Transcript Document

ЗА ЕДНА ГЕНЕРАЛИЗИРАНА НАГЛАСА
Елена Паспаланова
ЗИМЕН СЕМИНАР
КОГНИТИВНА НАУКА И ПСИХОЛОГИЯ
18 – 20 февруари 2011
• Няколко примера
• Дефиниране на понятието
• Обяснения
• Произход, източници на, фактори за ...
• Методи за изследване
• Предложения за изследване
ПР. 1. E-mail от студент отпаднал от курс поради неизпълнени
изисквания
Здрасти (малкото име на преподавателя)
Наистина ли мислиш, че е абсолютно необходимо да изискваш
завършването на курс SOC 151, за да остана в тази програма? Ти не
преподаваш Финанси 400, приятелче. Преподаваш Women’s Studies.
Наистина ли нямаш какво по-добро да правиш освен това лично да
проверяваш данните на всеки записал се в твоята програма? Не искам да
изглеждам злъчен, но просто се изтощих и отегчих от целия този процес на
записване в програмата (която искам, б.м.) след тези 4 години. Този курс
ми трябва, за да изпълня изискванията за Колежа по изкуства и науки.
Това е всичко. Най-накрая имам учебен план, който ми харесва и ето те
сега теб, да ми пращаш е-майл почти месец след като вече съм се
записал. Цялата ситуация е просто една легитимна подигравка. Но
предполагам, че изпълнението на тези изисквания те кара теб или курса,
който водиш, да изглеждате по-важни - е, тогава продължавай. Мир и
ПР. 2. Е-майл от студент, който “заслужава” Отличен
След като си получих оценката за този курс преди няколко дни, все си
мисля какво точно очакваш от студентите си в този курс. Питам се кой
(какво) определя стандартите за курса ти ... Според мен, ако студентът
направи всичките си домашни, няма повече от 2 отсъствия, участва по
време на лекциите, води си бележки, внимателно наблюдава видеата, и
очевидно наблюдава социологията в своя живот, този студент трябва да
получи една прилична оценка – отличен. Струва ми се, че работата и
времето, които аз (предполагам и другите студенти) вложих в този курс не
доведоха до резултатите, които аз (или ти) искахме. Аз лично не мога да
разбера как моята работа в твоя курс се равнява на 87%.
ПР. 3. Американците днес
- Поколението на 20 и няколко годишните - след 6 години в колеж за
получаване на бакалавърска степен имат 10 000 долара дълг, но смятат,
че им се полагат от най-новите големи телевизори, защото „другите хора”
имат такива. Не отчитат, че „другите хора” са се образовали по-добре от
тях, работили са повече и са спестявали.
- Поколението на 40 и няколко годишните - взимат големи кредити, за да си
купят по-скъпи къщи отколкото доходите им позволяват и сега не могат да
си плащат вноските.
- Поколението на 60 и няколко годишните - имат последната марка кола,
най-хубавите ваканции, най-модерните стоки и не са правили спестявания
от няколко десетилетия. Сега са разочаровани, че трябва да избират
между необходимостта да работят до края на живота си или да минат на
социални помощи.
Неумението да се поставят граници пред това, което смятат, че им се
полага (Brian Russel “Born Liberal, Raised Right” - как нарцисизма и
угаждането управляват това поколение)
За хипер линк
ПР. 4. При семеен психотерапевт
Тя никога не слуша това, което аз казвам – оплаква се Той. Тя иска
да я слушам, но никога не иска да слуша.
Не е вярно – защитава се Тя. Аз много обичам да го слушам, Той е
този, който не иска да чуе това, което имам да му кажа.
Защо трябва да те слушам? - отсича Той. Ти само ме нападаш за
това че не отговарям на нуждите ти ... като че ли някой би могъл! Ти само
взимаш и взимаш, но никога не даваш нещо в замяна.
Боже - точно обратното! – възмущава се Тя. Единственото, което
Ти правиш е само да мислиш какво Ти искаш и как да го получиш.
Е, знам, че не получавам това, което заслужавам от Нея – ядосано
Той. Аз работя по цял ден, грижа се за 2-те ни коли, кося двора, плащам
сметките – върша всичко, а Тя въобще не ми е благодарна.
Колко грешиш! – контрира Тя. Аз също работя по цял ден, освен това
пера, гладя и готвя. Обаче Той благодарен ли ми е? Въобще не, никога!!
Струва ми се, че и двамата смятате, че ви се полага обич,
внимание и отплата от другия. И двамата вярвате, че другият ви е
задължен за това, което вие самият правите. И очаквате специално
отношение като отплата. Всъщност и двамата си казвате един на друг
“Понеже аз направих това за теб, ти трябва да направиш онова за мен."
Че какво му е лошото на това? – Той вбесен. Светът се крепи на това – аз
правя нещо за теб и ти правиш нещо за мен – даваш и вземаш.
Не е така (в брака). Чувството “Аз заслужавам”, “Дължи ми се” само
подхранват гнева към другия.
Ако ти я слушаш, това не те упълномощава да бъдеш изслушван от
нея. Нямаш право по рождение да получаваш нещо в отплата, само защото
ти си дал нещо.
Колко “полага ми се” има в живота ни? Май повече, отколкото ни се
иска да признаем – дори и в най-дребните неща. Когато задържам вратата
на някой след мен, чувствам, че ми дължи “Мерси” и се ядосвам, ако не го
получа. В семейството, в работата, дори с децата. Обмислил съм, отделил
съм време и съм им организирал прекрасен weekend и си мисля: “Е деца,
цял живот ми дължите признание за това какъв чудесен татко съм” (А
те вероятно си мислят: “Толкова сме готини, татко наистина трябва да
е щастлив, че може да прекара 2 дни с толкова страхотни деца. Ние
сме отговорни за това да има малко радост в живота на старото
момче. Той наистина трябва да ни е много задължен.")
Коментар на автора:
В природата на човека е да мисли, че има право на, да чувства,
че му се полага.
Болезнената истина е, че нямаме право на нищо. Нямаме право на
живот, свобода и стремеж към щастие, въпреки че така казва
Декларацията за независимост. Нямаме никакви права по рождение!
А сега, добрата вест. След като нищо не ни се полага, то можем да
се стремим към това, което искаме (в рамките на здравия разум и
емоционалното здраве). Напр. Не ни се полага любовта на партньора, но
можем да се стремим към нея; не ни се полага висока заплата (защото
имам диплома), но може да се стремим към добре платена работа; не ни
се полага “Мерси” за нищо, което правим, но можем да се надяваме да го
получим.
Нагласата “Полага ми се” е обслужваща Аз-а, еднопосочна
улица, която води до преживяване на горчивина и обида,
включително и у тези, които не са отговорили на очакванията ни .
The Truths We Must Believe by Dr. Chris Thurman
За хипер линк
Sense
Feeling
of entitlemen
Belief
Entitlement attitudes
Семантична неяснота на термина
Три значения:
1. Реалистично и уместно (?) – в това значение то е утвърдено във
всекидневните практики чрез нормата за реципрочност.
2. Прекомерно – може да се смята за патологично равнище на това
чувство.
3. Несъзнавано чувство – подобно на случаите с пасивните хора, на
които им е трудно да заявяват потребностите си и да отстояват правата
си.
“Напомпано” (свръх) чувство – свръх естествените (?) права; освен
естествено дължимото. Разликата между тях е по-скоро в степента, а
не във вида на това, което се смята за дължимо; поставяне на граници
за това, което се смята за дължимо.
Може да предизвика чувства на обида, да накара човек да се
чувства унижен, незачитан. Да го направи свръхчувствителен към заплахи,
да разклати чувството му за идентичност, самооценката му и в крайна
сметка да го мотивира към отмъщение.
Дефиниране
Психологическа НП – стабилна, (дълбока, генерализирана, широко
разпространена) тенденция да възприемаш себе си като заслужаващ
повече от другите (Campbell, Bonacci, Shelton, Exline, & Bushman, 2004).
Чувството че ми се полага – (при студенти) чувството, че заслужават, това,
което искат просто защото го искат и то го искат веднага. (Lippmann,
Bulanda, Wagenaar, 2009)
“….да чувстваш, че нещо, което заслужаваш не ти е било предложено.”
Висок бал по скали за НП отразява следното:
- Като деца тези хора са свикнали да получават това, което искат
- Обръщано им е специално внимание
- Като възрастни са с убеждението, че потребностите им трябва да бъдат
задоволени
- Имат генерализирано очакване, че трябва да получават това, което
искат
- Убедени са, че трябва да са в центъра на вниманието; че трябва да са
ценни и значими с обкръжението си
- Обичат забавлението, приятни са в социални ситуации
- Склонни са да се съсредоточават се върху себе си
- Некооперативни в структурирани групи (защото имат специални
очаквания към ситуацията, която трябва да отговори на специалните им
потребности и “вършат своето” без да се съобразяват с другите)
Обяснения
I.
Теория за индивидуалната психология – Адлер: Човек се стреми да се
придвижи от позицията на възприемана малоценност към позицията на
възприемано превъзходство.
В по-ново време –
Теорията за социалните сравнения на Фестингер
Codol – PIP ефект
НП – убеждението, че аз съм специален и другите трябва да задоволяват
потребностите ми – е един инструмент за това придвижване
2 психологически механизма:
1. Превъзходството се постига като човек открие (намери) своята значимост,
важност чрез свързване с другите. Силната НП се изразява в очакването
другите да приемат значимостта на човека, да приемат, че той е специален и
да се опитат да се свържат с него.
Връзката може да стане като:
- Човекът се открои от останалите заради някакви специални
способности, умения;
- Чрез желанието да бъдеш забелязан, в убеждението, че са
необходими по-специални усилия, за да бъде свързан с групата.
2. Другият начин да се постигне превъзходство е като се прояви нетърпимост
към другите или ситуацията. Силната НП води до омаловажаване на
ситуацията или другите.
(баснята за лисицата и гроздето – кисело е)
II. Нарцисизъм :
- чувство за грандиозност
- търсене на внимание от другите и експлоатирането им
- преувеличаване на незначителни постижения
- чувството, че ми се полага признание, без да съм го спечелил (работил за
него)
Нарцистично личностово разстройство:
Чувство на превъзходство и уникалност
Преувеличаване на способностите
Постоянно хвалене и претенциозност
Аз-ът е в центъра на вниманието
Потребност от получаване на внимание и възхищение
Арогантно и високомерно поведение
Високи постижения
Прекомерното чувство за собствената значимост и очакването за
неограничени успехи води до търсене на възможности за себе-утвърждаване
(засилване). Възможност за себе-утвърждаване – степента, в която човек
може да получи кредит или внимание за доброто си изпълнение (поговорката
(„Който се учи, той ще сполучи” ? , но „Всекиму според потребностите .... ;
Източници на НП
1. Родителите - насаждат и отглеждат НП. Те не спират със задоволяване на
потребностите на детето, а продължават да задоволяват и всички
негови желания. Разглезват го и не го научават как да използва
ресурсите отговорно.
Детето се научава на излишество, изобилие, а не очаква липси, то се
научава да очаква, че всичките му нужди и желания ще бъдат еднакво
удовлетворени и не знае как да прави приоритети. Научава се другите да се
жертват за него, вместо да разчита на себе си. Научава се да получава това,
което иска като го изисква от другите, без самото то да дава, без и то да е
полезно за другите. Губи или по-точно не създава връзка между това, което
иска и това да прави нещо стойностно. Научава се да очаква бързо
задоволяване, а не отложено във времето (това всъщност е една способност,
която разграничава achievers навсякъде по света). („Не искам много, искам
всичко и то веднага!”)
2. Училището - децата се учат да имат висока СО като им се дават
безусловни подкрепления; формира се безусловно себе-уважение;
растат с добро самочувствие независимо от това какво правят.
Тази образователна философия (добрите й намерения са да
предотврати емоционални разстройствата и в храненето) обърква «оценката»
на себе си (esteem), възхищението от себе си (получено от самия себе си или
от другите), които трябва да се спечелят (заслужат) с «уважението»
(respect), зачитането на, признаването на човешкото достойнство, което е
право на всеки човек безусловно.
Когато това важно разграничение не е направено, децата се научават
че няма връзка между това как се държат и как трябва да се самооценяват и
да бъдат оценявани от другите. Те се научават да отстояват себе си по
неподходящ начин в ситуации, които изискват по-скоро скромност
(смиреност), а не асертивност (отстояване на права, налагане, изтъкване).
3. Популярната култура - рекламите («The body you deserve”, "You deserve
a break today“, "Pamper yourself with Calgon"; “You owe it to yourself to buy a
Mercedes Benz" ; “Вие го заслужавате…» ), пластичната хирургия, «хапче за
всичко» (от най-слабата негативна емоция – «нещо ми е тъжно» - до
безкрайното отслабване), огромният ръст на разводите – всичко това
отразява и подкрепя прекомерното и нарцистично фокусиране върху Аз-а.
Апелира се към самооценката (че е висока), толкова готини сме, че
заслужаваме много готини неща в живота си.
Това учи хората, че светът се върти около тях; учи ги, че ако има
нещо, което ще ги накара да се почувстват по-добре, те трябва да го направят
или да го имат. Окуражава ги освен това да вземат решенията си само въз
основа на това какво искат, без да отчитат последиците от своите действия за
другите.
Стимулирайки прекомерното фокусиране върху себе си и
окуражавайки себе-угаждането, култура обуславя формирането на светоглед,
в който НП вирее прекрасно: животът се състои в това да получим каквото
искаме.
Фокусът е върху това какво ни се полага, а не върху това какво трябва
да дадем ("one-way street" mind-set). И ако тези ни очаквания не се оправдаят
се чувстваме зле.
Следствия
Натрупани дългове - правни проблеми, фалит, дългосрочен риск
пред финансовото състояние; може да предизвикат огромен стрес, който на
свой ред да се отрази на цялостния живот на човека и да напрегне
отношенията с хората.
Влошаване на човешките отношения - успешните човешки
отношения изискват взаимни жертви, но хората с НП очакват жертви само от
другите. Това предизвиква негодувание у другите. Тези с НП скриват голяма
част от собственото си негодувание. Склонни са да ревнуват, да негодуват
срещу, да завиждат на тези, които имат повече от тях (материални блага,
статус или човешки отношения). Тези чувства не подобряват състоянието.
НП просто улеснява хората да оправдават задоволяването на
междуличностните си потребности чрез нечестни и нараняващи другите
действия – напр. съпружеската изневяра; бидейки убедени, че техните
желания са напълно основателни, незадоволяването им или дори само
поставянето им под въпрос, може да предизвика гняв и съответните му
поведения (обиди, отмъстителност, неспособност за прощаване и т.н.).
На работното място – убедени са, че работата им трябва да се
оценява високо, независимо от това какво е качеството й.
Те не са особено склонни да работят упорито, за да придобият
някакви умения или пък да влагат знанията и уменията си в работата. Посклонни са да обвиняват другите за лошо свършената работа, а не да
поемат отговорност.
НП затруднява адекватната себекритичност както и приемане на
конструктивната критика от другите. Ако човек нито може сам да открие
слабостите си, нито да приема конструктивна обратна връзка, много малко
вероятно е има подобрение и напредък.
НП - очаквания за бърз напредък в кариерата (преди да имат зад
гърба си ясно очертани постижения), което всъщност само намалява
шансовете им да го постигнат тъй като засягат по-висшестоящите, спечелили
своите позиции с упорита работа, солидни постижения (добро изпълнение) и
лоялност през времето.
Тези хора са по-склонни по-лесно да рационализират (намират
основание за) придобиването на пари или други ценности по неетичен и дори
незаконен начин, особено когато са в съревнование със свои връстници,
дължащи успеха си на по-големите си способности и на много работа по
строгите правила на трудовата етика. Така излагат на риск работата си,
репутацията си и дори свободата си.
Злоупотреби и измами от последните години, довели до финансов
крах и публичното скандализиране на някои корпорации, кражбите на
идентичност, пари и собственост – зад всичко това може да се открие следа
водеща до НП на извършителите.
Измерване 1
Въпросници
1. Оценка на жизнения стил (BASIS-A Inventory lifestyle assessment instrument
(Wheeler, Kern, & Curlette, 1993). Генерализиран подход към живота
основаващ се на възприятията за света, които са се развили като резултат
от ранния опит, преживявания на човека.
65 айтема – оценка на твърдения на свързани с ранното детство на 5степенна скала (съгласен – несъгласен)
Има пет основни и 5 допълнителни суб-скали, сред които е и НП: измерва
потребността на човека от специално внимание и специално
отношение към него.
2. Въпросник за нарцистичната личност (Raskin and Hall’s (1979) NPI)
40 айтема (двойки твърдения– избира се едното, което най-добре те
описва).
Има 7 суб-скали: Авторитет (власт), Себе-достатъчност, Превъзходство,
Ексхибиционизъм, Експлоататорство, Суетност, НП
Измерване 2
3. Въпросник за психологическа НП (Psychological Entitlement Inventory (PEI)
(Campbell et al., 2004).
Оценява доколко индивидът чувства, че му се дължи специално внимание и
отношение.
9 айтема – 7-степенна скала за съгласие
4. Скала за академична НП (Academic Entitlement Scale (Achacoso, 2002).
Мери нагласа на студентите за специално третиране без връзка с това какво е
справедливо и какво не.
12 айтема – 7-степенна скала за съгласие
Включва 2 фактора:
- Очаквания “полага ми се” (entitlement expectations) - 5 айтема (пр.
“Преподавателят трябва да съобрази правилата с мен”);
- Очаквания за преговаряне (entitlement negotiations) - 7 айтема (пр.
“Ако смятам, че заслужавам по-висока оценка, трябва да го кажа на
преподавателя”).
Измерване – 5 – за хиперлинк
Academic Entitlement Scale (Achacoso, 2002). (mean, st.deviation)
Entitlement expectation
1. Преподавателят трябва да съобрази (нагоди) правилата в курса с мен.
2. Преподавателят трябва да направи изискванията на курса така, че да ми се
помогне.
3. От мен трябва да се изисква минимално мислене, за да мога да получа
оценка Отличен за този курс.
4. Аз трябва да получа специално отношение в този курс.
5. Не мога да приема преподавателят не отчита моята специфична ситуация.
Entitlement negotiation
1. Ще се изправя лице в лице срещу преподавателя в този курс, за да оспоря
оценката, която ми е поставил.
2. Ако мисля, че тестът или домашните задачи в курса са нечестни, ще го кажа
на преподавателя.
3. Ще се опитам преговарям с преподавателя за оценката, която според мен
заслужавам.
4. Ще поспоря с преподавателя, за да получа повече точки на теста.
5. Ако смятам, че оценяването от този преподавател е нечестно, ще му го
кажа.
6. Ако мисля, че заслужавам по-висока оценка, ще го кажа на преподавателя.
7. Бих искал преподавателят да прави изключение за мен.
Измерване 3
5. Въпросник за НП (J. Piotrowski, J., Żemojtel-Piotrowska, M., (2009)
36 айтема - 6-степенна скала за съгласие
3 суб-скали (по 12 айтема всяка):
- вяра в (убеждение за) “дължи ми се” – мери пасивна НП
- отстояване на собствените интереси – мери активна НП
- отмъстителност – мери предимно трудността да се
прощава (за нанесени вреди)
Примерни айтеми:
- Всеки има право да очаква помощ от държавата, когато е в нужда. Аз
заслужавам най-доброто.
- Ако получа по-малко отколкото заслужавам, изказвам недоволството си
открито. Трябва да се бориш за това, което искаш.
- “Око за око, зъб за зъб” е един справедлив принцип. Опитвам се да
прощавам на враговете си.
Измерване 4 – за хиперлинк
Entitlement Quiz (Dr. Chris Thurman, "The Truths We Must Believe“)
1. Заслужавам уважение от другите.
2. В ресторанта изисквам да ме обслужват добре.
3. Моите близки приятели ми дължат лоялност.
4. Очаквам другите да са честни (с мен).
5. Способностите ми заслужават добре платена работа.
6. Хората трябва да се държат с мен така, както и аз се държа с тях.
7. Когато правя нещо добро за някого, очаквам и той да направи нещо добро
за мен.
8. Заслужавам едно “мерси”, когато задържам вратата за някого след мен или
когато отстъпя на накого в задръстването.
9. Хората трябва да чуят каквото имам да им казвам.
10. Често чувствам, че хората са ми задължени за това, което съм направил.
11. Другите ми казват, че очаквам твърде много.
12. В крайна сметка аз заслужавам един добър живот.
13. Аз имам право на “живот, свобода и стремеж към щастие”.
14. Ядосвам се, когато хората не правят това, което са казали, че ще направят
за мен.
15. Моите деца ми дължат послушание и сътрудничество за всичките жертви,
които съм направил за тях.
(7-point agreement scale)
Полова специфичност в НП
Общ резултат:
Като цяло мъжете имат по-силна НП от жените (Foster et al., 2003)
В работна среда: Като цяло жените са по-слабо платени и декларират послаба НП по отношение на доходите си (income entitlement); устанавено е, че
жените работят значително по-дълго и вършат повече работа, но очакват помалко заплащане от мъжете. Жените използват различни стандарти от
мъжете, когато оценяват какво заслужават.
В академична среда
Изследване 1: Самооценка и НП
Хипотези: - Повишена СО засилва (актуализира?) НП
- Алтернативни
Експер. манипулиране на СО: („Спомни си и напиши 3 случая на успех” или
(„Спомни си и напиши 3 случая на неуспех”).
Мерене на нагласата: - С въпросник
Изследване 2: Валидизация на въпросника – чрез оценка на привлекателност
на реклами.
Хипотеза: По-силна НП ще е свързана с по-висока оценка за
привлекателност на реклами от типа “Ти го заслужаваш”
Изследване 3: Ценности (индивидуализъм vs. колективизъм) и НП
Хипотези: Алтернативни
Метод: Два въпросника