Transcript Проблемът за основанията на науката Тема № 8 План на лекцията 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. Категорията основание Типове изследване на основанията на науката Епистемологическите критерии за обосноваване на научното познание Рационализъм и априоризъм Парадоксът.

Проблемът за основанията
на науката
Тема № 8
План на лекцията
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
Категорията основание
Типове изследване на основанията на
науката
Епистемологическите критерии за
обосноваване на научното познание
Рационализъм и априоризъм
Парадоксът на просветения емпиризъм
Опитът на Кант да реши дилемата
Имплицитният априоризъм на
прагматизма
1. Категорията основание








В онтологията - идеята за "началото" или "началата" на нещата
В логиката - връзка между предпоставките и следствията в процеса на
разсъждение
Основание - факторите, детерминиращи както съществуването и
съдържанието на явленията от битието, така и факторите на
познанието
Лайбниц - законът за достатъчното основание като всеобщ принцип на
битието и мисленето
Спиноза, Лок и Хегел развиват идеята за съвпадение на реда на идеите
с реда на нещата
Кант разграничава реалното от логическото, нравственото и другите
идеални основания
Обосноваването - универсална процедура и функция на духовната
дейност на човека. Два компонента - обосноваващ и обосноваван.
Конструктивен и синтетичен процес на установяването на връзка
между основание и обосновавано.
Фундаменталната теория на една наука
2. Типове изследване основанията на
науката
А) Изследване на теоретичните основи на научното
знание
•
•
•
•
Теоретизация: предполага съответен комплекс от
изследователски процедури, формиране на първичните
теоретични раздели на науката, постигане на синтез и
обяснение на вече натрупаните емпирични знания
Йерархия на подсистеми или нива и съответните им
езици
Науката - процес на обосноваване на преднаучните,
всекидневни знания
Два периода или два начина на развитието на науката:
• екстензивен (емпиричен) – характеристики, методи
• интензивен (теоретичен) – характеристики, методи
2. Типове изследване основанията на
науката
Б) Метанаучно изучаване на основанията (създаване
логиката и методологията на науката)
•
•
•
•
•
•
•
Изследване на външните (екзогенни) основания на науката
Осъзнаване на потенциалната безкрайност на този процес
("лошата безкрайност")
Примери в икономическата наука: праксиологията на
Лудвиг фон Мизес, Кейнс, Маркс
Недостатъци: проблемът за основанията се предава в
компетенцията на психолозите, математиците,
социолозите, логиците или философите.
Възникване на хибридни науки – нови понятия, нов език,
по-висока степен на абстрактност, нови методи
Разработка на логиката и методологията на науката
Осъзнаване на необходимостта от философия на науката
2.2. Типове изследване основанията на
науката
В) Общофилософски предпоставки
•
•
Недостатъчност на: чистото опитно знание, натрупването
на практически навици, умения или технология,
механизма на вътрешнонаучния пренос на теоретични
схеми
Зависимост от общата философия, светоглед и култура,
които спрямо науката като цяло и спрямо отделните й
раздели имат априорен характер
• Моузес Финли: статусен ред в гръко-римския свят; вграденост и
несамостоятелността на античните икономически идеи; влияние
на духа на епохата, въплътен в политическите, философските,
нравствените и правните идеи
• Александър Койре: съвременната наука е следствие на коренния
духовен и философски преход от Средновековието към Новото
време
3. Епистемологическите критерии за
обосноваване на научното познание
 Епистемологията:
– опитва се да изгради нормативните критерии за
обосноваването на истинното познание
– мост към останалите нейни раздели
 Въпросът за разликата между познанието и простото
мнение - критерии
– Сигурност
– Основания, извори на познанието: опитът и разумът, или
някаква комбинация от тях
 Емпиризъм
 Рационализъм
 Идеалният вид знание
4. Рационализъм и априоризъм
 Парменид: тъждество на мислене и битие
 Платон:
– на всяко ниво на познанието съответствува определена степен
на действителността
– едно от първите разбирания за връзката между априорното
познание и действителността
 Декарт:
– методите на математиката: сигурност, аксиоматичен подход
– методът на съмнението: Умствената активност е несъмнена несъмнената, самоочевидна и аксиоматична истина е “Мисля,
следователно съществувам.”
– априорен, рационален и дедуктивен критерий за доказателство
– действителният извор на истинното знание са не сетивата, а
разумът
– емпиричното познание е предшествано от чисто рационалното
5. Парадоксът на просветения
емпиризъм

Дейвид Хюм:
– Всички обекти на човешкия ум могат да бъдат разделени
–
–
–
–
–
на два вида - "отношения на идеите" и "факти"
Отношенията на идеите принадлежат на чисто
априорното познание
Фактите принадлежат на обозримия свят и са
познаваеми чрез сетивата
принципът на причината и следствието е връзката
между сегашния опит с другите възможни
преживявания в миналото и в бъдещето
няма емпирично доказателство за най-основните
принципи на познанието; няма доказателство за
емпиризма
Единственото доказателство за емпиризма се извлича
от разума, от отношенията на идеите, т.е. априорно.
6. Опитът на Кант да реши дилемата
А) “Революцията” на Кант:
– оспорва две основни допускания на емпириците: а) умът
на познаващия субект е просто пасивен и б) умът е
неспособен да създаде по необходимост нищо, което да
излиза отвъд неговите собствени операции в
познавателния процес
– умът предоставя от себе си организационните принципи,
структури, планове и замисъл, правещи познанието за
обектите възможно
– съществуват два вида познание:


познание, напълно независимо от сетивата (априорно, a priori
познание)
изцяло емпирично познание (апостериорно, a posteriori познание
6.2. Опитът на Кант да реши дилемата
Б) Априорно и апостериорно - аналитични и синтетични
съждения
- Априорното може да бъде открито в математиката и
категориите, които организират материала на опита и науката
- Априорните идеи са синтетични и аналитични
- Математическите твърдения са синтетично априорни, защото
зависят от чистите сетивни интуиции за време и пространство
- Категориите (дванадесет на брой) са най-важните синтетични
априорни елементи в процеса на постижимото познание
- Една от тях е причинността. Тя прави опита възможен. Тя трябва
да бъде налице дори преди да използваме самото понятие
"причина"
- Може би синтетично априорното е идеалното познание
- Метафори за Кантовото описание на познавателния процес в
компютърната технология и процеса на обработката на данни.
- "Мисли без съдържание са празни, интуиции без понятия са
слепи."
7. Имплицитният априоризъм на
прагматизма
 Общото между емпиризма и рационализма: истината е
проблем на теоретичното познание
 Но какво да кажем за това знание, което не е доказуемо нито
емпирично, нито рационално?
 Прагматизъм (Чарлз Пиърс и Уйлям Джеймс): познанието и
истината са главно практически проблеми.
 Априорно прието епистемологично основание на
прагматизма: критерий за истинността на знанието са
практическите резултати или последствия от него
 Кант и прагматизмът:
– очертава границите на теоретичното познание
– не можем да постигнем научно познание за Бог, светът като цяло
и човешката душа
 Да се остане в чистата сфера на прагматиката или
онтологията е невъзможно, защото самите те имат своите
епистемологични основания, приети a priori.
Литература

Основна: Върбанов, И. Метаморфозите
на априорното икономическо познание,
В. Търново, 2006, с. 13-34.
Основни термини и автори

.............
 .............
 .............