
Възражения срещу каузалното
обяснение на човешкото поведение
Slide 4
1.2. Каузалното разбиране на действията на индивидите
(редукционизъм, натурализъм)
Причинното обяснение на поведението свежда всички видове
обяснение до физическото, предимно механичното обяснение.
Физически детерминизъм: законите на природата са
универсални. Човешките същества са физически обекти и
трябва да са подчинени на физическите закони.
Логически проблеми на това обяснение:
– В какъв смисъл психологическите процеси могат да бъдат
"редуцирани" до, или са "същите" като физиологическите процеси
– термините на психологическото описание, не са от една и съща
логическа група с термините на физиологическите теории
– Въпросите за мястото и времевата продължителност на мислите са
неуместни
– начинът, по който се узнава за психологическите явления е различен от
начина, по който се узнава за физиологическите явления
Slide 5
1.3. Антиредукционизъм
Няма необходимост психологическото обяснение да се
редуцира до физиологическото.
Емпириците: трябва да се установят основните вътрешни
психологически закони, чрез които можем да обясним
човешкото поведение.
Проблеми :
– Отношението между душата и тялото: причинното
обяснение е възможно ако менталните явления играят роля
в каузалното обяснение на поведението.
– Но тази каузална връзка е неразбираема.
Предимство на редукционистката програма: като че ли тя
предлага решение на този проблем.
Slide 6
1.4. Импликации на проблема за отношението между
душата и тялото
разбирания за причинно-следствената връзка
– Хюм - каузалната връзка не може да бъде разбрана
– Карл Попър - причинно е това обяснение, което е
дедуктивно
– Макинтайър причиняването се проявява когато се
говори за достатъчните условия за определено
събитие
– Социология - причиняването е последното необходимо
условие
– Всекидневни разбирания - произтичат от
привлекателността на механичната каузална връзка
– Теоретичният реализъм: изисква теоретично
потвърдени обяснения на каузалните механизми или
каузални истории.
Slide 7
1.5. Възражения срещу каузалното
обяснение на човешкото поведение
Психологическото обяснение се позовава не на
механични причини, а на основания
Основанията могат да бъдат оценявани като добри
или лоши, подходящи или неподходящи
Изследването на мотивите, а не на причините е
обичайната основа на вземането на решенията
Каузалното обяснение на избора е склонно да отрече,
че това е бил истински избор, защото то свежда
избора до едно от събитията в определена причинна
верига
Извод: разбирането на обществения живот и на
индивидуалното поведение в социалния контекст е
различно от това на природните науки.
Slide 8
2. Характер и специфика на
обяснението в социалните науки
индивидуалното и социалното;
социалните групи;
социалните правила;
социалните цялости;
мотиви, вземане на решения, намерения, действия
Slide 9
2.2. Индивидуалното и социалното
Каква е природата на социалните групи и на
социалните институции?
Онтологическият индивидуализъм (номинализъм)
отрича реалността на "социалните цялости" ;
Дали социалните единици имат някаква реалност,
която е по-голяма и над тази на индивидите,
включени в тях ?
Социалните факти и индивидуалните факти
Дюркем (онтологически реализъм): социалните
факти са научно стабилни, устойчиви, постоянни и
могат да бъдат наблюдавани
Но нищо друго от социалните факти не е
наблюдаемо, освен техните индивидуални
манифестации.
Slide 10
2.3. Социалните групи
Дали социалните групи са просто отделните
индивиди, намиращи се в определени
отношения един към друг?
Дюркем: групата е обект, който е
разграничим от нейните индивидуални
членове, тя им противостои и ги моделира
Правото: "фирмите" като юридически "лица”
Ханс Кесел: индивидите образуват групи
тогава, когато е налице определена система
от норми (или правила) управляващи техните
взаимни действия
Slide 11
2.4. Социалните правила
Възможно ли е да се даде пълно обяснение на
социалните правила единствено чрез
действията и взаимните отношения на
индивидите?
Ролята е функционален комплекс от права и
задължения, които са изложени в правилата на
групата спрямо всяка отделна длъжност.
Х. Харт - "външни" и "вътрешни"
индивидуалистични елементи в изпълнението на
правилата
– хора имат такова поведение, което им се предписва от
дадено правило
– някои от тях (най-често мнозинството) съзнателно
приемат правилото като стандарт за своето собствено
поведение и поведението на другите .
Slide 12
2.5. Характеристика на социалните
цялости
Какво е отношението между "социални"
предикати като “стратифицирано”,
“олигархично” и описанията, които могат да
бъдат дадени на индивидите?
Slide 13
2.6. Мотиви
Възможност в обяснението на действието да
се включи и неговия мотив
Дали когато се вземе пред вид и
мотивационният елемент на обяснението на
действието, то става подобно на обяснението
на физическите феномени?
Мотивът обяснява действието не чрез
включване в постоянна връзка, а чрез
интерпретацията му като смислено.
Едно лице може да има влизащи в конфликт
мотиви и желания във връзка с някакво
действие .
Slide 14
2.7. Схеми за вземане на решения
Дж. Уоткинс: мрежа от атитюди и възгледи.
Дали схемата за вземане на решения
детерминира действието?
Дали тя е обща форма на законите, върху които
почиват обясненията на действията?
Уоткинс, Попър и Хемпел: схемата за вземане
на решения диктува какво би направило лицето
ако то действаше рационално.
Схемата за вземане на решение не диктува
безусловно всяко отделно решение за действие,
дори ако тя сама по себе си е устойчива и
съгласувана.
Slide 15
2.8. Намеренията
Пореден опит за спасяване на обяснението
на действието чрез регулярността.
И тук предпоставките не са причини за
следствието, не водят до заключението.
Тяхната връзка с него е по-скоро логическа,
отколкото каузална
Критерият за верифициране на вярата, че
дадено действие е най-доброто възможно, е
предприемането на това действие.
Slide 16
2.9. Изводи
Обяснението на действието на друго лице е подобно на
обяснението във физиката доколкото е хипотетично.
Б. Скинър: обясненията на действията трябва да се
правят на езика на "случаите на затвърдяване".
Емпириците:
– успешното развитие на научното обяснение изисква
въвеждането на непознати за всекидневния опит понятия.
– социалните науки да се откажат от употребата на понятия,
изразяващи ментални състояния, и да ги заменят с научни
обяснения, основани върху закони
Дюркем: обяснението в социалните науки трябва да
бъде "детерминистично", а не "целево".
Вебер: обяснението в социалните науки трябва да бъде
и "каузално адекватно", и "адекватно на нивото на
смисъла".
Необходимо е да се прокара разлика между причините
за индивидуалните действия и причините за
социалните факти сами по себе си.
Slide 17
3. Типове обяснения в
социалните науки
холистични и индивидуалистични
функционални и телеологични;
социологизъм
психологизъм
историцизъм
Slide 18
3.2. Социологическото обяснение и
историческото обяснение
Историкът се интересува от историческото събитие
като уникален феномен с конкретни характеристики,
които другите събития не манифестират.
Социологът се интересува от историческото събитие,
формулирайки закони за този тип събития и
обяснявайки го чрез неговото съгласуване с общ
закон.
Даден феномен може да бъде описан и обяснен с
различно ниво на детайлност.
По-детайлните описания не изключват обясненията,
съгласуващи се с общите закони.
Правилното обяснение може да съответства или да
не съответства на общите закони.
Slide 19
3.3. Психологизъм и антипсихологизъм
Вебер: психологията е неспособна да обясни
специфичността и разнообразието на социалните форми
в различните култури.
Попър, Вебер и Дюркем: социалните науки не могат да
бъдат сведени до психологията.
Променливите, които отчита психологията, трябва да
включват и поведението на другите индивиди.
Редукцията на социалните науки до подобна психология
не би била трудна.
Социалните цялости и техните характеристики са просто
(или са изводими от) характеристиките на намиращите се
във взаимни отношения и взаимодействия индивиди
По принцип социалните науки могат да бъдат редуцирани
до психологията. Но сводимостта на една наука до друга
зависи от състоянието на въпросните науки.
Slide 20
3.4. Холизъм
Ообясненията на индивидуалните цели,
намерения, стремежи и т.н. трябва да бъдат
заменени с обясненията на поведението на
социалните, т.е. цялостните феномени.
В поведението на групите се наблюдава
устойчивост, повторение, ред, стабилна
структура, роли, независими от техните членове
Социологът се стреми да обясни каузалните
отношения между холистичните свойства.
Трудност при характеризирането на групата като
правеща нещо, защото това, което става е
страничен резултат от действията на
индивидите.
Slide 21
3.5. Индивидуализъм
Обясненията на цялостите в обществото трябва да
се свеждат до обясненията на индивидуалното
поведение на хората.
Необходимо е да се направи съществена разлика
между устойчивостите, произтичащи от изпълнението
на ролите и регулярностите, които са просто резултат
от това, което хората правят.
Това, което групата прави, е анализируемо като това,
което членовете на тази група правят.
Езикът на ролите и нормите много често е езикът на
всекидневието, в който хората описват и обясняват
своите действия.
Нормите са съзнателно използвани в обяснението и
разсъждението от действащите агенти в социалните
ситуации
Slide 22
3.6. Функционализмът в социалните науки
Различия между организмите и обществените системи:
– за организмите смъртта е неизбежна
– обществата могат с времето да променят значително своята
структ
При обществата, това което е необходимо за оцеляването на
системата в нейната съществуваща форма е различно от
това, което е необходимо за оцеляването на системата
въобще, т.е. от общите условия за социалното оцеляване.
Функционализъм на институционалните отношения
Функционализъм на социалното оцеляване
“Функционално“ и "дисфункционално" двусмисленост на
термините.
Противоречието между двата вида функционализъм се
появява най-често във връзка с проблема за социалната
промяна.
Slide 23
3.7. Обяснението на функционализма на
социалното оцеляване
Простото позоваване на функцията за
социалното оцеляване не е еквивалентно на
обяснението чрез мотивите, защото няма
възможност за извеждане на мотива от
функцията.
Необходимо е такъв мотив да бъде посочен
експлицитно.
Функционализмът може да обясни даден
закон, но не и конкретен случай, подчинен на
този закон.
Slide 24
3.8. Обяснението на функционализма на
институционалните отношения
Институционалните отношения имат две
форми: еднопосочни и реципрочни .
Еднопосочната форма не може да обясни
защо съществуват институциите. Тя не
обяснява тяхното съществуване чрез техните
функции.
Реципрочната форма притежава обяснителна
сила.
всяка институция е обяснена чрез своята
функция.
Slide 25
3.9. Телеологическото обяснение
Подходящото телеологическо обяснение зависи
от съответните телеологически закони,
твърдящи, че дадена черта на обществото има
склонност да остава такава, каквато е.
Но в обществото не съществува обща тенденция
(закон).
Обществата са обект на действието и на
консервативните, и на иновационните сили.
Телеологическото обяснение не прибавя нищо
към обяснителната сила на функционалното.
Slide 26
3.10. Функционалното и телеологическото
обяснение
Функционалното обяснение е форма на
телеологическото.
Терминът "функция е синоним на "работа" или
"позиция" или "цел"
Значителна част от речника на хората е
функционален, защото огромна част от средата е
изменена от целенасочените им действия.
Единствено отнасянето на съответния термин до
действителните цели на хората има обяснителна
сила.
Недостатъци на телеологическото обяснение:
– Телеологическите обяснения много често са първите
обяснения на нещата
– телеологическите закони не са най-базисните закони на
системите
– има по-малка обяснителна стойност, ако нещо в системата
не функционира нормално
Slide 27
3.11. Въпроси към функционализма в
социалните науки
Твърди ли функционализмът, че обществата са системи с
обратна връзка, които поддържат или се опитват да
поддържат определено състояние?
И как функционалистите могат да знаят дали са прави,
ако дават положителен отговор на този въпрос?
Ако отговорът е да, дали обществата могат да се обяснят
напълно
чрез
телеологически
термини,
или
телеологическите закони не са нищо повече от един найпрост вид каузални закони?
Колко правдоподобно е приемането, че те са най-прости,
но нередуцируеми закони?
Но ако се приеме, че те са редуцируеми, какво е
отношението между това, което индивидите мислят за
своето поведение, и функционалното обяснение на
тяхното поведение?
Slide 28
Литература
Въвеждаща:
Философия (Работа върху фундаменталната
култура), с. 165-167, 173-179.
Основна:
– Философия и методология на социалните науки,
с. 94-108; 130-170, 182-189
Допълнителна:
– Върбанов, И. Дилемата "индивидуализъм холизъм" в социалните науки, Сп. "Диалог", бр. 3,
Свищов, 2002
Slide 29
Основни термити и автори
..................
.................
...............
Тема № 17
Философски анализ на
теоретичните обяснения в
социалните науки
Slide 2
План на лекцията
1. Причинното обяснение на
индивидуалното поведение
2. Характер и специфика на
обяснението в социалните науки
3. Типове обяснения в социалните
науки
Slide 3
1. Причинното обяснение на
индивидуалното поведение
Каузалното разбиране на действията на
индивидите и социалните науки
Антиредукционизъм
Импликации на проблема за
отношението между душата и тялото
Възражения срещу каузалното
обяснение на човешкото поведение
Slide 4
1.2. Каузалното разбиране на действията на индивидите
(редукционизъм, натурализъм)
Причинното обяснение на поведението свежда всички видове
обяснение до физическото, предимно механичното обяснение.
Физически детерминизъм: законите на природата са
универсални. Човешките същества са физически обекти и
трябва да са подчинени на физическите закони.
Логически проблеми на това обяснение:
– В какъв смисъл психологическите процеси могат да бъдат
"редуцирани" до, или са "същите" като физиологическите процеси
– термините на психологическото описание, не са от една и съща
логическа група с термините на физиологическите теории
– Въпросите за мястото и времевата продължителност на мислите са
неуместни
– начинът, по който се узнава за психологическите явления е различен от
начина, по който се узнава за физиологическите явления
Slide 5
1.3. Антиредукционизъм
Няма необходимост психологическото обяснение да се
редуцира до физиологическото.
Емпириците: трябва да се установят основните вътрешни
психологически закони, чрез които можем да обясним
човешкото поведение.
Проблеми :
– Отношението между душата и тялото: причинното
обяснение е възможно ако менталните явления играят роля
в каузалното обяснение на поведението.
– Но тази каузална връзка е неразбираема.
Предимство на редукционистката програма: като че ли тя
предлага решение на този проблем.
Slide 6
1.4. Импликации на проблема за отношението между
душата и тялото
разбирания за причинно-следствената връзка
– Хюм - каузалната връзка не може да бъде разбрана
– Карл Попър - причинно е това обяснение, което е
дедуктивно
– Макинтайър причиняването се проявява когато се
говори за достатъчните условия за определено
събитие
– Социология - причиняването е последното необходимо
условие
– Всекидневни разбирания - произтичат от
привлекателността на механичната каузална връзка
– Теоретичният реализъм: изисква теоретично
потвърдени обяснения на каузалните механизми или
каузални истории.
Slide 7
1.5. Възражения срещу каузалното
обяснение на човешкото поведение
Психологическото обяснение се позовава не на
механични причини, а на основания
Основанията могат да бъдат оценявани като добри
или лоши, подходящи или неподходящи
Изследването на мотивите, а не на причините е
обичайната основа на вземането на решенията
Каузалното обяснение на избора е склонно да отрече,
че това е бил истински избор, защото то свежда
избора до едно от събитията в определена причинна
верига
Извод: разбирането на обществения живот и на
индивидуалното поведение в социалния контекст е
различно от това на природните науки.
Slide 8
2. Характер и специфика на
обяснението в социалните науки
индивидуалното и социалното;
социалните групи;
социалните правила;
социалните цялости;
мотиви, вземане на решения, намерения, действия
Slide 9
2.2. Индивидуалното и социалното
Каква е природата на социалните групи и на
социалните институции?
Онтологическият индивидуализъм (номинализъм)
отрича реалността на "социалните цялости" ;
Дали социалните единици имат някаква реалност,
която е по-голяма и над тази на индивидите,
включени в тях ?
Социалните факти и индивидуалните факти
Дюркем (онтологически реализъм): социалните
факти са научно стабилни, устойчиви, постоянни и
могат да бъдат наблюдавани
Но нищо друго от социалните факти не е
наблюдаемо, освен техните индивидуални
манифестации.
Slide 10
2.3. Социалните групи
Дали социалните групи са просто отделните
индивиди, намиращи се в определени
отношения един към друг?
Дюркем: групата е обект, който е
разграничим от нейните индивидуални
членове, тя им противостои и ги моделира
Правото: "фирмите" като юридически "лица”
Ханс Кесел: индивидите образуват групи
тогава, когато е налице определена система
от норми (или правила) управляващи техните
взаимни действия
Slide 11
2.4. Социалните правила
Възможно ли е да се даде пълно обяснение на
социалните правила единствено чрез
действията и взаимните отношения на
индивидите?
Ролята е функционален комплекс от права и
задължения, които са изложени в правилата на
групата спрямо всяка отделна длъжност.
Х. Харт - "външни" и "вътрешни"
индивидуалистични елементи в изпълнението на
правилата
– хора имат такова поведение, което им се предписва от
дадено правило
– някои от тях (най-често мнозинството) съзнателно
приемат правилото като стандарт за своето собствено
поведение и поведението на другите .
Slide 12
2.5. Характеристика на социалните
цялости
Какво е отношението между "социални"
предикати като “стратифицирано”,
“олигархично” и описанията, които могат да
бъдат дадени на индивидите?
Slide 13
2.6. Мотиви
Възможност в обяснението на действието да
се включи и неговия мотив
Дали когато се вземе пред вид и
мотивационният елемент на обяснението на
действието, то става подобно на обяснението
на физическите феномени?
Мотивът обяснява действието не чрез
включване в постоянна връзка, а чрез
интерпретацията му като смислено.
Едно лице може да има влизащи в конфликт
мотиви и желания във връзка с някакво
действие .
Slide 14
2.7. Схеми за вземане на решения
Дж. Уоткинс: мрежа от атитюди и възгледи.
Дали схемата за вземане на решения
детерминира действието?
Дали тя е обща форма на законите, върху които
почиват обясненията на действията?
Уоткинс, Попър и Хемпел: схемата за вземане
на решения диктува какво би направило лицето
ако то действаше рационално.
Схемата за вземане на решение не диктува
безусловно всяко отделно решение за действие,
дори ако тя сама по себе си е устойчива и
съгласувана.
Slide 15
2.8. Намеренията
Пореден опит за спасяване на обяснението
на действието чрез регулярността.
И тук предпоставките не са причини за
следствието, не водят до заключението.
Тяхната връзка с него е по-скоро логическа,
отколкото каузална
Критерият за верифициране на вярата, че
дадено действие е най-доброто възможно, е
предприемането на това действие.
Slide 16
2.9. Изводи
Обяснението на действието на друго лице е подобно на
обяснението във физиката доколкото е хипотетично.
Б. Скинър: обясненията на действията трябва да се
правят на езика на "случаите на затвърдяване".
Емпириците:
– успешното развитие на научното обяснение изисква
въвеждането на непознати за всекидневния опит понятия.
– социалните науки да се откажат от употребата на понятия,
изразяващи ментални състояния, и да ги заменят с научни
обяснения, основани върху закони
Дюркем: обяснението в социалните науки трябва да
бъде "детерминистично", а не "целево".
Вебер: обяснението в социалните науки трябва да бъде
и "каузално адекватно", и "адекватно на нивото на
смисъла".
Необходимо е да се прокара разлика между причините
за индивидуалните действия и причините за
социалните факти сами по себе си.
Slide 17
3. Типове обяснения в
социалните науки
холистични и индивидуалистични
функционални и телеологични;
социологизъм
психологизъм
историцизъм
Slide 18
3.2. Социологическото обяснение и
историческото обяснение
Историкът се интересува от историческото събитие
като уникален феномен с конкретни характеристики,
които другите събития не манифестират.
Социологът се интересува от историческото събитие,
формулирайки закони за този тип събития и
обяснявайки го чрез неговото съгласуване с общ
закон.
Даден феномен може да бъде описан и обяснен с
различно ниво на детайлност.
По-детайлните описания не изключват обясненията,
съгласуващи се с общите закони.
Правилното обяснение може да съответства или да
не съответства на общите закони.
Slide 19
3.3. Психологизъм и антипсихологизъм
Вебер: психологията е неспособна да обясни
специфичността и разнообразието на социалните форми
в различните култури.
Попър, Вебер и Дюркем: социалните науки не могат да
бъдат сведени до психологията.
Променливите, които отчита психологията, трябва да
включват и поведението на другите индивиди.
Редукцията на социалните науки до подобна психология
не би била трудна.
Социалните цялости и техните характеристики са просто
(или са изводими от) характеристиките на намиращите се
във взаимни отношения и взаимодействия индивиди
По принцип социалните науки могат да бъдат редуцирани
до психологията. Но сводимостта на една наука до друга
зависи от състоянието на въпросните науки.
Slide 20
3.4. Холизъм
Ообясненията на индивидуалните цели,
намерения, стремежи и т.н. трябва да бъдат
заменени с обясненията на поведението на
социалните, т.е. цялостните феномени.
В поведението на групите се наблюдава
устойчивост, повторение, ред, стабилна
структура, роли, независими от техните членове
Социологът се стреми да обясни каузалните
отношения между холистичните свойства.
Трудност при характеризирането на групата като
правеща нещо, защото това, което става е
страничен резултат от действията на
индивидите.
Slide 21
3.5. Индивидуализъм
Обясненията на цялостите в обществото трябва да
се свеждат до обясненията на индивидуалното
поведение на хората.
Необходимо е да се направи съществена разлика
между устойчивостите, произтичащи от изпълнението
на ролите и регулярностите, които са просто резултат
от това, което хората правят.
Това, което групата прави, е анализируемо като това,
което членовете на тази група правят.
Езикът на ролите и нормите много често е езикът на
всекидневието, в който хората описват и обясняват
своите действия.
Нормите са съзнателно използвани в обяснението и
разсъждението от действащите агенти в социалните
ситуации
Slide 22
3.6. Функционализмът в социалните науки
Различия между организмите и обществените системи:
– за организмите смъртта е неизбежна
– обществата могат с времето да променят значително своята
структ
При обществата, това което е необходимо за оцеляването на
системата в нейната съществуваща форма е различно от
това, което е необходимо за оцеляването на системата
въобще, т.е. от общите условия за социалното оцеляване.
Функционализъм на институционалните отношения
Функционализъм на социалното оцеляване
“Функционално“ и "дисфункционално" двусмисленост на
термините.
Противоречието между двата вида функционализъм се
появява най-често във връзка с проблема за социалната
промяна.
Slide 23
3.7. Обяснението на функционализма на
социалното оцеляване
Простото позоваване на функцията за
социалното оцеляване не е еквивалентно на
обяснението чрез мотивите, защото няма
възможност за извеждане на мотива от
функцията.
Необходимо е такъв мотив да бъде посочен
експлицитно.
Функционализмът може да обясни даден
закон, но не и конкретен случай, подчинен на
този закон.
Slide 24
3.8. Обяснението на функционализма на
институционалните отношения
Институционалните отношения имат две
форми: еднопосочни и реципрочни .
Еднопосочната форма не може да обясни
защо съществуват институциите. Тя не
обяснява тяхното съществуване чрез техните
функции.
Реципрочната форма притежава обяснителна
сила.
всяка институция е обяснена чрез своята
функция.
Slide 25
3.9. Телеологическото обяснение
Подходящото телеологическо обяснение зависи
от съответните телеологически закони,
твърдящи, че дадена черта на обществото има
склонност да остава такава, каквато е.
Но в обществото не съществува обща тенденция
(закон).
Обществата са обект на действието и на
консервативните, и на иновационните сили.
Телеологическото обяснение не прибавя нищо
към обяснителната сила на функционалното.
Slide 26
3.10. Функционалното и телеологическото
обяснение
Функционалното обяснение е форма на
телеологическото.
Терминът "функция е синоним на "работа" или
"позиция" или "цел"
Значителна част от речника на хората е
функционален, защото огромна част от средата е
изменена от целенасочените им действия.
Единствено отнасянето на съответния термин до
действителните цели на хората има обяснителна
сила.
Недостатъци на телеологическото обяснение:
– Телеологическите обяснения много често са първите
обяснения на нещата
– телеологическите закони не са най-базисните закони на
системите
– има по-малка обяснителна стойност, ако нещо в системата
не функционира нормално
Slide 27
3.11. Въпроси към функционализма в
социалните науки
Твърди ли функционализмът, че обществата са системи с
обратна връзка, които поддържат или се опитват да
поддържат определено състояние?
И как функционалистите могат да знаят дали са прави,
ако дават положителен отговор на този въпрос?
Ако отговорът е да, дали обществата могат да се обяснят
напълно
чрез
телеологически
термини,
или
телеологическите закони не са нищо повече от един найпрост вид каузални закони?
Колко правдоподобно е приемането, че те са най-прости,
но нередуцируеми закони?
Но ако се приеме, че те са редуцируеми, какво е
отношението между това, което индивидите мислят за
своето поведение, и функционалното обяснение на
тяхното поведение?
Slide 28
Литература
Въвеждаща:
Философия (Работа върху фундаменталната
култура), с. 165-167, 173-179.
Основна:
– Философия и методология на социалните науки,
с. 94-108; 130-170, 182-189
Допълнителна:
– Върбанов, И. Дилемата "индивидуализъм холизъм" в социалните науки, Сп. "Диалог", бр. 3,
Свищов, 2002
Slide 29
Основни термити и автори
..................
.................
...............