Transcript Психоанализа и психология: точки на пресичане

Психоанализа и
психология: точки на
пресичане
Зигмунд Фройд,1938
Аз открих някои важни нови факти за
несъзнаваното в психичния живот, за
ролята на нагоните и т.н. От тези открития
се роди нова наука – психоанализата, част
от психологията – и нов метод за
третиране на неврозите.
Теза
Психоанализата е метод на общата
психология, който служи за изследване на
несъзнавани психични процеси. Нейната
теория се базира върху предположения,
съвместими с биологията, невронауките,
когнитивната наука, психологията на
развитието и др.
Ще посочим пресечни точки в
следните области:




Мотивация
Афекти
Когнитивни процеси (възприятие,
мислене)
Селф
Ще използваме следните
психоаналитични концепции:






Нагон
Принципи на психичното
функциониране
Психичен конфликт
Психична защита
Катексис (инвестиране)
Преработка (ментализация)
Методът на психоанализата
Двама души прекарват заедно в
продължение на няколкостотин, често
пъти над хиляда часа, като предварително
са се уговорили за условията, при които
ще протичат срещите им. Целта е да се
изследват несъзнаваните психични
процеси на единия от тях чрез разбиране
(тълкуване) на техните прояви в
представяния за анализ материал.
Първите минути на една сесия
П: Помислих, че ме гледате мазно...и
същевременно хитроумно. Тази дума “мазен”
съм я чел в книгата на Буров – там ставаше дума
за един полицай, който го гледа така...но той
имаше предвид “любезно”. А на мене ми се
стори, че ми кроите шапката: “Ей сега ще ти
гледаме сеира!”
А: ...злорадо...
П: Да...някак си, че се подготвяте да ми
демонстрирате превъзходството си. Напомня ми
как ме гледаха офицерите в казармата, когато
трябваше да правим някакви упражнения...Или
треньорът ми по карате...
Едно базисно допускане на
психоаналитичната теория
Психиката (психичният апарат) изпълнява
 когнитивни и
 защитни функции
Принципи на функицониране на психиката
Разтоварването на енергията е „първична
функция” на психиката („първичен процес”); той не
служи пряко на контакта с обкръжението, негова
задача е осъществява принципа на
постоянството (термин, заимстван от Г.Т.Фехнер:
„Einige Ideen zur Schöpfungs- und
Entwicklungsgeschichte der Organismen“, 1873) т.е.
да подържа равнището на възбудата постоянно.
Според Зигмунд Фройд тази тенденция е
следствие от биологично обусловената
необходимост да се поддържа относително
равновесие на процесите в организма. (По-късно
Хайнц Хартман въвежда понятието „хомеостаза” и
в теорията на психоанализата).
Принципи на функциониране на психиката –
продължение
Телесното се проявява в психиката чрез
елементарните афекти удоволствие/неудоволствие.
Това са първите афекти, които се наблюдават след
раждането. Пренесен на психично равнище,
принципът на постоянството се проявява като
принцип на удоволствието/неудоволствието и
може да бъде преформулиран така: работата на
психиката се ръководи от стремеж към получаване
на удоволствие и избягване на неудоволствие.
„Първичната функция” или „първичният процес” не
осигуряват необходимите за оцеляването действия в
обкръжението; постепенно в ранното детство
благодарение на процесите на научаване се развива
„вторичният процес” – т.е. вербалното, подчинено на
логиката мислене - който функционира според
„принципа на реалността”.
„Проект за научна психология” (Entwurf einer
Psychologie, Project for a Scientific Psychology,
Psychology for Neurologists)
Чрез „модела на рефлексната дъга” Фройд
описва как според него възбудата достига от
сетивния до двигателния край на нервната
система, преминавайки през 3 вида неврони,
само 1 вид от които е свързан със съзнанието, и
как благодарение на различните си функции тези
групи неврони осигуряват психичната защита при
различните „психоневрози”
Karl Pribram (neurologist),
Morton Gill (psychoanalyst) :
„Pribram, Karl; Gill, Morton M. (1976). Freud's
"Project" re-assessed: preface to
contemporary cognitive theory and
neuropsychology. New York: Basic Books.
ISBN 0465025692.
Welcome to the International Neuropsychoanalysis Society and the
journal Neuropsychoanalysis.
Neuropsychoanalysis - Building Bridges
Between Psychoanalysis, Neuroscience,
Psychology and Psychiatry
www.neuropsa.org.uk
Berlin Congress 2011: Minding
the Body
A. D. 'Bud' Craig, Barrow Neurological Institute,
Phoenix
Antonio Damasio, University of Southern California
Peter Fonagy, University College London
Vittorio Gallese, University of Parma
Marianne Leuzinger-Bohleber, Sigmund-FreudInstitut, Frankfurt
Jaak Panksepp, College of Veterinary Medicine,
Washington State University
Mark Solms, University of Cape Town
Patrik Vuilleumier, Geneva University
Sigrid Weigel, Zentrum für Literatur- und
Kulturforschung, Berlin
Ето някои от изследваните в
последните години хипотези







"Съзнанието" е твърде ограничено (5-9 бита информация) в сравнение с емоционалното и
несъзнавано мислене, базирано в лимбичната система (Solms and Turnbull 2002).
Вторичният процес, ориентираното към реалността мислене може да бъде разбрано чрез
системата за изпълнителен контрол в челния дял на мозъка (Solms and Turnbull 2002).
Сънищата, конфабулациите и други изрази на първичния процес са смислени, осъществяващи
желания прояви на загубата на фронтален изпълнителен контрол върху мезокортикалните и
мезолимбични системи на „търсене” (Kaplan-Solms and Solms 2000; Solms 2002).
Нагоните могат да бъдат разбрани като базисни емоции (подтици към действие), свързани с
моста, по-точни със сивата субстанция и създаващи кортикални проекции (Panksepp 1998).
Привидно рационалните и съзнавани решения се задвижват от лимбичната система чрез емоции,
които са несъзнавани (Westen et al., in press).
Раннодетската амнезия се появява, защото вербалната хемисфера се активира по-късно от
невербалната дясна хемисфера; преди това обаче децата имат процедурни и емоционални
спомени (Schore 1994 ; 2001).
Преживяванията на свързването през първата година и на родителското неодобрение през
втората начертават пътищата на регулиране на емоциите и имат силно влияние върху личността
на възрастния (Schore 1994) (към тази тема ще се върнем по-долу).
(Източници: Wikipedia; Solms and Turnbull, 2002)
Принцип на удоволствието =
положително подкрепление?
Принципът на удоволствието намира неочаквано потвърждение от
заклетия враг на психоанализата – бихейвиоризма, по точно от неговия
известен като „необихейвиоризъм” вариант (слайд). Б.Ф. Скинър
идентифицира един тип условен рефлекс, който се формира благодарение
на възнаграждаването или наказването на дадено поведение. Този тип
учене става известен като „оперантно обуславяне”: възнаграждаването
(„положително подкрепление”) на поведението се изживява като
удоволствие. Удоволственото преживяване засилва многократно
тенденцията към повторение на това поведение; съответно
неудоволственото преживяване в следствие на „негативно подкрепление”
засилва тенденцията към избягване на повторението. Позитивните и
негативните подкрепления са в основата на възникването на конфликта
„приближаване – избягване” (approach-avoidance conflict). Съществената
разлика между психоанализата и бихейвиоризмът е, че докато
бихейвиоризмът изследва поведението (действията) във външната
реалност, психоанализата се насочва към изследването на вътрешната
(психичната) реалност и съответно търси отговор на въпроса какви са
„вътрешните опасности”, които се налага да бъдат избягвани.
Personality and Psychotherapy: An Analysis in Terms of Learning, Thinking,
and Culture
by John Dollard; Neal E. Miller






нагоните подтикват към действия, които биват възнаграждавани
или наказвани и водят до заучаване на определени реакции
(оперантно обуславяне, опосредствано от социалната среда);
в ранното детство се появяват конфликти между мотивиращи сили,
които тласкат към приближаване или отбягване (арproachavoidance) в зависимост от предхождащото научаване;
има 4 типа критични ситуации, създаващи конфликти: храненето,
обучението в чистота, раннодетската сексуалност и конфликтите
между гнева и страха
заучаването се извършва на 2 нива - невербално и вербално;
реакции, породени в реалността, се генерализират върху думите,
символизиращи реалността;
изтласкването и другите защитни механизми са заучени реакции
на отбягване на определени мисли; те биват възнаграждавани
чрез редуцирането на тревожността, което постигат;
несъзнаваното социално учене продължава и след детството
Психична травма



Wahrnehmungsidentität (perceptual identity)
Вътрешна опастност: фрустрация
„Защитни механизми”, взето от „Енциклопедия по психология”
„Защитните механизми са психични стратегии,
чрез които хората редуцират или избягват негативните
състояния като конфликт, фрустрация, тревожност и
стрес...По-голямата част от теоретизирането по отношение
на защитните механизми идва от психодинамично
ориентираните автори, предимно от Зигмунд Фройд.
Напоследък обаче се предлагат алтернативни обяснения на
някои от въпросните поведения от автори, принадлежащи
към различни перспективи”.
(Корсини Р., 1998):
Перцептивна защита
Според определението на Артър Рибър (Arthur S. Reber,1985)
„...перцептивната защита се появява тогава, когато се
повиши прагът на разпознаване на даден стимул.
Доказателства за такъв ефект бяха предоставени от
работещите в т.н. подход „New look”: те установяват, че
представени тахистоскопно думи с неприятна конотация или
думи-табу имат по-високи прагове от неутралните думи. Тези
ефекти бяха оценени като важни демонстрации на ролята на
емоционални и мотивационни фактори във възприятията –
и, разбира се, като подкрепа на психоаналитичната теория,
която отдава голямо значение на несъзнаваните защити”.
Афект





физиологични
мотивационни
експресивни
двигателни
когнитивни
компоненти
Вж. напр: Scherer, 1984; Lang, 1994
Търсенето на катексиса
продължава
Цитат:
“Важни аспекти от подхода на Фройд, например
акцентът върху адаптивните и хомеостатични
механизми, регулиращи когнициите, остават
важни за съвременната невропсихологична
теория. Например с понятието за
катексис...Фройд интегрира механизмите на
паметта с тези на мотивацията по начин, който
доста помага да се разберат съвременните
данни за кортиколимбичната интеракция при
паметта и емоциите”.
Преработка
(ментализация)
Това са общо 20 възможни форми (4 канала Х 5 нива), в
които да се разположи дадено афектно изразяване.
РВПА
Соматизация
Двигателна
функция
Създаване на
образи
Вербализиране
Смислова
връзка
Сом5
Дв5
Обр5
Вер5
Присвояване
Сом4
Дв4
Обр4
Вер4
Екстериоризаци
я
Сом3
Дв3
Обр3
Вер3
Модулирана
импулсивност
Сом2
Дв2
Обр2
Вер2
Експлозивна
импулсивност
Сом1
Дв1
Обр1
Вер1
Теория за ментализацията: източници
•Теорията за свързаността (attachment theory) на Джон Боулби,
според която чувството за себе си (sense of self) е резултат от
афективното качество на връзката дете – обгрижващо лице;
това е еволюционната функция на свързаността. “Attachment”
e един от най-изследваните конструкти в съвременната
психология на развитието.
•Френската психосоматична школа (P. Marty и др.), които
въвеждат термина „ментализация” в психоанализата.
•Теориите за действените и представните аспекти на селфа
(които Уилиам Джеймс през 1890 година нарича „Ме” и „I”). В
съвременната когнитивна невронаука „the Me is the mental
representation, while the I embodies the self as an agent, the
mental processes and functions that underpin the representations
of the self” (Mandler, 1985). Това разграничение съответства на
възприетото в психоанализата разграничени между „селф” и
„аз” (его) като структура.
Теория за ментализацията: източници
(продължение)
Теорията
за психичното (theory of mind) на
Dennett и др. Денет определя теорията за
психичното като взаимосвързана мрежа от
intentional states (убеждения и желания), с които се
обяснява поведението; според Денет тя е добра
основа за предсказване на поведението. Други
„философи на ума” (Hopkins, 1992; Wollheim 1995)
разширяват подхода на Денет върху unconscious
mind и посочват, че един от съществените приноси
на Фройд е разширяването на наивната
психология върху несъзнаваните процеси (theory
of unconscious mind): Фройд показва, че привидно
безсмислени поведения (сънища, грешки и др.)
имат смисъл и могат да бъдат обяснени чрез
несъзнавани намерения (мисли, чувства,
желания).
Равнища на репрезентации

Репрезентации от първи род
(генерализирани процедурни спомени)

Репрезентации от втори род (labeling)
Вж. З. Фройд: предметни и словесни представи
Д. Стърн: Representations of interactions that have been generalized
E. Рош: прототипи
БИБЛИОГРАФИЯ











Корсини Р. (ред.). Енциклопедия по психология. София: Наука и изкуство.
Dennett D. (1987). The Intentional Stance. Cambride, MA: MIT Press.
Dollard J. and Miller N. (1950). Personality and Psychotherapy. New York: McGraw-Hill.
Fechner G.T. (1873). Einige Ideen zur Schöpfungs- und Entwicklungsgeschichte der Organismen.
Fonagy P. et al. (2002). Affect Regulation, Mentalization and the Development of the Self. New York: Other Press.
Fonagy P. and Target M. (2003). Psychoanalytic Theories: Perspectives from Developmental Psychopathology. New York:
Brunner-Routledge.
Freud S. (1895). Entwurf einer Psychologie. Engl.: A Project for a Scientific Psychology. Standard Edition, Vol. 1. London:
Hogarth Press.
Hopkins J. (1992). Psychoanalysis, interpretation and science: In: J. Hopkins and A. Saville (eds.). Psychoanalysis, Mind and
Art: Perspectives on Richard Wollheim. Oxford: Blackwell.
Kaplan-Solms and Solms M. (2000). Clinical Studies in Neuropsychoanalysis. London: Karnac Books.
Kernberg O.F. (1990). New perspecyives in psychoanalytic affect theory. In: R.Plutchik and H.Kellermann (eds.). Emotion:
Theory, Research and Experience. New York: Academic Press.
Lang P.J. (1994). The varieties of emotional experience: a meditation on James-Lange theory. Psychoanalytic Review, 101:
.
211-221

Lecours S. (2002). La Grille de l`Elaboration Verbale de l`Affect (GEVA). Manuel de cotation, Version 4.
БИБЛИОГРАФИЯ (продължение)












Mandler G. (1985). Cognitive Psychology: an essay in Cognitive Science. Hillsdale, NJ: Lawrence Erlbaum.
Panksepp J. (1998). Affective Neuroscience: the Foundations of Human and Animal Emotions. Oxford: Oxford University
Press.
Pribram K. and Gill M. (1976). Freud`s Project Re-assessed. New York: Basic Books.
Reber A. (1985). Dictionary of Psychology. Penguin Books.
Rosch E. (1978). Principles of categorization. In: E.Rosch and B.B.Lloyd (eds.). Cognition and Categorization. Hillsdale, NJ:
Erlbaum.
Scherer K. R. (1984). On the nature and function of emotion: a component process approach. In: K.R.Scherer and P.Ekman.
(eds.). Approaches to Emotion. Hillsdale, NJ: Lawrence Erlbaum Associates.
Schore A. (1994). Affect Regulation and the Origins of the Self. Mahwah, NJ: Lawrence Erlbaum Associates.
Schore A. (1999). Commentary on Freud`s affect theory in the light of contemporary neuroscience. Neuropsychoanalysis,1,
49-55.
Solms M. And Turnbull O. (2002). The Brain and the Inner World. London: Karnac/Other Press.
Stern D. (1985). The Interpersonal World of the Infant. New York: Basic Books.
Tucker D.M. and Phau Luu (1998). Cathexis revisited: corticolimbic resonance and the adaptive control of memory. Annals
of the New York Academy of Sciences.
Wollheim R. (1995). The Mind and Its Depths.Cambridge, MA: Harvard University Press.
Благодаря ви за вниманието!
Надявам се, че има въпроси и
коментари!