Кладенецът на детството Ерих Кестнер “Повечето хора захвърлят своето детство като стара шапка. Забравят го, сякаш е телефонен номер, на който вече никой не отговаря.
Download ReportTranscript Кладенецът на детството Ерих Кестнер “Повечето хора захвърлят своето детство като стара шапка. Забравят го, сякаш е телефонен номер, на който вече никой не отговаря.
Кладенецът на детството Ерих Кестнер “Повечето хора захвърлят своето детство като стара шапка. Забравят го, сякаш е телефонен номер, на който вече никой не отговаря. Преди те са били деца, после са пораснали, но какви са станали всъщност? Само възрастният, който помни своето детство, е истински човек.” /1899 – 1974/ Ерих Кестнер е роден на 23.02.1899 г. в немски град Дрезден. Детството му съвпада с последните щастливи години за Европа преди императори и диктатори да я опустошат в две световни войни. Кестнер израства в свят на трудолюбиви и почтени граждани. Затова в книгите му има толкова много доброта – хората в тях са приятели и близки, сякаш съседите от цялата улица са роднини. През целия си живот Ерих Кестнер запазва обичта си към обикновените хора, въпреки жестоките изпитания, на които е подложен. Неговият баща – Емил Кестнер, работи във фабрика за куфари, умира, когато момчето е едва десетгодишно. Това е може би основната причина за силната привързаност между момчето и неговата природно интелигентна майка, с която скитат из планините и е пръв читател и критик на романите му. Той е красиво, умно и любознателно момче, което обожава своята майка Ида, родния си град и книгите (“Когато бях малко момче”). Минават години. Блетящият ученик Ерих Кестнер е мобилизиран през 1917 г., още незавършил средното си образование, попада в огнения ад на първата световна война. Преживява ужасите на войната и се завръща с тежко сърдечно заболяване, но завършва гимназия с отличие и получава Златната стипендия на гр. Дрезден. Завършва немска филология, история, философия и театрознание в Лайпцигския университет. Защитава докторска дисертация. Работи като журналист и редактор, пише стихотворения, издава и първия си роман за възрастни. Но световна слава и почит му донасят неговите детски романи. Авторът си спомня: “Скоро се появи първата ми книга “Емил и детективите”(1928). Последваха я други - “Антон и Точица (1932), “Това се случи на 35 май” (1933). Бяха преведени. Бяха филмирани. Попрището ми изглеждаше осигурено ... Но и от това не излезе нищо. Безработицата и борбите между повече от 20 партии подготвиха почвата за диктатурата. Хитлер дойде на власт и Гьобелс изгори книгите ми. На литературната ми работа беше сложен край”. На 10 май 1933 г. фашистите устройват варварска церемония в Берлин. На площада пред Операта е издигната огромна клада от книги, които фашистите смятат за вредни. На тази клада изгарят и четири стихосбирки, сатиричен роман за възрастни и шест романа за деца на Кестнер. През 1928 г. излиза “Емил и детективите” и се разграбва за броени дни. Главните герои в нея – хлапакът Емил Тишбайн и останалите “детективи” (които само за ден и половина успяват да заловят опасен престъпник, издирван от полицията за обир на банка), скоро стават любимци не само на немските деца. С голям интерес е посрещнат и вторият му роман “Антон и Точица” (1932 г.). В него авторът преплита съдбите на две деца, които имат различен произход. Точица (с истинско име Луиза) е дъщеря на богат директор на фабрика за бастуни, а Антон – бедно момче, но стават истински приятели. През първите години тя никак не растяла, затова я нарекли Точица. Нейните родители са постоянно заети и не й обръщат много внимание. Още от първите страници читателят се възхищава от свободното държание и артистичните прояви на чаровната Точица, от синовната преданост, кавалерското чувство и острия ум на Антон. Романът разкрива как постъпват честните и смелите, защо понякога децата са неискрени спрямо своите родители, какво значи верен приятел. “Хвърчащата класна стая” (1933 г.) е една вълнуваща коледна история за юноши. В нея Кестнер увлекателно и с невероятно чувство за хумор разказва за приключенията на група осмокласници от интерната в Кирхберг в последните дни преди коледната ваканция. Основната интрига е вечната вражда между момчетата от интерната и тези от съседното училище, която точно в този момент се разгаря с нова сила. Повод за възобновяването й са едно знаме и купчина тетрадки със срочни диктовки. Редят се ту картини от коледното тържество, ту преговори и схватки между противниците. Читателят обиква всяко от тези момчета, които със стиснати зъби преглъщат ударите на съдбата и сами, но и с помощта на такива чудесни хора като Непушача и възпитателя Йохан Бльок-Юстуса се справят при всякакви ситуации. Незабравими остават образите на съзерцателния и чувствителен Йоната Троц (Джони), на първенеца и художника на класа Мартин, на смелия здравеняк Матиас, на дребничкия Ули, у когото “се крие някаква сила, на която никой не може да устои” и т. н. Леко, като на шега, започна романът-приказка “Това се случи на 35 май”. Цялото действие се развива в рамките на един следобед. Но не кой да е следобед, а точно на 35 май! Когато “човек трябва да бъде готов и за най-големите изненади”. По улицата вървят мъж на средна възраст и 10 -12 годишно момче. Двамата оживено разговарят. Това са чичо Рингелхут и неговият любим племенник Конрад- главните герои на романа. Хлапакът се оплаква , че на добрите математици ( а той е един от тях), “понеже нямат въображение”, учителят е дал за домашно да напишат съчинение за Южните страни. В този момент един голям черен кон (третият главен герой) дърпа чичото за ръкава и най-учтиво пита” “Може би случайно носите бучка захар със себе си?!” Това е първата изненада. А след като по време на обяда Негро Кабало (така се казва конят) идва в апартамента на чичото и през големия шкаф “със старинна резба от петнадесети век” героите тръгват на вълшебно пътешествие към Южните страни, изненадите, чудесата и премеждията следват едно след друго. Най-напред тримата пътешественици попадат в Обетованата земя за безделници, където всяко желание моментално се сбъдва. После в Замъка на великото минало присъстват на спортни състезания между прочути минали величия – императори, крале и военачалници. В Опъкия свят посещават най-необикновеното училище за обучение и превъзпитаване на възрастни от деца, а след това с подземната железница пристигат в Електрополис (автоматизирания град) и едва не загиват от саморазрушителна катастрофа, предизвикана от свръх модерните технологии. Преминават през екватора, който е една желязна лента, срещат се с раираното момиче Магданос. За нещастие конят остава при една бяла кобилка, за да се оженят, а те се връщат сами в къщи Конрад да пише съчинението за Южните страни. Ерих Кестнер остава в Германия и преживява в родината си безумието на фашизма. Забранено му е да работи, многократно е заплашван и арестуван. По време на Втората световна война красивият му роден град Дрезден е унищожен за една нощ от жестока бомбардировка. След края на войната Кестнер се завръща към любимата си журналистическа професия. Публикува още няколко книги за деца. През 1949 г. публикува нова детска книга “Конференция на животните”. Романите му отново се печатат в родината и се превеждат в целия свят. Кестнер е автор и на няколко сборника с приказки, със сюжети от неизчерпания кладенец на детските спомени от вълшебния Дрезден . В следвоенните години Кестнер пише предимно детски книги, но също и стихотворения и проза за възрастни. През 1960 година Ерих Кестнер е награден с най-престижната международна награда за детска литература – Ханс Кристиан Андерсен. И след това най-високо отличие той продължава да твори за деца като в последните години от живота си написва два от най-хубавите си романа – “Малкия мъж” (1966) и “Малкия мъж и малката мис” (1967) “Малкият мъж” и продължението “Малкият мъж и малката мис” са два шедьовъра в приказно-приключенския жанр за деца. В тези романи оживяват древните сказания за Малечко Палечко и Палечка. Писателят така правдоподобно и с любов разказва историята за високия само 5 см Макс Пихелщайн ( а във втората творба – и на миниатюрното 9годишно момиченце Емили Симпсон), че читателите забравят за приказния елемент и с вълнение съпреживяват описаното. Ще се трогнете от бащинската обич на прочутия илюзионист професор Фокус-Мокус, без когото осиротялото шестгодишно дребосъче би загинало. Ще се възхитите от упоритостта, с която Максчо подготвя своите циркови номера и става световна знаменитост, от неговото остроумие и дързост, от способността му да не пада духом и при най-тежки ситуации (намира начин не само да се измъкне от лапите на своите похитители, но и да ги предаде на полицията). Макс Пихелщайн не се чувства самотен и нещастен, защото си има приятелче, с което се разбира от половин дума и двамата си живеят щастливо в своята кукленска къщичка “Вила Светулчица”, обичани и закриляни от своите близки. Повечето от детско-юношеските романи на Кестнер започват с предговор и завършват с послеслов. Така авторът установява пряк диалог с читателя, преди да започне истинското повествование, води го почти незабелязано през всички перипетии и интриги до развръзката и после (като пряко се обръща към читателя) доизяснява постъпките на главните герои или пък споделя своите виждания по поставените в творбата житейски и морални проблеми. Романите на Ерих Кестнер са любимо четиво не само защото са динамични, написани с чувство за хумор, живо и увлекателно, но и защото “незабележимо, между другото, дори някак между редовете” се показват “сложни наглед неща, които се оказват детински прости, и други, уж прости, пък в тях се съдържа толкова житейска мъдрост” Ерих Кестнер владее до съвършенство умението да измисля най-невероятни истории, за които самият автор казва: “Дали наистина се е случило , или не, това няма значение. Главното за историята е да бъде правдива. А една история е правдива тогава, когато би могла да се случи точно така, както е разказана”. Романите на Ерих Кестнер “Антон и Точица”, “Двойната Лотхен”, “Малкия мъж”, “Малкия мъж и Малката мис” и “Хвърчащата класна стая” отдавна са заели своето достойно място сред вечните произведения в световната детско-юношеска литература и му отреждат място сред найдобрите детски писатели на ХХ век. Произведенията му са преведени на десетки езици, а повечето са и филмирани. В чест на писателя прес-клубът в родния му град Дрезден учредява през 1994 г. наградата "Ерих Кестнер". Признателните му съграждани издигат паметник и скулптура в град Дрезден. Книгата му “Емил и детективите” е увековечена върху пощенска марка през 1999 година. Скулптура Паметник “Емил и детективите” върху немска пощенска марка - 1999 год. Вдъхновен от творчеството на Ерих Кестнер българският детски писател Георги Струмски обезсмъртява своя немски колега и неговата “Хвърчаща класна стая” Един писател, зная, видя ни отдалече. Той с обич ни нарече ЛЕТЯЩА КЛАСНА СТАЯ. Летяща – с глъч и песен, със съкровени тайни, класът ни е понесен из пътища безкрайни. Все време не достига с приятелства честити, с летяща мъдра книга и с полъх от звездите. Със смях и лудории, с въпроси до безкрая, ще си останем ние ЛЕТЯЩА КЛАСНА СТАЯ. На въпроса защо пише предимно за деца, Кестнер отговаря: “Защото децата слушат с наострени уши”. Мили деца, бъдете с наострени уши и отворени очи за добротата и мъдростта в книгите на Ерих Кестнер!