Transcript 9._Present_N_2__Radev

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И
СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ И
РЕГИОНАЛНИ ИНИЦИАТИВИ
________________________________________________________________________________________________________
Проект “Подкрепа на МТСП за развитие на човешките ресурси в страните от ЮИЕ
ПРАКТИЧЕСКИ СЕМИНАР
С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ:
Икономическо въздействие на социалните предприятия. Статистика и социални
иновации. Международен опит и добри практики
София, 25-26 април 2013 г.
ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ И
РЕГИОНАЛНИ ИНИЦИАТИВИ
проф. дсн Н. Радев,
ВТУ ”Св. св. Кирил и Методий”
иновации
и социално предприемачество
Актуалност
Социалното предприемачество стимулира персонална
активност и генерира иновативни идеи.
 Активирането на креативните знания и умения за
развитие на човешкия капитал произтича от Стратегията
за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж/2020/.
 Година на творчество и иновации в Европа-2009г.
 Цел на ОП "Развитие на човешките ресурси“ е:
…инвестиране в човешкия капитал чрез по-добро и подостъпно образование; …и развитие на социалната
икономика.
 Специалности по социално предприемачество се
разкриват в редица университети в Европа, като се радват
на значим обществен интерес.

иновации




Иновацията е въвеждане на нов продукт, нова организация на
дейност, нови технологии с цел по-висока ефективност. Тя е
едновременно процес и продукт. Поради това иновациите се
разделят на две групи.
Първата група са организационни и социални процеси, които
произвеждат иновации, като: индивидуално творчество, фирмена
култура, организационна структура, околна среда.
Втората група са иновациите като резултат, които се проявават в
нови продукти и нови производствени методи, източници и
последици от иновациите.
Иновативните фирми са 19,2%. Те предоставят на пазара
предимно продуктови а не процесни иновации.
Фактори за иновациите



Иновативността зависи от фактори,
обединени в две групи:
ендогенни, свързани с предприятието, на
които то може да влияе или са резултат
от историческия път, извървян от него;
екзогенни, които са характеристика на
средата, в която то функционира
Бариери пред иновациите



Държавни: липсва държавна политика в сферата на
иновациите; липсва законодателство за стимулиране
на иновационна дейност; липсва взаимодействие на
бизнеса с науката.
Фирмени: преките разходи за иновационна дейност са
по-високи от оборотните средства; липсват
компетентни и образовани кадри; ограничени ресурси
за производство; ограничен достъп до пазара.
Потребителски: слаба защита на интелектуалната
собственост,липса на икономическа оценка на патенти,
търговски марки и др.
социални иновации


Те се дефинират така: "Решение на социален проблем,
който е по-ефективен, устойчив в сравнение със
съществуващи решения, или за който е създадена
стойност за обществото, а не за частни лица». Те са
средство за социални промени.
Те се проявяват в: иновации в социални услуги;
социално предприемачество; иновации в социални
методи; връзка на социални иновации със сложни
адаптивни системи; съвместни подходи при иновации
в социалния сектор.
Социален предприемач


създава социално благо чрез печеливша
дейност, която обединява икономически
и социални цели, подкрепя социално
уязвими групи, стимулира социални
промени, удовлетворява социални
потребности.
прилага иновативни подходи за развитие
на социалната икономика.
концепции за социално
предприемачество




Първата концепция поставя ударение върху риска.
Социалният предприемач действа и удовлетворява
потребности в условия на неопределеност и риск.
Втората концепция акцентува върху иновативната
същност на социалното предприемачество.
Третата концепция поставя ударение върху ролята на
социалния предприемач за социалната икономика и за
ефективно използване на социалните ресурси.
Четвъртата концепция се асоциира със социален
мениджмънт. Според нея предприемачът търси
промяната и намира отговор, оползотворявайки
възможности чрез нововъведения.
определения за предприемачество


Според Шумпетер задачата на предприемача е
“съзидателна деструкция”. Предприемачът е иноватор,
който променя пазарната среда чрез създаване на нови
комбинации: въвеждане на нов продукт; прилагане
нов метод за производство; откриване на нови пазари;
създаване на нова организация на стопанска дейност.
За Б.Драйтън иновациите и предприемачеството са
ключови. «Социалните предприемачи не са доволни от
това да дадат на човек риба,или да го обучат как да я
лови. Те не се успокояват докато не революционизират
рибния отрасъл».
Източници на иновации



Според Питър Дракър има седем източника за нововъведения.
Първите четири източника са в предприятието: неочакванонеочакван успех, неочакван провал; несъответствие-между
реалността, каквато е в действителност и реалността, каквато се
приема, че е; нововъведение-което се основава на процесна
нужда; изменения в производствената или пазарна структура.
Втората група източници са извън предприятието:демографияизменения в състава и структурата на населението; изменения във
възприятието и смисловото натоварване; ново знание-естественонаучно и социално-научно.
Проблеми
на социалното предприемачество




неразбиране на социалното предприемачество
от социални групи, държавни институции.
недостатъчно законодателно стимулиране на
социалното предприемачество.
противоречия в психологията на социалните
предприемачи, склонни да се занимават със
социален бизнес.
скромни финансови средства на социалното
предприемачество.
Социални предприятия



основна единица на социалната икономика.
Ключови характеристики са социалните цели,
съчетани с предприемаческия потенциал.
позиционират се между пазарния и публичния
сектор.
реализират печалби, които се реинвестират в
организацията или в общността, вместо да се
преразпределят между собствениците.
Форми на социални предприятия







специализирани предприятия,
кооперации на хора с увреждания,
защитени предприятия;
кооперации;
юридически лица с нестопанска цел;
неформални структури-мрежи за развитие на
социална икономика.
взаимоспомагателни дружества и други.
Принос на социалните предприятия


Те са основна единица на социалната икономика и са
вградени в локални контексти. Те заемат пазарни
ниши, в които държавата не успява да предложи
достатъчно услуги, а частният бизнес не успява да
осъществи достатъчно печалби.
Те са ключова характеристика на европейския
социален модел, допринасят за целите на стратегия
„Европа 2020“: създават работни места, разработват
нови решения на социални нужди, помагат за социално
сближаване, насърчават активно гражданство,
създават социален капитал.
Добри практики


ЕК събира информация за подкрепа на социалните
предприятия на национално и местно ниво, за
образователни програми и мерки за растеж на
социалните предприятия. През 2007 г. е завършено
европейско изследване на добри практики,
публикувани през 2009 г.
Социалните предприятия постигат добри резултати на
пазари със силна конкуренция: социални и здравни
услуги, дистрибуция на храни, информационни
технологии (ИТ), жилища, етична търговия,закрила на
околната среда, възобновяема енергия и др.
Европейска изследователска мрежа–EMESхарактеристики за социални предприятия





За икономически измерения се предлагат 4 критерия:
продължителна дейност, произвеждаща стоки и/или
продаваща услуги;
автономност, самостоятелно управление, не зависят от
публични власти или други организации;
икономически риск, финансовата стабилност зависи от
работещите в тях да осигурят ресурси;
комбиниране на доброволна и платена работа.
Европейска изследователска мрежа–EMESхарактеристики на социални предприятия






За социални измерения се предлагат 5
критерия:
ясна цел общността да печели;
инициатива, предприета от група граждани;
вземане на решения, основани на принципа
“един член, един глас”;
участие, което включва заинтересовани страни;
ограничения при разпределяне на печалбата.
Проблеми на социалните предприятия





Няма закон за социални предприятия
Липсва политика за социални предприятия от органи
на държавната власт, на местното самоуправление.
Липсват структури на социалните предприятия:
банки, центрове за икономически и правни услуги
/разработване на бизнес-планове/ и др.
Недостигат квалифицирани управленски кадри.
Отсътства социално партньерство, обезпечаващо
съгласуване интересите на наемни работници и
работодатели.
Образователна практика на
ВТУ ”Св. Св. Кирил и Методий”





През 2008 г. катедра “Организация и методология на социалните
дейности” спечели проект от Национален фонд Научни
изследвания на тема: ”Социално предприемачество”.
Основни дейности са: провеждане на семинар, издаване на
сборник с доклади от семинара, подготовка на документи за
учебна документация и други.
През 2009 г. АС откри нова специалност за бакалаври
“Предприемачество в социалната сфера” и магистърска
програма по социално предприемачество, дистанционно
обучение.
През учебната 2009/2010г. е приет първи випуск студенти по
тази специалност.
През миналата учебна година завърши първия випуск бакалаври
и са набрани кандидати за магистри по тази специалност.
Професия социален предприемач





Професията е вид трудова дейност, за изпълнение на
която са необходими специални знания и умения,
основен източник на доходи за който я упражнява.
Професията социален предприемач включва три
елемента за упражняването й.
Теоретични знания, които се предават с помощта на
система от сложна подготовка;
Социални умения:общо образователни; общо
професионални; умения за работа с хора и социални
групи; умения за упражняване на професията.
Лични качества: психофизически качества, нервнопсихически качества, етика.
Поуки от европейските практики




Европейското обучение по социално
предприемачество има добри практики:
практическо обучение: разработване на бизнеспланове, оценка на пазарни възможности,
стартиране на собствен бизнес, управление на
предприятие и т.н.
фокусира се върху три компонента: дейност,
теория, бизнес планиране.
резултат е от съвместното участие на
преподаватели и действащи бизнесмени.
Реализация на социални предприемачи


Професионалната реализация е еволюция на
статуси, роли, отговорности и престиж, свързани с
професионалния живот на личността.
В Националната класификация на професиите и
длъжностите е регламентирано ново длъжностно
наименование-социален предприемач-клас 1
ръководители, подклас 13 Ръководители в
производство и специализирани услуги, група 134
Ръководители в областта на професионални услуги,
Единична група 1344 - Ръководители на социални
услуги.
заключение





Предприемачеството се отнася до всички дейности.
Характеристика на социалните предприятия е
иновативността.
Социалната икономика извършва дейности с цел
печалба, която се реинвестира.
Обучението по социално предприемачество е
иновация в образованието.
Нужно е взаимодействие между социални
предприемачи, държавни институции, висши училища
и МТСП за: развитие на социална икономика,
регулиране на социални предприятия, обучение на
студенти, реализация на социални предприемачи.
препоръки



В концептуален план–разработване на теория за
социално предприятие и за социална икономика.
В законодателен план: приемане на закон за
социални предприятия;мерки за икономическа
подкрепа на държавата, региона върху социалните
предприятия;.
В практически план: създаване на консултативни и
образователни центрове, обслужващи социални
предприятия; инкубатори-нетърговски организации за
патронаж на социални предприятия; подготовка на
квалифицирани мениджъри за социални предприятия.
Препоръки-продължение



В образователен план: политики за
образование по социално предприемачество;
идентифициране на добри практики за
обучение; изследване мотивацията на
студенти за обучение и за започване на
собствен бизнес;
В научен план: финансиране на научни
изследвания на социално предприемачество;
В обществен план: стимулиране на дебат по
проблеми на социалното предприемачество.