Министерство на регионалното развитие и благоустройството

Европейска стратегия за развитието на Дунавския регион – напредък

София 14 май 2012

Река Дунав – основен елемент от Дунавската стратегия

• • • • • • •

Дължина – 2 912 km Български участък на река Дунав – 471 км Европейско значение – Трансевропейски транспортен коридор VII и част от плавателния канал “Рейн-Майн-Дунав” Брой съществуващи мостове – 109 За България - 1 в експлоатация (Русе-Гюргево) и 1 в процес на изграждане (Видин-Калафат) до 2012г.

Два нови моста до 2020 г.: Силистра-Кълъраш и Оряхово –Бекет Дунавските региони в България нямат изградени магистрали и скоростни пътища, а са естествено разделени от реката и Балкана

Дунавската стратегия – макрорегионална стратегия – нов подход за развитие на региона

•Допринася за реално регионално сътрудничество между страните в Дунавския регион и постигане на целите на политиката за сближаване •Възможност за оптимално използване на потенциала на р. Дунав •Възможност за българските региони за икономическо, социално, културно сътрудничество и партньорство с останалите региони в ЕС, за повишаване на тяхната конкурентоспособност 

Приета по време на Унгарското председателство на ЕС – 24 юни 2011 г.



14 Държави участнички – 8 Държави членки на ЕС и 6 Държави не членки на ЕС; 115 милиона души



4 стълба – свързаност, околна среда, изграждане на просперитет , укрепване

  

11 приоритетни области приети с план за действие – 2 страни координатори за приоритетна област Утвърдени целите на 11-приоритетни области на заседанието на Групата на високо ниво през м. ноември 2011г. Проведени заседания на Направляващите групи по приоритетните области

•България е координатор по ПО 3 – “ Туризъм” с Румъния и ПО 11 – “Сигурност и борба с организираната престъпност” с Германия:

11 са приоритетните области в Плана за действие за осъществяването на Стратегията

1.

Подобряване на мобилността и интермодалността /Австрия,Румъния, Словения и Сърбия/

      Нарастване на товарния транспорт по реката с 20% до 2020г. сравнено с 2010г.

Преодоляване на препятствията за корабоплаването по всяка отделна част на реката, като се отчетат специфичните характеристики на всяка отделна част от поречието и спомагателните канали.

Развитие на ефективни мултимодални терминали на пристанищата по р.Дунав и спомагателните канали, които да свързват вътрешния водния транспорт с железопътен и сухопътен до 2020г.

Внедряване на хармонизирана Речна информационна система (RIS) по р.Дунав и спомагателните и канали и осигуряване на международен обмен на информация посредством RIS по възможност до 2015г.

Решаване на въпросите свързани с липсата на административен капацитет на персонала във водния транспорт чрез въвеждане на единни образователни стандарти до 2020г.

Подобряване времето за пътуване с железопътен транспорт между големи градове.

2.Насърчаване на по-широкото използване на енергия от възобновяеми източници /Унгария и Чехия/

 Постигане на националните цели заложени в стратегия “Европа 2020” по отношение на климат и енергия  Отстраняване на тесните участъци в енергийните транспортни системи в страните от Дунавската стратегия, с цел осигуряване на доставки на газ до 2015г.

 Засилване на сътрудничеството между енергийно свързаните държави от региона с международни финансови институции с цел подобряване на енергийната инфраструктура и енергийните пазари до 2015г.

 Развитие на подход за пълноценното пестене на енергия, чрез споделяне на успешни практики за енергийна ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници

3.Насърчаване на дейностите в областта на културата и туризма и преките контакти между хората /България и Румъния/      Развитие на Дунавския регион като европейски бранд Въвеждане и поддържане на хармонизирана система за мониторинг на туризма, която да предоставя пълна и сравнима статистическа информация във всички 14 страни, част от ЕСДР Разработване на нови и подкрепа за съществуващите Културни маршрути в Дунавския регион Развитие на “зелени” туристически продукти в Дунавския регион Създаване на “Синя книга “ на дунавската културна идентичност   Опазване на културното и природно наследство, чрез разработване на съответни клъстери и мрежа от музеи и посетителски центрове в Дунавския регион. Насърчаване обмена и създаването на мрежи в областта на съвременното изкуство в Дунавския регион

4.Възстановяване и запазване на качеството на водите /Унгария и Словакия/  Постигане на европейските практики заложени в плана за управлението на басейна на р.Дунав  Намаляване на равнищата на биогенни елементи в р. Дунав, за да могат екосистемите в Черно море да се възстановят до състояние подобно на това от 1960г.

 Съставяне и приемане в срок до 2013г. на Доклада за управление на Делтата на р.Дунав, като стъпка към приключването на Плана за управление, който трябва да се приеме до 2015г.

 Изготвяне, въвеждане и приемане на планове за управление на речните басейни на Сава, Тиса и Прут

5.Управление на рисковете за околната среда /Унгария и Румъния/  Изпълнение на плановете за управление на риска от наводнения в целия регион на р.Дунав , съгласно Директивата за наводнения - срок 2015г., за да може до 2021г. да се намали значително рискът от наводнения, като се отчете и евентуалното въздействие от климатичните промени  Актуализация на местата с концентрация на инциденти в басейна на р. Дунав до 2013г.

6.Опазване на биологичното разнообразие, ландшафтите и качеството на въздуха и почвите / Германия и Хърватска/      Да се предотврати влошаването в състоянието на всички видове и хабитати и да се възстанови тяхната естествена среда според екологичната разпоредба на ЕС и да се постигне забележим и измерим напредък, адаптиран към специалните нужди на Дунавската стратегия до 2020г.

Осигуряване в срок до 2020г. на жизнеспособни популации от есетра и други месни видове риба До 2020г. намаляване с 25% на зоните, които са засегнати от ерозия на почвата, която надвишава 10 тона на хектар До 2020г. да се установи т.нар. „зелена” инфраструктура и чрез нея да се възстанови поне 15% от увредените екосистеми До 2020г. да бъдат определени и приоритизирани пътищата на агресивни непознати видове, опасните видове да бъдат заличени, а пътищата им да бъдат контролирани, за да се предотврати образуването на нови агресивни непознати видове

7.Развитие на обществото на знанието (научни изследвания, образование и ИКТ) /Словакия и Сърбия/  Да се инвестират 3% от БВП в научноизследователска и развойна дейност до 2020г.

 Осигуряване до 2013г. на широколентов достъп за всички живеещи в региона граждани на ЕС  Увеличаване с 50% броя на получените патенти в региона

8.Подкрепа за конкурентоспособността на предприятията /Германия и Хърватска/  Създаване на клъстер от връзки за ЕСДР (идентификация на нови и вече съществуващи институции подкрепящи иновациите и бизнеса.

 Усъвършенстване на обучението, с включване на частния сектор (включване на практика в теорията) чрез пилотни проекти ( идентифициране на институциите, партньорите и проектите)  Усъвършенстване на технологичния трансфер чрез утвърдени мерки като консултантски услуги от търговските камари и други институции и организации, което би могло да бъде в сътрудничество с ПО 7  По-добро използване на технологиите като напр: пречистване на води, изхвърляне на отпадъците, генериране на енергия от възобновяеми източници и тн.

9.Инвестиране в хора и умения

/Австрия и Молдова/  Постигане на националните цели, основаващи се на целите на стратегията „Европа 2020”, които се отнасят по въпросите за интелигентен и устойчив растеж  Ползотворно сътрудничество сред действащите участници чрез включването на нови и разширението на съществуващи регионални мрежи за сътрудничество и инициативи  Синергия между образование, обучение и култура  Установяване и въвеждане на механизми за финансиране на малки проекти  В срок до 2020г. увеличаване с 40% на дела на гражданите на ЕС на възраст между 30 и 34 г. , които имат висше или равностойно на него образование

10.Увеличаване на институционалния капацитет и сътрудничеството /Австрия и Словения/  Установяване до 2012 г. на критерии за оценяване на напредъка по целта за електронното управление и намаляване на прекомерната бюрокрация;  До 2015 г. максималният срок за издаване на разрешение за започване на бизнес да е четири седмици

11.Сътрудничество в областта на сигурността и организираната престъпност /Германия и България/

 Постигане до 2015 г. на ефективен обмен на информация между съответните действащи субекти в областта на правоприлагането, като целта е да се подобри сигурността и да се предприемат действия за борба с тежките престъпления и организираната престъпност в 14-те държави от региона;  Постигане до 2015 г. на ефективно сътрудничество между съответните действащи субекти в областта на правоприлагането  Промотиране върховенството на закона - Подпомагане на участващите страни чрез задълбочаване и промотиране на идеята за върховенството на закона и подсилване и развиване на демократични структури. Осигуряване на сигурност на хората, чрез борба с корупцията.

Финансови източници в настоящия програмен период 2007-2013

• ОП “ Регионално развитие” -

1 361 млн. евро (ЕФРР)

• ОП “ Транспорт”

1 624 млн. евро (ЕФРР и КФ)

• ОП “ Околна среда”

1 466 млн.евро (ЕФРР и КФ)

• ОП “ Конкурентоспособност” -

988 млн. евро (ЕФРР)

• ОП “ Административен капацитет”

154 млн. евро(ЕСФ)

• ОП “ Развитие на човешките ресурси”

1 032 млн. евро (ЕСФ)

• Програма за развитие на селските региони

2 609 млн. евро

• ТГС България – Румъния

262 млн. евро

• ТГС България – Сърбия

35 млн. евро

• ОП Югоизточна Европа 2007-2013

245 млн. евро

Анализ на изпълнените проекти или в процес на изпълнение, които съответстват на целите на Дунавската стратегия

Приоритетни области на Дунавската стратегия Общо

Свързаност Околна среда и превенция на риска Социално-икономическо развитие, развитие на човешките ресурси, туризъм, междукултурен диалог

Изпълнение проекти Проекти в процес на изпълнение 64

10 13

167

44 59

Проекти в процес на подготовка 93

18 36 34 56 35 Управление 7 8 4

Програмен период 2014-2020

      Макрорегионалните стратегии са застъпени в общия Регламент следва да се отразят в партньорските договори и оперативните програми Необходима допълнителна дискусия относно синхронизирането на финансирането от петте фонда –

ERDF, ESF, CF, EARDF, EMFF

и другите политики на ЕС като Horizon 2020, LIFE, COSME. Националните стратегическите документи за регионално развитие специално изискват да бъде отчетена и стратегията за Дунавския регион. Така ще може да бъдат идентифицирани важни проекти за регионите. Регионалните програми за териториално сътрудничество (транснационално, трансгранично, Инструмента за предприсъединителна помощ II и Инструмента за добросъседство и партньорство) да отразят правилно Стратегията на ЕС за Дунавския регион Инструмента за свързване на Европа за финансиране на инфраструктурни проекти – например р.Дунав - коридор 7, като част от ТЕN-Т мрежата ЕИБ -банково кредитиране на проекти, където общата стойност на инвестицията надхвърля 25 милиона евро.

Програмен период 2014-2020

• • • • • • • • Иновативни механизми, очертани в проекта на правния пакет на Структурните фондове трябва да бъдат проучени от гледна точка на потенциалното им използване за регионални и програми за сътрудничество. Това включва: Европейски групи за териториално сътрудничество - ЕГТС, съвместни планове за действие, интегрирани териториални инвестиционни инструменти и инструменти за финансов инженеринг Създаване на инструмент за техническа помощ, подобно на JASPERS , който да подпомогне страните в подготовката на проектите Създаване на Иновационен фонд в Дунавския регион Финансиране на дейностите по ПО 11 – Сигурност и борба с организираната престъпност Целите на Стратегията на ЕС за Дунавския регион да бъдат част от целите на програмите за териториално сътрудничество; Информация за наличните финансови източни в Дунавския регион: http://www.danube-region.eu/ Да се определят ключови приоритетни проекти със съседните държави Да се засилят двустранните и многостранните диалози със страните в региона

Р. Дунав е основен TEN-T коридорVII, въпреки това се използва много под пъления си капацитет

 Превозът на товари по р. Дунав е само 10%-20% от този по р. Рейн. Необходима е по-добра мултимодалност, по-добра свързаност с останалите речни басейни  Реката има достатъчен потенциал за устойчив вътрешно воден транспорт. Необходими са подобряването на управлението, съоръженията и квалификацията на наличния персонал  Физическият капацитет на р. Дунав и на нейните притоци трябва да бъде подобрен и съществуващите тесни места премахнати, за да се осигури добро ниво за навигация  Пътната, железопътната и въздушна инфраструктура е често недостатъчно развита или просто липсва, особено трансграничните връзки.

Българската визия в рамките на ПО 1 “Свързаност”

  Тази визия е интегрирана през призмата на проектите по направленията на Транс европейските транспортни коридори - № 7,№ 4,№ 10 and №9 5 Транс Европейски коридора пресичат България

Свързаност 4



Vidin

 

10



Sofia



Ruse

 

9



7



Stara Zagora



Varna 10

“Свързаност”

Изграждане и модернизиране на инфраструктурата на Транс европейски коридор "- 7

     • • • • • • • •

Изграждане на два нови моста (Оряхово-Бекет, Силистра-Калъраш) и модернизация на съществуващия мост над река Дунав Изграждане, реконструкция и модернизация на фериботни връзки; Обновяване, модернизиране и развитие на пристанищната инфраструктура; Подобряване на корабоплаването на река Дунав; Изграждане на интермодален терминал в Русе; Изграждане на велоалея по протежение на река Дунав от Видин до Силистра (част от Транс-европейската Велоалея по поречието на р. Дунав) Изграждане на дунавски панорамен път (от Видин до Силистра) Ж.П линията Русе-Варна

Българските дейности по TEN-T приоритетен проект № 18 – Рейн/Мьозел-Майн-Дунав

• • • • •

Подобряване на корабоплаването в общия българо-румънски участък на р. Дунав Създаване на речна информационна система в българската част на р. Дунав (BulRIS) “IRIS Europe II-2008-EU-700000-S” – TEN-T Project Подобряване на системите за навигация и топохидрографските измервания по р. Дунав Интегрирано управление на водите на р. Дунав (WATER)

    

Пример за съвместен проект между страни участнички в стратегията

Българската страна инициира пътна карта за предложение за проект “Развитие на

Европейски коридор 7 – р. Дунав за подобряване на навигацията, модернизацията на пристанищната и довеждаща инфраструктура и изграждането на интермодални терминали и информационна система в общия

българо-румънски участък на реката”. Финансов източник би могъл да бъде новия инструмент за Свързана Европа.

Предложената проектна карта е проект по ПО 1 А и 1Б и е обсъдена с Румъния включва 4 ключови дейности: Допринася за постигане на една от целите на Стратегията, свързана с нарастване на превоза на стоки по р. Дунав до 2020г. с 20% спрямо 2010г. Конкретни действия до 2020г., средносрочна визия до 2030г. и по-дългосрочна до 2050г., както възможност за създаване на общ план за действие между държавите, участващи в Дунавската стратегия и най-вече между България и Румъния.

-

1.Идентифициране на възможните общи действия в подкрепа на изпълнението на проекта

Подобряване на корабоплаването на река Дунав; Обновяване, модернизиране и развитие на пристанищната инфраструктура Изграждане на интермодални терминали; Изграждане, реконструкция и модернизация на фериботни връзки; Изграждане на два нови моста (Оряхово-Бекет, Силистра-Калъраш) и модернизация на съществуващия мост над река Дунав;

2.Идентифициране на финансирането 3.Подготовка на проектните предложения идентифициране на лотовете 4.Изпълнението на проектите

Предстои министерства на транспорта на България и Румъния да предложат на техните правителства да бъде подписано междуправителствено споразумение за неготово изпълнение.

Управление на стратегията



Регулярни срещи на Националното лице за контакт с представителите на всички институции



Създаване на Национален координационен механизъм

• Участие на представителите на местните власти, академичните и научни среди и неправителствените организации

Създаване на Координационен механизъм на национално ниво за изпълнение на Стратегията на ЕС за Дунавския регион

      Новия програмен период (2014-2020) и разработване на основните стратегически документи Прецизиране на приоритетните проекти до 2020г. със съседните страни Необходимост от ясен общ план за действие на всички заинтересовани страни в България за участието им в Дунавската стратегия и ясно дефинирани отговорности и конкретни задачи. Чрез механизма за координация и контрол на участието, дейностите по реализацията на Дунавската стратегия ще се превърнат в част от политиката на правителството и на всяко министерство, като същевременно ще се осигури ефективно взаимодействие между политическо и експертно ниво Докладван на заседание на Съвета по европейски въпроси на 12 март 2012г.

В процедура на съгласуване за приемане на Решение на Министерския съвет

Национална група на високо ниво

     Участват: министри на министерства, които имат отношение към Стратегията (МРРБ, МВнР, МУЕС, МФ, МТИТС, МИЕТ, МОСВ, МВР, МОН, МЗХ и др.).

Поема ангажимент на високо политическо ниво с пряк ефект върху качественото и срочно изпълнение на съответните отговорности.

Следи за това, как макрорегионалната стратегия за Дунавския регион е част от Партньорските договори, Оперативните програми и програмите за териториално сътрудничество Представя и защитава българските приоритетни проекти по Дунавската стратегия при участие в международни двустранни и многостранни срещи и търси политическото партньорството на другите страни-участници в Стратегията Приема План за действие, одобрява предложенията и документи от Направляващите групи.

Направляващата група на национално ниво

        Извършва фактическата координация по изпълнението на Стратегията

.

Експертна група на високо ниво (зам.-министри, директори на дирекции, представители в Направляващите групи по Приоритетните области и др.) Проследява и гарантира, че националната ангажираност към изпълнението на Дунавската стратегия е преведена в конкретни действия Следи за участието на българските представители в заседанията на Направляващите групи по приоритетни области Регулярно се информира за взетите решения във всяка приоритетна област Осъществява контакти и консултации, относно предложения, актуализиране на списъка на конкретни проектни предложения Изготвя доклади, документи свързани с изпълнението на целите на Дунавската стратегия Подпомага се от представители на местните власти, гражданското общество, научните и академични среди.

Секретариат



Експертни звена или експерти в секторните министерства



осъществяват хоризонталната политика по изпълнението на Дунавската стратегия, чрез действащите оперативни, трансгранични и транснационални програми

Ползи и добавена стойност за страните от Дунавския макро-регион

      Подобряване на транспортните връзки и достъпността на регионите в Дунавския макро-регион; Разширяване на икономическото и културното сътрудничество в рамките на макро-региона; Съвместно разрешаване на въпроси от общ интерес, включително и бизнес въпроси, като предоставяне на достъп на световните пазари на територията на макро-региона и други региони на ЕС (като транспортните връзки: Балтийско море - Черно море), ЕС - Близък Изток (Азия); Прилагане на обща политика в областта на интермодалния транспорт и развитие на екологични форми на транспорт; Използването на публично-частно партньорство за разработване на нови транспортни връзки по река Дунав между България и Румъния. Например, нови фериботни връзки и други мостове; Модернизация на пристанищата по Националната програма за развитие на пристанищата и Стратегията за развитие на транспортната инфраструктура в Република България.

Ден на река Дунав

     29 юни 1994г. в гр.София – Подписана Конвенция за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на р.Дунав от всички страни в басейна; За първи път Деня на р.Дунав се празнува в България през 2004г; Целта е да се укрепи единството между страните, да инициира разнообразни дейности на местно, национално, басейново и регионално ниво в целият Дунавски регион; Денят на Дунав е празник за една по-чиста и по-безопасна река като резултат от дългосрочно международно партньорство на страните от Дунавския басейн. От река Дунав зависи качеството на живот на милиони хора – реката осигурява вода, храна, енергия, отдих и поминък за населението. Река Дунав и крайбрежните райони обхващат важни местообитания за дивата природа, която включва голямо разнообразие от екосистеми и множество животински и растителни видове.

Конкурс за есе:

10 години?” „Как искаш да изглежда Дунавският регион след

• 2 печатни страници на е-mail:

[email protected]

• до 15 юни 2012 г.

Награди

: • I-ва награда - 100 лева; • II-ра награда - 50 лева; • III-та награда - 50 лева • Спечелилият първото място ще има възможността да се срещне лично с еврокомисаря по регионалната политика Йоханес Хаан.

• Имената на победителите ще бъдат обявени на интернет сайта на министерството до 22 юни 2012 г.

Министерство на регионалното развитие и благоустройството Благодаря за Вашето внимание!

Николина Николова Заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството 17-19 ул.

“ Св.св .

Кирил и Методи” София 1202, България тел : +359 29405463; факс : +359 29881248 E-mail: [email protected]

Web: www.mrrb.government.bg