Transcript ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ФЪСТЪКО

ИНСТИТУТ ПО РАСТИТЕЛНИ ГЕНЕТИЧНИ РЕСУРСИ “К.
Малков” Садово
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ФЪСТЪКОПРОИЗВОДСТВОТО И ПРОИЗВОДСТВОТО НА СУСАМ ОТ
МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ В БЪЛГАРИЯ
проф. дсн Сийка Стоянова
ФЪСТЪЦИ
 Фъстъците са култура на южното земеделие, а територията на
България се явява северна граница на възможното и отглеждане.
 Произхождат от Южна Америка и през 16-17 век са пренесени
по всички континенти.
 Днес фъстъците се отглеждат главно в Азия и Африка, като
основни производители в световен мащаб са Индия и Китай в
Азия, и Сенегал и Нигерия в Африка.
 По данни на FAO за последните 40 години засетите площи в
света са се увеличили с 19%, а средните добиви са нараснали с
68%.
Години
Площи, хил.ha
Средни
добиви, kg/ha
Производство,
хил.тона
1970 - 1979
19 449
924
17 965
1980 - 1989
19 027
1090
20 782
1990 - 1999
21 797
1292
28 258
2000 - 2009
23 183
1552
35 900
 Основен производител на фъстъци в Европа е България с 80% от
площите
 В България за първи път са засяти фъстъци през 1896г. в село Куртово
Конаре. От 1899 те се отглеждат в Садовското земеделско училище, а покъсно и в опитната станция в Садово.
 През 2000 и 2001г. засетите площи с фъстъци у нас запазват нивата от
предишната декада – около 100 000 декара за страната.
 Следва драстично намаляване на площите през 2002г. като тенденцията
продължава с леки колебания, но на нива около и под 10 000 декара.
 Най-големият спад е през 2007г. и 2008г., като основна причина е голям
нелегален внос на фъстъци с неясен произход, главно от Африка.
Години
2000
2001
2002
2003
2004
2005
2006
2007
2008
2009
Площи, da
97 486
92 450
14 880
10 527
9 420
12 169
10 329
3 911
3 325
6 094
Средни
добиви, kg/da
82,5
86,9
141
158
141
130
106
177
227,4
153,9
Производство, t
8 047
8 035
2 098
1 636
1 322
1 427
989
692
756
938
Въпреки редуцирането на площите, средните добиви от декар бележат
устойчив ръст. Това се обяснява с внедряването на новите български
сортове, които се характеризират с изключителни качества. ТЕ СА
ЕДИНСТВЕНИТЕ
ВКЛЮЧЕНИ
В
ЕВРОПЕЙСКАТА
СОРТОВА
ЛИСТА
(http://ec.europa.eu/food/plant/propagation/catalogues/comcat_agri_2008/index_en.htm):
Сорт
КАЛИНА
КРЕМЕНА
СТАНКО
ЦВЕТЕЛИНА
Година
на
признаване
Хабитус
1989
Изправен и прибран,
височина до 50см.
Маса на
Добив
1000
плодове
семена, g Рандеман % kg/da
600-710
2009
Изправен и прибран,
700-800
височина до 40см.
Полуизправен и
разстлан, височина до
750-800g
30см.
2009
Полуизправен и
разстлан, височина до
780-810g
30см.
2003
72%
550-650
kg/da
72%
500-650
kg/da
72%
700-800
kg/da
73%
750-800
kg/da
ПРЕДИМСТВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФЪСТЪЦИ
 Българските сортове фъстъци са високодобивни и адаптирани
към нашите условия (засушаване, застудяване, болести)
 Те попадат в отделна таксономична група, различна от всички
останали в света – доказано с генетични маркери
 Притежават отлични вкусови качества
 Съдържанието на мазнини и протеини е в идеалните за
културата показатели
 Не съдържат афла-токсини поради климатичните условия –
има зимен период
Основен приоритет за фъстъкопроизводството: да се ограничи
вноса и да се стимулира родното производство
 Вносните фъстъци са с неизяснен произход и реколтна година
 Вкусовите им качества значително отстъпват от тези на
локално произведените
 Съдържат афла-токсини
 Продължителният транспорт по вода в непроветриви
помещения води до развитие на гъбни и бактерийни болести по
тях, които са вредни за човешкото здраве
СУСАМ
ОБЩО ЗА КУЛТУРАТА СУСАМ. . . .
Сусамът е едно от най-древните маслодайни
растения познати на човека. Изключително
топлолюбиво растение, невзискателно към типа
на почвата. Поради краткия си вегетационен
период (около 90 дни) не се нуждае от много
хранителни вещества. В Африка е съсредоточено
цялото многообразие на диви форми, а в Азия се
срещат много културни форми сусам.
Сусамът е култура, напълно приспособена към
неблагоприятните
климатични
промени:
засушаване и висока температура на средата.
ПРОИЗВОДСТВОТО НА СУСАМ. . .
Около 98% от световните площи засети със сусам се
прибират ръчно. Това прави културата неатрактивна
за крупни земеделски производители.
Основeн производител на сусам в световен мащаб е
Индия, като:
 КОНТРОЛЪТ върху технологичните изисквания и
посевите в различните етапи от вегетацията е много
занижен.
 В резултат на това ДОБИВИТЕ са изключително ниски
(в рамките на 20-30 килограма от декар). Но ниския
разход за работна ръка е основна предпоставка за
засяване на сусам на големи площи и Азия държи
първенството за основен световен производител.
ТИПОВЕТЕ СУСАМ, СЕЛЕКЦИОННИ
ПОСТИЖЕНИЯ И МЕХАНИЗАЦИЯТА
Съществуват два основни типа сусам:
с отворени плодни кутийки и със затворени
плодни кутийки. Масово отглеждания сусам
за ръчно прибиране е с отворени плодни
кутийки.
На две места в света – САЩ (SESACO) и
България (ИРГР-Садово) се работи върху
механизиране отглеждането на културата.
Това включва получаване на форми с полуотворени
плодни
кутийки,
които
са
подходящи за механизирано прибиране.
През 2009г в България беше признат от ДСК сорт
ВИКТОРИЯ – първият наш сорт подходящ за механизирано
прибиране.
Други сортове сусам създадени в ИРГР:
- Сорт Садово 1 се характеризира със висок добив и устойчивост
на болести. Има бял цвят на семената, поради което се
оприличава на избелвания Индийския сусам и това е причина
интересът към него да намалее през последните години.
-Сорт Милена е високодобивен, с много интензивно-наситен
жълт цвят на семената. Той е национален стандарт за тази
култура. Има сравнително едри семена и добива му е
изключително висок – около 150kg/da.
- Сорт София е най-високодобивния сорт сусам у нас, като
добивите от единица площ са между 150-200 kg/da.
...ЗАЩО БЪЛГАРСКИ СУСАМ?
 Българските сортове сусам са по-високодобивни от чуждите
 Притежават по-добри показатели по съдържание и качество на
мазнини и протеини
 Създадени са линии и сортове подходящи за механизирано
прибиране
 Притежават отлични вкусови качества
 Отлична земеделска култура за едри, средни и дребни
производители
...И ЗА НЕДОСТАТЪЦИТЕ НА ВНОСНИЯ СУСАМ
 Обичайна практика е използването на разтвор от сярна
киселина за избелване на семената и снемане на обвивката
 Неясен произход,
дълъг транспорт от Азия и Африка и
свързаните с това отрицателни промени в качеството като
хранителна суровина
 Доказано
по-ниско
съдържание
на
ценни
хранителни
компоненти
(масло-киселинен
състав,
амино-киселинен
състав) в мазнините и в протеина, сравнени с тези на
българските сортове сусам.
Какво може да се очаква от развитието на
фъстъкопроизводството и производството на
сусам?
 Фъстъците и сусама са суровинни източници за производство
на храни с високо качество, с направление диетично и лечебно
хранене. Те са добре приети на хранителните пазари,
включително и на Европейския.
 Преработката на фъстъците и сусама е подходящо за малки и
средни предприятия, които да произвеждат разнообразие от
ядки, пастети, брашна, крокан, масла (пастообразни и течни)
 Това са традиционно познати земеделски култури за региона.
Продуктите от тяхната преработка са популярни като част от
трапезата на Южна и Югоизточна Европа. Поради безспорните
си хранителни качества ще се наложат и в други страни.